№ 6401
гр. С., 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20241100106384 по описа за 2024 година
Предявен e иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от В. П. Т. ЕГН
********** срещу ЗАД"АРМЕЕЦ"АД за сумата от 100 000,00лева
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на смъртта на дядо й, заедно
със законната лихва върху присъдената сума от 27.04.2023г. до окончателното
плащане.
В исковата молба са изложени съображения, че на 17.03.2023 г. около 14,00
часа дядото на ищцата Й.Г.Р. пострадал в резултат на ПТП в гр. С., ж.к.
„Младост 1” зад игрална зала „Magic Bet”, където пресичал пътното платно. В
същото време движещия се в района на ж.к. „Младост 1” по улица без име с
посока на движение от ул. „Методи Андонов” към товарна рампа на магазин
„Т-маркет” товарен автомобил „Ивеко 50Ц35” с peг. №********, управляван
от С. Ц. Л., при извършване маневра на заден ход удря дядо й. В резултат на
ПТП Р. е закаран и настанен в УМБАЛ „С. МЕД” с фрактура на лява
тазобедрена става, като починал същия ден в резултат на тежките травматични
увреждания, които е получил при ПТП.
Счита, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на товарния автомобил,
който нарушил правилата за движение по пътищата, не подсигурил лице, което
да го упътва при маневра на заден ход и станал причина за възникване на
1
ПТП. Със смъртта на дядо си ищцата загубила много близък и скъп човек.
Мъката, страданията и болките, които изпитвала и изпитва ежедневно не
стихват и няма да стихнат до края на дните й. Той ще бъде вечно в мислите и
спомените й, тъй като обграждал с внимание и любов. Когато била по-малка
той й чел приказки, разказвал й истории и приключения, грижел се за нея и я
гледал. Проверявал й домашните. Независимо от неговата възраст той бил
нейна опора и стожер в живота. Живеели заедно в едно домакинство,
споделяли си всичко заедно и все още не може да повярва, че е починал.
Имали морална връзка помежду си и били близки. Търпяла изключителни
неимуществени вреди, търпи и в настоящия момент.
Собственикът на товарния автомобил „Ивеко” с peг.№******** сключил
своята задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
със застрахователна полица № BG/11/523000341088 , валидна до 18.02.2024г. ,
поради което счита, че са налице основания за ангажиране на отговорността
му.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД представил писмен отговор, в
който са изложени съображения за неоснователност на исковете. Не оспорва
наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение
на товарения автомобил „Ивеко” с peг.№******** . Оспорва да е доказана
активната материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на дядо си, тъй като липсват
доказателства за особено близки отношения, а формалната връзка на родство
между починалото лице и претендиращата обезщетение не представлява
пряко императивно основание за присъждане на застрахователно обезщетение
в полза на преживелия родственик. Оспорва вината на водача на товарния
автомобил за настъпване на процесното произшествие, както и описания в
исковата молба механизъм. При условията на евентуалност прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, с правно
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като твърди, че с поведението си последният
сам е поставил здравето и живота си в опасност и е допринесъл в значителна
степен за настъпване на процесното ПТП, за увеличаване на вида и степента
на телесните увреждания , извършвайки нарушение на правилата за движение
по пътищата, обективирани в чл. 32, ал. 1 от ЗДвП, чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
чл. 114, т. 1 , т. 2 от ЗДвП. Евентуално твърди, че пешеходецът с поведението
си е допринесъл за настъпване на процесното пътнотранспортно
2
произшествие, допускайки и други нарушения на нормите за безопасност.
Счита приносът на наследодателят за изключителен, тъй като е предприел
пресичане на непозволено за целта място, без да се огледа, без да съобрази
конкретната пътна обстановка, както и приближаващите моторни превозни
средства, и по този начин е създал пряка опасност и сигурни предпоставки за
настъпване на ПТП. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка
между настъпилото пътнотранспортно произшествие и смъртта на
пострадалия. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, свързано с неговото здравословно състояние, тъй като
при него са налице предхождащи, съпътстващи или последващи събитието
травми и/ или заболявания, които са допринесли за настъпването на леталния
изход. Оспорва иска по размер като счита претендираното обезщетение за
прекомерно.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Представен е констативен протокол с пострадали лица№ К 147 за ПТП
настъпило на 17.03.2023г., в което е описан механизмът на ПТП .
Не е спорно и от доказателствата се установява, че Й.Р. е починал на
17.03.2023г., както и че ищцата е негова внучка.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, по която е направено заключение,
че в причинно –следствена връзка с ПТП, пострадалия Р. е претърпял
травматични увреждания, описани в експертизата, като е водеща гръдно-
коремната травма, че се касае за тежки травматични увреждания, поради което
наличните заболявания при пострадалия нямат отношение към генезата на
смъртта.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели, от които се
установява следното: Свидетелят И.П.П. познава В. Т. от около 15 години,
били в обща компания. В чисто приятелски отношения са и не във фактическо
съжителство, но са близки. Знае, че тя била в много близки отношения с дядо
си Й., преди неговата смърт. Тя е изоставена от баща си в ранна възраст и дядо
й заместил в нейните очи бащината фигура. Грижел се за нея. Той бил военен
и много строг, но това не се отнасяло за нея. Винаги я подкрепял без да
изисква и вярвал в нея, давал й опора при липсата на баща. Заедно живеели в
3
ж.к. Мусагеница, в едно домакинство с майка й В. и с две котки. В деня
когато починал, тя се обадила на свидетеля и била в шок. Отишъл на място да
види какво се е случило, тъй като и тя не знаела. И до сега не може да
повярва, изключително й е тежко. И до ден днешен като става дума се
разстройва. Почти всеки път си говорят с нея за него. Била изключително
жизнерадостен човек и тази смърт й повлияла много негативно. Затвори се в
себе си. Бори се с последствията от това. За нея това е като загуба на истински
баща.
Приета е съдебна авто-техническа експертиза, по която е направено
заключение, че механизмът на ПТП е идентичен с описания в исковата молба
и констативния протокол, като товарен автомобил „Ивеко 50C35G“ дк ль
********, преди настъпване на произшествието, се е движил на заден ход с
посока от улица „Методи Андонов“ към товарна рампа на магазин „Т-
Маркет“. Пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно с посока от
ляво надясно, считано по посоката на движение на товарният автомобил.
Според вещото лице водачът на товарния автомобил е имал техническа
възможност да възприеме пешеходеца в дясното огледало за обратно виждане
и да спре преди мястото на удара. Ударът е бил предотвратим за водача при
предприемане на своевременна маневра за аварийно спиране. Пешеходецът е
имал техническа възможност, преди предприемане на пресичане на пътното
платно, да възприеме движещия се товарен автомобил звуков сигнал, и да
пропусне преминаването. Направено е заключение, че няма данни за налични
пътни маркировки и знаци за обозначено място за пресичане на пешеходци,
както и за налични обозначени места за пресичане на пешеходци в района на
настъпване на произшествието.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Между страните не
е спорно наличието на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на товарен автомобил „Ивеко” с peг.№********.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
4
вещото лице по авто-техническата експертиза се установява механизмът на
ПТП, който е идентичен с посочения в исковата молба и констативния
протокол, съставен от длъжностно лице на МВР. При преценка
доказателствена стойност на констативния протокол съдът взема предвид
съдебната практика, обективирана в решение №85 от 28.05.2009г. на ВКС по
т.д.№768/2009г. ТК , в което е прието, че неоспореният в процеса констативен
протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР, съставлява официален
документ, който се ползва не само с формална, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление с
уточнението, че съдът не е освободен от задължението да изследва механизма
и с други доказателствени средства.
В тази връзка в настоящото производство е приета авто-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована. В същата е
приет механизъм на настъпване на процесното ПТП, идентичен с посочения в
констативния протокол, като вещото лице приема, че причините за настъпване
на ПТП са движение на заден ход, предприето от водача на товарния
автомобил, който не е изпълнил задълженията си при извършване на маневра
на заден ход да не застрашава останалите участници в движението и да
наблюдава непрекъснато района зад автомобила. При невъзможност да
наблюдава района е необходимо да осигури лице, което да го направлява при
извършване на маневрата.
Според вещото лице водачът на товарния автомобил е имал техническа
възможност да възприеме пешеходеца в дясното огледало за обратно виждане
и да спре преди мястото на удара, като при тези условия ударът е бил
предотвратим от него. Пешеходецът е имал техническа възможност, преди
предприемане на пресичане на пътното платно, да възприеме движещия се
товарен автомобил и да пропусне преминаването.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по САТЕ, като обективно и
обосновано. Въз основа на същото следва да се приеме, че вина за настъпване
на ПТП има водачът на товарния автомобил, който не е изпълнил
задълженията си по чл. 40 от ЗДвП и преди да започне движение назад се
увери, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
5
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности.
От приетата СМЕ се установява, че смъртта на Р. е настъпила в причинно–
следствена връзка с уврежданията, получени при ПТП.
Между страните не е спорно и от доказателствата се установява, че ищцата е
внучка на починалия Р.. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк.
д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС при смърт, причинена от
деликт, обезщетение за неимуществени вреди може да бъде присъдено по
изключение и на лице извън посочените в Постановление № 4/1961
г. и Постановление № 5/1969 г. на Върховния съд, ако то докаже, че е било в
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че смъртта на последния
му е причинила продължителни болки и страдания, чието обезщетяване се
явява справедливо.
Касае се за връзка, която се е развила с интензитет, дълбочина и сила,
по-големи от обичайните за съответния тип отношения. Белег за
съществуването й са две групи факти: 1. особени житейски причини, довели
до развитие на специфични отношения между ищеца и починалия, и 2.
особено интензивни вреди от преустановяване на връзката вследствие
на смъртта. В първата група попадат различни отклонения от нормалния
жизнен ход, най-често довели до промяна в обичайната житейска роля на
ищеца или на починалия – например отглеждане на внуците от бабата/дядото
вместо от техния родител/родители (поради заболяване или смърт, работа в
чужбина, дезинтересиране или занижен родителски капацитет у последните),
полагане на грижа между братя и сестри, наподобяваща родителската и при
липса на такава и др. (Решение № 372/14.01.2019 г. по к. т. д. № 1199/2015 г. на
ВКС, ТК, II отд., Решение № 92/17.11.2020 г. по к. т. д. № 1275/2019 г. на ВКС,
ТК, ІІ отд., Решение № 50099/23.11.2023 г. по к. т. д. № 1720/2022 г. на ВКС,
ТК, ІІ отд.). Фактите от втората група (относно вредите от разрушаване на
връзката) също трябва да сочат на изключителност спрямо обичайния за
съответните отношения интензитет – например твърде продължителна тъга,
необичайно поведение, свързано с изразяване на скръбта, проявление на
болестно състояние в причинна връзка с емоционалния стрес, промяна в
личността и социалната адекватност на ищеца, като злоупотреба с алкохол,
травмиране на семейните отношения, отказ за полагане на труд (Решение №
6
60070/29.06.2021 г. по т. д. № 904/2020 г. на ВКС, ТК, І отд.).
В случая за установяване материалната легитимация на ищцата като внучка на
починалия при пътнотранспортно произшествие да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дядо си са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля П., който дава показания,
че ищцата била изоставена от баща си в ранна възраст и дядо й заместил в
нейните очи бащината фигура. Грижел се за нея. Заедно живеели в ж.к.
Мусагеница, в едно домакинство с майка й В. и с две котки.В деня когато
починал, тя се обадила на свидетеля и била в шок.
Съдът не кредитира изцяло посочените показания, тъй като се
основават не на личните впечатления на свидетеля за отношенията между
ищцата й дядо, а по-скоро на разказаното от нея. Безспорно от тях се
установява, че между ищцата и нейния дядо е съществувала връзка на
привързаност и грижа. Тази връзка обаче не се отличава с някаква
изключителност. От една страна българската семейна традиция е основана на
полагането на грижи за внуците от техните баба и дядо независимо от това
дали родителите са наистина възпрепятствани да се грижат за децата си или
не, поради което полагането на грижи за ищцата от нейния дядо не е някакво
изключение от обичайните норми за поведение при такава родствена връзка.
Отчитайки горното, съобразено и с възможната заинтересованост на
свидетеля като близък приятел на ищцата съдът не кредитира показанията им
относно характера на връзката между ищцата и дядо й.
На второ място свидетелят дава показания относно търпяното от
ищцата страдание след смъртта на нейния дядо, а именно ищцата била много
разстроена, и до сега се разстройва като стане дума за това. От изложеното не
следва извод претърпените от ищцата страдания да са били с нетипични за
връзката между дядо и внуци. Изразяването на скръб чрез плач и нежелание за
социално общуване в първите месеци след смъртта на близък човек е
нормална човешка реакция. Проявената такава от ищцата не се отличава нито
с извънредна продължителност, нито с последици от извънреден характер.
С оглед изложеното съдът приема за установено, че между ищцата и
нейния дядо е съществувала връзка на роднинска обич и привързаност и след
прекъсването на тази връзка ищцата безспорно е изпитала чувство за загуба,
довело до страдание. Връзката между ищцата и починалия обаче не се е
7
отличавала с по-дълбока от обичайната за такава родствена връзка
емоционална привързаност, не е налице някаква изключителна близост между
двамата. Не се установи и страданието, изпитано от ищцата, да е толкова
дълбоко и продължително, с такъв интензитет, че принципът за
справедливостта да изисква в случая това страдание да бъде обезщетено.
Следователно са доказани отношения на грижовност, типични за
връзка между дядо и внуци, но неразкриващи изключителност по смисъла на
Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, нито наподобяващи интензитета на отношенията "дете-родител".
Поради изложеното следва да се приеме, че не е проведено пълно
доказване на двете групи обстоятелства, изведени като критерии за трайна и
дълбока емоционална връзка по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016
г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Ищцата не доказва
материалната си легитимация, поради което предявеният иск следва да се
отхвърли без да се обсъждат останалите възражения на ответника.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
направените разноски в размер на 550лева разноски и 450,00лева
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Т. ЕГН ********** срещу
ЗАД"АРМЕЕЦ"АД с ЕИК ********* иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ за сумата от 100 000,00лева обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на смъртта на дядо й Й.Г.Р. при ПТП от 17.03.2023г.
ОСЪЖДА В. П. Т. ЕГН ********** да заплати на ЗАД"АРМЕЕЦ"АД с
ЕИК ********* на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски в
размер на 1000, 00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8