№ 27
гр. Кюстендил, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Търговско дело №
20241500900039 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена от „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 15 срещу „Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Неофит Рилски“ №
9 искова молба, с която която са предявени по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ГПК за признаване за установено между
страните, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер
146 022.47 лв., от които: 128 678,20 лева - главница, представляваща стойността на
доставени, но неизплатени услуги „В и К“ за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г. и
17 344,27 лева - дължими за същия период лихви за забава, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена Заповед за
изпълнение № 885/01.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1476/2024 г. по описа на ДнРС.
Претендират се съдебно- деловодните разноски в исковото и заповедното
производство.
В исковата молба и допълнението към нея се твърди, че „Кюстендилска вода“ ЕООД
е предоставило на ответното дружество конкретни услуги по доставяне на сурова вода
за питейно битови нужди във ВиК мрежата на ответника в периода 01.08.2022 год. -
30.04.2024 год., които са изпълнявани при условията на определени с решение на
КЕВР цени. Водовземането се е извършвало на обекти - водопроводно отклонение за
с. Пиперево, с. Блатино и с. Дяково. За всеки месец на предоставяне на услугите се
извършвали измервания и засичания на показателите на измервателните устройства,
като същите се установявали от представители и на двете страни с писмени протоколи.
За процесния период от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г. на длъжника са предоставени
договорените услуги, за което са отчетени количества вода и са издадени фактури, с
установени дължими суми в общ размер 128 678,20 лева с вкл. ДДС, подробно
описани в исковата молба. Ответникът не погасил задължението на нито една от
установените като дължими суми, респ., при изтичане на 1-месечен срок от датата на
фактуриране, били начислени и дължимите за това лихви за забава в общ размер 17
1
344,27 лева, подробно описани в исковата молба. Поддържа се, че сумите са безспорно
дължими предвид наличието на потвърждение на дължимостта им, направено от
законния представител на ответника. Механизмът на фактуриране и плащане бил
посочен в Договор от 04.02.2020 год. между страните, в последствие пренесен в
последно сключения договор на 01.06.2023 г. между същите страни за втората част на
процесния период, като съгласно чл. 9, ал. 2 от този договор, плащането се извършвало
в 30-дневен срок от издаване на фактурата за съответно дължимото плащане.
Изложено е, че ищцовото дружество изпълнило всички законови задължения, като
видно от подписаните протоколи към всяка фактура, отчетените показания на
измервателните устройства не били оспорени, респ. безспорно се установява
количеството потребена вода, за което следва да се заплати дължимата сума.
Единичната цена била определена на базата на одобрени от КЕВР цени, публично
достъпни на електронния адрес на регулатора.
В отговора си ответното дружество се позовава се на чл. 2 (1) от Договора от
04.02.2020г. и чл. 2 (1) от Договора от 01.06.2023г., съгласно които разпоредби
страните постигнали съгласие ползваните водни количества за село Дяково, село
Пиперево и село Блатино да се отчитат по монтирани водомери на водопроводните
отклонение за съответните селища. Твърди се, че постоянно се отчитали само и
единствено водните количества за село Дяково, а за село Пиперево и село Блатино не
били монтирани водомери на водопроводните отклонения за въпросните селища. Сочи
се, че в договорите нямало упомената клауза или методика как да се отчитат водните
количества при немонтиран водомер, като от ежемесечните протоколи не ставало ясно
как са определени ползваните водни количества за село Пиперево и село Блатино.
Допълва се, че в ежемесечните протоколи липсвал номер на водомера, по който се
прави отчета за село Дяково. Твърди се също така, че водомерът за село Дяково не
отговарял на изискванията на Закона за измерванията от 09.11.2002г., тъй като бил без
знаци, удостоверяващи извършен контрол на средствата за измерване в съответствие с
Раздел III от горецитирания закон, т.е. измервателното устройство било с изтекла
метрологична годност. Оспорват се количествата използвана вода, записани в
ежемесечните двустранните протоколи, и на тази база, и сумите за плащане по
издадените фактури от ищцовото дружество. Иска се отхвърляне на предявените
искове.
КнОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2
и 3 от ГПК приема за установено следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от приетите като доказателства по
делото– Договор за ползване на сурова вода за питейно- битови нужди от 04.02.2020 г.
и Договор №1/01.06.2023 г. за ползване на сурова вода за питейно- битови нужди, че
„Кюстендилска вода“ ЕООД, в качеството си на доставчик, се е задължило да
предостави срещу възнаграждение на „Водоснабдяване и канализация - Дупница”
ЕООД, в качеството му на водоползвател, ползване на сурова вода за захранване на с.
Пиперово, с. Блатино и с. Дяково, а водоползвателят „Водоснабдяване и канализация -
Дупница“ ЕООД се е задължило да поеме доставената сурова вода по своите
съоръжения и да заплати договорената цена. В чл.8, ал.1 от договорите е уговорено, че
предоставяната за ползване вода ще бъда начислявана по цени, утвърдени от
Комисията за енергийно и водно регулиране, чието решението е неразделна част от
договорите. Прието е, че за доставеното количество вода „Кюстендилска вода“ ЕООД
издава ежемесечни фактури.
По делото са представени фактура № ********** от 31.07.2024 г. и протокол от
31.07.2024г.; фактура № ********** от 28.06.2024 г. и протокол от 28.06.2024г.;
фактура № ********** от 31.05.2024 г. и протокол от 30.05.2024г.; фактура №
********** от 30.04.2024 г. и протокол от 30.04.2024г.; фактура № ********** от
29.03.2024 г. и протокол от 28.03.2024г.; фактура № ********** от 29.02.2024 г. и
протокол от 29.02.2024г.; фактура № ********** от 31.01.2024 г. и протокол от
2
31.01.2024г.; фактура № ********** от 29.12.2024 г. и протокол от 28.12.2023г.;
фактура № ********** от 30.11.2023 г. и протокол от 30.11.2023г.; фактура №
********** от 31.10.2023 г. и протокол от 31.10.2023г.; фактура № ********** от
30.09.2023 г. и протокол от 30.09.2023г.; фактура № ********** от 31.08.2023 г.;
фактура № ********** от 31.07.2023 г. и протокол от 31.07.2023г.; фактура №
********** от 30.06.2023 г. и протокол от 30.06.2023г.; фактура № ********** от
31.05.2023 г. и протокол от 31.05.2023г.; фактура № ********** от 30.04.2023 г. и
протокол от 02.05.2023г.; фактура № ********** от 31.03.2023 г. и протокол от
30.03.2023г.; фактура № ********** от 28.02.2023 г. и протокол от 28.02.2023г.;
фактура № ********** от 31.01.2023 г. и протокол от 31.01.2023г.; фактура №
********** от 30.12.2022 г. и протокол от 30.12.2022г.; фактура № ********** от
30.11.2022 г. и протокол от 30.11.2022г.; фактура № ********** от 31.10.2022 г. и
протокол от 31.10.2022г.; фактура № ********** от 30.09.2022 г. и протокол от
30.09.2022г.; фактура № ********** от 31.08.2022 г. и протокол от 31.08.2022г.;
констативен протокол за период 01.04.-31.08.2022 г., от които е видно, че изпълнителят
„Кюстендилска вода“ ЕООД е доставяло на получателя „Водоснабдяване и
канализация - Дупница“ ЕООД сурова вода за захранване на с. Пиперово, с. Блатино и
с. Дяково. В цитираните протоколи, двустарнно подписани от представители на двете
дружества, са отразени предоставените за ползване количества вода.
От приетата в производството съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Г. Х. се установява, че „Водоснабдяване и канализация - Дупница“
ЕООД дължи на „Кюстендилска вода“ ЕООД във връзка с процесните фактури
приложени към ИМ, сума в размер на 128 678,20 лв. Законната лихва върху главниците
по процесиите фактури, изчислена за периода от датата, следваща падежа на всяка
една фактура до датата на подаване на исковата молба - 20.05.2024г., е в общ размер на
17 344,27 лв. Процесните фактури са заведени своевременно в счетоводството на
дружеството- ищец. Посочени са и в Дневниците по продажби по Закона за данък
добавена стойност, съответно участват във формирането на резултата в Справката
декларация по закона за данък добавена стойност. Вещото лице пояснява, че по
начина, по който са осчетоводени фактурите, ставало ясно, че дружеството ищец не е
получило плащания по тях/респ. има вземания по всички процесни фактури, издадени
към ответника и е обявило пред органа по приходите начисления ДДС за дължим. На
експерта било предоставено от „Кюстендилска вода“ ЕООД потвърдително писмо,
получено от „Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД, с което последното
потвърждава, че към 31.12.2022 г. съществуващите му задължения към „Кюстендилска
вода“ ЕООД са в общ размер на 235 312,39 лв. Писмото било подписано от гл.
счетоводител на „Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД. Вещото лице
посочва също, че процесиите фактури са 21 на брой, като „Водоснабдяване и
канализация - Дупница“ ЕООД е осчетоводило и посочило в Дневниците си за
покупки по ЗДДС 19 броя от тях. Последните две фактури с № **********/29.03.2024
г. и № **********/30.04.2024 г. не били осчетоводени и посочени в Дневниците по
ЗДДС, като за тях дружеството ползвател на услугата съобщило, че неосчетоводените
фактури не били налични в счетоводството. Всички фактури били осчетоводени по
един и същ начин, а именно като неплатени към „Кюстендилска вода“ ЕООД.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля З. С. Ц. – работила към
„Кюстендилска вода“ ЕООД като технически ръководител на район Бобов дол.
Свидетелката сочи, че е запозната с местата на водовземане и механизмът на
водоснабдяване на с. Пиперево, с. Дяково и с. Блатино, като пояснява, че селата
Блатино и Пиперево се захранвали от водопровод, който е за Бобов дол, а с. Дяково се
водоснабдявало от друг водоизточник - от язовир Дяково. Тези водопроводи се
стопанисвали от „Кюстендилска вода“ ЕООД. Свидетелката участвала в отчитане на
ползваните водни количества от „ВИК“ - Дупница в посочените по-горе точки, в
периода 2020г.-2024г. ежемесечно, с представител на „ВИК“ – Дупница - А. Б.. Даже е
имало случаи и когато бившата управителка К. И. е присъствала. Сочи, че за
3
доставените количества сурова вода са съставяни протоколи, които са подписвани от
двете страни - за „Кюстендилска вода“ от нея, а за ВИК - Дупница от А. Б. или К. И..
Посочва също така, че не е имало възражения по отразените в протоколите количества
потребена вода от ВИК - Дупница. Стигали били до споразумения, защото имало
период, в който водомерните устройства отказвали – това се отнасяло за с. Блатино,
където през август 2023 г. не работело водомерно устройство. Свидетелят сочи, че за с.
Пиперево, по принцип, било невъзможно поставянето на водомерното устройство и
тъй като селата им останали без вода, със споразумение между район Бобов дол и
„ВИК – Дупница“ ги отчитали на база предходна година, съгласно Наредба № 4. На
водомерите били правени проверки на техническата изправност всяка година.
От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявени са установителни искове, в производството по който ищецът цели да
установи, че ответникът му дължи сумите, за които по ч.гр.д. 1476/2024 г. по описа на
Районен съд - Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът (ответник в настоящото производство) е възразил.
Спорът между страните произтича от сключени между тях договори за покупко-
продажба, като съдържанието им обхваща многократни престации на продавача към
купувача за доставка на сурова вода. Между страните не се спори, че са в трайни
търговски отношения, а видно от представените с исковата молба и приети като
доказателства по делото фактури и двустранни протоколи за доставено количество
сурова вода, последните подписани от представители на двете страни, както и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че от дружеството- ищец са доставени описаните в исковата молба
количества вода.
За да се уважи иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ,
ищецът следва да установи факта на сключването на договора за продажба и
предаването на стоката /доставянето на вода/ на ответника, пораждащо задължение за
плащане на цената на доставеното количество вода. Тези обстоятелства безспорно се
доказват в производството от обсъдените по-горе доказателства – фактури, двустранни
протоколи, експертно заключение. В тази насока са и събраните свидетелски
показания, които установиха, че технически водоснабдяването за процесните населени
места се извършва единствено и само от доставяне на вода от ищцовото дружество.
Всъщност тези факти не са и спорни в производството. Основните възражения на
ответното дружество касаят отчитането на продадените количества вода, като основно
се оспорват представените по делото двустранно подписани протоколи, отразяващи
доставеното количество сурова вода за с. Дяково, с. Пиперово и с. Блатино.
Във връзка с така изложеното оспорване следва да се отбележи, че действително в
част от приложените по делото двустранни протоколи за доставено количество сурова
вода е отразено, че за с. Пиперово и с. Блатино отчитането на водата е без водомерно
устройство /ВУ/. Както беше отбелязано по-горе с оглед правосубектността на
страните, които са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ и вида на сключения от тях
договори, които обслужват предмета на дейност на всяко от дружествата, следва
извода, че се касае за търговска продажба. Трайните търговски отношения между
търговците обуславят приложение на презумпцията за съгласие, ако цената или
количеството, или видът на доставената стока, не бъдат оспорени веднага. В случая е
налице оспорване на доставените количества вода едва когато е било налице
закъснение в плащането и доставчикът е потърсил дължимите суми. В двустранно
подписаните от страните протоколи за доставка на сурова вода никъде не е направена
забележка или възражение относно отчетените водни количества. Въз основа на
двустранните протоколи „Кюстендилска вода“ ЕООД е издало описаните в исковата
молба фактури, които ответното дружество не е заплатило, установимо от приетото по
делото и кредитирано от съда като обективно и коректно изготвено експертно
заключение. Вещото лице по последонто установява, че ответното дружество е
4
осчетоводило и посочило в Дневниците си за покупки по ЗДДС 19 броя от
представените по делото фактури, като по този начин последното е признало
дължимостта на вземанията по тях. В последователната практика на ВКС – Решение №
96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/ 2009 г., І т.о., Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. №
454/2008 г., ІІ т.о., Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г., ІІ т.о., Решение
№ 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г., ІІ т.о., Решение № 23 от 07.02.2011 г. по
т.д. № 588/2010 г., ІІ т.о., Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., І т.о. и
др. се приема, че фактурата е годно доказателство за установяване на договор за
търговска продажба на движими вещи, когато съдържа необходимите елементи от
съдържанието на сделката, както и, че само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на получателя на стоката, включването й в дневника за покупко-
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Две от
фактурите с № **********/29.03.2024 г. и № **********/30.04.2024 г. не са
осчетоводени и посочени в Дневниците по ЗДДС на „Водоснабдяване и канализация –
Дупница“ ЕООД. Въпреки това съдът счита, че в производството се доказа
дължимостта на задължението и по тях. Този извод се формира от приложените по
делото двустранни протоколи, отразяващи доставката на посоченото количество вода,
отразено във фактурите, подписани и от представител на ответника без забележка
относно количеството и вида на задължението.
С оглед на всичко гореизложено, предявеният установителен иск за главница по
процесните фактури с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, ще бъде
уважен в пълния му предявен размер от 128 678.20 лв., представляващ стойността на
доставени, но незаплатени услуги „В и К“ за периода 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК – 28.06.2024г., до окончателното плащане.
Основателен в пълния предявен размер е и иска за заплащане на обезщетение за
забава в размер на 17 344.27 лева – дължимо за периода 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г.
предвид установената забава.
По разноските:
При този правен извод на съда за основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане от ищеца за присъждане на
разноски, ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски, както в
настоящото производство: 2 929.45 лв. - държавна такса, 4 000.00 лева адвокатско
възнаграждение и 730.00 лева депозит за вещо лице, така и разноските, направени в
производството по ч.гр.д. № 1476/2024 г. по описа на ДнРС – 2920.45 лв. - държавна
такса и 50. 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК от
„Кюстендилска вода“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №15 срещу „Водоснабдяване и канализация -
Дупница“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. Дупница,
ул. „Неофит Рилски“ № 9 искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
че „Водоснабдяване и Канализация - Дупница“ ЕООД дължи на ищеца сума в общ
размер на 128 678.20 лева незаплатена главница по издадени от ищеца фактури,
както следва: фактура № ********** от 31.07.2024 г.; фактура № ********** от
28.06.2024 г.; фактура № ********** от 31.05.2024 г.; фактура № ********** от
30.04.2024 г.; фактура № ********** от 29.03.2024 г.; фактура № ********** от
29.02.2024 г.; фактура № ********** от 31.01.2024 г.; фактура № ********** от
5
29.12.2024 г; фактура № ********** от 30.11.2023 г.; фактура № ********** от
31.10.2023 г.; фактура № ********** от 30.09.2023 г.; фактура № ********** от
31.08.2023 г.; фактура № ********** от 31.07.2023 г.; фактура № ********** от
30.06.2023 г.; фактура № ********** от 31.05.2023 г.; фактура № ********** от
30.04.2023 г.; фактура № ********** от 31.03.2023 г.; фактура № ********** от
28.02.2023 г.; фактура № ********** от 31.01.2023 г.; фактура № ********** от
30.12.2022 г.; фактура № ********** от 30.11.2022 г.; фактура № ********** от
31.10.2022 г.; фактура № ********** от 30.09.2022 г.; фактура № ********** от
31.08.2022 г., представляваща стойността на доставени, но незаплатени услуги „В и К“
за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., като и сумата от 17 344,27 лева - дължими
за същия период лихви за забава, ведно със законната лихва върху главницата,
дължима от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение №885/01.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1476/2024 г. по описа на ДнРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация - Дупница“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Неофит Рилски“ № 9 да заплати на
„Кюстендилска вода“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №15 деловодни разноски за исковото
производство в общ размер на 7 659.45 лева, както и разноските, направени в
заповедното производство в общ размер на 2970.45 лева.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
6