РЕШЕНИЕ

гр.София,03.05.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на петнадесети април  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                 мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 11838 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

         С решение от 30.05.2018 г. по гр.д. № 886/16 г., СРС, ГО, 71 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че Б.Н.С. с ЕГН ********** и адрес ***, дължи на М.Г.П. с ЕГН ********** и съдебен адрес *** - адв. Д., на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 1286,21 лв. - неустойка по договор за заем от 11.08.2003г., дължима за периода от 01.01.2005г. до 31.03.2008г., представляваща част от общо вземане в размер на 189058,40 лв. за периода от 01.09.2003г. до 31.03.2008г., ведно със законната лихва от 20.08.2015г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 49930/2015г. на СРС, 71 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 3900 лв.

ОСЪЖДА Б.Н.С. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на М.Г.П. с ЕГН ********** и съдебен адрес *** - адв. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 224,60 лв. - разноски за исковото производство и сумата 224,60 лв. - разноски за производството по ч.гр.д. № 49930/2015г. на СРС, 71 състав.

ОСЪЖДА М.Г.П. с ЕГН ********** и съдебен адрес *** - адв. Д. да заплати на Б.Н.С. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 134,04 лв. - разноски за исковото производство

            Решението е обжалвано с въззивна жалба  на ответника.

Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е неправилно.Твърди,че съдът не се произнесъл по всички възражения в отговора на исковата молба.Счита,че уговорената неустойка е нищожна,тъй като няма краен предел.След като съдът приел,че неустойката е прекомерна следва да се прецени дали тази прекомерност не води до злоупотреба с право

                          Моли решението да се отмени и да се отхвърли исковата претенция Не претендира разноски.

                         Постъпил е отговор на  въззивна жалба,с който същата се оспорва.Не се претендират  разноски.

                          Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

                         Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

                       В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо ,както и правилно.

          На основание чл.272 ГПК СГС препраща към мотивите на първоинстанционния съд които стават част от настоящите мотиви.

         За пълнота следва да се отбележи следното:

                     По възражението ,че съдът не се произнесъл по всички възражения с отговора на исковата молба .Възраженията са били ,че неустойката е прекомерна,противоречи на добрите нрави,нищожна.По всички възражения съдът се е произнесъл.

               Клаузата за неустойка ще е нищожна ако противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

          Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.

         Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

          В конкретния случай ,уговорената неустойка не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният размер от 10 % месечно върху цялата дължима сума не нарушава принципа на справедливост. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 /15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката не е нищожна при липса на уговорен краен предел за начисляването й. Начисляването на неустойка и натрупаният размер (претендиран в различни съдебни производства) в случая произтича единствено от значителната продължителност на периода на забава на плащането на паричното задължение и неговия размер - т.е. обусловен е поведението на длъжника. Релевираното неизпълнение на задълженото лице, обаче, не е предвидено като критерий при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави - според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

           В решение № 137 от 12.10.2015 г. по т. д. № 2618/2014 г., Т. К., I Т. О. на ВКС, е прието, че несъразмерността между главницата и неустойката не може да се преценява към момента на неизпълнението, съответно неудържимото нарастване на неустойката в резултат на продължителния период на забавата, дори когато при извършване на съпоставка с главницата сочи на явна прекомерност, не е основание за обявяването на клаузата за неустойка за нищожна. Уговорката в договора е за начисляване на неустойка за месеците на забавата, поради което преодоляването на нарастването на размера й, е предопределено от точното изпълнение на паричното задължение, което е изцяло предоставено на волята на страната-заемател.

            По възражението,че прекомерната неустойка води до злоупотреба с право.Прекомерната неустойка е действително задължение.То може да бъде намалявано от съда,чл.92 ал.2 ЗЗД,но не отпада изцяло.При намаляването следва да се установява съотношението с претърпените вреди.,какво е превишението й спрямо вредата,съотношението й с цената на договора,дали кредиторът е могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин и съобрази обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид.

           Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то като законосъобразно постановено следва да се потвърди.

            Воден от горното съдът

                                       Р  Е Ш  И:

           ПОТВЪРЖДАВА   решение  от 30.05.2018 г. по гр.д. № 886/16 г., СРС, ГО, 71 с-в в обжалваната част.

                РЕШЕНИЕТО  не подлежи на касационно обжалване .

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                                                         

                                                                       

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

 

 

                                                                                                  2.