№ 19782
гр. С, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110135909 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на Й. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к.
„М 3“, бл. ..., чрез адв. П. В. П., със съдебен адрес: гр. С, бул. „Е И Т“ № ...,
против ответника „С К“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
С, бул. “Ц Ш“ № 115Е, ет.5, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове за обявяване нищожността на договор за потребителски
кредит № .../03.09.2024 г., сключен между страните, на основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в
размер на 1 085.29 лв., представляваща платена без основание сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. С исковата молба са представени писмени
документи. Иска се ответникът да бъде задължен да представи всички
документи, свързани с договор за потребителски кредит № ... от 03.09.2024 г.
Иска се и допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
Ищецът твърди, че на 03.09.2024 г. сключил със „С К“ ООД договор за
1
потребителски кредит № ... за сума в размер на 1000 лева, при уговорена
възнаградителна лихва в размер на 50 % и ГПР в размер на 63.25 %. Твърди,
че на 07.02.2025 г. погасил предсрочно дължимата сума по договора. Сочи, че
в чл.5, ал.2 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с банкова гаранция в размер на 2 379.24
лева със срок на валидност до 09.09.2024 г. При непредставяне на
обезпечението, на основание чл.11 от договора се начислявала неустойка в
размер на 646.38 лева. Счита, че така уговорената неустоечна клауза по
съществото си представлявала скрито възнаграждение за кредитора, като на
практика ответникът е поставил неосъществимо изискване спрямо своя
съконтрахент потребител. Излага, че същевременно посочената сума не била
включена при изчисляването на посочения в договора ГПР, което
представлявало пряко нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че договор
за потребителски кредит .../03.09.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, като на основание чл. 23 ЗПК ответникът
следвало да му възстанови недължимо платената сума над главницата по
договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се
съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
Оспорва предявеният установителен иск като недопустим, доколкото ищецът
нямал интерес от предявяването му, тъй като договорът между страните бил
прекратен, поради погасяване задълженията на ищеца. Твърди, че е налице
злоупотреба с право, доколкото ищецът завел още две производства, освен
настоящото, с идентичен предмет, но по различни договори за кредит, целта
на така заведените производства била да се генерират разноски в полза на
ищеца, съответно да се нанесат вреди на ответника. По същество оспорва
предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения
за валидност на процесния договор и оспорената неустоечна клауза. Не се
оспорва наличието на облигационно отношение между страните по процесния
договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
ответникът е получил процесната сума. При тези съображения моли за
прекратяване на производството по установителния иск, отхвърляне на
предявения осъдителен.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
2
съд достига до следните фактически и правни положения:
По делото е безспорно установено, че между страните в производството е
сключен договор за потребителски кредит № ..., при реално получена от
страна на ищеца сума в размер на 1000 лева, с уговорена възнаградителна
лихва в размер на 50 % и ГПР в размер на 63.25 %. Потребителят платил на
07.02.2025 г. доброволно сума в размер на 2 085.29 лева в полза на кредитора.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора в срок от три дни след сключването на
договора кредитополучателят следва да предостави на “С К” ООД едно от
описаните в ал. 1 на посочената разпоредба обезпечения, като в чл. 11 е
посочено, че при неизпълнение на това задължение, то кредитополучателя
дължи неустойка в размер на 646.38 лв., която ще бъде разсрочена заедно с
дължимата главница. В чл. 3, ал. 2 от договора е уточнено, че при изчисляване
на ГПР кредиторът съобразява единствено предвидената възнаградителна
лихва.
Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48 и §1, т. 1 от ДР на ЗПК
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи,
включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази
разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В случая процесният
договор за заем само формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, но всъщност в него е изградена конструкция, чрез
която да се заобиколи забраната размерът на ГПР да не надвишава пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България,
като неустойката, определена в чл. 11, ал. 1 от договора, не е включена в
3
размера на обявения ГПР, макар да е следвало. Посочената от кредитора сума,
дължима като неустойка по договора е трябвало да бъде част от ГПР, защото
на практика в случая не се касае за дължимо договорно обезщетение от
неизпълнение на задължение на длъжника, което да има за цел реално
овъзмездяване на настъпили вреди за заемодателя, в който случай би било
приложимо изключението на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, а за прикрито
допълнително възнаграждение за кредитора, който отнапред е определил
размера му и го е включил в погасителния план. Самото основание на
начисление на тази сума няма нищо общо с обезщетителната функция на
неустойката, защото обезпечението може да се изиска предварително като
условие за сключване на самия договор. А в случая дори е предоставен срок, в
който е обективно невъзможно изпълнението за предоставянето на гаранция,
следваща да отговоря на ред изисквания, като и тези обезпечения са
несъответни на самия характер на договора - потребителски заем за 1000 лева.
Именно в т. 44 в Решение от 21.03.2024 г. по дело C - 714/22 на СЕС са дадени
принципни указания към българския съд да вземе предвид всички разпоредби
на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и
фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи
дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните
допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези
разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в
действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението
за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора
посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се
съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата
нито на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", нито на
понятието "ГПР" по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В случая е налице
допълнително възнаграждение за търговеца, но прикрито като неустойка.
Поради което по този начин се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК (т. 41 и т.
44 от цитираното по-горе решение по дело C - 714/22 на СЕС). Отделно от
това, съгласно т. 55 и т. 56 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C - 714/22 на
СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
4
същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция,
изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при
посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява
тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
Или заключението е, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички
разходи, се приравнява на непосочване на ГПР, което води до
недействителност на цялата договорна връзка. Ето защо исковите претенции
на ищеца подлежат на уважаване изцяло, като е безспорно, че същият е
получил 1 000 лева кредит и е надплатил 1 085.29 лева, която сума следва да
му се върне като недължимо платена.
При този изход на спора, разноски се следват в полза на ищеца.
Процесуалното представителство е осъществено по реда на чл. 38, ал. 1 и ал. 2
от Закона за адвокатурата, поради което в полза на адвокат П. П. следва да се
заплати възнаграждение, което съдът определя в размер на 400 лева, след като
съобразява предмета на делото, предявяването на два иска, изготвянето на
една искова молба и становище по хода на делото, липсата на процесуално
представителство в проведеното открито съдебно заседание.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в отношенията между
страните в настоящото производството Й. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
С, ж.к. „М 3“, бл. ... и „С К“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. С, бул. “Ц Ш“ № 115Е, ет. 5, че сключеният между тях договор за паричен
заем № ... от 03.09.2024 г. е изцяло недействителен поради допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК
„С К“ ООД, ЕИК ... да ЗАПЛАТИ на Й. В. К., ЕГН ********** сума в размер
на 1 085.29 лв. (хиляда осемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки),
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното погасяване на задължението, която сума е платена по
недействителен договор за паричен заем № ... от 03.09.2024 г.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „С К“ ООД, ЕИК ... да
ЗАПЛАТИ на адв. П. В. П., с номер ... и със съдебен адрес: гр. С, бул. „Е И Т“
№ ..., адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6