Решение по дело №1391/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 709
Дата: 22 май 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20203110201391
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                   РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №709/22.5.2020г.   2020г.

 

                                   Година 2020                           Град Варна

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд                                                двадесет и седми състав

На деветнадесети май                                    Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

       Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1391 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на М.П.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, против Наказателно постановление № 20-0819-000417, издадено на 02.03.2020г. от Началник група към ОД на МВР Варна сектор „ПП" Варна, с което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.           

     В жалбата не са оспорва допуснатото нарушение. Изтъкват се аргументи за прекомерност на наложеното наказание. Изтъква се, че налагането на тази парична санкция в максимален размер лишава жалбоподателя и семейството му / съпруга и две малки деца/ от препитание за продължителен период от време. Посочват се финансови трудности. Посочва се, че жалбоподателят нямал сериозни нарушения на ЗДвП, а бил водач на МПС от близо 11 години. Твърди се, че административно наказващия орган не е взел предвид при определяне на вида и размера на наказанието обстоятелството относно материалното му положение и е наложил наказанието в максимален размер.

   В този смисъл се моли съдът да се произнесете с
решение, с което да измени и намали наложеното наказание глоба към минималния размер предвиден в закона..

     Възз. редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Поддържа жалбата, като моли за намаляване на наложената санкция.

     Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител-юрисконсулт който оспорва жалбата и счита, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       Въззивникът М.Б.  бил правоспособен водач на МПС, като притежавал СУМПС за категориите „В“ и „М“.

       На 31.01.2020г., около 12:40 ч. в гр. Варна, по ул. Отец Паисий посока Колхозен пазар пред „Макдраив“, той управлявал мотоциклет "Хонда" с ДКН В2520В собственост на Р.Х.Б.. Това МПС било  с технически характеристики- работен обем на двигателя 125 cm³, с максимална мощност 8,6 kW. За неговото управление се изисквало СУМПС за категорията „А1“, каквато въззивникът не притежавал. По  това време автоконтрольори -служители на Сектор ПП-Варна, сред които Л.М., осъществявали служебните си задължения и спрели за проверка въззивника. В хода на проверката било установено, че Б. управлява без валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС, а именно без СУМПС за татегорията „А1“.

      При така установените факти, М. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП , като описал в него, че въззивника управлява мотоциклет "Хонда" с ДКН В2520В собственост на Р.Х.Б. без валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

       АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписала без възражение. Такива не постъпили и в законоустановения 3-дневен срок.

    Тъй като липсвали спорни обстоятелства, АНО изцяло възприел фактическите и правните изводи на актосъставителят и издал обжалваното пред настоящия съд НП на 02.03.2020г.

     Впоследствие на 06.03.2020г. НП било връчено на въззивника и на 13.03.2020г., последният подал жаба срещу него

     Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства писмени доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН,  заповед, справки за техническите характеристики на МПС и за нарушител/водач, издадени от Сектор ПП-Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви, неоспорени от страните.

 

   Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група при  ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника група в Сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

 АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

    При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Поради това, съдът намира, че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,  довели до нарушаване на правото му на защита.

  Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

  Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, спорни и неизяснени  обстоятелства не е имало и в хода на проведеното ДП, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

      В процесното наказателно постановление е вписано, че М.Б. е управлявала на 31.01.2020г.  мотоциклет "Хонда" с рег.№ В2520В, собственост на Р.Х.Б., без валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Същото обстоятелство е описано и в акта за установяване на административно нарушение. От приложената по преписката справка за техническите характеристики на мотоциклет "Хонда" с рег.№ В2520В, от която е видно, че мотоциклетът е с работен обем на двигателя 125 cm³ и с максимална мощност 8,6 kW  т.е. за неговото управление, съобразно разпоредбата на чл.150а, ал.2, т.2, б.“а“ от ЗДвП. Т.е. от събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

        Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4”. Затова нарушение в чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП /в редакцията към момента на деянието/ е предвидена следната санкция: „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на  чл. 171 т.1 или 4.

      От друга страна правната норма на чл.150а  ал.1 от ЗДвП / в редакцията и към момента на деянието/ въвежда положителното правило за поведение на всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.  За да е валидно свидетелството за управление на МПС  трябва да отговаря на две кумулативно дадени предпоставки: да е валидно, както по отношение на срока, така и по отношение на категорията на управляваното моторно превозно средство. Само при едновременното наличие на тези две предпоставки, СУМПС би се явило „съответното свидетелство за управление“ по смисъла на санкционната норма на чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП.  В тази връзка следва да се посочи, че правното значение на СУМПС е изяснено в чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, като тези, издадени от българската държава на нейните граждани имат силата и на документ за самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория. Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр. 82/2009 г.) и § 35, т. 3 от ДР на ЗДвП (ДВ. бр. 54/2010 г.). И докато ЗБЛД урежда "условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи", включително СУМПС, то ЗДвП "урежда... изискванията за правоспособност на водачите на ППС,... както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове", като целта е "да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС". Дадено лице ще придобие правоспособност за управление на МПС по правилата на ЗДвП, за което има правото да получи, съответно държавата е длъжна да го снабди със СУМПС по реда, установен в ЗБЛД, за да може да удостовери "правоспособността за управление на МПС". Съгласно този закон, СУМПС като български личен документ е собственост на държавата (чл.2) и то се предава на органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност (чл. 10, ал. 1, т. 5 от с.з.), т.е. той е "индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС" от "категорията/ите, за които е валидно" (чл.50, ал.1 и чл.53, ал.1, т.10 от ЗБЛД), като сроковете за валидност са определени в двата цитирани закона, съобразено с посочените директиви на ЕП и на ЕС и Комисията на ЕС. С § 1, т.2, б."ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано какво е "нередовен български личен документ" - това е документ „с изтекъл срок на валидност", а съгласно чл. 81, ал. 2, т. 6 от с.з. - притежателят му подлежи на санкция по административен ред, ако "използва нередовни български лични документи" (с ал. 1, т. 7 на същия член, но с изменение на закона в сила - ДВ бр.75/2012 г. е наказуемо и неподаването в срок до 30 дни на заявление за издаване на ново СУМПС при промяна на постоянното местоживеене на лицето от едно населено място в друго). Изводът е, че по ЗБЛД се урежда документооборотът и ползването на БЛД, съответно предвижда санкции при нарушаване на свързаните с това правила. За разлика от ЗБЛД, ЗДвП и приетите въз основа на него други подзаконови нормативни актове предписват правила, свързани с управлението на МПС. И докато СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да осъществява такава дейност, придобиването и запазване във времето на придобитата от лицето правоспособност се свързва с усвояването на определени знания и постигане на умения от него на основата на определени минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на съответните ППС, което намира своето отражение при първоначалното издаване или при периодичното подновяване на СУМПС, което, според цитираната Директива на ЕП и ЕС, инкорпорирана в законодателството ни, ще даде възможност за "редовен контрол ... за съответствие" с тези минимални стандарти за постигане на посочените цели, общи за ЕС, поради което те "следва да съвпадат с подновяването..... и да се определят от срока на валидност на СУМПС". По този начин, всяка държава-членка на ЕС, съобразявайки установените за общността срокове за административна валидност на СУМПС, може да ги и намали, за по-ефективен контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само за дадена категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради това следва да се приеме, че изискването за "съответно свидетелство за управление на МПС" по смисъла на чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП означава да е валидно както с оглед на срока на неговата "административна валидност", така и за "категорията МПС", което се управлява от водача./ В този смисъл е и съдебната практика – например Решение по к.адм.дело № 210 по описа за 2014 година на Адм.съд-Варна, к.адм.дело № 2666 по описа за 2016 година на Адм.съд-Варн, Решение №44 от 2013 год. по н.д. № 2161/2012 год. на ВКС и много други/. Ето защо възз. правилно е била санкционирана по ЗДвП, а не по ЗБЛД.

    Вярно е, че наказаното лице към датата на проверката е притежавало свидетелство за управление, но то е било валидно за категории, различни от управляваното към датата на деянието МПС. Следователно към тази дата свидетелството за управление на въззивника не удостоверява по надлежен начин наличието на правоспособност за управление на МПС за категория А1, към което се числи управляваното от него МПС. Наказанието с НП в случая е наложено заради това, че водачът управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, което е ясно и недвусмислено формулирано във фактическото обвинение както в АУАН, така и в НП. Както бе посочено по-горе управлението на МПС без водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство е равнозначно на липса на удостоверение за правоспособност за съответната категория МПС. Следователно след като административно-наказаното лице като водач на МПС не е притежавало валидно СУМПС за категорията МПС което управлява, същото е допуснало нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорността по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

       Приложената от АНО санкционна разпоредба по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП  в редакцията и към момента на нарушението -31.01.2020г. -  ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г. /, предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв. за този, който повторно управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. 

   АНО е наложил за визираното нарушение  наказание, съобразно нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.  Определил е същото в максимален предвиден в санкционната норма размер, а именно глоба в размер на 300 лв. без да изложи каквито и да било мотиви относно обществената опасност на деянието и  дееца.

    В случая видно от НП, АНО явно е определил размера на санкцията отчитайки само наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Безспорно по преписката са налични данни, че преди деянието предмет на настоящото производство възз. е санкционирана с общо 3 влезли в сила НП и един фиш. АНО  не е отчел, че до момента въззивникът не е била наказван за такова нарушение на ЗДвП. Не е съобразил и че трите влезли в сила НП са издадени за нарушения през 2011г. и 2013г. т.е. съответно 9 и 7 години преди датата на настоящото деяние. От друга страна по делото са налице индиции, че в рамките на проверката, извършена му на 31.01.2020г. е костатирано и друго нарушение – на разпоредбите на КЗ. По делото, обаче, АНО не е ангажирал доказателства възз. да е  осъждан, като няма данни за каквито и да било други противобществени прояви. Нещо повече, АНО не е събрал каквито и да било доказателства за семейното и материално положение на въззивника. В хода на съдебното следствие бе установено, че възз. е с ампутиран крайник- лява ръка до лакътя, че е пенсионер по болест и че има две малолетни деца, за които следва да полага грижа. Налице е и изразено съжаление и признание на вината от страна на въззивника. От друга страна действително нарушението е с висока степен на обществена опасност, но това е отчетено от законодателя с оглед фиксирания от него размер на минимум на наказанието - 100 лв., поради което не следва в случая този факт да се отчита допълнително при определяне размера на санкцията. И като съобрази горните обстоятелства и превес смекчаващите адм.наказателната отговорност обстоятелства съдът счете, че така наложеното на въззивника наказание се явява прекомерно завишено. Счете, че в случая дори наказание наложено малко над минималния размер– 120 лв. би постигнало целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.     Поради това съдът прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от 300 лв. на 120 лв.

        Не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На първо място както бе споменато по-горе това не е инцидентна проява на въззивника. Обстоятелствата, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицират случая като маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Процесното нарушение е от категорията на т. нар. „формални“ нарушения,„нарушения на просто извършване“, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. Обстоятелството, че нарушението от този вид е извършено за първи път, не може да обоснове извод за маловажност на същото. Ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. 

    С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание глоба от 300 лв. на 120 лв..

   

 

   Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

       ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-000417, издадено на 02.03.2020г. от Началник група към ОД на МВР Варна сектор „ПП" Варна, с което на М.П.Б., ЕГН: ********** е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ на 120 /сто и двадесет/  лева.   

    Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                     

                   СЪДИЯ при РС- Варна: