Решение по дело №252/2020 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260006
Дата: 24 август 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20205610100252
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260006                 24.08.2020 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на двадесет и четвърти юли .............…….................................................

през две хиляди и двадесета година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря  Т.Д. ............................................ и в присъствието на прокурора …..………............................................ като разгледа докладваното  от съдия Андреев ...............…..............................….......…    гр.д. № 252 по описа

за  2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

                        Предявен е иск с правно основание 415, ал.1 ГПК вр. чл.318 и чл.294, ал.1 ТЗ.     

                        ИЩЕЦЪТ –  „ЮРОПЛАСТ“ ЕООД гр.Стамболиски, обл.Пловдив твърди, че с ответното дружество били сключени няколко договора  предмет продажба на стоки –пластмаса-отпадък, по които ответното дружество било купувач. Ищецът изпълнил задълженията си по договора и издала фактури фактура № 1*********/31.03.2015 г. на стойност 5 715 лева, фактура № **********/16.02.2015 г. на стойност 6 726 лева. Поради неизпълнение на задължението на ответника за заплащане, същият дължал и мораторна лихва, считано от 01.12.2016 г.  до 01.12.2019 г. В образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 1997/2019 г. длъжникът възразил. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, по силата на което да установи съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника за сумите: 6 726 лева – неплатена главница по фактура от 16.02.2015 г. и 2047,69 лева мораторна лихва, 5 715 лева – главница по фактура от 31.03.2015 г. и 1739,90 лева мораторна лихва от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението. Претендира деловодни разноски. 

                        ОТВЕТНИКЪТ –     „ВИКТОРИ ВЛАД 74“ ЕООД гр.Димитровград не подава отговор и не взема становище.  

                        Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                        По заявление на ищеца от 04.12.2019 г. е образувано ч.гр.д. № 1997/19 г. на РС-Димитровград и против ответника – е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите:  сумата в размер на 12 441,00 лева (дванадесет хиляди четиристотин четиридесет и един лв.) - главница,  3 787,59 лева (три хиляди седемстотин осемдесет и седем лв. и петдесет и девет ст.) – мораторна лихва за забава за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 983,82 лева деловодни разноски.

                        Посочено е, че вземането произтича от: Неизплатени суми по фактура № **********/16.02.2015 г. и фактура № **********/31.03.2015 г. с включен ДДС за извършена продажба на стоки – пластмаса-отпадък, в размер на 12 441 лева, съответно 6 726 лева неизплатена сума по първата фактура и 5 715 лева по втората. Претендира се и общо мораторна лихва 3 787,59 лева, от които 2 047,69 лева по първата фактура и 1739,90 лева по втората фактура, за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г.  Разноски: Внесена ДТ – 248,82 лева и 735,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

                        Длъжникът е подал възражение против заповедта.

                        Ищецът представя 2 бр. фактури № **********/31.03.2015 г. с получател Виктори Влад 74 ЕООД Димитровград за пластмаса0отпадък съответно количество 6 040 и 6 660 кг на стойност 5 715,00 лева  и № **********/16.02.2015 г. – 11 210 кг. на стойност 6726,00 лева. ДДС – посочена нулева ставка.

                        За изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установи следното: Юропласт  ЕООД е издало на Виктори Влад 74 ЕООД 2 бр. данъчни фактури за продадена пластмаса отпадъци през 2015 г. – посочените по горе и на същата стойност. Би следвало фактурите да са заведени в сметка 401 /доставчици/, но не са намерени счетоводни документи, от които да е видно това. Процесните фактури са включени в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС и в СД по ДДС на ответното дружество съответно за м.02 и м.03, под № 21 и 35. Фактурите фигурират в дневниците за покупки и продажби и в справка декларация по ЗДДС за м. февруари и м.март 2015 г. Не са открити складови документи, от където да е видно заприходена ли е стоката.  Процесните фактури фигурира в Справка –Декларация по ЗДДС за м.02. и м. март 2015 г., но тъй като двете фактури са издадени без начислено ДДС, съгласно чл.163, ал.2 ЗДДС, в случая е налице принципът на т.нар „Обратно начисляване“ на ДДС за обработка на отпадъци, съгласно §1, т.47  от ДР на ЗДДС, дружеството не е ползвало данъчен кредит. В съдебно заседание вещото лице допълва, че счетоводителката, която водила счетоводството в процесния период не е предала нищо на новия. С новия счетоводител ходили при управителя на фирмата. Процесните фактури били осчетоводени, отразени в дневниците за покупки и продажби. Това задължение не се оспорвало. Фактурите не са платени.

                        При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

                        Безспорно се установява по делото, че дружеството ищец на два пъти през месец февруари и месец март 2015 г. е доставило на ответното дружество пластмаса-отпадък, за което са издадени процесните фактури. Същите фактури са включени в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС и в СД по ДДС на ответното дружество съответно за м.02 и м.03, под № 21 и 35. Същите не са платени.

                        Налице е търговска продажба по смисъла на чл.318, ал.1 ТЗ, купувачът е издал фактура на основание чл.321 ТЗ.

                        Не се навеждат твърдения и не се ангажират доказателства от ответното дружество за това, че стоката не е отговаряла на изискванията, за което купувачът да е уведомил незабавно продавача. 

                        За купувача е възникнало задължението да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи. Фактурите са отразени в счетоводството на ответника за съответните месеци. Включването на фактурите в дневника за покупко-продажби на получателя на стоката, представлява недвусмислено признание за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката.

                        Паричното задължение е следвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата, доколкото липсват други уговорки. Ответното дружество е изпаднало в забава за заплащане на сумите по фактурите. Съгласно чл.294 ТЗ лихва между търговци се дължи, освен ако е уговорено друго. В случая такава се претендира в рамките на давността от три години – за периода от 01.12.2016г. до 01.12.2016 г. Ищецът е представил справки за изчисляване размера на законната лихва.  

                        При така изложеното предявеният иск за установяване на вземането следва да се уважи изцяло.

                        В полза на ищеца следва да се присъдят и направените в заповедното производство разноски в размер на 983,82 лева, произтекли от внесена ДТ – 242,82 лева и 735,00 лева адвокатско възнаграждение.

                         И по настоящото производство в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски – 1 521,57 лева, произтекли от внесена ДТ – 324,57 лева, 1017,00 лева адвокатско възнаграждение и 180,00 лева депозит за вещо лице.

                        Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ЮРОПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  ***********************, представлявано от В.Д.Д., против „ВИКТОРИ-ВЛАД 74“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***********************, представлявано от Ж.Г.В.съществува вземане за сумата в размер на 12 441,00 лева (дванадесет хиляди четиристотин четиридесет и един лв.) - главница,  3 787,59 лева (три хиляди седемстотин осемдесет и седем лв. и петдесет и девет ст.) – мораторна лихва за забава за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч.гр.д. № 1997/2019 г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

                        ОСЪЖДА ВИКТОРИ-ВЛАД 74“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***********************, представлявано от Ж.Г.В.да заплати на„ЮРОПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  ***********************, представлявано от В.Д.Д., сумата от 983,82 лева – деловодни разноски в заповедното производство.

                        ОСЪЖДА ВИКТОРИ-ВЛАД 74“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***********************, представлявано от Ж.Г.В.да заплати на „ЮРОПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  ***********************, представлявано от В.Д.Д., сумата от 2 505,39 лева – деловодни разноски в настоящото производство. 

 

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен  съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.     

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: