РЕШЕНИЕ
№ 842
гр. Пловдив, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20245300500794 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Г. Ц. И. ЕГН ********** против
Решение №5270/28.12.2023г. постановено по гр.д.№9036/2023г. по описа на ПРС, трети
бр.с., в частта с която се увеличава месечна издръжка ,която бащата Г. Ц. И. ЕГН
********** заплаща на своя непълнолетен син - Г. Г. И. ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на майка си -Д. А. С. ЕГН ********** ,по силата на съдебно решение
№920/08.03.2019гг. по описа на ПРС 2 бр.с. по гр д 16209/2018г., от 250лв. месечно на
500лв. месечно / петстотин лева / , начиная от 21.06..2023г. занапред ,до навършване на
пълнолетие от детето или настъпване на друга причина , водеща до промяната или
отпадането на това задължение , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
от падежа до окончателното и изплащане, като издръжката ще се заплаща до 10-то число на
месеца ,за който се дължи; както и в частта с която се разрешава на ОДП град
Пловдив да издаде паспорт за задгранично пътуване на детето Г. Г. И. ЕГН **********,
без да е необходимо за целта съгласието на бащата Г. Ц. И. ЕГН ********** и се разрешава
на непълнолетното дете Г. Г. И. ЕГН ********** да пътува извън пределите на
Р.България, придружавано от майка си - Д. А. С. ЕГН **********, по посока страните от
Европейския съюз, Турция, Сърбия, Република Северна Македония и всички други държави
по света, с изключение на държавите, в които има военни конфликти към момента на
пътуването, да пребивава извън страната с цел екскурзия, почивка, туризъм ,обучение,
училищни екскурзии ,зелено училище или спортни прояви- състезания ,лагери и др.,за срок
1
до 14 дни за всяко отделно пътуване, придружавано от своята майка или упълномощено от
нея пълнолетно лице , без за целта да е необходимо съгласието на бащата Г. Ц. И. ЕГН
**********, неограничен брой пъти, до навършване на пълнолетие от детето. С
постановеният съдебен акт в полза на Д. А. С. ЕГН ********** е присъдена сумата от
1050лв. разноски по делото, кат о Г. Ц. И. ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка
на ПРС сумата от 420 лева, представляваща държавна такса за настоящото производство.
Навеждат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт
в нарушение на материалния закон, по съображения изложени в жалбата. Иска се
отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това въззивният съд
отхвърли претенцията за увеличение на издръжка, както и иска да се разреши на
непълнолетното дете Г. Г. И. ЕГН ********** да пътува извън пределите на Р.България, без
за целта да е необходимо съгласието на бащата. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Д. А. С. ЕГН **********, действаща лично и като законен
представител на детето си Г. Г. И. ЕГН ********** и Г. Г. И. ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на майка си -Д. А. С. ЕГН ********** , чрез процесуалния им
представител адв. К. Д. оспорват жалбата, като неоснователна, молят да се потвърди
решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно по съображения подробно изложени в отговора.. Претендират се разноски,
съгласно представения списък с направени такива.Прави се възражение за прекомерност на
разноските претендирани от другата страна.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен
състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част –
допустимо.
Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд.Събраните в първата
инстанция доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора факти
и обстоятелства, поради което на основание чл.272 от ГПК касаещо фактическата
обстановка, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Няма спор по делото, а и това обстоятелство се установява от представените писмени
доказателства, че Г. Ц. И. е баща на непълнолетния Г. Г. И. ЕГН **********. С
2
влязло в сила Решение №920 от 08.03.2019г. постановено по гр.д.№16209/2018г. по описа
на ПРС, е утвърдено споразумение по чл.127 ал.1 СК относно упражняване на
родителските права, местоживеене на детето, лично отношение и издръжка на малолетния
Г. Г. И. определена в размер на 250лв месечно, считано от 12.04.2019г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното и заплащане.
Съгласно чл. 143 от СК безусловно е задължението на родителите да изплащат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, като същата се определя в съответствие с
нуждите на търсещия издръжка и с възможности на родителя. При изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на
обстоятелствата по смисъла на разпоредбата на чл.150 СК е налице при трайно съществено
изменение на нуждите на издържания, или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
Съдът намира, че в настоящия случай е изпълнена предпоставката да е налице
трайно съществено изменение на нуждите от издръжка. Налице са няколко обстоятелства,
които предпоставят изменената нужда, като най-същественото от тях е промяната във
възрастта на детето. Изминали са 5 години от определяне на предходния размер на
издръжката като за този период от време, детето е пораснало, на възраст е 14 години
към момента на завеждане на иска. Това израстване само по себе си е свързано със
съществени промени в живота на младия човек, обвързани както с физическата промяна
в него – бързото му израстване, предполагащо и нужда от по-честа смяна на облекло,
обувки; така и с навлизането в етап от живота му, в който Г. следва да прояви активност в
интелектуален и образователен план, за получи добро средно образование, както и при
възможност за това, да положи усилия в други извънкласни дейности, развиващи
благоприятни личностни характеристики в младия човек. Всичко изброено неминуемо
предполага нуждите от повече храна и повече почивка, последната от своя страна,
възприемана в различните и форми – както на отдих, така и на забавления и социални
контакти. Установява се от събраните доказателства, че детето е ученик в 8-ми клас в
частна професионална търговска гимназия. Таксата за обучението му е 1500лв. годишно.
Тренира гребане, заплаща месечна такса за тренировките в размер на 60лв. месечно .Има
разходи за екип за тренировки ,картата за пътуване между с.****и гр.*** е 13лв месечно
.Всеки ден има по 10лв. джобни средства
Тези изводи се подкрепят от показанията на разпитания пред първата инстанция
свидетел М. Б. – сестра на майката на детето и съответно леля на детето, чийто показания
въпреки родствената връзка, съдът кредитира като основани на непосредствени възприятия.
Установява се от свидетелските показания, че непълнолетния Г. тренира гребане, има
разходи за карта за транспорт, месечната такса за тренировка, джобни. Установява се от
показанията на свидетелката, че детето е било лишено от възможността да посети
организирани училищни екскурзии в чужбина, както и организирани от майката почивки
3
извън страната, поради отказа на бащата да даде съгласие на непълнолетния си да пътува
извън пределите на Р.България.
Освен горепосочените разходи, се установява от събраните по делото доказателства,
че от години, включително и към настоящия момент детето страда от бронхиална
астма, за лечението на която са необходими допълнителни средства, включително е
наложително детето да разполага с инхалатор и с лекарства за спешни ситуации. В тази
връзка, е удстановено, че ангажираността на Г. със спорт се отразява благоприятно на
общото му здравословно състояние.
При определяне размера на издръжката следва да бъдат отчетени и обективни
фактори, каквито са: увеличилия се размер на минималната работна заплата – служещ като
база за определяне на минималния размер на издръжката, както и индекса за променящите
се икономически реалности в държавата, наличието на значителна инфлация и поскъпване
на множество битови услуги в страната.
Гореизложеното обосновава извода, че е налице промяна в обстоятелствата при
определяне на месечна издръжка към 2019г в размер на 250лв и тази промяна е
съществена и трайна, като предполага завишаване на размера на същата.
Що се касае до размера на издръжката, спори се между страните относно това дали
определеният размер от 500лв, е съответен на възможностите и материалното състояние
на бащата, доколкото същият твърди, че е безработен и няма възможност да заплаща
издръжка в размер по-голям от определения такъв от 250лв с предходно решение..
Действително по делото липсват писмени доказателства относно финансовото
състояние на бащата. Последният от години няма действащ трудов договор. Няма
задължение и към друго ненавършило пълнолетие дете. Установява се от събраните
писмени доказателства, че Г. Ц. И. притежава недвижим имот – апартамент в гр. ***, при
запазено право на ползване на неговия баща. В съдебно заседание, бащата е направил
изявление, че работи в строителството, като доходът му е около 1200-1500лв.
Касаещо доходите на майката, се установява, че трудовия и договор е прекратен
на 22.05.2023г с основна заплата от 800лв, като към момента същата работи като
продавачка в магазин. Липсват доказателства за доходите и към настоящия момент.
Мотивиран от гореизложеното, имайки предвид от една страна възможностите на
родителите, а от друга - възрастта на непълнолетното дете, нуждата от храна,
дрехи,лекарства с оглед заболяването му, учебни пособия и помагала необходими за
образованието му, както и други ежедневни разходи, включително и разходи за
задоволяване на извънкласните му интереси, съдът намира че за ежемесечната издръжка на
непълнолетния Г. са необходими средства не по-малко от 900лв. месечно.
Въпреки, че липсват доказателства относно доходите на дължащия издръжка Г. Ц.
И., изключая изявленията на последния за реализирани такива от 1200 – 1500лв, съдът като
взе предвид обстоятелството, че последният е в трудоспособна възраст, не страда от тежко
заболяване, което да намалява работоспособността му, приема, че бащата би могъл без
4
затруднения да реализира средната за страната работна заплата. Ето защо и доколкото
последният няма задължение към други ненавършили пълнолетие деца, то съдът намира, че
бащата следва да поеме по голяма част от ежемесечната издръжка необходима на
непълнолетния му син Г., а именно в размер на 500.00лв. Разликата от 400лв, явяваща се
по-малкия размер от необходимата за детето месечна издръжка, следва да се поеме от
майката – Д. С., по отношение на която съдът отчита обстоятелството, че полага
непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на Г..
Касаещо претенцията по чл.127 А ал.2 СК: Ответникът възразява детето да излиза
извън пределите на страната, без да сочи конкретни причини мотивиращи отказа му.
Настоящият съдебен състав след като прецени в съвкупност събраните доказателства, а
именно, че детето спортува гребане и се налага да участва в международни състезания,
възможността да пътува в чужбина при организирани училищни екскурзии, да почива с
майката в чужбина, намира че изцяло е в интерес на детето да му бъде разрешено да пътува
зад граница, придружавано от майка си в страните от Европейския съюз, Турция , Сърбия
,Република Северна Македония и всички други държави по света , с изключение на
държавите в които има военни конфликти към момента на пътуването, да пребивава извън
страната с цел екскурзия, почивка, туризъм ,обучение, училищни екскурзии ,зелено
училище или спортни прояви- състезания ,лагери и др., за срок до 14 дни за всяко отделно
пътуване , придружавано от своята майка или упълномощено от нея пълнолетно лице , без за
целта да е необходимо съгласието на бащата, както и да бъде постановено заместващо
съгласие за издаване на паспорт за международни пътувания на детето Г. Г. И. .
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя направените от
първоинстанционният съд изводи, поради което решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а жалбата като
неоснователна следва да се остави без уважение.
На въззиваемата страна Д. А. С. ЕГН **********, действаща лично и като законен
представител на детето си Г. Г. И. ЕГН ********** следва да се присъдят направени по
делото разноски, които възлизат на сумата в размер на 1 000лв, представляващи
договорен и заплатен адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие
от 12.03.2024г.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №5270/28.12.2023г. постановено по гр.д.№9036/2023г.
по описа на ПРС, трети бр.с, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. Ц. И. ЕГН ********** от гр.С***, бул.“***, офис 1 да заплати на Д.
5
А. С. ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на детето си Г. Г. И.
ЕГН ********** сумата от 1000.00лв/ хиляда лева/, направени пред въззивната инстанция
разноски.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6