Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-58 29.01.2019 г. Град Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, ІV въззивен състав,
На двадесет и
девети януари, две хиляди и деветнадесета година
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Таня
Евтимова
Димана Кирязова-Вълкова
като разгледа ч.гр.д. № 43 по описа за 2019 г.,
докладвано от съдията-докладчик Д. Кирязова-Вълкова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 538, вр. чл. 278 от ГПК, вр. чл.
130, ал. 3 от СК.
Образувано е по частна жалба на непълнолетната Т.Д.М., действаща със съгласието на
своите родители С.И.Д. и Д.Т.М. - чрез адв. Е.И., против Определение №
8732/23.11.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 8269/2018 г. по описа на
РС-Бургас, с което е отказано да бъде дадено разрешение за теглене от банковата
сметка на детето на сумата от 20 000 лв. В жалбата се твърди, че обжалваното
определение е неправилно и необосновано, поради което се моли то да бъде
отменено и вместо него въззивният съд да разреши исканото разпореждане с влога
на детето Т.М.. Твърди се, че необосновано районният съд е приел, че със
средствата на детето ще бъде заплатена цялата стойност на договорената покупна
цена на недвижимия имот, описан в приложения предварителен договор за
покупко-продажба, тъй като бащата на детето вече е заплатил капаро от
8 000 лв. и само остатъкът от 11 000 лв. ще бъде частично заплатен
със средства на детето. Твърди се също така, че с оглед съдържанието на т. 13
от предварителния договор неправилно районният съд е приел, че непълнолетното
дете не фигурира като купувач в този договор. Освен това според
жалбоподателката неоснователно не е уважено искането й за теглене на остатъка
от поисканата сума в размер на 9 000 лв., като се твърди, че тази сума е
необходима за задоволяване на ежедневните потребности и покриване на текущите нужди
на детето Т.М.. На следващо място се твърди, че исканото разпореждане не
противоречи на интересите на детето, тъй като след изтеглянето на сумата от 20
000 лв. по банковата му сметка ще останат парични средства в размер на
12 860 лв., като същевременно детето ще придобие с баща си право на
собственост върху недвижим имот. Към жалбата не са представени писмени
доказателства.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което същата е
допустима.
След преценка на събраните по
делото доказателства, доводите на жалбоподателя и разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано
по молба на непълнолетната Т.Д.М., действаща със съгласието на своите родители С.И.Д.
и Д.Т.М., за даване на разрешение за теглене от банковата й сметка на сумата от
20 000 лв., като се твърди, че сумата е необходима за текуща издръжка на
детето, обучение и за закупуване на жилище. Представен е предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 09.10.2018 г., с който продавачите
Атанас Генчев и Анна Генчева са се задължили да продадат на купувача Д.Т.М. собствения
си недвижим имот – двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в с. Равнец,
общ. Бургас, ведно с дворното място от 1035 кв.м., в което е построена
сградата, за сумата от 19 000 лв., като е уговорено, че при подписване на
предварителния договор купувачът ще плати капаро в размер на 8 000 лв., а остатъкът
от 11 000 лв. ще бъде платен в деня на извършване на нотариалната сделка. Съгласно
т. 13 на предварителния договор продавачът гарантира, че окончателният договор
за продажба ще бъде сключен на името на купувача и неговата непълнолетна дъщеря
Т.М., със съгласието на нейната майка. Уговорено е също така окончателният
договор да бъде сключен най-късно до 31.12.2018 г.
Районният съд е изискал становище от
ДСП-Бургас, в което е заявено, че в случая интересът на детето от исканото
разпореждане не е категорично установен. Посочено е, че по предходно искане БРС
е разрешил на непълнолетната Т.М. да продаде идеалната си част от друг недвижим
имот, като това предходно искане е било обосновано с финансовото затруднение на
родителите и свързаната с това липса на достатъчно средства за задоволяване
ежедневните потребности на детето и за неговото обучение, като към онзи момент е
било посочено, че жилищната нужда на детето е обезпечена, както и че част от
средствата ще бъдат вложени в банка, за да послужат за продължаване
образованието на детето след навършване на пълнолетие. Посочено е също така, че
детето не фигурира като купувач в предварителния договор, както и че не е
представена данъчна оценка на имота, за да се направи преценка за съразмерност.
При горните данни районният съд е
постановил обжалваното определение, с което е отказал даване на исканото
разрешение с мотива, че представените писмени доказателства не обосновават категоричен
извод, че разпореждането, за което се иска разрешение, е в интерес на детето,
тъй като за купувач на имота е посочен бащата, а не детето Т.М., с чиито
средства ще бъде заплатена изцяло продажната цена на имота.
Въззивният съд намира, че така
постановеното от БРС определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Видно е от представения предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот е, че страна по този договор (купувач)
е бащата на детето, а не то самото. Този факт не се променя и от клаузата на т.
13 от договора, съгласно която продавачът гарантира, че окончателният договор ще
бъде сключен на името на купувача Д.М. и неговата дъщеря Т.М., тъй като тази
клауза не вменява никакво задължение за бащата в качеството му на купувач по
предварителния договор, а освен това този предварителен договор обвързва само
страните по него, но не създава никакви права или задължения за детето. Освен
това, видно от становището на ДСП, във връзка с предходно искане родителите на
детето са заявили, че жилищната му нужда е обезпечена, т.е. не се налага
закупуване на друг жилищен имот на негово име.
Следва също така да бъде посочено, че в
молбата не е посочено каква част от сумата е необходима за задоволяване на
текущите нужди на детето и за неговото обучение, а това е конкретизирано едва в
частната жалба, съгласно която тази сума е в размер на 9 000 лв., като
въззивният съд намира, че тази сума е несъразмерно голяма с посочените нужди на
детето, за задоволяването на които се иска да бъде изтеглена сумата.
Предвид горното въззивният съд намира, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, поради което
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8732/23.11.2018 г.,
постановено по ч.гр.д. № 8269/2018 г. по описа на РС-Бургас.
Решението е окончателно.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.