№ 184
гр. Свиленград, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100738 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, (с предходно наименование „Теленор
България“ ЕАД), против О. Н. О., с ЕГН **********, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, и чл.342 от ТЗ - за установяване на
вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 470/2022г. по описа на Районен съд –
Свиленград. Претендират се разноски, направени в настоящото и в
заповедното производство.
В исковата си молба ищецът е посочил, че иска от съда да установи
съществуването на вземания в общ размер на 648,04 лева, от които: сумата
72,04 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги за периода 05.07.2020г. –
04.11.2020г.; сумата 191,06 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски, от които 46,08 лв. - по договор за лизинг за базови аксесоари от
11.08.2020г. и 144,98 лв. – по договор за лизинг на мобилно устройство от
11.08.2020г.; сумата 384,94 лв. - договорна неустойка, от които 111,10 лв. -
неустойка, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и
273,84 лв. – неустойка за предоставено ползване на мобилно устройство с
отстъпка от стандартната цена. Ищецът е уточнил, че предявява иск за
установяване дължимостта на вземането за незаплатени месечни абонаментни
такси в размер на 72,04 лв., който е по-нисък от претендирания такъв в
заповедното производство (118,12 лв.).
Ищецът твърди, че на 30.04.2018г. сключил с ответника Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* и Допълнително
1
споразумение от 11.08.2020 година към договора, със срок на действие до
11.08.2022г., както и Договор за лизинг от 11.08.2020 година за устройство
SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue за период от 23 месеца. Ответникът
не изпълнил задълженията си по сключените договори и дължал на ищеца
суми, за които били издадени следните фактури: фактура №
**********/05.08.2020 г., фактура № **********/05.09.2020 г., фактура №
**********/05.10.2020 г. и фактура № **********/05.11.2020 г.
Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на
ответника, договорите били едностранно прекратени от ищеца и била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 111,10 лева,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, както и
неустойка в размер на 273,84 лева, представляваща разлика в стандартната
цена на устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
длъжника цена по договор за лизинг, съответстваща на оставащия срок на
договора.
За събиране на вземанията си ищецът подал в Районен съд —
Свиленград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. дело № 470/2022 година по
описа на съда и издадена Заповед за изпълнение срещу ответника, връчена му
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това, ищецът имал правен интерес да
сезира съда с настоящите установителни искове.
Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез назначения му по реда
на чл.47 от ГПК особен представител, представя отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове, като неоснователни. Оспорва твърденията
на ищеца, че между страните били сключени посочените в исковата молба
договори, че ответникът бил потребил мобилните услуги, чието заплащане се
претендира, и че е получил процесното мобилно устройство. В тази връзка,
оспорва истинността на процесните договори, досежно автентичността на
подписите, положени от името на ответника. Оспорва и дължимостта на
претендираните лизингови вноски, тъй като не била настъпила предсрочната
им изискуемост. Освен това, клаузата на чл.12, ал.2 от Общите условия на
договора за лизинг, въз основа на която се претендирали предсрочно
изискуемите лизингови вноски, била неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП и нищожна, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не съдържала
достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при
проявлението на което настъпвала предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните, и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 470/2022 г. по описа на Районен съд -
Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 231/26.07.2022 г., за
заплащане от ответника на сумата от 118,12 лв. – главница, представляваща
2
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
сумата от 144,98 лв. - главница, представляваща незаплатени лизингови
вноски и сумата от 384,94 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 25.07.2022 година до датата на пълно погасяване на
задълженията, както и сумата от 205 лв., представляваща разноски по делото.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е предявил
искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземанията си, в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от
ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението
по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния
иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, се определя от идентичността между
страните, предмета и страните, и вземането, относно което вече е била
издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. В случая е налице
посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са
депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу
ответник – длъжник по заповедта.
Относно идентичността на вземанията от обективна страна, съдът
извърши проверка и с Определение № 79/10.02.2023г. прекрати частично
производството, на основание чл.130 от ГПК - в частта му по предявения иск
за признаване за установено дължимостта на незаплатени лизингови вноски
по договор за лизинг за базови аксесоари от 11.08.2020г. в размер на 46,08
лева – част от исковата претенция в размер на 191,06 лв. Определението е
влязло в законна сила, така че е налице и идентичността на вземанията от
обективна страна, т.е. предмет на установителните искове са именно
вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.
Със заявлението по чл.410 от ГПК ищецът е представил Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, сключен на 30.04.2018
година между „Теленор България” ЕАД, като „оператор“, и О. Н. О., като
„потребител“ (л.10). Видно от договора операторът се е задължил да
предоставя на потребителя мобилни услуги при абонаментен план Тотал
24.99 и при месечен абонамент в размер на 24,99 лв. за срок от 24 месеца – до
30.04.2023г., респ. потребителят е поел задължение да заплаща месечната
абонаментна такса. Договорът съдържа клауза (л.12), съгласно която: „В
случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока
посочен в т.11 по вина или по инициатива на Потребителя или при нарушение
на задълженията му по него или други документи, свързани с него, в това
число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
3
В допълнение на неустойката по предходното изречение, Потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок
не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата от между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по
договор за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.“.
Представена е със заявлението по чл.410 ГПК и Декларация - съгласие
от 30.04.2018г. (л.14), видно от която потребителят – ответник е получил
екземпляр от Общите условия на „Теленор България” ЕАД, съгласен е с тях и
се задължава да ги спазва.
По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на
страните са част от поетите задължения по възникналото между тях
договорно правоотношение. Общите условия към договора за мобилни
услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано
в отделно подписаната декларация – съгласие, приложена в заповедното
производство. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане
на условията към договора, които стават неразделна част от неговото
съдържание.
Представено е и Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с мобилен номер +359*********, сключено на 11.08.2020 година между
„Теленор България” ЕАД, като „оператор“, и О. Н. О., като „потребител“
(л.37), и сключен на същата дата Договор за лизинг между „Теленор
България” ЕАД, като „лизингодател“, и О. Н. О., като „лизингополучател“
(л.42), както и Общи условия на договора за лизинг (л.43). Видно от договора
за лизинг, лизингодателят предоставя на лизингополучателя, при условията
на този договор и на Общите условия, устройство SAMSUNG Galaxy А20е
32GB Dual Blue, срещу обща лизингова цена в размер на 115,57 лв. (с
допълнителна сума от 6,59 лв.). Договорът е сключен за срок от 23 месеца,
считано от датата на подписването му, като в същия е обективиран
погасителен план. Договорът за лизинг съдържа същата неустоечна клауза
като в договора за мобилни услуги.
Към доказателствения материал по делото са приобщени следните
фактури: 1/. Фактура № **********/05.08.2020 г., издадена за отчетен период
05.07.2020г. – 04.09.2020г., включваща задължение за месечна абонаментна
такса – 23,99 лв. с ДДС. Във фактурата е посочено, че дължимата сума е
платима в срок 20.08.2020 г.; 2/. Фактура № **********/05.09.2020 г.,
издадена за отчетен период 05.08.2020г. – 04.09.2020г., на стойност 67,89 лв. с
ДДС, включваща задължение за месечна абонаментна такса – 23,99 лв. с ДДС.
Във фактурата е посочено, че дължимата сума е платима в срок 20.09.2020 г.;
3/. Фактура № **********/05.10.2020 г., издадена за отчетен период
05.09.2020г. – 04.10.2020г., на стойност 72,07 лв. с ДДС, включваща „баланс
от предходен период“. Във фактурата е посочено, че дължимата сума е
4
платима в срок 20.10.2020 г.;
Представена е и приета по делото и т.нар. от ищеца „крайна“ фактура №
**********/05.06.2021г. на стойност 648,07 лв. с ДДС, какъвто е размера на
исковите претенции. Във фактурата е посочено, че дължимата сума е платима
в срок до 20.11.2020 г.
От заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза по
делото се установява, че подписите, положение за О. Н. О. върху оспорените
от ответника документи: договор за мобилни услуги от 30.04.2018г. и
допълнително споразумение към него от 11.08.2020г., и договор за лизинг от
11.08.2020г., са действително положени от него.
По иска с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, ищецът следваше да установи наличие на процесуалните
предпоставки за предявяване на иска по чл.422 от ГПК, наличието на валидно
облигационно правоотношение, породено от процесния договор за мобилни
услуги, по силата на който ищецът има качеството на доставчик на мобилни
услуги, а ответникът - на потребител на мобилни услуги; реалното
предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочения период,
настъпване на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги,
касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните услуги, размера на
цената на мобилните услуги, едностранно прекратяване на договора от ищеца
поради неплащане на дължимите суми от страна на ответника, размера на
дължимата цена на мобилните услуги.
Събраните в хода на производството доказателства водят до извода, че
страните са обвързани по силата на валидно сключен договори за мобилни
услуги, а именно Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 30.04.2018г.
Вследствие сключването на процесния договор за мобилни услуги,
възникналото облигационно правоотношение между страните следва да се
уреди с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, съгласно която, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забавата.
Съгласно чл.71 от част XIII от Общите условия (л.93 – л.106),
приложими към процесните договори, потребителят е длъжен да заплаща на
оператора определените цени по начин и срокове заплащане, посочени в
чл.27 от същите ОУ. Съгласно чл.27 от ОУ, „Плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването“. Съгласно чл.75 от част XIV от ОУ, при
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, операторът има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите или при условията на чл.19б и чл.19в да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов
договор с него.
В процесния случай основание за едностранно прекратяване от страна
на оператора на договорите за мобилни услуги е неплащане от страна на
5
потребителя на дължимите суми след изтичане на сроковете за плащане,
което основание е визирано в разпоредбата на чл.19б, б.„в“ от ОУ. За
едностранното прекратяване на договорите на основанията, предвидени в
чл.19б от ОУ, не се изисква писмено предизвестие, видно от приложените
ОУ.
Съдът намира, че предвид наличието на валидно договорно
правоотношение между страните през процесния период за доставка на
мобилни услуги по процесния договор за мобилни услуги, ответникът дължи
заплащане на договорения месечен абонамент и такси по договора,
независимо от потреблението на услуги през съответния период, тъй като
породилия действие договор, вменяват в задължение на абоната да заплаща
ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по договора.
Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги. Също така
ищецът дължи за процесния период и суми за използвани услуги, които са
извън месечните абонаментни такси. Доказа се от ищеца, че абонатът е
използвал услугите, описани в издадените фактури, като неполучаването на
фактура не освобождава абонатите от задължението им за плащане на
дължимите суми, съгласно чл.26, изр. посл. от ОУ. Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото, неоспорено от страните, за
процесния период 05.07.2020г. – 04.11.2020г. е налице предоставено
потребление за мобилен номер +359*********, съгласно сключения договор и
допълнителни споразумения към него, в обем, съответстващ на отразеното
във фактурите. Видно от заключението, от страна на доставчика услугите са
окончателно активирани на 28.09.2020г.
С оглед горното, съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си, като е издало процесните фактури със съответните
приложения към тях, които отразяват ползването на мобилни услуги от
конкретен номер, предоставени на ответника по подписания от него договор
за мобилни услуги. Ответникът не ангажира доказателства за изпълнение на
задълженията си за заплащане на сумите по фактурите – за претендираните по
делото абонаментни месечни такси и потребени услуги.
Предвид изложеното искът за установяване дължимостта на сумата
72,04 лв. - за абонаментни месечни такси и потребени услуги е основателен и
ще се уважи. Върху тази главница се дължи и законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението - 25.07.2022г. до окончателното й
изплащане.
По иска с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.
чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД – за установяване дължимостта на
сумата 144,98 лв. представляваща 23 бр. неплатени лизингови вноски,
дължими за периода от месец ноември 2020г. до месец август 2022г., по
договор за лизинг на мобилно устройство от 11.08.2020г. - ищецът следваше
да установи наличие на процесуалните предпоставки за предявяване на иска
по чл.422 от ГПК, наличието на действително правоотношение по договор за
лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателя лизинговата вещ за временно ползване, срещу
уговореното лизингово възнаграждение, както и лизингодателят да е
6
предоставил държането на мобилното устройство в състояние, годно за
обичайното или уговореното потребление, настъпилият падеж на дължимите
лизингови вноски и техния размер.
От събраните по делото доказателствата се установява, че между
страните е сключен Договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy А20е 32GB Dual Blue, по силата на който ищецът, в качеството му на
лизингодател, е предоставил на ответника, в качеството му на
лизингополучател, за временно и възмездно ползване лизинговата вещ, срещу
заплащане от страна лизингополучателя на съответна лизингова цена.
Договорът е със срок 23 месеца, като съобразно погасителния план по тях,
лизингополучателят всеки месец се е задължил да заплаща съответно
договорените лизингови вноски, като падежът на последната лизингова
вноска е 11.07.2022г. Съгласно клаузата на чл.4 от договорите, с
подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е
предал съответното устройството във вид, годен за употреба. Т.е. следва да се
приеме, че с подписването на договора за лизинг лизингополучателят е
получил лизинговата вещ.
В случая се претендират 23 бр. неплатени лизингови вноски по
договора за лизинг, за периода от месец ноември 2020г. до месец август
2022г., в размер на 138,39 лв. и една допълнителна вноска в размер на 6,59
лв., така, както е договорено в договора за лизинг. Падежът на последната
погасителна вноска е изтекъл преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
поради което вземането е изискуемо в пълния претендиран размер. Ищецът
не се позовава на предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, поради
което не се налага да се обсъжда клаузата за предсрочна изискуемост на тези
вноски, залегнала в договора за лизинг и приложимите за него Общи условия.
По гореизложените съображения искът за признаване за установено на
дължимостта на неплатените лизингови вноски по договора за лизинг е
доказан и основателен, поради което ще се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
вр. чл.92 от ЗЗД – за установяване дължимостта на сумата 384,94 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, и в заявлението по чл.410 от ГПК, и в исковата молба е изяснено,
че това вземане е формирано от сумата 111,10 лв. - неустойка, начислена в
резултат на предсрочно прекратяване на процесния договор за мобилни
услуги по вина на потребителя поради изпадането му в забава, и
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси без ДДС, и от
сумата 273,84 лв. - неустойка за предоставено устройство SAMSUNG Galaxy
А20е 32GB Dual Blue, c отстъпка от стандартната цена.
Съдът намира и че клаузата в договора за мобилни услуги и в договора
за лизинг, с която е уговорена процесната неустойка е нищожна и
неравноправна.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които
7
изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения.
Безспорно, в настоящия случай ответникът има качеството на
„потребител“ по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР към Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и с оглед на това приложение намират и нормите на ЗЗП
- съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко
противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба
в икономическо отношение страна. Съгласно мотивите към т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на
ОСTK на ВКС, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
При сключване на договор за мобилни услуги операторът поема
ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни
съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща
таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал. Неравноправни
са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и
добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие между
търговеца - икономически по-силната страна и потребителя - икономически
по-слабата страна. От съдържанието на процесния договор, както и от
Общите условия към него, представляващи неразделна част от същия, става
ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има
възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите
задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено единствено, че когато
се стигне до прекратяването им по вина на потребителя, последният е длъжен
да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента -
оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от
три, както и в случаите когато е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между
цената му без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от потребителя при предоставянето му
/в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато
съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на
потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. В случай, че
потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно
договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да
заплати неустойка.
Предвид изложеното, уговорените неустойки имат неравноправен
характер. Налага се извода, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни
отношения с длъжника, се е възползвал от положението си на икономически
по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и
задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради
тези обстоятелства операторът е предвидил в предварително изготвени
8
бланкови договори, че неустойка се дължи само от потребителя, когато
договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на
потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от
мобилния оператор, липсва.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че уговорената клауза за
неустойки създава значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга,
поради което има неравноправен характер.
Отделно от това, уговорените между страните неустойки излизат и
извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, и
създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, като
нарушават принципа за справедливост и на това основание също имат
неравноправен характер. Когато е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко
/в случая три/ неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор
по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без
да предоставя ползването на услугата по договора. Относно неустойката,
представляваща разликата между стандарната цена без отстъпка на
устройството и преференциалната цена, съдът намира, че тази сума,
представляваща разликата между цената на процесното устройство без
абонамент и преференциалната му обща лизингова цена е втора неустойка,
дължима кумулативно с първата, тъй като цели именно обезщетяване вредите
от неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя. От
друга страна, тази неустойка е договорена като двукомпонентна, включваща,
както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и от
пазарните цени на крайните устройства, /в т.ч. когато последните са били
изцяло закупени от абоната/, съответстваща на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент. Така договорена, клаузата за неустойка предпоставя
прекалено много условия по формиране на неустойката, които не позволяват
в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно
задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва
да се отбележи също, че тази неустоечна клауза не съдържа трикратното
ограничение като предходната хипотеза за дължимост на трикратния размер
на абонаментните месечни вноски и не е ясно, при неизпълнението на кои
точно договорни задължения възниква - само при неплащане на
абонаментните такси или при неплащането на погасителните вноски за
устройството, или и в двата случая. Погледнато през призмата на принципа за
ненакърняване на добрите нрави и доколкото съдът е длъжен служебно да
съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, за да се гарантира потребителската защита на по-слабата в
правоотношението страна, настоящият съдебен състав счита, че с уговорената
клауза за неустойка категорично се накърняват добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД и безспорно се
явява нищожна. Предвиждайки в договорите за едно и също неизпълнение
две различни и едновременно дължими санкции се надхвърля безспорно
9
обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява
необосновано висока по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. Самата клауза не е
индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договорите
/чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/, поради което същата е нищожна на основание чл.146,
ал.1 от ЗЗП и не следва да се прилага.
Освен това, посредством уговорената неустойка ищецът се стреми да
извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на
устройството, респ. абонаментен план, едностранно, без съгласието на
потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до
явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Така
определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й
функция, като не само че не обезпечава вреди, а „увеличава“ цената на
предоставеното устройство, без съгласието и на насрещната страна.
Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа на
справедливост при въпросната клауза за неустойки изхожда и от
обстоятелството, че лизинговата вещ не е станала собственост на
лизингополучателя, за да се дължи обезщетение, съизмеримо с
действителната цена на устройството - предоставено е само неговото
ползване - в този смисъл е Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г.
на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I
т.о. По този начин отново се достига до неоснователно обогатяване на
мобилния оператор. И тук размерът на неустойката е формиран на база
"стандартна" цена на устройството, а не договорената такава, което нарушава
изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от
неизпълнението на конкретния договор, а не произволни такива, както и това
неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения по
конкретния договор /в случая договора за лизинг/, а не неизпълнение на
задължения по друго облигационно правоотношение /в случая договора за
мобилни услуги/ и да се дължи независимо от изпълнението на задълженията
по конкретния договор за лизинг.
По изложените съображения, съдът намира, че клаузата за неустойки в
процесните договор за мобилни услуги и договор за лизинг е неравноправна и
нищожна, поради което искът за установяване на дължимостта на неустойки
в общ размер на 384,94 лв. следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
от делото разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая в заявлението по чл. 410 от ГПК от
„Йеттел България“ ЕАД изрично е поискано присъждане на разноските в
заповедното производство, а именно: 25 лева – за държавна такса и 180, 00
лева – за адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 68,65 лв.,
10
представляваща направени разноски в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер общо на
1105,00 лв., от които 125,00 лева - за държавна такса, 400,00 лв. – за
възнаграждение за особен представител на ответника, 400,00 лв. – за
възнаграждение за съдебно-почеркова експертиза и 180,00 лв. – за адвокатско
възнаграждение, за които е представил списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършването им. С оглед изхода на делото и съобразно
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 370,05 лв., представляващи направени по делото разноски.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза по искане на
особения представител на ответника, за която е платено възнаграждение от
бюджета на съда в размер на 300,00 лв. Съразмерно на уважената, респ.
отхвърлената част от исковете страните следва да бъдат осъдени да заплатят
по сметка на съда съответни части от тази сума, а именно: 100,45 лв. – от
ищеца и 199,55 лв. – от ответника.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че съществува
вземане на ищеца „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование
„Теленор България“ ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, от ответника О. Н. О., с ЕГН **********, с адрес: гр. ************,
за сумата 72,04 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 05.07.2020г.
– 04.11.2020г. по Договор за мобилни услуги от 30.04.2018 г. за мобилен
номер +359*********, и сумата 144,98 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy А20е 32GB Dual Blue от 11.08.2020г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 25.07.2022г. до погасяване на задълженията, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
231/26.07.2022г. по частно гражданско дело № 470/2022г. по описа на РС-
Свиленград.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йеттел България“ ЕАД (с предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, срещу О. Н. О., с ЕГН **********, с адрес: гр.
************, искове за признаване за установено, че съществуват вземания
на „Йеттел България“ ЕАД от О. Н. О. за сумата 384,94 лв. - договорна
неустойка, от която 111,10 лв. - неустойка, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и 273,84 лв. – неустойка за предоставено
ползване на мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена, ведно със
законна лихва за период от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
11
ГПК № 231/26.07.2022г. по частно гражданско дело № 470/2022г. по описа на
РС-Свиленград.
ОСЪЖДА О. Н. О., с ЕГН **********, с адрес: гр. ************, да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор
България“ ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата
370,05 лв. – разноски по делото и сумата 68,65 лв. – разноски по частно
гражданско дело № 470/2022г. по описа на РС-Свиленград.
ОСЪЖДА О. Н. О., с ЕГН **********, с адрес: гр. ************, да
заплати по сметка на Районен съд – Свиленград сумата 199,55 лв. – разноски
по делото, направени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование
„Теленор България“ ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград сумата 100,45 лв.
– разноски по делото, направени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12