Решение по дело №1119/2015 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 932/ 29.05.2015 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                         ХXXVIІ – ми граждански състав

на двадесет и пети май                                           две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав

                                                                           Районен съдия: Асен Радев

 

                               при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 1119 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                     

                               Производството е по искова молба на Министерството на правосъдието, предявена против К.А.Ш. и А.Е.М., за осъждането на ответниците да заплатят солидарно сумата от 3430 лв., представляваща изплатена финасова компенсация на Ж.Д.П. и В.П.П. – пострадали от престъпление, извършено от ответниците, ведно с мораторна лихва в размер на законната, за периода от 20.06.2014 год. до 24.02.2015 год., както и законната лихва, начиная от предявяване на исковете – 25.02.2015 год., до окончателното плащане.

                               Предявените искове са с правно основание в чл.16 от ЗПФКПП и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими. Ответниците не са депозирали отговори на исковете по реда на чл.131 от ГПК. В съдебно заседание се явяват лично, като молят да бъде разсрочено задължението им. 

                      Като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, Бургаският районен съд намира за установено следното:

                      С присъда по нохд № 190 / 2013 год. на С.ския окръжен съд, К.Ш. и А.Е. са признати за виновни в това, че на 02/03.12.2012 год. в гр.С., при условията на съизвършителство, са умъртвили умишлено П.К.П., като убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост – престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл.второ и трето, във вр. с чл.115 и чл.20, ал.2 от НК. Присъдата е потвърдена по реда на инстанционния контрол с решения на БАС и ВКС, досежно авторството и вината на Ш. и Е. и е влязла в сила на 26.02.2014 год.

                      По молба на Ж.Д.П. и В.П.П. – пострадали от престъплението /съпруга и дъщеря на убития/, с решение № 19 / 2014 год., на същите е разрешено изплащане на финансова компенсация в размер на 1500 лв. за първата и 1930 лв. за втората, по реда на чл.3, ал.2 и ал.3, чл.12, т.1, чл.13, ал.1 и ал.2 и чл.14, т.5 от ЗПФКПП. Компенсацията в определения размер е изплатена на 20.06.2014 год.

                      Изяснената фактическа обстановка обуславя извода за основателност на претенциите.

                    Установено е с влязла в сила присъда, че ответниците са автори на престъплението, от което са пострадали Ж.Д.П. и В.П.П., че последните са подали молба за компенсация, която е уважена с решение Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, както и че на пострадалите е изплатена компенсация в размер на исковата сума.

                    Следователно Държавата, на основание чл.16 от ЗПФКПП, се е суброгирала в правата на пострадалите, срещу извършилите престъплението ответници, до размера на платеното, в т.ч. и по отношение на солидарната им отговорност спрямо пострадалите /предвид формата на съучастие и на основание чл.53 от ЗЗД/, което прави главната претенция изцяло основателна и обуславя основателността на акцесорната – за мораторна лихва.

                    Според чл.86, ал.1 от ЗЗД, при забава в изпълнението на парично задължение, се дължи обезщетение в размер на законната лихва, за периода на забавата. Понеже отговорността на ответниците спрямо пострадалите е деликтна, същите са изпаднали в забава за репариране на вредите от датата на деликта, т.е. без да са канени. След суброгирането си в правата на пострадалите срещу ответниците, Държавата разпогала с правото да търси обезщетение за забава от датата на деликта, до датата на окончателното плащане. Ето защо, искът за заплащане на обезщетение за забава, за периода от изплащането на финансовата компенсация до предявяването на исковете, е доказан в своето основание. Липсват данни за неговия размер, поради което съдът, на основание чл.162 от ГПК, го изчисли на 238.80 лв., до който размер този иск следва да бъде уважен. Ответниците дължат и законната лихва за периода от депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

                    Тъй като ответниците изтърпяват наказание „Лишаване от свобода” за срок от 20 години, затрудняващо ги в реализиране на собствено доходи, съдът намира, че искането за разсрочване на вземането на Държавата следва да бъде уважено за разумен срок.

                    На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците се възлагат деловодните разноски, понесени от ищцовата страна, възлизащи на 470 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и дължимата държавна такса в размер на 374.40 лв.                               

                      Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

                    ОСЪЖДА К.А.Ш. и А.Е.М., и двамата с адрес: Затвора в гр. Бургас, да заплатят солидарно на Министерство на правосъдието, адрес: гр. София, ул. „Славянска” № 1, представлявано от министъра на правосъдието Христо Иванов, сумата от 3 430 лв. /три хиляди четиристотин и тридесет лева/, представляваща изплатена финансова компенсация на пострадали от престъпление, за което ответниците са признати за виновни и осъдени с влязла на 26.02.2014 год. в сила присъда по нохд № 190 от 2013 год. на С.ския окръжен съд, ведно с мораторна лихва в размер на 238.80 лв. /двеста тридесет и осем лева и осемдесет стотинки/, начислена върху главницата за периода от 20.06.2014 год. до 24.02.2015 год., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 25.02.2015 год. до окончателното й изплащане.

                      РАЗСРОЧВА, на основание чл.241, ал.1 от ГПК, изпълнението на задължението на К.А.Ш. и А.Е.М. към Държавата, на десет равни месечни вноски, начиная от влизане в сила на настоящото решение.

                               ОСЪЖДА К.А.Ш. и А.Е.М., и двамата с адрес: Затвора в гр. Бургас, да заплатят на Министерство на правосъдието, адрес: гр. София, ул. „Славянска” № 1, представлявано от министъра на правосъдието Христо Иванов, деловодни разноски в размер на 470 лв. /четиристотин и седемдесет лева/.

                               ОСЪЖДА К.А.Ш. и А.Е.М., и двамата с адрес: Затвора в гр. Бургас, да заплатят по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 374.40 лв. /триста седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/.

                               Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му. 

 

                                                                                          Съдия: п/ не се чете/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Д.