№ 916
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110113212 по описа за 2022 година
Предявен е иск от бащата срещу майката на децата Никола Павлов М. и
Матей Павлов М., за постановяване на акт на спорна съдебна администрация,
с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, за предоставяне на родителските
права и определяне местоживеенето на общите на страните деца на ищеца,
като на ответника бъде предоставен режим на лични контакти с тях и същият
бъде осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на сумата от по 200
лева за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който се оспорва предявеният иск. Предявява насрещен иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК за определяне упражняването на родителските
права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжка на децата,
която се претендира в размер на сумата от по 1 200 лева за всяко дете,
считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
Ответникът по насрещния иск е подал писмен отговор в указания му
срок, в който оспорва същия.
В откритото съдебно заседание на 07.12.2022 г. страните заявяват, че са
постигнали споразумение по част от въпросите, предмет на исковете по чл.
127, ал. 2 от СК, а именно по отношение местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права и личните отношения с тях, което
представят и поддържат, като молят същото да бъде утвърдено от съда.
За да постанови решението си съдът взе предвид от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно по делото, че страните са разделени, както и че същите са
родители на малолетните деца Никола Павлов М., ЕГН **********, и Матей
1
Павлов М., ЕГН **********. Страните са постигнали споразумение по част
от въпросите, предмет на исковете по чл. 127, ал. 2 от СК, а именно по
отношение местоживеенето на децата, упражняването на родителските права
и личните отношения с тях. Така постигнатото споразумение не противоречи
на закона и защитава интересите на малолетните деца, поради което следва да
бъде утвърдено в решението на съда.
Относно издръжката на децата:
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. първо от СК в настоящото производство
съдът следва да определи и издръжка на децата, каквато няма доказателства
да е определяна. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от
минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на чл. 139 от
СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се
издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие
деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.
139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това, децата, с оглед
възрастта си, са дефинитивно неработоспособни, поради което имат право на
издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да
дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/ поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на децата са обичайни за децата на тяхната възраст /за храна, дрехи,
обувки, за обучение, медицински грижи и т.н./, както и общите разходи за
издръжката на домакинството на майката, в което те се отглеждат, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. Издръжката на децата се дължи от
двамата родители, независимо при кого те живее, но отглеждащият родител
следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед
даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на
тях.
В случая децата се отглеждат от майката, която е работоспособна, като
от служебно изисканите от съда справки от НОИ и НАП за последната се
установява, че за периода м. 09.2020 г. – м. 08.2022 г. средномесечният й
осигурителен доход е в размер на сумата от 2 374,71 лева. Бащата е в
работоспособна възраст, трудоспособен е, като към м. 09.2022 г. месечният
му облагаем доход възлиза на сумата от 15 000 лева.
От представените по делото доказателства се установява, че Матей М.
посещава ЧДГ „Вълшебство“, в която е част от втора предучилищна група, а
Никола М. е ученик във втори клас в ЧСУ „Българско школо“ ООД, като
годишните разходи, свързани с обучението на децата, надхвърлят сумата от
12 000 лева за дете. По делото е представено и удостоверение за раждане, от
което е видно, че на 19.07.2022 г. на П. М. му се е родило и трето дете –
Виктор Павлов М..
Съответно, при съвкупната преценка на наличния по делото
доказателствен материал, установените възможности на бащата да дава
издръжка, нуждите на децата от такава и най-вече тези, свързани с тяхното
2
образование в частната система на обучение, която от наличните по делото
данни П. М. приоритизира и държи синовете му да посещават, СРС намира,
че съответен и справедлив размер на дължимата от последния издръжка,
която е напълно съобразена с доходите му и с възникналото му алиментно
задължение предвид раждането му на още едно дете, е такава в размер на
сумата от по 1 200 лева месечно за всяко дете. Съответно, претенцията на М.
П. за издръжката на децата е изцяло основателна до пълния й претендиран
размер. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване.
По разноските:
Предвид постигнатото между страните споразумение, а и с оглед
характера на настоящото производство – спорна съдебна администрация,
направените от страните разноски следва да останат в тежест на всяка една от
тях така, както са ги направени.
При този изход на спора П. М. следва да бъде осъден да заплати в полза
на СРС сумата в размер на 3 456 лева - държавна такса върху определения
размер на издръжка на децата, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал.
1, т. 6 и т. 7 от ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
УТВЪРЖДАВА постигнатото между М. Д. П., ЕГН **********, и П. Г.
М., ЕГН **********, споразумение, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата - Никола Павлов М., ЕГН **********, и Матей Павлов М., ЕГН
**********, на майката М. Д. П., ЕГН **********, при която определя
местоживеенето на децата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П. Г. М., ЕГН
**********, с децата - Никола Павлов М., ЕГН **********, и Матей Павлов
М., ЕГН **********, както следва: бащата има право да вижда и взема децата
всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца за времето от 18:00
часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; тридесет дни през лятото,
разделени на два пъти по 15 /петнадесет/ последователни дни, по време, което
не съвпада с платения годишен отпуск на майката; по време на Коледните
празници всяка година за времето от 11:00 часа на 25 декември до 11:00 часа
на 26 декември; Всяка нечетна година за времето от 11:00 часа на 26
декември до 18:00 часа на 27 демекври, с преспиване; За Великденските
празници на всяка нечетна година, за времето от 10:00 часа на Разпети Петък,
до 18:00 часа на Светли понеделник, с преспиване; по време на
Новогодишните празници на всяка четна година, за времето от 10:00 часа на
29 декември до 18:00 часа на 02 януари в следващата календарна година, с
преспиване.
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН **********, да заплаща на малолетните си деца
Никола Павлов М., ЕГН **********, и Матей Павлов М., ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител М. Д. П., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на сумата от по 1 200 лева за всяко едно от тях,
считано от датата на подаване на исковата молба – 20.05.2022 г., до
3
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата 3 456 лева – държавна такса върху издръжката на детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4