Определение по дело №23599/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21166
Дата: 22 май 2024 г. (в сила от 22 май 2024 г.)
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20231110123599
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21166
гр. София, 22.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110123599 по описа за 2023 година
От ищеца е депозирана молба с вх. № 162670/20.05.2024 г., в която е обективиран отказ от
иск. Излага се, че процесното задължение е погасено. Иска се постановеното
първоинстанционно решение да бъде обезсилено.
Съдът намира, че е налице валидно изразена воля от ищеца чрез надлежно упълномощен
процесуален представител за отказ от спорното право, поради което на основание чл. 233
ГПК производството по делото следва да бъде прекратено, а по аргумент от разпоредбата на
чл. 249 ГПК постановеното и невлязло в сила съдебно решение следва да бъде обезсилено.
С оглед задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 13, предвид прекратяването на исковото
производство издадената срещу длъжника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да
бъде обезсилена от съда, който разглежда исковото производство
По правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
производството. Ако ответникът сам е причинил направения отказ с поведението си /напр.
изпълнил дълга след предявяване на иска/, той не следва да има право на разноски – в този
смисъл определение № 518/2012 г. по гр. д. № 156/2011 г. II ТО на ВКС. В хипотеза като
настоящата, съдът изследва поведението на ответника, за да не се стигне до неоснователно
обогатяване /определение № 843/2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на IV ГО на ВКС/.
В случая, ищецът прави отказ от иска си с довода, че вземането му е погасено. Не твърди и
не сочи доказателства, че ответникът сам е причинил направения отказ с поведението си.
Ето защо, ответникът е този, който има право на разноски.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 8384/08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 23599/2023 г. по описа
1
на СРС, 178 състав, поради извършен от ищеца отказ от иск.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 19.12.2022 г., издадена по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
64462/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по гр.д. № 23599/2023 г. по описа
на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на С. Т. Т., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 50 лева - разноски за заповедното
производство, и сумата 300 лева - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К. Н.– Иванова,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 50 лева - разноски за заповедното
производство, и сумата 300 лева - разноски за исковото производство.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от
връчването на преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2