№ 2019 г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ
– ти състав ,
в публично заседание на 12.11. 2019 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Елена Воденичарова
с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело
№ 447 по описа на съда за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на пар.8 от ПЗР на АПК.
Образувано е по
жалба на С.К.Г.-М., против мълчалив отказ на кмета на община Аксаково
за извършване на административна услуга по нейно заявление с вх.№ УТ4-10/22.01.2019 г. за факти и
обстоятелства по ЗУТ. С развити в жалбата доводи за материална
незаконосъобразност на оспорения отказ,се иска постановяване на решение за
отмяната му и за връщане на преписката на органа за
извършване на поисканата административна услуга. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от упълномощения адвокат Н.М.,като се претендира и
присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът
- кметът на община Аксаково,чрез упълномощените процесуални представители изразява
становище за недопустимост на жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства,съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Съгласно
издаденото от Община Аксаково удостоверение за наследници с изход.№ 0586/27.12.2018
г. ,жалбоподателката Сл.Г.-М. се явява наследник на Г И М– дъщеря на починалият
му син К Г Г С нотариален акт № 88,том
ІІІ,дело № 1402/1959 г. Г Г М е
признат за собственик по давностно владение на къща с дворно място от 1470 кв.м.,находящо се
в чертите на с.Аксаково,представляващо парцел ІІІ-ти,в кв.48 по плана на
селото. Съставен е нотариален акт №
43,том VІІ,дело № 2639/1979г.,с който К
Г М/ син на Г И М/ е признат за собственик по давностно владение и наследство
на дворно място от 1380 кв.м. ,съставляващо имот пл.№ 396, от които 1140 кв.м. включени в парцел ХVІ-396 в кв.26 по плана на
селото,заедно с построените в същото дворно място жилищна сграда и стопанска
постройка. На 22.01.2019 г. С.К.Г. ***
заявление за факти и обстоятелства по ЗУТ ,което е прието с вх.№
УТ4-10/22.01.2019 г. Със заявлението е поискано издаване на удостоверение от
което да е видно парцел ХVІ-396 от кв.26 по плана на гр.Аксаково,с които номера
е идентичен от плановете от 1921 г. до 2001 г. ,с прилагане към плановете на
заверени копия от разписни листи и заверени копия от ид.части от съответния план. Към заявлението
са приложени нотар.акт № 43,том VІІ,дело №2639/1979г., нотар.акт №88,том
ІІІ,дело № 1402/1959 г. и удостоверение за наследници № 0586/27.12.2018 г. При
приемане на заявлението е отбелязано върху него,че е платена държавна такса от
66 лв. с квитанция вх.№ 144256/22.11.2019 г.
По повод на заявлението е издадено от директора на дирекция „УТ” при
Община Аксаково писмо изход.№ УТ4-10/1/1.02.2019 г. ,с което Сл.Кр.Г. е
уведомена,че исканата адм.услуга ще бъде извършена след представяне на съдебно
удостоверение,както и че идентичност между парцели по различни планове може да
бъде установена с точност от правоспособно лице по смисъла на ЗКИР. Писмото е
връчено на заявителката Г. на 7.02.2019 год.
Към момента на подаване на заявлението и изготвяне на писмения отговор по него, липсва одобрена
кадастрална карта за гр.Аксаково,област Варна. Към този момент ,действащ е
одобреният със заповед № 358/20.12.2001 г. на кмета на община Аксаково
застроителен,регулационен и кадастрален план,в който имоти с планоснимачни
номера 598 и 957,за които са отредени УПИ ХV-598 и УПИ ХІV-957 в
кв.26 са идентични с УПИ ХІІ-396 по одобрения със
заповед № 187/15.02.1980 г. регулационен план
и с имот пл.№ 396, за който с
регулационния план,одобрен със заповед № 4408/20.06.1967 г. е бил отреден
парцел ХІV-396,в кв.26 по плана на с.Аксаково. Посоченият в заявлението парцел
ХVІ-396 в кв.26 никога не е съществувал според всички одобрени във времето
планове на гр.Аксаково, което обстоятелство остава неизвестно за С.К.Г.,тъй
като исканите от нея удостоверение и копия не са издадени. Последното става
повод тя да подаде на 2.02.2019 г. жалба до Административен съд-Варна,която е
приета в Община Аксаково с вх.№ Жч-4/5.02.2019 г.
При така установените обстоятелства,съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна,при наличие на правен интерес от
съдебно оспорване на подлежащ
на съдебен контрол ИАА от категорията на визираните в нормата на чл.21, ал.3 от АПК във вр. с
пар.1, т.2, б.”а”
от ДР на З-на за администрацията. Възражението на ответника за недопустимост на жалбата е
неоснователно – действително,цитираното от него писмо изход.№
УТ4-10/1/1.02.2019 г. на директора на дирекция „УТ” не представлява
индивидуален адм.акт, но не то е предмет на жалбата. Длъжността на въпросния директор е с
правомощия по администриране на преписките без такива за произнасяне по
съществото им – за гр.Аксаково няма одобрена кадастрална карта / потвърдено и с извършената по делото съдебно-техническа
експертиза/ ,поради което и съгласно пар.4,ал.1 от ПЗР на З-на за кадастъра и
имотния регистър /ЗКИР/ във вр. с чл.23,ал.1 от АПК , материалната
компетентност за произнасяне по процесното заявление е за кмета на община
Аксаково. Издаденото от некомпетентния орган писмо с уведомителен характер е
ирелевантно за допустимостта на жалбата,която в случая има за предмет отказ на
компетентния адм.орган,а именно кметът
на община Аксаково. Заявлението е
такова за издаване на документ от значение за
признаване,упражняване или погасяване на права или задължения,отказът по
което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.3 от АПК. Доколкото липсват разписани в специален нормативен акт правила
за произнасяне от адм.орган с изрично положително или отрицателно волеизявление
за извършването на адм.услуга от вида на поисканата,то обективиращото адм.акт
волеизявление може да бъде изразено с
действие или бездействие по смисъла на
чл.21,ал.1 от АПК . В този смисъл,конклудентното действие по издаване на
исканият документ,съответно бездействието за издаването му в определения срок,обективират
положителен адм.акт или отрицателен такъв. Регламентираният в чл.57,ал.2 от АПК
срок за издаване на адм.акт по чл.21,ал.3 от АПК е 7-дневен,който съгласно
правилото на чл.25,ал.1 от АПК е започнал да тече на 22.01.2019 г.,когато
заявлението на жалбоподателката е постъпило в Община Аксаково. С изтичането на
29.01.2019 г. на срока за произнасяне от компетентния адм.орган,бездействието
на последния обективира отказ в гореизложения смисъл за издаване на документ от
значение за упражняване на права от
жалбоподателката. Съобразно изложеното,отказът не е мълчалив ,съответно срокът за оспорването му е 14-дневен такъв по
чл.149,ал.1 от АПК. С подаване на
жалбата на 2.02.2019 г. /л.7/ срокът за
оспорване е спазен, като за последното е
налице и правен интерес за жалбоподателката,тъй като отказът за издаване на
исканите документи е в състояние да препятства
упражняването на нейни права.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съществото на исканата административна
услуга се състои от
една страна в издаването на
удостоверителен документ с предназначение
да констатира факт с правно значение, а от друга в издаването на заверено копие от разписен
лист /регистър на собствениците/ и на извадка-копие от съответния план,
представляваща по съществото си скица за съответния имот. При
липсата на одобрен кадастър,поддръжката на съответните планове се осъществява
от общинската администрация съгласно пар.4,ал.1 от ПЗР на ЗКИР ,поради което установяването
на идентичност на имоти по тези планове е в компетенциите на кмета на община
Аксаково,а не на правоспособното лице по ЗКИР. Задължението на компетентния
адм.орган да изпълни исканата адм.услуга
е обусловено единствено от
установяването от страна на молителя на правното значение за него на
фактите,предмет на исканият документ. В този смисъл,когато е установено,че
съответните факти са от значение за признаване,упражняване или погасяване на
права или задължения на молителя, адм.орган е длъжен да издаде исканият
документ. Приложените към заявлението за факти и обстоятелства по ЗУТ удостоверение за наследници и два
нотариални акта установяват наличието на
правен интерес за молителката от издаване на удостоверение за идентичност. За
наличието на правен интерес не е необходимо доказване от страна на заявителя на
собственически права върху имота,предмет на исканата адм.услуга,нито наличието на свързан с такива
права висящ съдебен процес. Представеното удостоверение за наследници
установява наследствените правоотношения между заявителката и лицето признато
за собственик с нотар. акт № 88,том ІІІ,дело № 1402/1959 г. – Г И М. В тези два документа има разминавания
в бащиното име/ Г И Ми Г Г М, които в случая са ирелевантни,тъй като ако е имал
съмнения в тази насока,адм.орган е следвало да изиска допълнителни сведения,но
такива не са искани. От друга страна,удостоверението за наследници установява
родствената връзка между наследодателя на жалбоподателката Г И Ми правоимащия
по нотариален акт № 43,том VІІ,дело № 2639/1979 г. - баща и син. Установеното с нотариалния акт от 1979 г. право на собственост по давностно
владение и наследство в полза на синът върху 1140 кв.м. включени в посоченият
парцел ХVІ-396, би засегнало наследствените права на жалбоподателката,ако те неправомерно
се отнасят за наследство от техният общ наследодател Г И Мвърху имота,описан в
нотариалния акт
от 1959 г. Установяването на факти за идентичност
е от значение за жалбоподателката за защита на нейни права,тъй като последната
е елемент от понятието за упражняване на права. Съдържанието на исканото
удостоверение не е предопределено,а е обусловено от обективната констатация за
наличието или липсата на идентичност на посоченият в заявлението парцел ХVІ- 396 в кв.26 с имот по плановете одобрени в периода от 1921 г. до 2001 г. Съобразно обективната
констатация,потвърдена и в хода на съдебното производство чрез извършената по
делото съдебно-техническа експертиза,че реално не съществува парцел ХVІ-396 в
кв.26,то органът е бил длъжен да издаде удостоверение за липсата на идентичност,съответно отказът на
кмета на община Аксаково да издаде такова удостоверение е материално
незаконосъобразен. Като такъв, отказът подлежи на отмяна в тази му част,като
съгласно чл.173, ал.3 от АПК кметът на община
Аксаково следва да бъде задължен да
издаде исканото удостоверение,за което
съгласно чл.174 от АПК да се определи
срок равен на срока по чл.57, ал.2 от АПК – 7 дни. Поради несъществуването на парцел ХVІ-396 /
допусната е грешка в нотариалния акт от
1979г.,като вместо ХІV-396 е записано ХVІ-396/, обективно е невъзможно
изпълнението на останалата част от исканата адм.услуга,а именно издаването на
копие от разписен лист и на скица за имот идентичен на
парцел ХVІ-396 в кв.26. В тази част,отказът с оглед гореизложеното относно
характера му е материално законосъобразен,съответно жалбата в същата част е неоснователна и подлежи на отхвърляне
като такава.
При този изход от делото,ответникът дължи съгласно чл.143, ал.1 от АПК заплащане на жалбоподателката на
сторените от нея съдебни разноски. Същевременно,съдът счита,че жалбоподателката не дължи
разноски на ответника за отхвърлената част от жалбата,тъй незаконосъобразната
част от отказа е станала причина за
завеждане на делото – ако бе издадено съответстващо на обективното правно
положение удостоверение,то не би се стигнало до съдебен спор /според
съдържането на нотариалния акт от 1979 г., жалбоподателката е имала основание
да счита парцел ХVІ-396 за реално
съществуващ/. Претенцията на жалбоподателката за заплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. не е подкрепена от представените
по делото доказателства,а доказателствената тежест в тази насока е нейна. Приложеният
на л.16 от делото договор за правна защита и съдействие е с липсващ реквизит –
няма подпис за клиент. С оглед на това обстоятелство,съдът приема,че по отношение на адв.
възнаграждение,същият не се ползва с доказателствената сила на разписка за
плащането му. Съобразно тези обстоятелства,ответникът дължи на жалбоподателката
разноски в размер на 160 лв. – платена държавна такса от 10 лв. и платено
възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв.
Предвид изложеното ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказът на
Кмета на община Аксаково
за издаване на удостоверение по заявление на С.К.Г. с вх.№
УТ4-10/22.01.2019 г.,като на основание чл.174 от АПК задължава същият адм.орган да извърши в 7-дневен срок административната услуга по издаването му.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С.К.Г.-М.,*** за
издаване на заверени копия от разписни
листи и заверени копия от ид.части от съответния план по заявление с
вх.№ УТ4-10/22.01.2019 г.
ОСЪЖДА Община Аксаково да заплати на
С.К.Г.-М.,ЕГН **********,с
адрес *** за разноски по
делото сумата от 160 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :