Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: 260024 25.02.2021г. град: Хасково
Хасковски окръжен съд наказателен състав
На втори февруари година: 2021г.
В открито заседание в състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове: Боряна Бончева
Красимир Димитров
Секретар: Румяна Гигелова
Прокурор: Николай Гугушев
Като разгледа докладваното от чл.съдия Кр. Димитров В.н.о.х.д.№ 632 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260015
от 03.11.2020 г., постановена по н.о.х.д.№ 368/2020г., Районен съд -
Хасково признал подсъдимия Ж.Х.Ж.
за виновен в това, че на
17.01.2020 г. в град Х., без надлежно
разрешително, държал високорисково наркотично вещество - марихуана (коноп,
канабис) с нетно тегло 1, 84 грама със съдържание на активен наркотично -
действащ компонент тетрахидроканабинол 10,2 % /тегловни проценти/ на стойност
11.04 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал.
5, вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1,
вр. чл. 54 от НК му наложил наказание „глоба” в размер на 550 лева.
В тежест на подсъдимия
са били възложени направените по ДП разноски; както и тези за служебен
защитник, а предметът на престъплението - марихуана е отнет в полза на
Държавата и е постановено унищожаването му.
Недоволен от съдебния акт е останал защитникът на
подс. Ж., който го обжалва в законовия срок с оплаквания за
незаконосъобразност. Излагат се доводи за необоснованост, предвид
обстоятелството, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин подс. Ж. да е
държал процесния наркотик, че е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК,
поради настъпила реабилитация по право за предходното осъждане. В пледоарията
си пред ОС защитникът иска отмяна на обжалваното присъда и постановяване на
нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното
му обвинение.
Представителят на ОД Хасково даде становище за
законосъобразност на постановената присъда.
В законоустановения срок не са постъпили искания за
доказателства; не са допуснати в разпоредително и не са събирани в съдебно
заседание пред въззивната инстанция.
Хасковски окръжен съд, като взе предвид депозираната
жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери
изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания
акт, намира следното:
Присъдата, предмет на настоящата проверка, е
постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи
нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е пристъпил към
постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена от
събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа на които е
изградил обосновани изводи, досежно съставомерността на извършеното от подсъдимия
Ж. престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК за което му е било
предявено обвинение. От показанията на свидетелите З. Б. и А. И., а и обясненията на Ж. се установява, че първите
двама, като служители на РУ МВР Хасково на 17.01.2020г. били изпратени пред
дома на подсъдимия двуетажна вила в зона „К. – 1“ град Х. по
повод постъпил сигнал за битов скандал. На място полицейските служители
заварили К. С. Й. приятелка на
подсъдимия, която в нощта на 16 срещу 17.01.2020г. била в жилището му.
Забелязвайки полицейския автомобил Ж. излязъл на двора и изхвърлил закупената
от него предния ден за сумата от 10 лева сгъвка марихуана в съседния имот.
Подсъдимият посрещнал полицейските служители на входа на имота, разбрал от тях,
че го търсят поради оплакване за битов скандал и бил отведен в сградата на РУ
на МВР Хасково. По-късно, същият ден 17.01.2020 г. св. Д. Т., също
полицейски служител, провел беседа с подсъдимия, който споделил, че при пристигане
на полицейския патрул пред дома му, изхвърлил сгъвка марихуана в съседния двор.
По-късно свидетелите Д. Т. и Д. А., придружени от подсъдимия отишли до обитаваната от Ж.
вила. Подсъдимият отвел Т. и А. до съседния двор, посочил им мястото, където
изхвърлил държаната от него сгъвка с марихуана и след това с Протокол за
доброволно предаване от 17.01.2020 г. предал един брой сгъвка със зеленикава
листна маса с характерен мирис на марихуана. В протокола подсъдимият посочил,
че марихуаната била за негова лична употреба, не с цел продажба. Съставен е и
протокол за оглед на веществени доказателства от 18.02.2020 г., придружен с
фотоалбум.
Физикохимична експертиза установява, че растителната
маса, обозначена, като обект № 1 представлява марихуана (коноп, канабис) със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10.2 %
/тегловни проценти/ и нетно тегло преди всички изследвания - 1,84 грама
/посочено в Експертна справка № 7 от 28.01.2020 г./ и остатък - 1.44 грама.
Изложените факти са били установени от
първостепенния съд въз основа показанията на свидетелите Б., И., Т. и А., приобщените по реда на чл. 279, ал. 2, т. 3
и 4 НПК обяснения на подсъдимия, експертиза, протоколи, характеристика,
декларация, справки и бюлетини за съдимост, и другите писмени материали,
приложени към ДП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Законосъобразно, след
като констатирал противоречия в обясненията на Ж. между дадените съдебното
следствие и тези на ДП районният съд е приобщил същите по предвидения
процесуален ред. Обосновано съдът не е дал вяра на обясненията на подс. Ж.,
който отрича наркотика да е
негов и твърди, че бил на приятелката му, тъй като последните
обективират неговата защитна позиция. Обясненията на подсъдимия в тази им част не се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал, изолирани са, вътрешно противоречиви
са, нелогични и житейски неоправдани. Св. Т. е категоричен: Ж. сам му е споделил, че
изхвърлената марихуана е негова, закупена е била предния ден от подсъдимия, а в
тази връзка е и протокол за доброволно предаване, в който подсъдимият
собственоръчно е посочил, че марихуаната е негова и е за лична употреба. Поддържаният
от защитата и пред първоинстанционния съд довод, че деянието не е
общественоопасно е получил аргументиран отговор в мотивите към присъдата.
Обосновано въз основа на характеристичните данни и съдебното минало съдът е
приел, че в случая разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима, въпреки
малкото количество и ниската стойност на наркотика. Единствената допусната от
РС неточност се заключава в извода, че процесното деяние е било извършено в
рамките на изпитателния срок по предното осъждане по н.о.х.д.№ 825/16г. на ХРС.
Видно от бюлетина за съдимост по посоченото н.о.х.д. е, че определението, с
което е било одобрено сключеното споразумение по силата на което на подс. Ж. е
било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието
изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години, е от 08.07.2016г.
Считано от тази дата срокът започва да тече и е изтекъл на 08.07.2019г. Въпреки
това обаче с оглед забраната на чл. 86, ал. 2 от НК, след като веднъж е
настъпила реабилитация по право за предходното осъждане на подс. Ж. по
н.о.х.д.№ 260/2010г., повторна такава за извършено от него като пълнолетен
ново престъпление не настъпва (Решение № 383/16.02.2015 г. на ВКС по н. д. №
1310/2014 г., III н. о.).
При тези факти съдът прие, че подсъдимият Ж. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 354а, ал. 5
вр. ал. 3, т. 1 от НК, тъй като 17.01.2020
г. в град Х., без надлежно разрешително, държал
високорисково наркотично вещество - марихуана (коноп, канабис) с нетно тегло 1,
84 грама със съдържание на активен наркотично - действащ компонент
тетрахидроканабинол 10,2 % /тегловни проценти/ на стойност 11.04 лева, като
случаят е маловажен. От обективна страна
е безспорно установено, че подсъдимият е държал наркотично вещество –
марихуана; макар и за кратък интервал от време, налице е отрицателният факт, че
Ж. не е имал разрешение за държането на наркотичното вещество, предметът на
престъплението е 1.84 грама марихуана, на стойност 11. 04 лева, представляваща
високорисково наркотично вещество, изрично посочено в Единната конвенция по
упойващите вещества на ООН от
Наказанието е справедливо. То е определено при
условията на чл. 54 от НК, но съдът е отдал по-голяма тежест на отегчаващите
отговорността обстоятелства, които изключително подробно е изложил в мотивите
към обжалваната присъда. Същевременно не е игнорирано нито едно от смекчаващите
отговорността и законосъобразно размерът на „глобата” е отмерен малко над
средния - 550 лева. Законосъобразно е разпореждането с веществените
доказателства и възлагането на разноските.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260015 от 03.11.2020 г. на РС Хасково, постановена по н.о.х.д.№ 368/2020г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: