№ 20251
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110128136 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и свързаните с тях два иска по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответника Б. Б.
Н. са обвързани договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който
се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му гр.София,
ж.к.Д., бл.90, вх.Д, ет.4, ап.*** през периода май 2018 - април 2020 г.
Ответникът се е задължил да плаща цената й, не е платил, изпаднал е в забава
и дължи главниците и обезщетение за забава. Сочи, че с третото лице помагач
ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД, са сключили договори, а то от своя страна е
сключило договор с етажната собственост в сградата на ответника, и се е
задължило към ищеца и към етажната собственост да отчита показателите на
измервателните уреди за потребените количества топлинна енергия и да води
топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК,
но ответникът е възразил, и това обуславя интереса му да предяви настоящите
искове за установяване на осн. чл.422, ал.1 ГПК на вземанията си за следните
суми: на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 2358,38 лв.,
претендирана като цена на топлинната енергия за периода май 2018 - април
2020 г. и по свързания с него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД - 402,78 лв.– обезщетение
1
за забава за периода 15.9.2019 - 26.10.2021 г., както и 1,30 лв. – обезщетение за
забава за периода 1.12.2018 - 20.2.2021 г. за плащане на задължение по чл.79,
ал.1 ЗЗД за възнагражднеие за дялово разпределение във връзка с посочения
договор за продажба на топлинна енергия. Претендира и разноските по дело.
ОТВЕТНИКЪТ Б. Б. Н. с ЕГН ********** оспорва исковете по
основание и размер.
По искане на ищеца на негова страна е конституирано трето лице
помагач – ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД– дружеството не взема отношение по
исковете.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР) Според
чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ.
Ето защо, искът по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е
обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията, че с ответника са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, реално доставените
количества и цената й. Обусловен е също така и от доказване от страна на
ответника – на твърдените правоизключващи факти или че са погасили
задълженията си.
Твърденията на ищеца, че процесният имот е топлоснабден, реалните
количества доставена топлинна енергия и цената й се установяват от приетата
по делото комплексна техническа и счетоводна експертиза.
По делото е спорно дали през исковия период е действал договор за
2
продажба на топлинна енергия и между кои страни. Съгласно т.1 на
Тълкувателно решение от 17.5.2018 г. по 2/2017 на ОСГК Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й.
Настоящата хипотеза е същата. От приетия по делото нотариален акт е
видно, че имотът е собственост на трето неучастващо по делото лице – В.Б.С.,
на която имотът й е дарен през 2014 г. от родителите й – отв.Б. Н. и съпругата
му Б. Н.а. Последните са запазили за себе си пожизнено правото на
собственост. Но от приетата по делото заявление-декларация от В.Б.С. с вх. №
на ищцовото дружество от 3.6.2015 е видно, че е поискала откриване на
партида на свое име. Това действие представлява е адресиране на
предложение по смисъла на чл.13 ЗЗД до ищеца за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия, което предложение е прието от ищеца и това
се вижда от изпълнението на договора от последния с доставянето на
топлинна енергия до имота. Съгласно тълкувателната съдебна практика
договорът за продажба на топлинна енергия е неформален, а хипотезата по
чл.149, ал.1 ЗЕ се касае за форма за доказване, а не за действителност. От това
може да се направи извод, че е налице съвпадане на двете насрещни изявления
по повод възникването на договорна връзка за продажба на топлинна енергия,
с други думи – е сключен договор за продажба на топлинна енергия между
посоченото трето неучастващо по делото лице – В.Б.С., и ищеца, както и че
през исковия период договорът е действал между тях, а не между ищеца и
ответника Б. С. Н.. Той попада именно в хипотезата, която е обсъдена с
тълкувателното решение, при която се изключва отговорността на
собственика или съсобственика на имота или на притежателя на ограниченото
вещно право на ползване. Отговорен за плащане на топлинната енергия за
исковия период следва да се приеме, че е трето лице а не ответникът.
3
Ето защо, искът следва да се отхвърли.
Същото се отнася и за останалите искове, тъй като са обусловени от
главния иск.
По отношение на разноските:
Ищецът е задължен на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да плати на ответника
направените от него разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете –
изцяло – 600,00 лв. – по настоящото дело и 400,00 лв. – по заповедното.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал.1 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 за признаване
ответникът Б. Б. Н. с ЕГН ********** с гр.София, ж.к.Д., бл.90, вх.Д, ет.4,
ап.*** да е задължена да му плати следните суми:
на осн. чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 2358,38 лв.
претендирана като цена за доставена топлинна енергия по договор за
продажба на топлинна енергия за апартамент в гр.София, ж.к.Д., бл.90, вх.Д,
ет.4, ап.*** през периода май 2018 - април 2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 22.11.2021г. до изплащането на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 402,78 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.9.2019 - 26.10.2021 г.;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 1,30 лв., претендирана като обезщетение за
забава за периода 15.9.2019 - 26.10.2021 г. за плащане на сумата по чл.79, ал.1
ЗЗД (възнаграждение за услугата дялово разпределение, във връзка с
посочения договор за продажба на топлинна енергия).
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, да плати на
ответника Б. Б. Н. с ЕГН ********** с гр.София, ж.к.Д., бл.90, вх.Д, ет.4,
ап.***, следните суми: 600,00 лв. – обезщетение за направените по делото
разноски по настоящото дело и 400,00 лв. – по заповедното – ч.гр.д.
№66390/21 на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на отхвърлените части от
исковете.
4
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с
въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители (ако има такива)!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5