РЕШЕНИЕ № 260066
гр. Пловдив, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публичното заседание на двадесети юни две хиляди двадесет
и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА
при секретаря Таня Ангелова, като разгледа
докладваното гр. дело № 17733 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № ……….. постановено по гр. д. № 17733/2017 г. по
описа на Районен съд Пловдив е допуснато извършване на съдебна делба на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ……….. по КККР на
гр. Пловдив, одобрени със Заповед …………. с адрес: гр. П…….., бул. „Ш… с…….. намиращ
се в сграда …….., разположена в поземлен имот с идентификатор № ……… с предназначение
на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи
за самостоятелния обект: на същия етаж – ……… под обекта – няма, над обекта - ……………,
ведно с принадлежащата към него лятна кухня, представляваща сграда с
идентификатор № ………., ведно с 11/12 ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№………. по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед ………. с адрес: гр. П………, бул.
„Ш…. с……… с площ от 280 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: 3161, квартал 242, парцел: XI-3161, със съседи: ………, която да се извърши между И.И.А., ЕГН ********** и К.И.А.,
ЕГН **********, при квоти от 5/12 ид. части за И.И.А. и 6/12 ид. части за К.И.А.
от поземления имот, както и при квоти от по ½ ид. част за самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № ……….. и лятна кухня с идентификатор № ………………
В преклузивните срокове, а именно до
края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е
допусната делбата на процесния имот, не са предявени възлагателни претенции.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, е
приета за съвместно разглеждане в производството претенцията на ищеца И.И.А. срещу
ответника К.И.А. да заплати обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия
до съдебна делба недвижим имот за периода 06.01.2017 г. – 26.03.2021 г. в
размер на 7021,71 лева, обезщетение за забава върху главницата в размер на
1938,67 лева за периода 01.06.2019 г. – 01.08.2022 г., ведно със законната
лихва от 01.08.2022 г. до окончателното плащане.
С протоколно определение в проведеното по делото открито съдебно заседание
от 13.07.2023 г. е допуснато изменение на предявените от ищеца искове по
сметките на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, под формата на увеличение на техните
размери съответно от 7021,71 лева на сумата в размер на 8136,43 лева за
главницата, а за иска по чл. 86 ЗЗД от сумата 1938,67 лева на сумата в размер
на 2271,40 лева.
В посочения преклузивен срок е предявена претенция от ответника К.И.А. срещу
ищеца И.И.А., в размер на 20000 лева, като обезщетение за извършени необходими
и полезни разноски за поддръжката и запазването на процесния имот в периода 2012
г. – 2017 г., подробно индивидуализирани в молба от ответника /л. 395/,
представляващи припадащата се на дела на ищеца част.
След като обсъди
доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, съдът по правилата
на чл. 235, ал.
2 ГПК приема следното от фактическа и правна страна:
Относно способа за извършване на делба:
От заключенията по допуснатата и приета, като компетентно изготвена и
неоспорена СТЕ на л.431 и л. 436 и уточнена в съдебно заседание от 13.07.2023
г. се установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем. Вещото лице, след
прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е
определило обща пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот в размер на
364 500,08 лева.
С оглед на тези изводи следва да се определи подходящ способ за делба.
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените
в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.
349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или
много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се
извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична
продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън
законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между
съделителите.
В настоящия случай, от приетата и неоспорена от страните СТЕ несъмнено се
установи, че процесният недвижим имот се явява неподеляем. Касае се до
извършване на делба относно самостоятелен обект в сграда - апартамент,
принадлежащата към него лятна кухня /с обслужващо предназначение и функции/ и
идеални части от поземления имот, в който са построени същите. Когато имотът е
застроен със сгради на основното и на допълващото застрояване и е неподеляем, е
невъзможно образуването на два дяла, единият от които да включва сградата на
основното застрояване /жилищна/, а другият - сградите на допълващото
застрояване и самия поземлен имот. Пречката за такова обособяване на дялове
произтича от обстоятелството, че сградите на допълващото застрояване имат обслужващ
характер спрямо основното застрояване и не представляват самостоятелни обекти,
подлежащи на делба отделно от сградата /сградите/ на основното застрояване. В
такъв случай както спомагателните постройки, така и дворното място не могат да
се отделят в самостоятелен дял, а следват основния жилищен имот /в този смисъл
решение № 89/12.07.2019 г. по г.д.№ 3607/2018 г., 1-во г.о. на ВКС/. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че делбата на същия не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито
чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, поради
което следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан,
като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно
делбените им права.
Необходимо е
също така да се посочи, че следва да се съобрази състоянието, в което е
делбената вещ към момента на извършване на делбата, доколкото според приетата
по делото СТЕ от вещо лице Д.Д. на л. 290 измерената на място застроена площ на
жилището е от 50,25 кв.м., а не от 60 кв.м., както е посочено в представената
по делото кадастрална схема на л. 23. Площта на допуснатите до делба имоти е
индивидуализиращ техен белег, но не се обхваща от СПН на решението по допускане
на делбата. Няма пречка с експертиза да се уточни действителната площ, която е
от значене за оценката на имота /Решение
№337/10.10.2011г. по гр.д.№ 666/2010г. на І ГО на ВКС/. Именно установената
площ от 50,25 кв.м. е взета предвид при оценката на имота в настоящата втора
фаза на делбата и същата следва да намери отражение в съдебния акт.
По
претенциите по сметки на ищеца И.И.А. срещу ответника К.И.А. с правна
квалификация чл. 31, ал.2 ЗС:
Претенцията на ищеца И.И.А. срещу ответника К.И.А. е за обезщетение за
лишаване от ползване на допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода
06.01.2017 г. – 26.03.2021 г. в размер на 7021,71 лева и обезщетение за забава
върху главницата в размер на 1938,67 лева за периода 01.06.2019 г. – 01.08.2022
г., ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното плащане.
С протоколно определение в проведеното по делото открито съдебно заседание
от 13.07.2023 г. е допуснато изменение на предявените от ищеца искове по
сметките на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, под формата на увеличение на техните
размери съответно от 7021,71 лева на сумата в размер на 8136,43 лева за
главницата, а за иска по чл. 86 ЗЗД от сумата 1938,67 лева на сумата в размер
на 2271,40 лева.
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за
лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната
действителността да са възникнали следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от ответника
в производството; 3) ответникът да възпрепятства чрез фактически и правни
действия ищеца да ползва вещта съобразно нейното предназначение и 4) ищецът да
е поискал писмено от ответника да заплати обезщетение или да осигури достъп до
вещта за ползване от ищеца съобразно неговите вещни права.
Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на процесния недвижим
имот, се установи, че същият е съсобствен между страните.
Реалното ползване на допуснатия до делба недвижим имот от ответника в процесния
период се установява на първо място от признанието на самия ответник на този
неизгоден за него факт, както в подадения отговор на искова молба, в който
заявява, че е ползвал имота от 1982 г. до 2018 г., така и в предявената
претенция по сметки на л. 395, където сочи извършване на СМР в имота, така и в
молбата на л. 453 от делото, в която сочи, че към 20.07.2023 г. е освободил
изцяло процесния имот, тъй като се е преместил да живее другаде. Изцяло
кореспондиращи на така заявеното са и показанията на свидетелите Пламен Петров
Ралчев, който установява, че имотът представлява коридор, кухня и спалня и ответникът
е живеел в него, като същевременно е извършвал ремонтни дейности там, както и
че не живее в имота от 2023 г. и С… М…. А………, който установява, че ответникът е
живеел в процесния имот, където се нанесъл през 2013г. – 2014 г. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели в посочената част, доколкото са
еднопосочни и не се опровергават от останалия, събран по делото доказателствен
материал. С оглед установените характеристики на имота – неговата обитаема
площ, включваща коридор, кухня, една спалня, баня и тоалетна, се намира, че
ползването от ответника е по начин, който не позволява ползване и от ищеца,
независимо от това дали ищецът е разполагал с ключ за имота. От представените
по делото нотариална покана и отговор, връчени на ответника, съответно на 25.11.2016
г. и на 14.12.2016 г. /л. 356 и л. 361/, се установява, че ищецът е поискал
ответникът да му предостави ползване или да заплаща обезщетение за лишаването
от ползването на притежаваната от ищеца част от правото на собственост на
процесния недвижим имот. Предвид изложеното, са налице всички предпоставки за
уважаване на претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за лишаването от ползването на притежаваните идеални части от
правото на собственост на процесните обекти. Досежно
размера на претенцията по делото е прието заключение по допълнителна СТЕ /л. 421/,
което се кредитира, като компетентно изготвено и обосновано. Според
заключението на вещото лице, пазарният наем на 1/2 ид. част от допуснатия до
съдебна делба недвижим имот за периода 06.01.2017 г. – 26.03.2021 г. възлиза на
сумата в размер на 8136,43 лева. Доколкото претендираният съвпада изцяло с
установения от СТЕ размер, претенцията на ищеца следва да бъде уважена изцяло,
като основателна.
Изводът за основателност на претендираната главница, обосновава извод за
дължимост и на акцесорното вземане за обезщетение за забава върху нея.
Обезщетение за забава е дължимо за периода 01.06.2019 г. – 01.08.2022 г. и изчислено
върху приетият за основателен размер на главното вземане същото е в размер на
2271,40 лева. Доколкото и в тази част претенцията съвпада с размера, установен
от СТЕ, следва да бъде уважена изцяло.
По същите съображение основателно се явява и искането за присъждане на
законната лихва върху вземането за обезщетение от датата на предявяване –
01.08.2022 г. до окончателното изплащане.
По претенциите по сметки на
ответника К.И.А. срещу ищеца И.И.А.:
Претенцията от ответника К.И.А. срещу ищеца И.И.А. е в размер на 20000
лева, като обезщетение за извършени необходими и полезни разноски за
поддръжката и запазването на процесния имот в периода 2012 г. – 2017 г.,
подробно индивидуализирани в молба от ответника /л. 395/, представляващи
припадащата се на дела на ищеца част.
Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен
начин в зависимост от конкретните условия, при които са извършени подобренията.
Основанието на предявените претенции по сметки са фактическите твърдения за
извършени разноски за общия имот, възмездяването на които се дължи по общия
принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Щом съдът установи, че са налице подобрения, уважава иска независимо дали
от правната квалификация, следваща от доказаните твърдения на ищеца или тази,
следваща от доказаните твърдения на ответника.
Във всички случаи, когато се претендират вземания на извъндоговорно основание
и се установи наличие на съсобственост, правната квалификация е по някоя от
нормите, уреждаща вътрешните отношения между съсобствениците. Правната
квалификация е задължение на съда и е свързана с правилното приложение на
материалния закон, поради което съдът определя първоначалната правна
квалификация, която впоследствие може да бъде изменена с оглед конкретно
установените обстоятелства.
Ответникът подробно е индивидуализирал твърдените за извършени СМР в посочената
молба, депозирана в първото открито съдебно заседание по извършване на делбата,
проведено на 25.01.2023 г., както следва: подмяна на стара, амортизирана
дървена дограма на всички прозорци на жилището и поставяне на нова ПВЦ дограма;
поставяне на външни алуминиеви на всички прозорци в жилището; изграждане на
тоалетна и баня на жилището; цялостен ремонт на кухнята на жилището, подмяна на
старо изгнило дюшеме с теракотени плочки, поставяне на фаянс на стената на
кухнята, включително изграждане на вградена фаянсова мивка; частичен ремонт на
покрива, последван от цялостен ремонт на покрива на сградата, с подмяна на
греди, изолация и керемиди; изграждане на външна изолация на етажа; подмяна на
стара, амортизирана ел. инсталация на жилището; подмяна на стара ВиК с нова и
подмяна на водомер; ремонтни работи в избата на жилището, изразяващи се в смяна
на дограмата на прозореца с алуминиева, поставяне на нова желязна врата на
избеното помещение, направа на нов метален навес за входа на избата; ремонт на
лятна кухня в двора, изразяващ се в подмяна на дъски, керемиди и нови улуци,
изграждане на ВиК в лятната кухня, подмяна на стара, изгнила дървена настилка с
бетонова; поставяне на нова входна врата за къщата на жилището; направа на
декоративни алеи с цветя и трева в дворното място.
Предвид своевременно направено от ищеца възражение, че вземанията са
погасени по давност /в становище от 22.02.2023 г. на л. 410/, то съдът намира,
че безпредметно се явява обсъждането дали същите са извършени. Изложеното се
обуславя от приложението на разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, съобразно която с
изтичане на петгодишен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Доколкото се касае за претенция за заплащане на
обезщетение, несъмнено претендираните вземания преди 25.01.2018 г. са погасени
по давност. За пълнота следва да се посочи, че ответникът не твърди и
установява, СМР да са извършени от него в качеството на владелец на процесния
имот, в който случай погасителната давност за същите е с начало смущаване на
владението / с подаване на исковата молба за делба в съда на 06.11.2017 г./, а
не от момента на тяхното извършване, както е в случай на направата им, като
държател на идеалните части на съсобственика. С оглед посочения релевантен
момент за давността обаче и в двата случая изводът е, че претенцията се явява
погасена по давност. В тази връзка не се налага анализ на събраните по делото
свидетелски показания за период на извършване на СМР и техния вид, включително
и обсъждане на приетите по делото заключения по СТЕ и допълнителна СТЕ от вещо
лице Б. /л. 421 и л. 496/ с оглед квалифицирането им като необходими разноски
или подобрения. Следователно налага се извод, че заявените претенции на
ответника за обезщетение за заплащане на подобрения и необходими разноски в общ
размер на 20 000 лева, извършени в периода 2012 г. – 2017 г., се явяват
недължими от ищеца, поради което и предявеният иск, като неоснователен следва
да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна
такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не
по-малко от петдесет лева. Доколкото ищецът при предявяване на исковата молба
за делба е внесъл държавна такса от 50 лева /л. 39/, тази сума следва да бъде
приспадната от общо дължимата от този съделител държавна такса в размер на
6851,17 лева.
Държавна такса в размер на 4 % се дължи и по отношение на претенциите по
сметки, като същата следва да бъде заплатена от ответника, както по
отхвърлената негова претенция, така и по уважената претенция на ищеца.
На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски на ищеца. От сторените такива за вписване
на исковата молба – 62,95 лева, депозит за СТЕ от вещо лице Д.Д. общо от 403,20
лева /платежни документи на л. 218 и л. 309/ относно площ на имотите и общите
части, платени в първа фаза, съобразно стойността на дела си ответникът дължи
половината или сумата от 233,08 лева. Възнаграждението на вещо лице Р. по СОЕ в
първа фаза относно наем и площ на обектите е платено от внесената от ответника
сума от 150 лева /л. 183/ поради, което не следва да се присъди на ищеца. Във
втората фаза всяка от страните е внесла определения депозит за СТЕ относно
действителна стойност и поделяемост на имотите, съобразно дела си, поради което
на ищеца не следва да се присъдят такива. Дължими са разноските от 150 лева /л.
401/ за СОЕ пазарен наем. Останалите разноски, както и платени банкови такси
следва да останат за сметка на страните, както са направени.
Относно разноските за адвокат на
ищеца: доколкото в първа фаза на делбата е имало спор относно собствеността,
ответникът дължи такива за тази фаза. Доколкото в представения на л. 509 от
делото договор за правна защита е посочено общо възнаграждение от 2100 лева,
като не е разграничено за отделните фази следва да се разпредели на половина
или 1050 лева за първа фаза, които следва да се присъдят на ищеца. Разноски за
защита във втора фаза по извършване на делбата в размер на 1050 лева не се
дължат от ответника, доколкото не е имало спор относно способа за извършване на
делбата. Следва обаче да се присъди възнаграждение за защитата по исковете по
сметки в размер на 400 лева.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична
продан САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор № ………… по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед………., с
адрес: гр. П……, бул. „Ш…. с…….., намиращ се в сграда …….., разположена в
поземлен имот с идентификатор № …….. с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 50,25 кв.м., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи за
самостоятелния обект: на същия етаж – ……..; под обекта – няма, над обекта - ……..,
ВЕДНО с принадлежащата към него лятна
кухня, представляваща сграда с
идентификатор № ………, ВЕДНО с 11/12
ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ……. по КККР на гр. Пловдив,
одобрени със Заповед ………, с адрес: гр. П……….., бул. „Ш….. с……., с площ от 280
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: 3161,
квартал 242, парцел: XI-3161, със съседи: ……., при определена пазарна оценка в настоящото производство в размер на 364
500,08 лева, като получената от проданта сума бъде разпределена между
съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот,
както следва: за И.И.А., ЕГН ********** ½ ид. част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № ……… и лятна кухня, както и 5/12 ид. части от
поземления имот с идентификатор № ……… а за К.И.А., ЕГН **********, ½ ид.
част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ….. и лятна кухня, както
и 6/12 ид. части от поземления имот с идентификатор № ………..
ОСЪЖДА на
основание чл. 31, ал.2 ЗС К.И.А., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.А., ЕГН
**********, сумата от 8136,43 лева (осем
хиляди сто тридесет и шест лева и четиридесет и три стотинки) - представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на по 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ….. и
от лятна кухня, представляваща сграда с идентификатор № …….., както и на 5/12
ид. части от поземления имот с идентификатор № ……., находящи се в гр. П……..,
бул. „Ш… с………. за периода 06.01.2017 г. – 26.03.2021 г., както и 2271,40 лева (две хиляди двеста седемдесет и един лева и четиридесет
стотинки)
- обезщетение за забава върху главницата
за периода 01.06.2019 г. – 01.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 01.08.2022 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на К.И.А., ЕГН **********, срещу И.И.А.,
ЕГН **********, за заплащане на сумата в размер на 20 000 лева, представляваща
извършени от К.И.А. необходими разноски и
подобрения в описания по-горе недвижим имот в периода в периода 2012 г. – 2017
г., както следва: подмяна на стара, амортизирана дървена дограма на всички
прозорци на жилището и поставяне на нова ПВЦ дограма; поставяне на външни
алуминиеви на всички прозорци в жилището; изграждане на тоалетна и баня на
жилището; цялостен ремонт на кухнята на жилището, подмяна на старо изгнило
дюшеме с теракотени плочки, поставяне на фаянс на стената на кухнята,
включително изграждане на вградена фаянсова мивка; частичен ремонт на покрива,
последван от цялостен ремонт на покрива на сградата, с подмяна на греди,
изолация и керемиди; изграждане на външна изолация на етажа; подмяна на стара,
амортизирана ел. инсталация на жилището; подмяна на стара ВиК с нова и подмяна
на водомер; ремонтни работи в избата на жилището, изразяващи се в смяна на
дограмата на прозореца с алуминиева, поставяне на нова желязна врата на
избеното помещение, направа на нов метален навес за входа на избата; ремонт на
лятна кухня в двора, изразяващ се в подмяна на дъски, керемиди и нови улуци,
изграждане на ВиК в лятната кухня, подмяна на стара, изгнила дървена настилка с
бетонова; поставяне на нова входна врата за къщата на жилището; направа на
декоративни алеи с цветя и трева в дворното място.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК И.И.А.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 6801,17
лева (шест хиляди осемстотин и един лева и седемнадесет
стотинки), представляваща 4 % върху стойността на дела на
съделителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК К.И.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 7728,84 лева (седем хиляди седемстотин двадесет и осем лева и
осемдесет и четири стотинки),
представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК К.И.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 416,32 лева (четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща 4 % върху стойността на уважените
искове за присъждане на обезщетение за
лишаване от ползване на процесния имот и обезщетение за забава върху същото.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК К.И.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 800 лева (осемстотин лева), представляваща 4 % върху стойността на отхвърления
иск за присъждане на обезщетение за необходими
разноски и подобрения в процесния имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.И.А., ЕГН **********,
да заплати на И.И.А.,
ЕГН ********** сумата от 1833,08 лева (хиляда осемстотин тридесет и три лева и осем стотинки), разноски в производството по г.д.№ 17733/2017 г. по
описа на Районен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Величка Запрянова
Вярно с оригинала.
М.Х.