№ 632
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300503015 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
Съдът е сезиран с жалба от Б. АТ. Т. , ЕГН:**********, от село ****,
длъжник по изп.д.№188/2018г. по описа на ЧСИ Христо Стоянкин , срещу
постановлението за разноски, инкорпорирано във връчена на 27.10.2021г.
покана за доброволно изпълнение.Жалбоподателят твърди, че не дължи
приетите от ЧСИ разноски по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение в размер от 500 лева и такси по Тарифата към ЗЧСИ в
размер от 214,10 лева, тъй като не е станал причина за образуване на
изпълнителното дело, никога не е възпрепяствал срещите между майката и
детето , спорът между родителите относно режима на лични отношения с
детето е висящ и е подал жалба срещу разпореждането на ПОС за издаване
на изпълнителен лист. Релевира възражение и за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, чиито
размер според жалбоподателят не съответства на характера на делото.
Претендира отмяна на постановлението за разноските.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК е подадено писмено възражение от
взискателя по изпълнението М.С., в което взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка доводите на страните, мотивите на ЧСИ,
представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира,
че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител / чл. 435 ал. 2, предл. последно от
ГПК/, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 ал. 3 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 от ГПК и задължителната практика
1
на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК /Решение № 266 от 19.12.2013
г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. и Решение № 640 от 4.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о./ разноските по принудителното
изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се
прекрати на основание по чл. 433 ГПК. В конкретния казус не е налице нито
една от визираните в нормата хипотези за изключване отговорността на
длъжника от разноски по изпълнението.Най – напред изпълнителното
производство не е прекратено на нито едно от основанията на чл.433
ГПК.Видно от приложеното изпълнително дело, взискателят не е изоставил
изпълнителните действия, държи за извършването им.Не е налице и
последната предвидена в закона хипотеза – отмяна на действията от съда. В
този смисъл длъжникът дължи направените разноски по изпълнението.
Решаващият състав на съда и с оглед оплакването в жалбата на
длъжника Б.Т. за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение от 500 лева, чиито размер не съответства на
характера на делото, намира , че същото представлява искане за изменение
на постановлението за разноски инкорпорирано във връчена на 27.10.2021г.
покана за доброволно изпълнение по отношение размера на адвокатския
хонорар от 500 лв. чрез неговото намаляване до предвидения в Наредба №
1/2004 г. минимален размер за образуване на изпълнителното
производство. Съгласно чл. 79 ГПК отговорността за разноските в
изпълнителното производство е уредена в общата част на ГПК, при което
правната възможност по чл. 78, ал.5 ГПК да се иска намаляване на
адвокатското възнаграждение е приложима и в изпълнителното производство,
но компетентен да се произнесе по това искане е съдебният изпълнител, пред
който делото е висящо. Към момента на подаването на жалбата, от длъжника
не е било направено искане до ЧСИ за намаляване на разноските за заплатено
от взискателя адвокатско възнаграждение поради тяхната прекомерност и
липсва надлежен акт на ЧСИ, с който да отказва намаляване на адвокатския
хонорар. На обжалване обаче подлежи само отказът на ЧСИ да намали
размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение като
прекомерно. Това е така, защото съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК
на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно
правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното
незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния
валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото
осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд
действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на
обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва
когато такъв акт бъде издаден. От изложеното следва, че длъжникът по
изпълнението трябва да поиска от ЧСИ намаляването на адвокатското
възнаграждение. Едва ако това му искане бъде отхвърлено, постановлението
на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда, в който
смисъл е Определение № 170/25.03.2011 г. по ч.гр.д. № 297/2010 г. на ВКС, ІV
г.о.
Ето защо поради липсата на отказ за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител , който отказ подлежи
2
на обжалване, постъпилата жалба в тази й част следва да се възприеме като
молба за намаляване на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, а компетентен да се произнесе по нея е
именно съдебния изпълнител.Следователно образуваното по жалбата
производство в тази му част ще се прекрати и същата ще се изпрати на ЧСИ
Христо Стоянкин за разглеждане на искането. Актът следва да бъде съобщен
на страните по изпълнението, като им бъде указано, че подлежи на обжалване
по реда на чл.435-чл.437 от ГПК пред съответния окръжен съд и в случай, че
постъпи жалба срещу постановлението за разноски, след администрирането й
да бъде изпратена за разглеждане от Окръжен съд гр.Пловдив.
В частта, с която ЧСИ е приел като разноски по делото такси по
ТТРЗЧСИ в общ размер от 214,10 лева жалбата е основателна.
На 27.10.2021г. на длъжника Б.Т. е връчена процесната покана за
доброволно изпълнение , с която е уведомен от съдебния изпълнител, че
задължението му по изпълнителното дело е в размер 214,10 лева- такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 08.11.2021г. В така обжалваното
постановление липсва каквато и да е информация за това какви такси са
включени в сумата 214,10 лева и как са изчислени; липсва информация и за
това по коя точка от ТТРЗЧСИ са постановени. Наред с това по делото
отсъстват и данни за внасяне на определените от ЧСИ такси. Безспорно е, че
такси се дължат в изпълнителното производство, но същите следва да бъдат
коректно изчислени, като основание и размер, тъй като длъжникът дължи
само таксите за извършените от съдебния изпълнител необходими
изпълнителни действия. В настоящото изпълнително дело ЧСИ не е изпълнил
задължението си да изготви сметка за таксите включени в глобално
посочената в ПДИ сумата от 214,10 лева или поне да посочи в ПДИ
конкретните суми за дължимите такси, както и разпоредбите на които същите
се дължат от длъжника по делото. Това действие на ЧСИ се явява
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, тъй като съдът не може
да осъществи контролните си функции, не може да направи проверка дали
приетите от ЧСИ такси в глобално посочения в ПДИ размер от 214,10 лева е
правилно изчислен и върху какъв материален интерес е направено
изчислението, поради което само на това основание приема, че обжалваното
изпълнително действие е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Въпреки постигнатия с жалбата резултат, в полза на жалбоподателя,
сторил искане за присъждане на разноски за настоящото производство такива
не следва да се присъждат. По общо правило отговорността за разноски е
отговорност за неоснователно предизвикан правен спор и се понася от
страната, която с поведението си е станала причина за завеждане на делото -
чл.78 ал.1-3 и чл. 79 от ГПК. В случая обаче се касае за проверка на
действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по
изпълнението не носят отговорност, поради което и насрещната по жалбата
страна не може да бъде отговорна за разноските в настоящото производство.
Правото си на разноски като форма на вреди от незаконосъобразно
изпълнение страните по изпълнението могат да реализират по отношение на
ЧСИ по реда, указан в разпоредбата на чл.441 от ГПК-общия исков ред.
Водим от гореизложеното , съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски по изп.д.№188/2018г. по описа
на ЧСИ Христо Стоянкин , обективирано в покана за доброволно
изпълнение , връчена на 27.10.2021г. на длъжника Б. АТ. Т. ,
ЕГН:**********, в частта, с която е определена за заплащане сума в размер
от 214,10 лева,съставляваща такси по Тарифата към ЗЧСИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№3015/2021г. по описа на
ПОС по жалбата на Б. АТ. Т. , ЕГН:**********, против постановление за
разноски по изп.д.№188/2018г. по описа на ЧСИ Христо Стоянкин,
обективирано в покана за доброволно изпълнение , връчена на 27.10.2021г, в
частта, с която се иска намаляване на приетото адвокатско възнаграждение и
изпраща жалбата имаща в тази част характер на молба за намаляване поради
прекомерност на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, на
ЧСИ Христо Стоянкин, за разглеждане и произнасяне по искането.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4