О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 3.05.2017 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. №114
по описа на съда за 2017 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е проверка по
въпросите, посочени в чл.140, ал.1 ГПК.
С
исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
По молбата на ищеца да се изискат
от АДФИ – гр.София заповедите за възлагане на финансовата проверка съдът ще се
произнесе след като вземе становище на ответника за процесуалната
законосъобразност на проверката.
Страните са отправили насрещни
искания да бъде задължена другата да представи писменото възражение на
ответника срещу акта за начет по чл.22, ал.3 ЗДФИ. Същото не е необходимо, тъй
като в настоящото производство подлежат на разглеждане само възраженията,
направени с писмения отговор на исковата молба.
Ответникът
е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането
им е допустимо.
Поискал е на основание чл.190 от ГПК задължаването на ищеца да представи пълния доклад за извършената финансова
инспекция, за който съдът счита, че не е необходим, тъй като релевантните
фактически констатации на финансовите инспектори се съдържат в акта за начет.
По
искането за разпит на св.Хари Николов Харалампиев – председател на ОбС –
Пазарджик, съдът ще се произнесе след становището на ищеца дали оспорва
обстоятелствата, за чието установяване се иска свидетеля.
По искането на ответника за
конституирането на преките причинители на вредата като ответници, евентуално
като трети лица-помагачи на негова страна:
Предвидената в закона солидарна
отговорност между ответника в качеството му на лице по чл.21, ал.3 от ЗДФИ и
отчетниците, причинили противоправните вреди, не създава необходимо другарство
между тези лица. Затова тяхното участие като страни в процеса не е
задължително. Доколкото обаче отговорността на получателя на имуществото е производна
от тази на причинителя на вредите, то е налице правен интерес за получателя /ответника/
от привличането на причинителя като помагач поради някои общи факти във
фактическите състави, пораждащи отговорността на единия и другия /наличието на
умишлена противоправно причинена вреда за ищеца или без значение формата на
вина, ако вредата е от липси или когато е причинена не при или по повод изпълнение на служебните
задължения/. Ето
защо искането по чл.219, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено.
Тъй като единият от помагачите е
същевременно и законен представител на ищеца община Пазарджик, то е налице
противоречие в интересите между представител и представляван. Затова на
основание чл.29, ал.4 от ГПК ще следва да се назначи особен представител на
общината на нейни разноски.
Следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание
чл.140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА предоставените
от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЕМА
предоставените от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ
исканията на страните по чл.190 ГПК с предмет писменото възражение на ответника
срещу акта за начет по чл.22, ал.3 ЗДФИ.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ответника по чл.192 ГПК да задължи АДФИ – гр.София да представи доклада
за извършената финансова инспекция на община Пазарджик.
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК като помагачи на страната на ответника Тодор Д.
Попов с ЕГН **********, Петър Иванов Петров с ЕГН **********, Георги Лазаров
Пейчев с ЕГН **********, Даниела Стефанова Щерева с ЕГН ********** и Георги
Костадинов Гайдаров с ЕГН ********** с адреси, посочени в молбата на ответника
по чл.219, ал.1 ГПК.
НАЗНАЧАВА на
основание чл.29, ал.4 ГПК особен представител на ищеца община Пазарджик, който
следва да бъде персонално определен от САК – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на особения представител в размер на 481лв., съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., което да се внесе от ищеца по сметката
на съда за ВЛ в 1-седмичен срок от съобщението. След внасянето на депозита да
се изпрати писмо до САК-Пазарджик за посочване на особения представител.
НАСРОЧВА открито
съдебно заседание за 8.06.2017 година от 9.30 часа, за когато да се призоват
страните.
На страните и на третите лица да
се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора
по чл.131 ГПК.
На основание чл.140, ал.3 ГПК
съдът съобщава на страните ПРОЕКТ НА
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК обективно съединени установителни искове с материалноправна квалификация
чл.21, ал.3 ЗДФИ и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца
на следните вземания по акт за начет, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.417, т.8 ГПК №1966/13.10.2016г. по ч.гр.д. №3448/2016г. на ПРС, а именно:
за сумата 2939,77лв., представляваща възнаграждение по чл.34, ал.1 от ЗМСМА,
подлежащо на връщане като получено без право основание от ответника в резултат
на действията на трети лица-причинили на ищеца вреди по чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК –
12.10.2016, до окончателното изплащане, както и за сумата 646,67лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от
причиняването на вредите до датата на установяването им с акта за начет –
29.06.2015г.
В исковата молба и акта за начет
се твърди, че при извършена финансова инспекция на община Пазарджик за периода 01.01.2012г.
– 31.03.2014г. са установени умишлено причинени вреди от отчетническа дейност на
лицата Тодор Попов – кмет, Петър Петров – зам.кмет, Георги Пейчев – финансов
контрольор, Даниела Щерева – началник отдел „БО“ и Георги Гайдаров – директор
на дирекция „БОС“, които са разпоредили или допуснали изплащането на
възнаграждения на общинските съветници, превишаващи нормативно определените
максимални размери в чл.34, ал.2 от ЗМСМА /съобразно различните редакции обн. в
ДВ бр. 69 от 2006 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 14 от 2009 г., бр. 38 от 2012
г., в сила от 1.07.2012 г. и бр. 1 от 2014 г., в сила от 1.01.2014г./. Освен
това са разпоредили или допуснали възнагражденията да се изпращат в пълен
размер въпреки наличието на основания за налагане на задължителната санкция по
чл.36, ал.2 от ЗМСМА, предвиждаща удръжки при отсъствие от заседанията на ОбС и
комисиите в размер съгласно ПОРОбСОА.
В резултат от тези действия на причинителите
на вредата ответникът Й.Д. получил без основание в качеството си на общински
съветник недължимо възнаграждение в общ размер 2939,77лв., изплатено за
месеците от 01.01.2012г. до 31.03.2014г. вкл. Претендира се неговото връщане на
ощетената организация, както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва от причиняването на вредата /получаването на недължимите месечни
възнаграждения/ до нейното установяване с акта за начет – 29.06.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.417,
т.8 от ГПК до погасяването на задължението.
Ответникът не оспорва
получаването на сумите, но твърди, че е бил добросъвестен и не дължи тяхното
връщане. Освен това твърди, че не са били налице основания за санкционирането
му с удръжки по чл.36, ал.2 от ЗМСМА, тъй като е отсъствал от заседания на ОбС
и комисиите по уважителни причини, както и че има право на възнаграждение
въпреки отсъствията. При условията на
евентуалност преви възражение за изтекла погасителна давност на вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 01.06.2013г.
С оглед становището на ответника
и на основание чл. 153 от ГПК не подлежи на доказване обстоятелството, че
ответникът е получил възнаграждението по чл.34, ал.2 от ЗМСМА в посочения от
ищеца и акта за начет размер.
В тежест на ищеца е да докаже
наличието на твърдяната умишлена противоправно причинена вреда от отчетническа
дейност, както и че в резултат от действията на причинителите на вредата
ответникът е получил без основание сумата, чието връщане се иска. Фактическите
констатации в акта за начет относно непозволеното деяние, причинната връзка
между това деяние и настъпилата щета, размерът на щетата и размерът, в който
ответникът се е обогатил неоснователно в резултат на щетата се смятат от съда
за истински до доказване на противното. При условията на пълно доказване,
ищецът следва да обори презумпцията по чл.21, ал.3, изр. последно ЗДФИ за
добросъвестност на ответника при получаването на възнаграждението.
В тежест на ответника е да обори
законната материална доказателствена сила на акта за начет.
По иска по чл.86 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: