№ 17021
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110145705 по описа за 2024 година
Ищецът ***, ЕИК ***, е предявил срещу ответника Е. С. Ш., по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9
ЗПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1300 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за заем № *** сключен на 06.03.2023 г.
между ответника и ****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за
сумата от 302,24 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 17.04.2023 г. до
17.03.2024 г., 150,30 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
18.04.2023 г. до 04.04.2024 г. и сумата от 1379,76 лева за допълнителни услуги по Договор за
допълнителни услуги към заем № *** от 06.03.2023 г. за периода от 17.04.2023 г. до
17.03.2024 г., които са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 10.12.2019 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.04.2024 г. по
ч.гр.д. № 20080/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор **** е предоставило на ответницата заем в
размер на 1300 лева, като последната се е задължила да го върне на 12 броя равни месечни
вноски, всяка в размер от 133,52 лв., ведно с уговорената възнаградителна лихва от 302,24
лева. Поддържа, че с ответната страна бил сключен и Договор за допълнителни услуги към
заема с пакетна цена от 1379,76 лева. Ответникът е изпаднал в забава, поради което в негова
тежест е възникнало и задължение за плащане на мораторна лихва. Излага, че длъжникът не
е заплатил дължимия паричен заем. Твърди, че вземанията са му прехвърлени от
заемодателя с договор за цесия от 21.07.2023 г. Сочи, че за извършеното прехвърляне на
вземането до ответника е изпратено уведомително писмо, което се е върнало с отбелязване
„непотърсена пратка“, поради което към исковата молба е приложено такова, като
1
ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето с исковата молба. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника Е. С. Ш. чрез адв. Д., който оспорва исковете по основание и размер като излага
доводи, че договорите са нищожни тъй като противоречат на чл. 10, ал. 1, чл. 10а, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и чл. 19 и чл. 20 от ЗПК и чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Прави искане предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството *** е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 04.04.2024 г. срещу Е. С. Ш., по което е образувано ч.
гр. дело № 20080/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав и на 21.04.2024 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания, ведно със законна лихва
от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал мотивирано
възражение с срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията,
за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по
посоченото дело, които искове са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр.
с чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца
е да докаже, че между цедента **** и ответника е възникнало валидно правоотношение по
договор за заем и договор за допълнителни услуги, по което заемодателят е предоставил на
ответника посочената сума и услуги, а последният се е задължил да я върне в посочения
срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и да плати цената на
услугите, че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и
че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия,
за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията
си, в това число да установи погасяване на паричното си задължение.
Между страните не е спорно и от представените и приети по делото писмени
доказателства – договор за кредит, погасителен план и общи условия, автентичността на
които не е оспорена и оборена в процеса, се установява, че праводателят на ищеца и
ответницата са били обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение,
възникнало по Договор за заем Microcredit № *** от 06.03.2023 г., по силата на който
кредиторът е предоставил в заем на ответника сумата от 1300,00 лева за 12 месеца по
2
133,52 лева всеки месец при фиксиран лихвен процент от 40,47%.
Длъжникът по договора има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.
12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
предоставения кредит.
В конкретния случай, в Договора за заем Microcredit № *** от 06.03.2023 г. не е
посочен ГПР, а такъв е посочен в представения и приет по делото Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който не е
индивидуализирано лицето, чийто подпис се твърди, че документът носи, а основните
характеристики на кредита, за който документът се отнася, касаят потребителски кредит в
размер на 5000 лева, дължим на 15 месечни вноски в размер на 430,23 лева с включена
лихва. Посоченият в този документ ГПР не включва общите разходи по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като не отразява разходите по кредита, за който се твърди, че
се отнася – кредит в размер на 1300 лева дължим при 12 месечни вноски.
Ето защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото макар и формално да е посочена сума на ГПР – 48,90%, тя не
отразява реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя,
съответно до неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода по кредита
(в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на
Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на
Софийски градски съд).
При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно
чл. 23 от ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на
ВКС, както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на
СГС) – главницата в размер на 1300 лева.
3
По отношение на претенцията за заплащане на допълнителни услуги безспорно се
установява, че на 09.03.2023 г. между страните е подписан и Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем Microcredit № *** от 06.03.2023 г., по силата на който **** се е
задължило да предостави на потребителя срещу възнаграждение, дължимо за 12 месеца по
114,98 лева всеки месец, пакет допълнителни услуги „***“, според който кредиторът се
задължава да посещава клиента вкъщи или на удобно място за събиране на вноската; внася
безплатно вноските от името и за сметка на клиента по Банковата сметка на ****;
предоговаря и разсрочва безплатно заема; разглежда до минути искания; обслужва клиента
преференциално; клиентът има право да участва в специални промоции. Договорът за
допълнителни услуги към заема е сключен във връзка и изцяло с договора за потребителски
кредит, поради което и независимо, че те са обективирани на два документа, следва да се
разглеждат заедно и неразделно един спрямо друг, като нормите, приложими към
потребителския кредит се прилагат и за допълнителното споразумение, тъй като
евентуалните права и задължения по договора за допълнителни услуги, са акцесорни спрямо
договора за кредит.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, съгласно които кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Търсената сума за стойност на пакет „***“ по Договора за допълнителни услуги,
видно от представените доказателства, е дължима за посещение вкъщи или на удобно място
за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноска от името и за сметка на клиента по
банкова сметка на заемодателя, безплатно внасяне на вноска директно в офиса на
заемодателя, безплатно внасяне на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал,
разглеждане на кандидатстването за кредит в срок до 120 минути и преимуществено преди
другите искания, преференциално обслужване на клиента, включващо експресно издаване
на документи, приемане на плащания и извършване на справки преди останалите клиенти,
право на допълнителни промоционални условия (които не са индивидуализирани), връщане
на сумата в 30-дневен срок без да се дължи лихва и без да се дължи пакетна цена за
допълнителни услуги за този период. Тези „услуги“ потребителят може да използва при
заплащане на посочения пакет на стойност общо 1379,76 лева (12 вноски по 114,98 лева)
или 106 % от размера на предоставените за ползване парични средства по Договора за
кредит. В настоящия случай според съда не се касае до предоставяне на услуги по смисъла
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а ако се приеме, че изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е спазено
въобще, една част от действията, абстрактно посочени като услуги касаят действия, свързани
с усвояване, управление на кредита и погасяване на задълженията по него, за които
кредиторът не може да изисква допълнително заплащане, а друга част изброяват само
4
абстрактни възможности като не пораждат конкретни, подлежащи на принудително
реализиране права за потребителя, срещу получаването на които той да дължи
възнаграждение (пр. право на участие в специални промоции и право на допълнителни
промоционални условия) в размер неколкократно надхвърлящ размера на възнаградителната
лихва по заема. В допълнение, възлагането на такси/разходи за експресно разглеждане на
кредита, която дейност е същинска за заемодателя, както и изпращане и връчване на писма,
покани и други, както и за ангажирането на служител, противоречи на разпоредбата на чл.
10а от ЗПК, която дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във
връзка с договора, каквито действията по отпускане на заема и неговото принудително
събиране в случай на неизпълнение, не са, поради което претенцията за заплащане на
възнаграждение по това споразумение също следва да бъде отхвърлен.
Ето защо на ищеца следва да бъде присъдена единствено сумата в размер на 1300
лева, представляваща чиста стойност на кредита по чл. 23 от ЗПК ведно с обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху главницата по чл. 214, ал. 2 от ГПК от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането на вземането, а за останалите суми исковете по чл.
422 от ГПК следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски в производство съобразно уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
62,65 лева и разноски за юрисконсулт от 50 лева, от които следва да му бъдат присъдени
46,75 лева.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса от 62,65 лева
(л. 37). Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените в наредбата суми с
оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 100 лева.
Ето защо, съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени
67,50 лева - разноски в исковото производство или общо за двете производства – 114,26
5
лева.
Ответникът е заявил искане за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
650 лева, платено в брой по договор за правна защита и съдействие № 055108 от 22.10.2024
г, който служи за разписка за получаване на описаната сума в брой, съгласно указанията в т.
1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Възражението на
ищеца, че присъждане на възнаграждение не се дължи, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 38 ЗАдв. е неоснователно, тъй като възнаграждението за адвокат е
платено от страната, а не се касае до предоставена безплатна адвокатска помощ. Същото не
се явява и прекомерно съобразно ориентира, даден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което и на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК в полза на ответницата следва да бъдат присъдени 380,23 лева – разноски за
адвокат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове,
че ответницата Е. С. Ш., ЕГН **********, с адрес в ****, дължи на ищеца ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в ****, сумата от 1300 лв., представляваща чиста
стойност по договор за заем № *** сключен на 06.03.2023 г. между ответника и ****, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 04.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с
чл. 99 ЗЗД за сумата от 302,24 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 17.04.2023 г. до 17.03.2024 г., 150,30 лева обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 18.04.2023 г. до 04.04.2024 г. и сумата от 1379,76 лева за
възнаграждение за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към заем №
*** от 06.03.2023 г. за периода от 17.04.2023 г. до 17.03.2024 г., които са прехвърлени на
ищеца по силата на договор за цесия от 10.12.2019 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 21.04.2024 г. по ч.гр.д. № 20080/2024 г. по описа
на СРС, III ГО, 87 състав.
ОСЪЖДА Е. С. Ш., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер на 114,26 лева – разноски в исковото и заповедното производството.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ****, да заплати на
Е. С. Ш., ЕГН **********, с адрес в ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 380,23
лева - адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7