№ 274
гр. Габрово, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500202 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 262, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Л. ИВ. ИВ., представлявана
от адв. В.П., срещу разпореждане № 143/19.01.2022г. по гр. д. № 149/2021г.
по описа на Районен съд – Габрово, с което е върната въззивна жалба от
жалбоподателя поради депозирането й след изтичане на срока за въззивно
обжалване.
Частният жалбоподател излага аргументи за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Посочва, че във връченото
първоинстанционно съдебно решение като начален момент на срока за
въззивно обжалване била посочена различна дата от 02.12.2021г. – датата,
указана от съда в последното съдебно заседание по делото, на която ще бъде
обявено решенето. От представената извадка от интернет сайта на Районен
съд – Габрово, се установявало, че решението е постановено на 26.11.2021г.,
но актът не бил публикуван и към настоящия момент, което поставяло
жалбоподателя в невъзможност да се запознае със съдържанието на
решението и да проведе защитата си. Излага се становище, че срокът за
въззивно обжалване започвал да тече от момента, в който страната реално
разполагала с възможност да се запознае с него, включително и чрез
публикуването му на официалния интернет сайт на съда. При така изложените
доводи частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде
отменено.
Ответникът по частната жалба ИВ. ЛЮБ. ИВ., представляван от адв.
Б.М., оспорва основателността на жалбата като излага подробни съображения
в тази посока. Посочва, че срокът за обжалване на постановеното решение от
26.11.2021г. започнал да тече на 02.12.2021г. – оповестената дата на
обявяване от първоинстанционния съд, и изтекъл на 16.12.2021г. Предвид
обстоятелството, че въззивната жалба била подадена по пощата на
17.12.2021г., първоинстанционният съд правилно преценил, че е подадена
след изтичане на преклузивния двуседмичен срок за въззивно обжалване.
Съобразно приложимото в случая специално процесуално правило на чл. 315,
ал. 2 от ГПК при приключване на устните състезания съдът обявявал датата,
1
на която ще се произнесе с решение, като от обявената дата започвал да тече
и срокът за обжалване за всяка от страните. В процесния случай при
разглеждане на делото от първоинстанционния съд в съдебно заседание от
18.11.2021г. обявил на страните, че ще се произнесе с решение на 02.12.2021г.
В постановеното съдебно решение, препис от който бил връчен на ответника,
също било посочено, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата
на обявяване на решението – 02.12.2021г. Оспорва като неотносими
въведените фактически доводи от жалбоподателя относно липсата на
публикувано съдебно решение на електронния сайт на съда. Посочва, че
доколкото първоинстанционният съд постановил решението си преди
обявената в последното съдебно заседание дата, то страните били поставени в
по-благоприятно положение. Позовавайки се на задължителните указания,
дадени в Тълкувателно решение №12/11.03.2013г. по т. д. №12/2012г. на
ОСГК на ВКС, ответникът посочва, че изпращането на препис от решението
по дела, подлежащи на разглеждане по реда на бързото производство,
притежавало само информативен характер и не променяло началния момент
на срока за въззивно обжалване. При така изложените съображения моли
обжалваното разпореждане да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като обсъди доводите на страните намира частната жалба за
допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 275,
ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден
и допустим. По отношение на правилността на обжалваното разпореждане
въззивният съд приема, че актът е законосъобразен, поради което подадената
частна жалба се явява неоснователна.
Исково производство по гр. д. №149/2021г. по описа на Районен съд –
Габрово е образувано и проведено на основание чл. 310, ал. 1, т. 6, вр. чл. 144
СК по реда на гл. XXV от ГПК. В хода на подготовка и разглеждане на
производството съдът е указал на страните, че производството се провежда по
правилата на чл. 310 и сл. от ГПК, както и необходимите процесуални
действия, които могат да предприемат съобразно специалните процесуални
норми на особеното производство.
В открито съдебно заседание от 18.11.2021г. след приключване на
устните състезания съдът е предоставил на страните, представлявани от
техните процесуални представители, възможност да представят писмени
защити в срок до 23.11.2021г. В същото открито съдебно заседание съдът е
обявил, че ще се произнесе с решение на 02.12.2021г., от когато ще започне да
тече срокът за въззивно обжалване на постановения акт.
По делото са постъпили заявление с вх.№5802/18.11.2021г. за достъп до
електронни съдебни дела и електронни съобщения от Единния портал за
електронно правосъдие /ЕПЕП/, както и писмена защита с вх.
№5904/22.11.2021г., депозирани от адв. Б.М..
По силата на Решение №372 от 26.11.2021г. по гр.д. № 149/2021г.
Районен съд – Габрово е отхвърлил исковата претенция на Л.И. за осъждане
на ответника И.И. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 450 лева,
считано от 26.01.2021г. В постановеното решение е посочено, че подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Габрово в двуседмичен срок от датата на
2
обявяването му – 02.12.2021г.
Препис от решението е връчен на ищцата Л.И. със съобщение, получено
на 03.12.2021г. чрез процесуалния представител адв. В.П.. В приложеното
съобщение е посочено, че решението подлежи на обжалване така, както е
посочено в него.
С въззивна жалба вх.№6631/21.12.2021г. подадена по пощата на
17.12.2021г., Л.И., чрез адв. В.П., е изложила оплаквания за неправилност на
постановеното отхвърлително съдебно решение, като е направила искане за
неговата отмяна и постановяване на решението, по силата което да бъде
уважена предявената искова претенция.
След размяна на книжата по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият И.И. е
оспорил процесуалната допустимост на подадената въззивна жалба, като е
посочил че е подадена след изтичане на законоустановения срок за въззивно
обжалване. Алтернативно въззиваемият е изложил доводи срещу
основателността на въведените оплаквания от въззивника за неправилност на
постановеното първоинстанционно решение.
С разпореждане №143/19.01.2022г. първоинстанционният съд е приел за
основателно направеното възражение от въззиваемия за недопустимост на
подадената въззивна жалба, след като е констатирал, че двуседмичният срок
по чл. 259 ГПК е изтекъл на 16.12.2021г. Първоинстанционният съд е
преценил, че с оглед отразената дата на пощенското клеймо на пощенския
плик /17.12.2021г./, приложен към въззивната жалба получена по пощата,
жалбата е подадена след изтичане на срока за обжалване, поради което следва
да бъде върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 1, вр. чл. 315, ал. 2 ГПК.
След като се запозна с първоинстанционното дело настоящият съдебен
състав намира, че констатираното от районния съд основание за връщане на
въззивната жалба е налице, поради което обжалваното разпореждане подлежи
на потвърждаване като правилно и законосъобразно.
Съгласно специалното процесуално правило на чл. 315, ал. 2 ГПК след
приключване на устните състезания по делото, подлежащо на разглеждане по
реда на бързото производство, съдът посочва деня, в който ще обяви
решението си. С посочването на датата на която ще обяви решението заедно с
мотивите съдът обявява и деня, в който решението ще бъде обявено по
смисъла на чл. 235, ал. 5 ГПК в срочната книга и в регистъра на решенията.
От посочената дата започва да тече и срокът за въззивно обжалване на
решението, освен когато решението е вписано след обявена на страните от
съда или в случай, че във връчения препис е указан различен срок от
обявения по чл. 315, ал. 2 ГПК.
В цитираната процесуална разпоредба е закрепено специално правило,
приложимо в особеното производство по разглеждане на исковете, изброени
в чл. 310, ал. 1 ГПК. Специалното процесуално правило дерогира общото
правило на чл. 259, ал. 1 ГПК в частта, в която е предвиден началния момент,
от който започва да тече двуседмичния срок за въззивно обжалване.
Залегналата идея в чл. 315, ал. 2 ГПК е страните да знаят на коя дата могат да
узнаят резултата от повдигнатия съдебен спор и съдържанието на съдебното
решение, като извършат справка в регистъра на съдебните решения към
съответния съд. В съответствие със задължителните указания, дадени в ТР
№12 от 11.03.2013г. по т. д. №12/2012г. на ОСКГ на ВКС, съобщението, с
което съдът връчва в изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 2 ГПК и с
3
което страните се уведомяват, че съдебният акт е изготвен и получават
препис от него, има единствено информативен характер и не променя
началния срок за подаване на въззивна жалба.
В процесния случай в проведеното открито съдебно заседание на
18.11.2021г. са участвали процесуалните представители и на двете страни по
спора, като след приключването на устните състезания те са били надлежно
уведомени, че съдът ще обяви решението си на 02.12.2021г., както и че от
тази дата започна да тече срокът за въззивно обжалване.
След изтичане на предоставения срок за представяне на писмени защити
на 26.11.2021г. /една седмица по-рано от първоначално обявената дата/
първоинстанционният съд е постановил решението си. В диспозитива на
решението като начална дата на срока на въззивно обжалване отново е
посочена 02.12.2021г.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на частния
жалбоподател, касаещи началния момент, от който в процесния случай е
следвало да се брои срокът за въззивно обжалване. Оплакването, основано на
твърдения, че жалбоподателката е получила препис от решението, в който е
било посочено, че срокът за обжалване започва да тече от съобщаването, е
неоснователно. От една страна твърдението на жалбоподателката не е
подкрепено с писмени доказателства относно съдържанието на връчения
препис от съдебния акт. От друга страна в приложеното съдебно решение в
кориците на първоистанционното дело като начален момент на срока за
въззивно обжалване изрично е посочен 02.12.2021г.
На следващо място съдът намира за безспорно установено, че при
приключване на разглеждането на делото в открито съдебно заседание на
18.11.2021г. частният жалбоподател посредством надлежно упълномощения
си процесуален представител е бил информиран за датата, на която съдът ще
обяви решението си по реда на чл. 315, ал. 2 ГПК, съответно началната дата,
от която ще започне да тече срока за въззивно обжалване.
Изложените съображения относно липсата на публикуван съдебен акт
както към 02.12.2021г., така и към настоящия момент, в официалния интернет
сайт на Районен съд – Габрово са неоснователни, предвид липсата на
предвиден процесуален ред за обявяване на съдебни актове посредством
електронния сайт на сезирания съд. Съгласно чл. 235, ал. 5 ГПК след
постановяване на съдебния акт съдът обявява решението си в регистъра на
съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп
до него. Заинтересуваните страни разполагат с процесуална възможност да
извършват справки в публичния регистъра на съдебните решения към
съответния съд, да се запознаят с постановения съдебен акт и своевременно
да осъществят правото си на защита.
От тук следва, че постановеното съдебно решение е било надлежно
обявено на 02.12.2021г., като от този момент за страните по спора е започнал
да тече срокът за въззивно обжалване. Предвид обстоятелството, че частният
жалбоподател е упражнил правото си на въззивно обжалване на 17.12.2021 г.
– един ден след изтичане на проклузивния срок по чл. 259 ал. 1 ГПК,
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е върнал жалбата като
недопустима на основание чл. 262, ал. 2, т. 1, вр. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Поради изложените съображения въззивният съд намира, че подадената
частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
4
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №721/02.02.2022 г.,
подадена от Л. ИВ. ИВ., ЕГН:**********, с адрес за призоваване гр. Габрово,
ул. „***“ №1, чрез адв. В.П., против разпореждане №143 от 19.01.2022г. по
гр. д. №149/2021г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е върната
въззивна жалба против Решение №372/26.11.2021г. по гр. д. №149/2021г. по
описа на Районен съд – Габрово.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5