Решение по дело №1157/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

275/15.7.2020г.

 

№.....…                                                 15.07.2020 г.                                       гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На петнадесети юли през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Прокурор: Емилия Янчева

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1157/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 375 и сл. от НПК.

От Шуменска районна прокуратура е внесено в Районен съд - Шумен постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК на А.О.С. - обвиняем по досъдебно производство № 452/2020 г. по описа на РУ - Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по        чл. 313, ал. 1 от НК, за което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв., извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди, както и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.

В съдебно заседание представителят на Районна прокурора – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия С. наказание “глоба” в размер около минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен защитник – адв. Б.И. от ШАК. Защитникът на нарушителя излага аргументи относно наличието на предпоставките да му бъде наложено наказание “глоба” в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият А.О.С. заедно със семейството си от месец януари 2017 г. до лятото на 2018 г. живеел и работел във Федерална Република Германия. След като немските власти придобили информация за това обстоятелство, приели, че от 01.06.2017 г. обвиняемият е установил обичайното си пребиваване на територията на ФР Германия. В Република България се завръщал обикновено при възможност, за да се види със свои родственици и приятели.

През лятото на 2018 г. обвиняемият С. се завърнал в Република България с намерение да се запише на курс за управление на МПС в няколко категории, придобиването на които щяло да му позволи да работи като професионален водач във Федерална Република Германия. При завръщането си в Република България той се регистрирал по постоянен адрес ***. На същия ден той отседнал при свои роднини и пребивавал там докато участвал в курсовете за водач на МПС от съответните категории. Когато обучението приключило, обвиняемият А.С. успешно положил изпита за придобиване на свидетелство за управление на МПС /СУМПС/. На 17.10.2018 г. С. посетил сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен и поискал от българските власти да му бъде издадено СУМПС – български образец, удостоверяващ правото му да управлява МПС от съответните категории, като представил на гишето, на което работела свидетелката Й.М., всички необходими за издаването на СУМПС документи, включително и декларация, изискваща се съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП. Тази декларация обвиняемият подписал лично и с нея декларирал невярно обстоятелство, а именно, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, въпреки, че така декларираното обстоятелство не съответства на действителността и обвиняемият съзнавал това, тъй като по време на подписването и подаването на декларацията той се запознал с разпоредбата на §6, т. 46 от ДР на ЗДвП, която била дословно цитирана в бланката на декларацията. Вследствие на подадените документи на обвиняемия С. било издадено свидетелство за управление на МПС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от приложените по делото веществени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия А.О.С., дадени в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното производство от страна на обвиняемото лице не бяха представени доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза, която дава заключение, че почеркът, с който е положен подписът срещу „Декларатор:“ в „Декларация по чл. 151,     ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, подадена на 17.10.2018 г от името на А.О.С., принадлежи на обвиняемия А.О.С..

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:  

Обвиняемият А.О.С. ***, съзнателно потвърдил неистина /а именно, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата/, в писмена декларация, която по силата на закон /по чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ се дава пред орган на властта /ОД на МВР/ за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с удостоверителната функция на определени документи, както и обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.     

От обективна страна предмет на престъплението е Декларация от 17.10.2018 г. по      чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в която декларирал, че обичайното му пребиваване е в Република България, макар, че през повече от 185 дни в календарната година пребивавал във Федерална Република Германия. Изпълнителното деяние се изразя в потвърждаване на неистината, т. е. действие, при което деецът отразява в декларацията определени факти и обстоятелства с правно значение.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на определени обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени последици.

 Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв.;

- обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание разпоредбата на чл. 78а от НК.

- с деянието не са причинени имуществени вреди.

- не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а,  ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.

При определяне на наказанието на обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на закон и които са послужили за издаване на официален документ за самоличност – свидетелство за правоуправление на МПС, категория „С“ и „С1“. Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява като невисока с оглед  данните за личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и липсата на други общественоопасни прояви. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се възприеме и обстоятелството, че разпитан, в хода на досъдебното производство обвиняемият се признава за виновен и дава подробни обяснения за начина и мотивите, подтикнали го да извърши деянието, като същевременно изразява съжаление и дълбоко разкаяние за извършеното. Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността на обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените деловодни разноски в размер на 50.76 /петдесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, представляващи възнаграждение на експерт по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист следва да се възложат на обвиняемия.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация от 17.10.2018 г. по чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, следва да бъде оставено по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА А.О.С., ЕГН **********, роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, с постоянен адрес:***, за виновен в това, че на 17.10.2018 г. в гр. Шумен, съзнателно потвърдил неистина /а именно, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на  § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата/ в писмена декларация, която по силата на закон /чл. 151,  ал. 5 от ЗДвП/ се дава пред орган на властта /ОД на МВР – гр. Шумен/ за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда А.О.С., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 50.76 /петдесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация от 17.10.2018 г. по чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, следва да бъде оставено по делото.

 

Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес  пред Шуменски окръжен съд.

                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Р Е Ш Е Н И Е

…/…

 

№.....…                                                 15.07.2020 г.                                       гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На петнадесети юли през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Прокурор: Емилия Янчева

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1157/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 375 и сл. от НПК.

От Шуменска районна прокуратура е внесено в Районен съд - Шумен постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК на А.О.С. - обвиняем по досъдебно производство № 452/2020 г. по описа на РУ - Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по        чл. 313, ал. 1 от НК, за което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв., извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди, както и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.

В съдебно заседание представителят на Районна прокурора – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия С. наказание “глоба” в размер около минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен защитник – адв. Б.И. от ШАК. Защитникът на нарушителя излага аргументи относно наличието на предпоставките да му бъде наложено наказание “глоба” в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият А.О.С. заедно със семейството си от месец януари 2017 г. до лятото на 2018 г. живеел и работел във Федерална Република Германия. След като немските власти придобили информация за това обстоятелство, приели, че от 01.06.2017 г. обвиняемият е установил обичайното си пребиваване на територията на ФР Германия. В Република България се завръщал обикновено при възможност, за да се види със свои родственици и приятели.

През лятото на 2018 г. обвиняемият С. се завърнал в Република България с намерение да се запише на курс за управление на МПС в няколко категории, придобиването на които щяло да му позволи да работи като професионален водач във Федерална Република Германия. При завръщането си в Република България той се регистрирал по постоянен адрес ***. На същия ден той отседнал при свои роднини и пребивавал там докато участвал в курсовете за водач на МПС от съответните категории. Когато обучението приключило, обвиняемият А.С. успешно положил изпита за придобиване на свидетелство за управление на МПС /СУМПС/. На 17.10.2018 г. С. посетил сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен и поискал от българските власти да му бъде издадено СУМПС – български образец, удостоверяващ правото му да управлява МПС от съответните категории, като представил на гишето, на което работела свидетелката Й.М., всички необходими за издаването на СУМПС документи, включително и декларация, изискваща се съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП. Тази декларация обвиняемият подписал лично и с нея декларирал невярно обстоятелство, а именно, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, въпреки, че така декларираното обстоятелство не съответства на действителността и обвиняемият съзнавал това, тъй като по време на подписването и подаването на декларацията той се запознал с разпоредбата на §6, т. 46 от ДР на ЗДвП, която била дословно цитирана в бланката на декларацията. Вследствие на подадените документи на обвиняемия С. било издадено свидетелство за управление на МПС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от приложените по делото веществени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия А.О.С., дадени в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното производство от страна на обвиняемото лице не бяха представени доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза, която дава заключение, че почеркът, с който е положен подписът срещу „Декларатор:“ в „Декларация по чл. 151,     ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, подадена на 17.10.2018 г от името на А.О.С., принадлежи на обвиняемия А.О.С..

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:  

Обвиняемият А.О.С. ***, съзнателно потвърдил неистина /а именно, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата/, в писмена декларация, която по силата на закон /по чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ се дава пред орган на властта /ОД на МВР/ за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с удостоверителната функция на определени документи, както и обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.     

От обективна страна предмет на престъплението е Декларация от 17.10.2018 г. по      чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в която декларирал, че обичайното му пребиваване е в Република България, макар, че през повече от 185 дни в календарната година пребивавал във Федерална Република Германия. Изпълнителното деяние се изразя в потвърждаване на неистината, т. е. действие, при което деецът отразява в декларацията определени факти и обстоятелства с правно значение.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на определени обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени последици.

 Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв.;

- обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание разпоредбата на чл. 78а от НК.

- с деянието не са причинени имуществени вреди.

- не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а,  ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.

При определяне на наказанието на обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на закон и които са послужили за издаване на официален документ за самоличност – свидетелство за правоуправление на МПС, категория „С“ и „С1“. Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява като невисока с оглед  данните за личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и липсата на други общественоопасни прояви. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се възприеме и обстоятелството, че разпитан, в хода на досъдебното производство обвиняемият се признава за виновен и дава подробни обяснения за начина и мотивите, подтикнали го да извърши деянието, като същевременно изразява съжаление и дълбоко разкаяние за извършеното. Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността на обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените деловодни разноски в размер на 50.76 /петдесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, представляващи възнаграждение на експерт по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист следва да се възложат на обвиняемия.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация от 17.10.2018 г. по чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, следва да бъде оставено по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА А.О.С., ЕГН **********, роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, с постоянен адрес:***, за виновен в това, че на 17.10.2018 г. в гр. Шумен, съзнателно потвърдил неистина /а именно, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на  § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата/ в писмена декларация, която по силата на закон /чл. 151,  ал. 5 от ЗДвП/ се дава пред орган на властта /ОД на МВР – гр. Шумен/ за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда А.О.С., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 50.76 /петдесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация от 17.10.2018 г. по чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, следва да бъде оставено по делото.

 

Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес  пред Шуменски окръжен съд.

                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: