№ 205
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100902079 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба с вх.№ 20211020182934, подадена от Б. Л. СТ., чрез
процесуалния му представител - адв. Ц.Д., срещу отказ № 20211016192501/18.10.2021 г. на
длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията постановен по
партидата на „А.****“ ООД, ЕИК ****, с който е отказано вписване на промени по
партидата на дружеството, изразяващи се в заличаване на Б.С. като съдружник.
Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата
съображения и претендира отмяната му и даването на указания на Агенцията да извърши
поисканото вписване.
АВ е изпратила отговор по жалбата с изх.№11-00-1965/21.10.2021г. , в който сочи, че
счита жалбата за неоснователна и претендира потвърждаване на отказа.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства намира следното:
Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец, с искане за вписване на
промяна на обстоятелства по партидата на „А.****” ООД, а именно заличаване от
търговския регистър на съдружника Б.С., като заявлението е подадено от адв. Джигански,
упълномощен от съдружника Б.С.. Със заявлението е представена молба- уведомление, без
дата, за напускане до дружеството, в което се сочи, че не желае да бъде съдружник и да се
счита за предизвестие, като под текста е отразено, че уведомлението е получено на
1
12.07.2021г. / поправено от 2019г./ от П.В.М., който съгласно справка в ТР е управител на
дружеството.
Длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ на 18.10.2021г. с мотиви,
че заявлението не е подадено от оправомощено лице, тъй като заявителят не е представител
на търговеца, а също така и поради факта, че видно от данните по ТР на 24.04.2018г. е
вписан запор върху дяловете на Б.С. и с оглед това не може да бъде уважено искането.
Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран, е в срок и е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ към заявлението се прилагат документите,
съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от закона длъжностното лице
по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно
дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на
закона, а съгласно чл.24 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, когато не е налице някое от предвидените в
чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.
Съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружникът може да прекрати
участието си в дружеството с писмено предизвестие, отправено най-малко 3 месеца преди
датата на прекратяването. Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването съгласно чл. 125, ал. 3
ТЗ. Законът свързва напускането на съдружника с изтичане на срока на даденото
предизвестие, като не предпоставя като условие за осъществяване на фактическия състав на
прекратяване на участието на съдружника в ООД, уреждането на имуществените последици
от горното, които са последващи. Предвидената особена процедура за напускане на
съдружника при бездействие на дружеството е изключение от общото правило, че
освобождаването се извършва по решение на Общото събрание и предполага бездействие на
дружеството в определения срок от получаване на изявлението, като за да се установи, че са
налице предпоставките за горното следва да е връчено надлежно уведомление, респ.
надлежно отправено писмено предизвестие от съдружника. Следователно за напускането на
съдружник не се изисква да са уредени имуществените последици от горното, а същото
настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието, в която насока има задължителна
практика на ВКС, обективирана в решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/2009г., ІІ т.о.,
ВКС и много други, част от тях цитирани в жалбата. Предвид горното за установяване на
настъпването на заявеното за вписване обстоятелство жалбоподателят следва да установи, че
е отправил надлежно предизвестие до дружеството и изтичането на законоустановения
тримесечен срок, евентуално друг срок, ако е предвиден по устава.
Видно от справка по публичния Търговски регистър по партидата на процесното
ЕООД е вписан запор върху дружествените дялове на съдружника Б.С., като няма данни
запорът да е заличен, нито се установява от представените от жалбоподателя доказателства,
2
че изпълнителното дело е приключило или прекратено, респ. взискателят, вписал запора, да
е удовлетворен за вземането си. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя,
че горното е без значение. Налице е практика, включително и на ВКС, че е недопустимо
вписване на прехвърляне на дружествен дял, върху който е наложен запор, чието вписване
предхожда искането за вписване на това прехвърляне, в този смисъл изрично решение №
123/11.03.2005г. по т.д.№ 479/2004г. на ВКС, ІІ т.о. и д В случая върху дружествените
дялове на Б.С. е вписан запор, като няма никакви данни същият да е заличен. Ирелевантно е
дали и кога той е уведомен за наложения запор, тъй като запорът има действие от
вписването му в Търговския регистър и длъжностното лице правилно е отказало да бъде
вписано прекратяване на участието на този съдружник с връщане на дела му, искането за
което е направено след това вписване. Това е така защото на вписването на решенията за
изменение и допълнения на дружествения договор е придадено конститутивно действие -
арг. от чл. 140, ал. 3 ТЗ във вр. с чл. 140, ал. 2 ТЗ. Следва да се има предвид и че при
насочено принудително изпълнение върху дял на съдружник в ООД, какъвто е разглеждания
случай съдебният изпълнител разполага с процесуалното правомощие да овласти взискателя
да предяви пред окръжния съд по седалището на дружеството иск за неговото прекратяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 517 от ГПК запор върху дружествен дял от търговско
дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенция по вписванията, като
запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има
действие от вписването му. С налагането на запора се цели да се лиши длъжника от
възможността да се разпорежда с дружествените си дялове от капитала, поради което е
недопустимо вписването на заличаване на въпросния съдружник, след налагане на запора,
независимо дали това е изрично и само по негова воля чрез волеизявление по предизвестие
за напускане по реда на чл. 125 ал. 2 от ТЗ или е обективирано в решение на ОС на
съдружниците в дружеството. С нормата на чл. 517 от ГПК се създава ново основание за
прекратяване на дружеството с ограничена отговорност, а именно - по решение на окръжния
съд по седалище на дружеството по иск на овластения взискател да иска прекратяването му.
Правото на взискателя да иска принудително удовлетворяване от ликвидационния дял на
съдружника - длъжник, на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, конкурира с правото на
съдружника да претендира равностойността на дружествения дял, респ. на ликвидационен
дял при прекратяване на членството или на дружеството на основанията по чл. 125, ал. 1 от
ТЗ. Именно за да гарантира възможността на кредиторите на съдружника - длъжник да
предизвикат прекратяването на дружеството, за да се удовлетворят от ликвидационния дял
на длъжника, което право да не бъде парирано от инициираното от длъжника прекратяване
на членствените правоотношения, законодателят е предвидил запора върху дела на
съдружника в търговското дружество. Забраната за разпореждане с дела на съдружника,
след вписването на запора, е насочена към разпоредителните действия на съдружника.
Забраната към съдружника - длъжник обхваща и забрана да се въздейства върху
членствените правоотношения (решение № 835 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 472/2006
г., I т. о., включително и от самото дружество с решение за прекратяване участието на
съдружника, тъй като с горното може да се измести момента на определяне на стойността на
3
дружествения дял и да се ощетят интересите на кредиторите. Съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ,
имуществените последици от прекратяване членството на съдружника се уреждат въз основа
на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а според
чл. 517, ал. 3 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен
съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за
прекратяване участието на длъжника в дружеството, а след изтичането на три месеца (ако в
този срок дружеството не удовлетвори вземането на взискателя, или не му изплати
припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125,
ал. 3 от Търговския закон), съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред
окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване, като след
прекратяване на дружеството с решението на съда, се извършва ликвидация. От цитираните
норми е видно, че ако се приеме, че запорът върху дяловете на съдружника-длъжник не е
пречка за прекратяване на участието му в дружеството по решение на ОС, следва, че
правото на кредитора, в чиято полза е наложен запорът се трансформира в право да се
удовлетворят от паричната сума, равностойна на дела му, но определена към един момент,
който не зависи от волята на запорните кредитори - този на месеца, през който е настъпило
прекратяването на членството. Към тези два момента- по чл. 517, ал. 3 от ГПК и този на
предхождащото го прекратяване на членственото правоотношение на съдружника,
стойността на дела на съдружника-длъжник може да е различна. Затова запорният кредитор
има интерес от запазване на членственото правоотношение на съдружника. Предвид горното
съдът споделя мотивите на длъжностното лице, че вписаният запор върху дружествения дял
препятства вписване на заличаване на лицето като съдружник, независимо от това дали
горното е настъпило ех lege поради изтичане на срока на предизвестието по чл. 125, ал.2 от
ТЗ или на основание на решение на извънредно ОС на съдружниците. Наличието на запор
върху дружествения дял на съдружника е пречка за вписване на неговото заличаване, без
данни за заличаване на запора преди това. В тази насока има и константна съдебна практика
на въззивната инстанция, а именно: решение № 1495/14.08.2012г. по т.д. № 2583/2012г. на
САС, ІІІ състав, решение № 200/30.01.2015г. по т.д.№271/2017г. на АС-София, решение №
1325/01.11.2012г. по т.д.№ 1327/2012г. на АС – Пловдив, решение №119/13.05.2016г. на АС-
Варна по т.д.№277/2016, решение № 166/14.06.2017г. на АС-Пловдив по т.д.№ 296/2017г.,
решение № 321/12.05.2017г. на ОС-Варна по т.д.№433/2017г., решение № 159/09.06.2017г.
на АС-Пловдив по т.д.№ 244/2017г. и др., а решението на СГС, 16ти състав, на което се
позовава жалбоподателя е инцидентна практика, която не се споделя от настоящия съдебен
състав. Цитираната от жалбоподателя практика не съставлява задължителна за съдилищата,
тъй като не е по реда на чл. 290 от ГПК или обективирана в ТР, а и в противния смисъл
също има обилна съдебна практика, включително и на САС, както и цитираната от
длъжностното лице.
Съдът споделя и доводите на длъжностното лице, че в случая заявителят като
съдружник не е оправомощено лице по смисъла на чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 15
ЗТРРЮЛИЦ вписване, заличаване и обявяване могат да се заявят от търговеца или от негов
4
пълномощник, от друго лице в предвидените от закона случаи или от адвокат с изрично
пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за
представителство пред Агенция по вписванията. Нормата има императивен характер и е
недопустимо нейното разширително тълкуване. Недопустимо би било вписване, което е
извършено по заявление на лице, което е извън кръга на посочените в чл. 15 ЗТРРЮЛИЦ
заявители. Нито в специалния закон, нито в ТЗ е предвидена легитимация на напускащия
съдружник сам да заяви заличаването си, като той не попада в нито една от хипотезите на
чл. 15 и не е оправомощен заявител. Съдът намира, че не е допустимо прилагане по аналогия
на разпоредбата на чл. 141 ал.5 от ТЗ, предвиждаща такава легитимация за напускащия
управител, тъй като се касае за специална правна норма. Ако законодателят е имал
намерение да даде такова правомощие и на съдружника е следвало да регламентира горното
в изрична разпоредба, за да може той да попадне в хипотезата на трето лице в изрично
предвидените от закона случаи по чл. 15, което не е сторено. Последицата от оставянето без
управител на дружеството за повече от 3 месеца е неговото прекратяване по реда на чл.155
от ТЗ. Напускането на съдружника не влече такива последици и по никакъв начин не
накърнява правата му, тъй като независимо от това дали това е вписано в ТР или не, това не
лишава напусналия съдружник от възможността да реализира правата си по чл. 125, ал. 2 и,
ал. 3 ТЗ, за реализиране на които, вписването на промени в ТР е ирелевантно. Действително
съдружникът може с едностранно волеизявление да прекрати участието си в дружеството,
съгласно дадената му с материалноправната норма на чл. 125, ал.2 от ТЗ възможност, но
същият не разполага с правото да иска нито сам - в лично качество, нито от името на самото
търговско дружество, ако той не е негов законен представител, да иска да бъде заличено
вписването му като съдружник по партидата на дружеството след напускането му,
независимо дали обективно са налице обстоятелства за уважаване на такова заявление / в
този смисъл е налице съдебна практика на САС, а именно решение № 790/13.05.2011г. по
т.д.№ 1372/2011г., на VІ-ти състав на САС, решение № 950/10.06.2011г. по т.д.№ 782/2011г.
на V-ти състав на САС и мн. др.
Предвид гореизложените доводи съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че на страните не се следват разноски, като на жалбоподателя предвид
изхода на спора, но такива не се следват и на АВ. Съдът намира, че новата разпоредбата на
чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на страните
по реда на ГПК. В този смисъл е формирана и практика на горестоящата инстанция, а
именно решение №117/04.03.2021г. на САС, ТО, 5ти състав по т.д.№169/2021г. и мн. др.
Предоставянето на възможност за отговор на АВ не прави производството спорно и не
изменя характера му, за да се следват разноски на АВ-ТР. Предвид горното разноски не
следва да се присъждат.
Воден от горното съдът
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата с вх.№ 20211020182934, подадена от Б. Л. СТ., чрез
процесуалния му представител - адв. Ц.Д., срещу отказ № 20211016192501/18.10.2021 г. на
длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията постановен по
партидата на „А.****“ ООД, ЕИК ****, с който е отказано вписване на промени по
партидата на дружеството, изразяващи се в заличаване на Б.С. като съдружник.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6