Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр. Велико Търново, 19.04.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря М.Н.
и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА И.
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело №10 073/2023г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 94/29.12.2022 г., постановено по АНД
№ 148/2022 г. по описа на Районен съд – Павликени, с което е отменено Наказателно постановление № РД-17-3 от 13.04.2022
г., издадено от председателя на Държавна агенция за закрила на детето/ДАЗД/. С
посоченото НП на Р.И.Х. с ЕГН ********** за извършено административно нарушение
– неизпълнение на задължение по чл.7, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за закрила
на детето/ЗЗДет/, на основание чл.45, ал.11 от ЗЗдет. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Така постановеното
Решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба, подадена от името на
АНО – председателя на ДАЗД, лично.
Касаторът обжалва Решението като
неправилно поради допуснато от РС нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че непосочване на датата на извършване на нарушението,
доколкото се касае за бездействие не е съществено нарушение. Безспорно са
установени датата, на която Х. е узнала за децата, изпаднали в риск и не е
уведомила съответните органи. Настоява, че правото й на защита не е нарушено
поради това, че в НП не е посочена хипотезата, под която е подведен видът на
риска за децата. Смята, че събраните доказателства са достатъчни да установят
извършването на деянието, неговото авторство и вината на дееца. По изложените
съображения председателят на ДАЗД моли съда за касиране на Решение и да постанови ново
такова, с което да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от упълномощения юрисконсулт, който поддържа жалбата по изложените
в нея съображения. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на АВ
на другата страна.
Ответникът – Р.И.Х. не се явява и не се представлява в о.с.з. Упълномощеният от нея
адвокат е представил по делото писмено становище с характер на отговор по КЖ.
Намира постановеното от РС Павликени Решение за правилно и счита, че не са
налице сочените касационни основания. Развива отново съображенията, представени
в жалбата до РС и обсъдени от последния. ПП на ответника моли Решението на
районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че по делото правилно е установена
фактическата обстановка. Споделя напълно правните аргументи на съда за
съществени процесуални нарушения при описание на деянието, както и недоказаност
на същото. Намира, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Прокурорът
счита постановеното от РС решение за правилно и предлага да бъде оставено в
сила.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона и нарушение на процесуалните правила –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл.
348, ал. 2 и ал.3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Съдът в качеството на касационна инстанция на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на
страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната
инстанция приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, участвала в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от орган на
ДАЗД срещу Р. Х. затова, че в качеството си на ВИД директор на учебно заведение
в гр. Сухиндол, като е узнала на 19.10.2021г., че детето Д.Е.Х. е дете в риск, поради получен сигнал, че е жертва
на сексуален тормоз в образователната институция от възпитател в същото
училище, в периода от 20.10.2021г. до 27.10.2021г. не е сигнализирала органите за закрила на детето – ДАЗД, ДСП
или МВР. Деянието е квалифицирано като неизпълнение на задължение по чл.7,
ал.2, във вр. с ал.1 от ЗЗДет. и на основание чл.45, ал.11 от ЗЗДет. е наложена
глоба в минимален размер от
1 000,00лв.
Районният съд е установил, че служители на
ДАЗД са извършили проверка в СУ“Св. Климент Охридски“ в гр. Сухиндол при
самосезиране от статия в интернет за
блудствени действия с пет седмокласнички от страна на възпитател в същото училище. При
проверката е установено, че Р.И.Х. към
м. октомври 2021 г. заемала длъжността вр.и.д. Директор на СУ „Св. Климент
Охридски“ гр. Сухиндол. В това си качество, на 19.10.2021 г. била уведомена от
класния ръководител В.П. за подадени 5 жалби за сексуален тормоз по отношение
на пет деца от възпитателя М.Г.. На същата дата психологът на училището й
съобщил за получени от детето Н.К. неприлични съобщения от учителя П.С.. Освен
незабавното уведомяване на кмета на Община Сухиндол и РУО, от нея били
предприети действия по вътрешна проверка - изискване на обяснения от учителя,
заповед за временно отстраняване от длъжност, в хода на чието връчване в
директорския кабинет влезли трима служители на РУ на МВР – Павликени, във
връзка с вече образуваното производство.
Констатациите на ДАЗД са отразени в
Констативен протокол с вх. № 135/27.10.2021 г. Въз основа на този КП на
27.10.2021 г. е съставен АУАН № 846 на Р.И.Х., в качеството и на вр.и.д.
директор на СУ „Св. Климент Охридски“ за това, че в периода 20-27.10.2021 г. й
е станало известно обстоятелството, че детето Д.Е.Х. на 13 години, ученичка в
седми клас в посоченото училище, е дете в риск, което се нуждае от закрила, но
не е сигнализирала органите за закрила на детето – Дирекция социално
подпомагане, ДАЗД или МВР в изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 2, вр.
с ал. 1 от ЗЗДет. Въз основа на акта е издадено процесното НП.
Образувано е ДП срещу възпитател в
училището и срещу учителя, в рамките на което са продължили
процесуално-следствените действия и на 20-21.10.2021 г. При провеждане на тези
действия са присъствали както психолози от КСУ гр. Павликени, така и инспектор
от Детска педагогическа стая, като изготвените от тях доклади и протоколи са
представени в институциите в които работят и са довели до последващи действия
на тези институции.
Районният съд е извършил дължимата
служебна проверка за законосъобразност. Установил е, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи в 6 м. срок от съставяне на акта. Доколкото се касае за нарушение, извършено чрез бездействие е
приел, че посочването на периода, вместо конкретна дата на нарушението не е съществено. За да отмени НП ПРС е приел, че
в АУАН и в НП липсва каквото и да е словесно или цифрово позоваване на някоя от
хипотезите разпоредбата на т. 11 от § 1 от ДР на ЗЗДет, според които при
наличие на някое от тях детето е в риск. Съдът е посочил, че упражненото
„насилие“ над лице, което в случая е малолетно, следва да бъде подведено под
някоя от хипотезите на определението за дете в риск, за да е възможна по
същество защитата срещу административно-наказателното обвинение за нарушение на
задължението по чл. 7, ал. 2 от ЗЗДет. Ето защо съдът е приел, че
констатираното нарушение на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и по
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН във връзка с описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, е съществено, не може да бъде санирано
в съдебната фаза и съставлява основание за отмяна на обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие е разпитан
като свидетел
П.А., инспектор от Детска педагогическа стая. Въз основа на неговите
показания Павликенският РС е приел за установено, че информация в полицията за
сигналите от учениците е постъпила първо в полицейски участък гр. Сухиндол,
като сигналът бил подаден от директорката на училището Р.И., след което било
информирано и РУ на МВР - Павликени и изпратени полицаи, включително разследващ
полицай и посочения свидетел като инспектор ДПС. Съдът е кредитирал тези
показания като е посочил, че същите опровергават информацията подадена по
преразказ от лице, което не е свидетел, на комуникацията между институциите, а
именно директорът на ДСП - Павликени в писмо от 09.11.2021 г., в което твърди,
че пред нея св. А. при обсъждане на случая заявил, че сигналът до РУ Павликени
е подаден до Община Сухиндол. Съдът е дал вяра на тези показания на А. с мотив,
че те отразявали непосредствено възприето от него.
Във връзка с тези св. показания съдът е
приел, че административно - наказателното обвинение не е доказано по
категоричен и несъмнен начин, поради което при издаване на НП е допуснато и
неправилно приложение на материалния закон. Посочено е, че за да е налице
съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 45,
ал. 11, във вр. с чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДет, е необходимо
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1 нужда от закрила на
дете, която да е станала известна на субекта на задължението и 2 неуведомяване
на посочените в закона органи и институции. Въззивният съд е приел, че в случая
не е доказано неизпълнението на второто изискване, тъй като още в деня на
постъпване на устен сигнал до класния ръководител и незабавното му предаване на
директора, последната сама е мотивирала и подпомогнала родителите на децата да
изготвят писмени сигнали, които очевидно не е имала намерение да прикрива.
Сигналите са официално заведени и още преди това Х. е уведомили началника на ПУ
на МВР - гр. Сухиндол, който пък е сигнализирал РУ Павликени и докато са
снемани устни обяснения от засегнатите от сигнала педагози в училището са
пристигнали представители на полицията, разследващ екип и са започнали
незабавно следствени действия. Доколкото при разпита на децата е участвал и
психолог от КСУ гр. Павликени, същият в последствие е информирал писмено и ДСП
- Павликени, а от писмото става ясно, че е проведен и координационен механизъм
на 21.10.2021 г. или два дни след първоначалното получаване на устните сигнали
и в края на следствени действия и не може да се приеме, че е налице укриване на
случая. Въззивният съд е посочил, че решаващо за този му извод са показанията
на свидетеля А., които кредитира като верни и обективни, относно информиране на
полицейските органи пряко от И., с което тя е изпълнила задължението си по чл.
7, ал. 2 от ЗЗД и не дължи паралелно уведомяване на всички изброени в тази
разпоредба държавни органи. За неоснователни са намерени изложените в жалбата
доводи за маловажност на деянието и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Така е
формиран краен извод за незаконосъобразност на НП.
Настоящата касационна инстанция не споделя
фактическите и правните изводи на въззивния съд, т.к. същият е допуснал
съществено нарушение при преценката на събраните доказателства, с което е
обусловил неправилното приложение на метиралния закон. Аргументите на съдебния
състав за този извод са следните:
С процесното НП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Р.И.Х. на основание чл. 45, ал. 11
от ЗЗДет, според която норма се наказва всяко лице, което в нарушение на чл. 7,
ал. 1 и 2 не уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за
закрила на детето или Министерството на вътрешните работи за нуждата от закрила
на дете, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален
закон или деянието не съставлява престъпление. Според чл. 7, ал. 1 от същия
закон лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно
незабавно да уведоми същите институции, а според ал. 2 същото задължение има и
всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него
професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
В случая на Х. е повдигнато обвинение и е
наказана затова, че не е уведоми ДСП, ДАЗД или МВР за нуждата от закрила на
дете. Текстът на чл. 7, ал. 1 и 2 на закона обвързва задължението за
уведомяване с узнаване във връзка с дадена професионална дейност на
обстоятелства, поставящи дете в риск, като дефиницията на това понятие се
съдържа в § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет и съдържа четири различни хипотези. Според
цитираната норма, „Дете в риск“ е дете:
а) чиито родители са починали, неизвестни,
лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето
е останало без тяхната грижа;
б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго
нехуманно или унизително отношение
или наказание в или извън семейството му;
в) за което съществува опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие;
г) (отм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила
от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г.);
д) за което съществува риск от отпадане от
училище или което е отпаднало от училище.
Видно е, че предложение второ на б. „б“ от
§11, т. 11 очертава като дете в риск, дете което е жертва на насилие, без да определя
нито вида и естеството, нито продължителността или каквито и да е други
характеристики към поведението, което да се опише като насилие, както и всяко
дете спрямо което е предприето всякакво друго нехуманно или унизително
отношение. Напротив, всяко изброяване очевидно е неизчерпателно предвид
последното предложение на разпоредбата на б“б“. В случая се твърди (в АУАН и
НП), че детето Д. (а всъщност и останалите деца, за които са подадени сигнали
на 19.10.2021 г. от техните настойници) са жертва на насилие от страна на възпитателя
М.Г. и/или унизително отношение. Тези деца се нуждаят от закрила, защото са
деца в риск, защото са жертва на насилие/унижение. Необосновано и в противоречие
със съдържанието на АУАН и НП, въззивният съд твърди, че липсвало словесно или
цифрово позоваване на някоя от хипотезите на посочената разпоредба на т. 11 от
§ 1 от ДР на ЗЗД. Според процесния АУАН детето Д. е дете в риск, което се
нуждае от закрила, поради данните за сексуален тормоз/с думи и действия/ от
посочения възпитател в самата училищна институция. Касационната инстанция
намира, че в случая, е налице необходимото и достатъчно словесно описание на укоримо поведение от страна на възпитател
спрямо ученичка. Описание, което позволява да бъде дефинирано като сексуално насилие
и унизително отношение към детето. Достатъчно според изискванията на закона е
да се посочи, че детето е субект на насилие или унизително отношение, без да се
описват обстоятелствата, от които тези изводи се правят, защото така дефинира
риска б. „б“ от §11, т. 11 от ДР на ЗЗДет. Дали това поведение е субсумирано
към конкретна дефинитивна норма като цифрово изражение е без значение, защото
не препятства защитата на сочения за нарушител, поради ясното словесно описание
на риска. Ето защо съдът не споделя доводите на въззивния съд, че процесното
нарушение не било подробно описано. Законът изисква да се посочи детето като
жертва на насилие или всякакво друго нехуманно или унизително отношение, без да
описва в детайли естеството на това насилие или унизително поведение, доколкото
подаващият сигнала просто следва да депозира такъв, без да го квалифицира
правно, да го анализира, разследва или подкрепя с доказателства.
ЗЗДе. изисква уведомяването на няколко
институции, като същите са посочени алтернативно. Целта е да се вземат
незабавни и адекватни мерки по отношение на дете в риск, с цел отстраняване на
риска и осигуряване на закрилата му. В
тази връзка спорен въпрос по делото е този кога и от кого са уведомени тези
институции. Преди всичко следва да се посочи, че субект на задължението е всеки, комуто стани известно, че дете
се нуждае от закрила и в частност лице, на което това е станало известно във
връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано
с професионална тайна да сигнализира. Задълженото е да се уведоми която и да е
от посочените три институции - дирекция „Социално подпомагане“, Държавната
агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи. В случая
няма спор за това кога директорката на училището е узнала з децата в риск,
вклч. Д. - на 19.10.2021 г. Въпросът е дали и кога е уведомила дирекция
„Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или
Министерството на вътрешните работи.
РС е установил безспорно, че Р.Х. е
узнала, Д. е дете в риск на 19.10.2021г. Същият ден е образувано досъдебно
производство № 443/19.10.2021 г. и е започнало изясняване на случая от РУ –
Павликени. На 20.10.2021 г. от страна на
инспектора от Детска педагогическа стая/П.А./ са подадени сигнали по отношение
на децата към ДСП, отдел Закрила на детето. Последното е подкрепено от писмени
доказателства/вж. л.13, л.17 и сл. от делото/.
АНО е положил необходимите процесуални
усилия и е събрал доказателства за това кой е подателят на сигнала до РУ –
Павликени и съответно до ДСП – Павликени.
В депозираните от Р.Х. писмени обяснения на 27.10.2021 г. пред
ДАЗД/л.42/ и възражения срещу АУАН/л.45/ първо информирала общината (Сухиндол)
и РУО, като преки ръководители за случилото се. На нито един от етап на
проверката директорът на училището не е твърдяла, нито ангажирала доказателства
за това да е уведомила на 19.10. 20221 г. или след това друг освен кмета на
община Сухиндол и РУО. Напротив в самото възражение признава този неизгоден
факт/абзац последен/.
Независимо от това въззивният съд приема,
че директорката изпълнила задължението си да сигнализира МВР, като кредитира
като верни и обективни единствено показанията на свидетеля А. – инспектор в
Детска педагогическа стая относно информиране на полицейските органи от
директорката лично с твърдението, че се касаело за негово пряко възприятие. В
съдебното решение липсват мотиви защо
съдът не кредитира множеството други доказателства – писмени/вж. л.13, 17,
20л./. Включително официалният писмен документ/л.29/, изходящ от сочения за
адресат на сигнала орган – РУ на МВР – Павликени, в който се посочва, че в РУ
не са постъпвали устни или писмени сигнали от служители на училището по повод
блудствени действия с деца-ученици. В същото се уточнява, че сигналът срещу
учителя М.Г. е подаден в РУ-Павликени от
кмета на Община Сухиндол – инж. Пл. Ч.. Свидетелят А. е инспектор в Детска
педагогическа стая, същият не е нито началник на РУ-Павликени, нито друг представител
на същото. Още по-малко е пряко и непосредствено възприел подаването на сигнала
във връзка с казуса до органите на реда. В с.з. на 13.10.2022 г. (л. 106- гръб
от делото) същият е посочил, че знае, че началникът на полицейския участък в Сухиндол
Д.В. е сигнализиран от директорката по
телефона и това, че същата е информирала и кмета на общината. При това. св. А.
не дава показания за факти, които лично и непосредствено е възприел – същият не
твърди да е приел лично сигнала на директорката (което не и възможно, защото
Детска педагогическа стая не е в ПУ – Сухиндол). Същият и не твърди да е бил
пряк свидетел на подаването на сигнала от Х., а в най-добрият случай пресъздава
чужди твърдения за факти (или поне твърди така) – на Д.В., който от своя страна
нито е разпитван, нито е давал обяснения в този смисъл. Същевременно, няма
спор, че същият А. е и лицето, подало сигнала към ДСП, в който отново, по същия
начин, без каквито и да е доказателства е посочил, че директорката била подала
преди това сигнал, но към РУ – Павликени за случая. Именно по тази причина и
във Формулярите за приемане на устен сигнал от органи на ДСП от 20.10.2021 г./л.20/
се сочи, че „по повод подаден сигнал от директора на училището към РУ –
Павликени“ е започнала работа по случая. Съществено в случая обаче е, че реално
липсват каквито и да е доказателства за подаден сигнал от директора на
училището към РУ на МВР – Павликени или към полицейския участък в Сухиндол. Във
връзка с информацията на инспектора от Детска педагогическа стая в сигнала му
до ДСП съдържаща твърдение, че подател на сигнала до РУ – Павликени, по което
РУ работи е директора на училището е проведена щателна проверка от АСП, като е
изискана и получена изрична и нарочна информация за това кой е подател на
сигнала до МВР с писмо от 08.11.2021 г. Писмено началникът на РУ – Павликени
изрично е посочил като подател на устния сигнал кмета на община Сухиндол инж. Ч.
(л. 29 от делото). Посоченото от началника на РУ – Павликени не може да не се
кредитира, защото изцяло кореспондира и с писмените обяснения и възраженията на
самата директорка, която лично е признала и посочила няколкократно, че
сигнализирала именно кмета първо и РУО след това. Като има предвид това и
факта, че св. А. не е пряк очевидец на подаването на сигнала до полицията (а
претендира да преразказва показания на трето лице), настоящата инстанция
кредитира изцяло именно посоченото писмо от началника на РУ – Павликени и
приема, че по делото няма никакви преки доказателства за това, че директорът на
училището е уведомила на 19.10. или когато и да е след това МВР. Поради това фактическата
констатация на РС, че директорката е уведомила МВР е недоказан и поради това необоснован. Резултата е на превратно
тълкувано изолирано доказателство, при това непряко.
По делото е безспорно доказано с писмени
доказателства, че АЗД и ДСП са сигнализирани не от директорката на училището, а
от същия А., в качеството му на инспектор в Детска педагогическа стая и след
като това е така е ясно, че няма уведомление и за тези институции от страна на
директорката. В обобщение категорично по делото не са налице доказателства
директорката на училището да е изпълнила задължението си по чл.7, ал.2 от
ЗЗдет., с което нарушението е доказано.
Съдът намира за неоснователно становището
на прокурора за приложението на чл. 28 от ЗАНН в случая. РС правилно и
обосновано е отхвърлил тази защитна теза. Става въпрос за случай с множество
пострадали деца, като в хода на административното производство са събрани данни
и за предходен устен сигнал срещу същия учител от баба на друго дете, който е
останал напълно неглижиран от директорката под предлог да събере доказателства.
Налице е пълна липса на изпълнение на задължението, доколкото изобщо директорът
не е предприел каквото и да е уведомление до който и да е от посочените в чл. 7
институции, а вместо това е започнал някакво свое вътрешно разследване. Касае
се за типично нарушение на задължението за уведомление, което не разкрива
никакви обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на
деянието и дееца. Напротив, реално се касае за ръководителя на учебно
заведение, от който се очаква в най-висока степен компетентност, но и грижа по
отношение на поверените й деца.
По изложените мотиви касационната
инстанция счита, че обжалваното Решение
на РС-Павликени е неправилно и следва да се отмени. Доколкото фактите от
значение за делото са установени, АСВТ следва да постанови решение по
същество като потвърди процесното НП,
което е законосъобразно.
При този изход на делото на касатора се
следват разноски. ЗАНН и АПК обаче не предвиждат правна възможност за
присъждане на разноски извън тези за юрисконсултско възнаграждение. Съдът
присъжда такива само за касационната инстанция, в минимален размер съобразно
чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 222,
ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 94/29.12.2022 г., постановено по АНД № 148/2022 г. на РС-Павликени и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-17-3/13.04.2022 г. на председателя на
Държавна агенция за закрила на детето.
ОСЪЖДА Р.И.Х. ***, с ЕГН **********, да плати на Държавна агенция за закрила на
детето разноски по делото в размер на 80,00лв. (осемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: