Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 3291/8.11.2009г., гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, брачно отделение, тридесет и трети състав в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през  две хиляди и девета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

            при участието на секретар А.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6651 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

             Производството е образувано по повод предявени от Р.И.И. ЕГН ********** срещу С.А.И. ЕГН ********** обективно съединени искове с правно основание чл. 99, ал. 1, чл.107 и чл.103 от СК.  

              В исковата си молба, ищцеца твърди, че с ответника са съпрузи по силата на сключен между тях на 11.06.1988г. граждански брак, от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Излага, че първоначално отношенията били нормални, но впоследствие се очертали различия в характерите на съпрузите. Разминаванията се задълбочили, като това довело до взаимно отчуждение. Ицчезнали  хармонията и взаимното разбирателство в семейството. Според изнесеното месец преди подаване на исковата молба ответницата напуснала семейното жилище.

               Ето защо, ищеца  моли да бъде прекратен с развод, съществуващият между него и ответницата брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответницата. Моли да му бъде предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ул.”******” ******. Заявява желание ответницата да носи предбрачното си фамилно име Б.. Не претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

            СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Удостоверение за сключен граждански брак от 26.08.2008г.  установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 11.06.1988г., за което е съставен Акт за граждански брак  № 1082 от длъжностното лице по гражданско състояние в  гр. Варна.

Видно от нотариален акт № ******************************г. на нотариус при ВРС е, че Р.И.И. ЕГН ********** е придобил собственост върху апартамент № 55, находящ се в гр.Варна, . ул.”******” ***.

 За доказване на твърденията на страните по делото са ангажирани гласни доказателства чрез показанията на св.д.а.к.ЕГН **********.

Разпитана св.К, без родствени връзки със страните явява, че отношенията на съпрузите са се влошили през 2005-2006г. Знаел за отсъствия на ответницата от дома й, каито според него не са били служебни. През 2008г. свидетелят научил, че съпругата същата година м.август е напуснала семейното жилище. Чувал, че била в чужбина.   

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото се установи и, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството, дома и роденото от брака им дете. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че страните не живеят като съпрузи от август 2008г. Преди това отношенията между съпрузите били съпроводени от конфликти. Тези обстоятелства са създали отчуждение и нетърпимост в брачните отношения. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 99, ал. 1 от СК.

По въпроса за вината:

  Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се произнесе на основание чл. 99, ал. 2 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното:

   В настоящото производство се установи от събраните свидетелски показания наличието на конфликтите и скандалите в семейството. Фактическата раздяла и настъпилото охлаждане в отношенията между страните обаче, съдът намира, че са следствие както от поведението както на ответника, така и на ищцата. Тези си изводи съдът основава на свидетелските показания, които кредитира като достоверни.

             С поведението си и двамата съпрузи са изпразнили  брачната  връзка  от  съдържание, създали са в отношенията помежду си отчужденост и нетъпримост, поради  което  и  съдът  приема, че и двамата са допринесли за разстройството на  брачните  отношения, поради  което и двамата следва  да понесат  отговорността  за  разтрогването  на  брака. С  оглед  горното, съдът  следва  да  обяви, че  вина  за  разстройството  на  брачните  отношения  имат и двете страни.

По иска с правно основание чл. 107 от СК:

             Съгласно чл. 107, ал. 1 СК, при действието на който е поставено решението и който има приложение в случая при допускане на развод, съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината и други обстоятелства. В настоящото производство интересът на детето не е критерий при разрешаване спора за ползване на семейното жилище. По делото няма събрани доказателства, сочещи на това семейното жилище да е така устроено, че да може да се ползува поотделно от страните без контакти помежду им. Жилището няма възможност да бъде разпределено между страните и предвид настъпилото влошаване в отношенията на същите. Няма наведени твърдения и доказателства, за това някой от съпрузите е във влошено здравословно състояние, което да е повод за предоставяне семейното жилище на него. Доколкото обаче иск за предоставяне ползването на семейното жилище в процеса е предявен само и единствено от съпруга, а не и от ответницата, и няма доказателства той да разполага с друго жилище, което да обитава, се налага извода, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на него.

 

По иска с правно основание чл. 103, ал. 1 от СК:

Предвид искането на ищеца и непротивопоставянето от страна на ответницата, съдът намира, че същата следва да носи предбрачното си фамилно име Б..

По разноските:

  Предвид изхода на спора на основание чл.329, ал.1 от ГПК и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., която следва да се внесе от страните по равно, на основание чл.329, ал.1 от ГПК.  . 

  Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                                           Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА брака между Р.И.И. ЕГН ********** срещу С.А.И. ЕГН **********, сключен на 11.06.1988г., за което е съставен Акт за граждански брак № 1082  пред длъжностното лице по гражданското състояние в гр.Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 99, ал. 1 от СК, като ОБЯВЯВА ВЗАИМНА ВИНА за разстройството на брачните отношения на основание чл. 99 , ал. 2 от СК.

 

ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.Варна, ул.”******” ****** на  Р.И.И. ЕГН **********.

 

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Б..

 

ОСЪЖДА Р.И.И. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв./двадесет и пет лева/,  на основание чл.6 и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.

 

ОСЪЖДА С.А.И. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв./двадесет и пет лева/,  на основание чл.6 и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.

 

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                             / НЕЛА КРЪСТЕВА /