№ 136
гр. Асеновград, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20255310200720 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 25-0239-000744/29.07.2025 г.,
издадено от Началника на РУ-Асеновград- Даниел Йорданов Колев, с което на
Ч. Г. Т. ЕГН: **********, адрес: *** са наложени следните административни
наказания:
1. На основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание - “Глоба” в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137А ал. 1 от
ЗДвП.
2. На основание чл. 181 т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание - “Глоба” в размер на 50 лв., за нарушение по чл. 147 ал.1 от ЗДвП.
3. На основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание -
“Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 70 ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят Ч. Т. редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В депозираната жалба оспорва НП, като неправилно и
незаконосъобразно, Отрича факта на нарушенията, като защитната му
позиция се свежда до твърденията, че поставянето на обезопасителен колан
било опасно за водача, движението със светлини било увреждащо и не
допринасяло за безопасността на движението, а автомобилът му бил
технически изряден и нямало нужда да минава технически преглед. Искането
към съда е за пълната отмяна на НП и присъждане на разноски, включително
предварително осигуряване на пътни разноски за явяване по делата.
Въззиваемата страна РУ – Асеновград, редовно призована не изпраща
представител, но в писмено становище моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
1
събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в
жалбата и в становището на въззиваемата страна намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 06.07.2025 г. е било
констатирано, че на същата дата около 11.50 часа в с.Бачково по ул.
Александър Стамболийски до кръстовището с ул. Бачковски манастир,
жалбоподателят Ч. Т. е управлявал л.а. „Ситроен Ц4 Пикасо “ с рег.№ ***,
който не е бил представен и преминал ГТП. Освен това, водачът управлявал
автомобила без поставен обезопасителен колан и без включени светлини за
движение през деня. Тези нарушения били непосредствено възприети и
установени от контролните органи, които извършили спирането на
нарушителя, както и от актосъставителя. За така констатираните нарушения,
на водача Т. в негово присъствие бил съставен АУАН. Актът бил връчен на
нарушителя за подпис, като същият го подписал, но вписал писмено
възражение, че МВР е организирана престъпна група, която го е ограбила
преди 16 години. Допълнителни писмени възражения не са били подадени в 7-
мо дневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентния за това орган и съобразно изискванията
на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз основа на
съставеният АУАН по-късно било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на
горепосочените основания са му наложени съответните административни
наказания – глоби, в общ размер на 120 лв. Наказателното постановление е
постановено от компетентния за това орган и е подписано от него, в
изискуемата от закона форма е.
По отношение на описаните в НП нарушения, съдът намира, че
извършването им е надлежно установено, като от събраните доказателства по
несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На
първо място, горните обстоятелства се установяват от презумптивната
доказателствена сила на АУАН, въведена по изключение с разпоредбата на чл.
189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай, фактическите констатации в АУАН
подкрепят напълно и от събраните гласни доказателства - показанията на
актосъставителя Т. К., който лично и от непосредствена близост е възприел
факта на нарушенията ,а непредставянето на автомобила на технически
преглед е установил , чрез проверка в АИС на Пътна полиция. Фактът, че към
момента на проверката автомобилът не е бил преминал ГТП не се отрича и от
жалбоподателя.
При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по
отношение на правните основания, въз основа на които са наложени
административните наказания, съдът констатира, че са спазени изискванията
на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.
По отношение на описаното нарушение по т.1 от НП съдът намира, че с
оглед събраните доказателства също е установено по несъмнен начин.
Съгласно описанието на нарушението, жалбоподателят е наказан за това, че
2
управлява МПС без да е поставил обезопасителен колан. Санкционната
норма на чл. 183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от
50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен
колан, която в случая глобата е предвидена в закона в абсолютен размер от 50
лв. и не подлежи на оразмеряване от административно-наказващия орган. Ето
защо, като е наложил глобата именно в този размер същият правилно е
приложил закона.
По отношение на нарушението по т.2 от НП, нормата на чл. 147 ал. 1 от
ЗДвП въвежда правилото, че регистрираните моторни превозни средства,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата
им изправност. Правилно в НП е описано нарушението, като са посочени
всички елементи от неговия състав и правилно е съотнесено същото към
съответстващата му санкционна разпоредба. Административно-наказателната
разпоредба на чл.181 т.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба 50 лв.
собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи
в определения срок превозно средство за технически преглед. Глобата в
размер на 50 лева е определена в закона в абсолютен размер и оразмеряването
и не подлежи на преценката на АНО, като в случая наложената глоба е именно
в размера посочен в закона.
По отношение на описано нарушение в т.3 от НП, че водачът Т. управлява
автомобила без да е включил светлините, същото е правилно квалифицирано
по чл.70 ал.3 от ЗДвП, която норма въвежда задължението през деня
моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение
през деня или с къси светлини. Съдът намира, че правилно административно-
наказващият орган е подвел така описаното административно нарушение под
съответстващата му санкционна разпоредба. При определяне размера на
наложеното административно наказание – глоба, наказващият орган е
съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Предвиденото наказание – глоба в
размер до 20 лв. е наложено в максималния размер, което е съобразено с
тежестта на нарушението, мотивите за неговото извършване, както и с
предходната тежка административна наказуемост на Т., тъй като видно от
справката АНД, същият е наказван 89 пъти с НП за предходни нарушения по
ЗДвП.
Ето защо, предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно-
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
В случая, въпреки че не е доказал сторването на разноски, такива се
претендират единствено от жалбоподателя. С оглед изхода на делото и
отхвърлянето на оспорването обаче, право на присъждане на разноски има
само въззиваемата страна. Жалбоподателят Т. няма право на разноски, а
3
напротив следва да му бъдат възложени разноските направени от
въззиваемата страна. Въззиваемата страна, обаче не е претендирала и доказала
сторването на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.5 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0239-000744/29.07.2025
г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - Даниел Йорданов Колев, с
което на Ч. Г. Т. ЕГН: **********, с адрес: *** са наложени следните
административни наказания:
1. На основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание - “Глоба” в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137А ал. 1 от ЗДвП.
2. На основание чл. 181 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
- “Глоба” в размер на 50 лв., за нарушение по чл. 147 ал.1 от ЗДвП.
3. На основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание -
“Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 70 ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4