Р Е Ш
Е Н И Е
№...........
гр.ЛОВЕЧ ,.......................
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
Константинова в.гр. дело № 67 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 554 от 22.11.2019 година,
постановено по гр.дело № 310 по
описа за 2016 година, Ловешкият районен съд е извършил
поправки на очевидни фактически грешки, на осн. чл.247 от ГПК, по молба вх. №3488/25.03.2019 г., № 3648/27.08.19 и № 3715 от 28.03.2019 г. от „В.975"
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. "*******"
№***,ет.*, aп.*, ЕИК *******,
представлявано от Я.В.Н. по Решението №258 от 31.07.2017 г., като е постановил,
че навсякъде в мотивите и диспозитива вместо номера на улица *** № ***, да се впише и
чете „…..№**“ и навсякъде в мотивите и диспозитива на
решението в абзаца „/нов идентификатор 43952.506. 1026.3.11/“,
да се впише „сграда №3 по….“ или да се
впише и чете абзаца – „/сграда №3 по нов
идентификатор 43952.506. 1026.3.11/“.
Против
решението е подадена въззивна жалба
от адвокат В.У., пълномощник на П.Л.П. и Й.Ц.П..
Решението
е обжалвано като неправилно, поради допуснати нарушения на закона и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивниците поддържат, че в
конкретния случай няма възможност за поправка на очевидна фактическа грешка,
тъй като изразената воля на съда, формирана в мотивите и диспозитива на
решението, е идентична. Поддържат, че решението е постановено в противоречие
със съдебната практика.
Молят
да бъде отменено решението на Ловешкия районен съд и да се постанови друго, с
което се оставят без уважение подадените
молби за допускане на поправки на очевидни фактически грешки, евентуално – да
бъде обезсилено и производството по делото- прекратено, на основание чл.270,
ал.3, предл.2 от ГПК (разгледан непредявен иск).
Ако
съдът прецени, че решението е нищожно-да бъде прогласена неговата нищожност и
ако делото не подлежи на прекратяване- да се върне на районния съд за
постановяване на ново решение, на основание чл.270, ал.1 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „В.975”ЕООД,
ЕИК *******, чрез
пълномощника му адвокат Ц.К. от САК, в който са изложени подробни съображения
за неоснователност на въззивната жалба.
Моли да бъде потвърдено решението
на РС и се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивниците,
редовно призовани, не се явяват. Въззиваемата страна се явява лично и моли да
бъде потвърдено решението на районния съд.
От представените доказателства по гр.дело № 310/2016 година на Ловешкия
районен съд, като съобрази и становището на страните, съдът
приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, поради което
настоящето производство е допустимо.
Решението
на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност-постановено е от законен състав на съда, в рамките на
неговата правораздавателна власт, в предписаната от закона форма и има
изискуемото по чл.236 ГПК съдържание. Съдът не приема за
основателно оплакването на въззивника, че е недопустимо, поради липса на
предмет, тъй като предметът на спора е точно определен- производство с правно
основание чл.247, ал.4 ГПК -за поправка на очевидни фактически грешки в съдебно
решение.
След анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита, че решението е правилно.
Ищецът „В.975” ЕООД е сезирал Ловешкия
районен съд с молби за допускане на поправка на очевидни фактически грешки в
Решението №258 от 31.07.2017 г. по гр.дело № 310/2016 година. Посочил е, че в
решението адресът, на който се намира спорния имот в гр.Ловеч, е: ул.”***” №
58, вместо ул.”***” № 48, както и че неправилно е вписан номерът на сградата.
Ответниците са оспорили молбата,
като считат, че с исканата промяна се целѝ подмяна на волята на съда, и
че това би довело до ново решение, което е недопустимо, съгласно чл.246 от ГПК.
От събраните по делото писмени
доказателства, от преценката на становището на страните, в съответствие със
задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
С Решение № 258 от 31.07.2017
година, постановено по гр.дело № 310 по описа за 2016 година, Ловешкият районен
съд е признал за установено по
отношение на ответниците П.Л.П., ЕГН **********
и Й.Ц.П., двамата с адрес: ***, ЕГН **********,
че САНИТАРЕН ВЪЗЕЛ, с площ oт 1,81
кв.м., която площ е включена в площта/ квадратурата/ на Магазин за промишлени
стоки №**, находящ се на приземен етаж на ЖСК "***", град ***, ул. "***"
№**, с предназначение: санитарен възел, брой нива на обекта:1, при граници: от
север и запад - складово помещение към магазин №** за промишлени стоки , на юг
- склад за търговия на едро с промишлени стоки №**, собственост на ответника П.Л.П.,
на изток - УПИ 1, отдолу - мази, отгоре апартаменти, реална част от недвижим
имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.506.1024.1.11 /нов идентификатор 43952.506.1026.3.11 /
по кадастралната карта на гр. Ловеч, одобрена със заповед № РД-18-10/
17.04.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град ***,
ул.”***” № ***, ет.**, самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 43952.506.1024 /нов идентификатор 43952.506.1026/,
с предназначение на самостоятелния обект: за *** дейност, с площ по документ:
43.61 кв.м., брой нива на обекта: 1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 43952.506.1024.1.12, подобекта: няма, над обекта:
43952.506.1024.1.2., под обекта: няма, над обекта: 43952.506.1024.1.2. , е
собственост на „В.975" ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул. "*******"№35А, ет.2,
aп.2, ЕИК *******, представлявано от Я.В.Н., и осъдил ответниците П.Л.П. и Й.Ц.П. да предадат владението на описаната
реална част от имота на „В.975"ЕООД - гр.Ловеч, с горните данни.
Според съдебната практика очевидната фактическа грешка е всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението.
Предмет
на производството по ревандикационния иск по гр.д.№ 310/2016 година на ЛРС е
принадлежността на правото на собственост върху конкретен имот- реална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.506.1024.1.11 /нов идентификатор 43952.506.1026.3.11 / по кадастралната карта на
гр. Ловеч, одобрена със заповед № РД-18-10/ 17.04.2007 год. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: град Ловеч, ул.”***” № *** ет.1.
В
определение № 29 от 22.01.2019 г. по гр. д. № 1735/2018
г. на ВКС, І г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 6
от 11.01.2018 г. по в.гр.дело № 621/2017 година на Ловешкия окръжен съд,
изрично е прието, че спорната реална част е надлежно идентифицирана още с
исковата молба чрез приложеното заверено копие от одобрения инвестиционен
проект за преустройство от
Ищецът
“В.975”ЕООД-гр.Ловеч се легитимира с
нотариален акт за покупко-продажба от
29.01.2013 г. на недвижим имот №43, том I, рег.№302, дело №22/2013 год. на Нотариус Цв.Лазаров, рег.№ 138 на Нот.камара,
като собственик на недвижим имот, представляващ Търговски обект – магазин за промишлени стоки №1, в приземния
етаж на ЖСК”****”-гр.***, ул.”***”№**, със застроена площ 43,61 кв.м., състоящ се от: магазин, склад за промишлени
стоки и санитарен възел, при граници на магазина : на изток - УПИ I, на
запад - УПИ I, на север – магазин на Станимир Недялков Стоянов, на юг –
стълбище на вх.”В” и склад №3 на П.Л.П., отдолу – мази, отгоре – апартаменти,
заедно с припадащите се 1,3659% идеални части от общите части на сградата и
отстъпено право на строеж върху УПИ I в кв.39, съгласно действащия подробен
устройствен план – план за регулация и застрояване на гр.Ловеч, при граници на
поземления имот: улица “Цар Освободител”, ул.”***”, ул.”Г.С.Раковски”, имот на
“Горско стопанство”-гр.Ловеч, който имот съгласно актуална Схема
№31457/18.10.2012 год. на самостоятелен обект в сграда на СГКК-гр.Ловеч,
представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.506.1024.1.11
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, одобрени със
Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на имота : гр.Ловеч, ул.”***”№58,
етаж 1, самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 43952.506.1024, предназначение на самостоятелния обект: за ***
дейност, брой нива на обекта:1, посочена в документа площ : 43,61 кв.м., ниво :
1, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж –
43952.506.1024.1.12, под обекта – няма, над обекта – 43952.506.1024.1.2, стар
идентификатор: няма, заедно с прилежащите части.
Според нотариален акт за собственост на недвижим
имот №6, том ХI, рег.№10309, дело №1223/2005 год.,
съставен на 29.12.2005 год. от Нотаруис ****, Съдебния район на РС-гр.Ловеч,
вписан в регистъра на НК под №138, П.Л.П.
*** е признат за собственик на следния недвижим имот, строен от ЖСК”***”-гр.****върху
общински поземлен имот : Търговски обект – склад
за търговия на едро с промишлени стоки №3 в приземния етаж на ЖСК”***”,
гр.Ловеч, ул.”***”№**, със застроена площ 24,51 кв.м., при граници на
склада : на изток-УПИ I, на запад – стълбище на вх.”В”, на север – магазин
за промишлени стоки №1 на Х.К., на юг – магазин за промишлени стоки №2 на Х.К.И.,
отдолу – мази, отгоре – апартаменти, заедно с припадащите се 0,7677% идеални
части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху УПИ I в
кв.39 по подробния устройствен план на гр.Ловеч, при граници на УПИ I:
ул.”***”, ул.”***”, ул.”***” и “****”-гр.Ловеч.
Видно
е, че в нотариалните актове на двете страни спорният имот е посочен като
находящ се на ул.”***” № 58 и този адрес
е вписан и в диспозитива на решението на
ред 16. По-горе, обаче (на ред 7) като адрес на имота е посочена ул.”***”
№ *** което е очевидна грешка. Такава грешка е допусната и на някои места в
мотивите на решението.
На
следващо място, в диспозитива на решението РС е вписал, че спорната реална част
от самостоятелен обект в сграда е с идентификатор 43952.506.1024.1.11 (нов
идентификатор 43952.506.1026.3.11) по кадастралната карта на гр. Ловеч,
одобрена със заповед № РД-18-10/ 17.04.2007 год. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: град ***, ул.”***” № ***, ет.**. Посочено е, че
самостоятелният обект се намира в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.506.1024, но
споменаването на новия идентификатор на поземления имот (43952.506.1026) , без
номера на сградата, който вече е 3, създава неяснота. Съобразявайки, че в
поземления имот, описан и чрез новия му идентификатор 43952.506.1026.3.11,
сградата е вече с номер 3, то за по-голяма прецизност, това следва да намери
израз и в диспозитива на решението. Съдът намира за необходимо да отбележи, че при индивидуализирането на самостоятелния
обект, предмет на спора, актуалният му идентификационен номер -
43952.506.1026.3.11 е изрично посочен в диспозитива на решението, както и в
мотивите на съда. Съгласно чл.6, ал.1 от НАРЕДБА
№ РД-02-20-3 от 29.09.2016 г. за структурата и съдържанието на идентификатора
на недвижимия имот и на номера на зоната на ограничение в кадастъра ( издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 80 от 11.10.2016 г., в сила от
11.10.2016 г.) в четвъртото поле на идентификатора се записва номерът на сграда
или номерът на съоръжение на техническата инфраструктура, в което има
самостоятелен обект.А номерът на сградата, според четвъртото поле на
идентификатора е именно 3, както правилно е посочено от съда.
В
отговора на подадената молба по чл.247 ГПК, ответниците са възразили, че с
исканата поправка не могат да бъдат поправени грешки, които съдът е допуснал
при формиране на своята воля и че фактически се касае за ново решение. А във
въззивната жалба поддържат, че изразената воля на съда, формирана в мотивите и
диспозитива на решението, е идентична. Последното е вярно, тъй като предметът
на спора е изяснен и съдът се е произнесъл с решението си, като е уважил
предявения ревандикационен иск. Допуснал е обаче несъответствие между
формираната истинска воля и нейното външно отразяване в част от писмения текст
на решението и тези грешки са очевидни. Поправката им правилно е извършена по
реда на чл.247 ГПК и с тях не се променя решаващата вола на съда.
Поради
това, че изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на Ловешкия районен
съд, обжалваното решение № 554/22.11.2019 г. по гр.дело № 310/2016 година на
Ловешкия районен съд следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК въззивният
съд препраща и към неговите мотиви.
При
този изход на процеса и на основание чл.78,ал.1 от ГПК П.Л.П. и Й.Ц.П. следва
да бъдат осъдени да заплатят на „В.975” ЕООД разноски по делото за настоящата
инстанция в размер на 300 лева- за адвокатско възнаграждение.
Воден
от изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 554/22.11.2019 година, постановено
по гр.дело № 310 по описа за 2016 година на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, П.Л.П., ЕГН ********** и Й.Ц.П., двамата с адрес: ***,
ЕГН **********, да заплатят на „В.975" ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ул. "*******"№***А, ет.*, aп.*, ЕИК *******,
представлявано от Я.В.Н., разноски
по делото в размер на 300 (триста) лева.
Решението може да се обжалва в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: