№ 66
гр. Бургас, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора Г. Хр. Х.
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Наказателно дело
за възобновяване № 20242000600097 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане от осъденото лице Х. Ш. Х. и Н. О. К. чрез
упълномощен защитник адв. Г. С. – СтАК, за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 1/2024 г. по описа на Районен съд – Малко
Търново, приключило с одобрено от съда споразумение за решаване на
наказателното производство. Оспорва се частта от определението, с която, на
основание чл.343б, ал.5, вр. ал.1 от НК, е отнет в полза на държавата лек
автомобил, за който се твърди да е придобит в съпружеска имуществена
общност и само една втора от собствеността да принадлежи на дееца, а
другата на неговата съпруга. Поради допуснато съществено нарушение на
материалния закон е нарушено правото на собственост на трето лице, което
не е извършило престъпление. Иска се възобновяване на наказателното
производство, отмяна на определението в тази му част и вместо него
постановяване на друго, с което да се отнеме само една втора идеална част от
автомобила.
Пред настоящата инстанция искането се поддържа от упълномощен
защитник по изложените съображения за допуснато съществено нарушение
1
по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Осъденият, редовно призован, не се
явява.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище
за основателност на искането за възобновяване. Допуснато е посоченото в
искането нарушение, обосноваващо основание за възобновяване на
производството по делото, отмяна на влязлото в сила определение в
посочената част с удовлетворяване на заявените искания.
Апелативният съд провери доказателствата по делото, съобрази
становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си
намери следното:
Искането на осъденото лице Х. Ш. Х. за възобновяване на наказателното
производство е процесуално допустимо, като подадено от активно
легитимирано лице по чл.420, ал.2 от НПК, осъдено с влязло в сила
определение по чл.382, ал.7 от НПК, което е акт от категорията актове по
чл.419, ал.1 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК.
Допустимостта на искането за възобновяване, което е отнесено до влязлото в
сила определение в частта за отнемането на превозно средство, с което е
извършено престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, следва да се разгледа и
при съобразяване наличието на правен интерес от осъдения да иска отмяна на
влезлия в сила съдебен акт в тази му част, доколкото се заявява, че само една
втора идеална част принадлежи на дееца, а е отнет целият автомобил.
В производството за възобновяване липсва процесуална възможност за
конституиране на други страни освен осъдения, неговия защитник и
прокурор, поради което искането, отправено от Н. О. К. – легитимираща себе
си като съпруга на осъдения, е недопустимо и не следва да бъде разглеждано.
Разгледано по същество искането на осъдения Х. Ш. Х. е основателно по
следните съображения:
С определение № 7 от 17.01.2024г. по НОХД №1/2024г. Районен съд –
Малко Търново е одобрил постигнато между прокурор от Районна
прокуратура – Бургас, ТО – Малко Търново, и упълномощения защитник на
обв. Х. Ш. Х. споразумение за решаване на наказателното дело, съгласно
което Х. Ш. Х. се признава за виновен в това, че на 06.12.2023 г. в 10:29 ч. в с.
Звездец, община Малко Търново, е управлявал л. а. марка „БМВ“, модел „Х
РЕИХЕ“ с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 ‰, а
2
именно – 1,38 ‰, установено по надлежния ред, поради което и на основание
чл. 343б, ал. 1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК са му наложени
наказания лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години и глоба в
размер на 190 лева. На основание чл.343г вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК осъденият е лишен от право да управлява МПС за срок от шест
месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което Х.
Ш. Х. е лишен по административен ред от право да управлява МПС, считано
от 06.12.2023 г.
Със същото определение е одобрена постигната между страните в
процеса клауза, съгласно която на основание чл. 343б, ал. 5 вр. с ал. 1 от НК
се отнема в полза на държавата лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х
РЕИХЕ“ с рег. № ********, което е послужило за извършване на
престъплението, за което е прието, че е собственост на осъдения.
Изложените по-горе констатации и техният анализ налагат извод, че
определението по НОХД №1/2024г. на Районен съд – Малко Търново, с което
е одобрено постигнатото между страните в процеса споразумение за решаване
на наказателното дело, в частта му, с която е отнето описаното МПС,
послужило за извършване на престъплението, е постановено при допуснато
съществено нарушение на процесуалното правило на чл.383, ал.2 от НПК,
засегнало правото на защита.
Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.2 от НПК, след като одобри
постигнатото между страните споразумение за решаване на делото, съдът се
произнася по прилагането на чл.53 от НК по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
Наред с това, нормата на чл.381, ал.5, т.1-6 от НПК урежда изрично и
изчерпателно въпросите, които страните следва да обсъдят и по които следва
да постигнат съгласие в своето споразумение за решаване на наказателното
дело, като не предвижда възможност страните да се споразумяват относно
приложението на чл.343б, ал.5 от НК, респ. чл.53 от НК. Според текста на
чл.306, ал.1, т.1 от НПК, към който препраща чл.383, ал.2 от НПК, съдът
може да се произнесе с определение по въпроса за прилагането на чл.53 от
НК, като в ал.3 на чл.306 от НПК е предвидена възможност определението по
ал.1, т.1-3 на чл.306 от НПК да се обжалва и протестира по реда на Глава 21
от НПК, докато съгласно разпоредбата на чл.382, ал.9 от НПК, определението
3
на съда, с което се одобрява постигнато между страните в наказателния
процес споразумение за решаване на наказателното дело, е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
По приложението на чл.343б, ал.5 от НК преобладаваща е съдебната
практика, която приема, че тази норма урежда мярка по чл.53 от НК,
доколкото предписва отнемане на превозното средство, когато деецът е негов
собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато той не е
собственик на превозното средство. Безспорно е в правната теория и в
съдебната практика, че отнемането на предмета и средството по чл.53 от НК
при извършено определено престъпление не е наказание, а се свежда до
принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на
определени вещи. Предвид правната природа на мерките по чл.53 от НК
тяхното включване в споразумението по реда на глава 29 от НПК е
недопустимо.
Съобразно тези принципни положения и при съблюдаване законовите
регламенти на чл.381, ал.5, т.1 – т. 6 от НПК, чл.383, ал.2 от НПК, чл.306,
ал.1, т.1 и ал.3 от НПК, чл.382, ал.9 от НПК и чл.53 от НК, следва да се
приеме, че определението по НОХД №1/2024г. на Районен съд – Малко
Търново за одобряване на постигнатото между представителя на РП – Бургас,
ТО – Малко Търново и защитника на Х. Ш. Х. споразумение за решаване
делото, в частта му, с която е отнет лекият автомобил, послужил за
извършване на престъплението, е постановено при нарушение на
процесуалния закон, защото не е била спазена процесуалната норма на чл.381,
ал.5 от НПК, която не позволява на страните да се споразумяват относно
прилагането на чл.53 от НК, както и тази на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, която
урежда компетентността на съда да се произнася с определение, подлежащо
на въззивен контрол, по прилагането на чл.53 от НК. Допуснатото
процесуално нарушение е съществено, защото е засегнало процесуалните
права на страните, като ги е лишило от възможността да атакуват пред
въззивната инстанция съдебния акт по приложението на чл.53 от НК.
Засегната е и възможността осъденото лице да представи доказателства за
твърдението, че отнетият автомобил не е изцяло негова собственост. Такива
не са налични в делото, а приложените към искането за възобновяване –
заверени преписи от удостоверение за сключен граждански брак и договор за
покупко-продажба на МПС, не могат да бъдат приобщени, предвид характера
4
на настоящото извънредно производство. Възможността за обжалване на
определението по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, предвидена в чл.306, ал.3 от НПК,
би охранила правата и на трето неучастващо в делото лице, ако същите са
засегнати, докато постановеното понастоящем определение на
първоинстанционния съд, с което е одобрено постигнатото между страните в
наказателния процес споразумение за решаване на наказателното дело, е
окончателно, съгласно чл.382, ал.9 от НПК, и не може да бъде обжалвано и
протестирано пред горната съдебна инстанция.
Аргументираните нарушения на процесуалния закон са съществени по
смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК и съставляват основание по чл.422, ал.1,
т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело. В настоящата
извънредна процедура съдът следва да възобнови частично производството
по цитираното наказателно дело, да отмени постановеното по него
определение, в частта му, с която е одобрено постигнатото между страните в
процеса споразумение за отнемане на МПС – лек автомобил, послужил за
извършване на престъплението и да върне делото на първоинстанционния съд
за ново разглеждане от друг състав, който да спази нормите на материалния и
процесуалния закон. Настоящата инстанция не може да постанови нов
резултат по същество, тъй като по делото не са събирани и отсъстват
доказателства за твърденията на осъденото лице относно сключен граждански
брак, режим на придобиване на МПС, с какви средства е придобито, т.е. дали
осъденият е изключителен собственик или притежава една втора идеална
част, както твърди или не. При новото разглеждане на делото е необходимо
да се изследват всички обстоятелства относно действителното правно
положение, свързано със собствеността на съответното моторно превозно
средство. Горното е наложително с оглед правилно приложение на
разпоредбата на чл. 53 от НК, съгласно която се отнемат в полза на държавата
вещите, които са послужили за извършване на умишленото престъпление, ако
принадлежат на виновния.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1
вр. чл.422, ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК, Бургаският апелативен съд
5
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 1/2024 г. по
описа на Районен съд – Малко Търново.
ОТМЕНЯ определение №7 от 17.01.2024 г. по НОХД № 1/2024 г. на
Районен съд – Малко Търново в ЧАСТТА, с която е одобрено постигнатото
между страните споразумение за отнемане в полза на държавата, на
основание чл. 343б, ал. 5 вр. с ал. 1 от НК, на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х РЕИХЕ“ с рег. № ********, което е послужило за извършване на
престъплението.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
Малко Търново в отменената част на определението.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6