Определение по дело №2703/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2615
Дата: 13 декември 2019 г.
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20195300502703
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е №2615

                                                           гр.Пловдив 13.12.2019г.

 

 

 

 

 

 

                        В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

                        Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав в закрито съдебно заседание на тринадесети декември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Р.Радев ч.в.гр.д.№2703/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

                        Обжалвано е определение №10117/07.10.2019г. по гр.д.№12297/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХХI гр.с-в,с което е върната исковата молба на жалбоподателя,производството по делото е прекратено и е обезсилена изцяло заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.Ищецът,като недоволен от постановеното определение моли да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

                        Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                        Пред РС-Пловдив е била депозирана искова молба с правно основание чл.422 от ГПК.За да е допустимо производството по чл.422 от ГПК,следва да е налице пълен идентитет между заявлението по заповедното производство и исковата молба в исковото производство.Това е така,защото исковото производство по чл.422 от ГПК се явява продължение на производството по заповедното производство,поради което е недопустимо в заповедното производство да се сочат суми в един размер и формирани поради настъпването на едно или няколко определени обстоятелства,а в исковото производство да се сочат суми,различни от посочените в заповедното производство и формирани на база съвсем различни обстоятелства,Тази искова молба е била заведена от ищеца,тъй като от заповедния съд му е било указано,че следва да се предяви иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на процесното вземане по издадената заповед за изпълнение.Видно от приложеното дело по заповедното производство става ясно,че заповедния съд е издал заповедта за изпълнение за посочените суми в заявлението,а в исковата молба се сочи наличие и на други размери на претендирани суми,поради което правилно районния съд е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба като недопустима и е обезсилил заповедта за изпълнение,тъй като не е налице идентичност между заповедно и исково производства по настоящото дело.

                      При наличната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че така постановеното определение от РС-Пловдив е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

                      Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА определение №10117/07.10.2019г. по гр.д.№12297/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХХI гр.с-в.

                        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                         Председател:                                                  Членове: