МОТИВИ:
РП – Червен бряг е внесла
обвинителен акт и е повдигнала е обвинение против Н.Г.А.- роден на *** ***, с ЕГН **********, за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, вр.чл.194, ал. 1 от НК затова, че на ***, обл. Плевен, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот – катинар на входна врата на мазе, находящо се в ***отнел чужди движими вещи: 1
бр. уред за почистване пара /парочистачка/ марка „Dampfente”на стойност 30,00 лв., 2
бр. амортисьори марка „Fachs” на стойност 20,00
лв. и 60 метра монофазен удължител на стойност 42,00 лв., или всички
вещи на обща стойност 92,00 лв. /деветдесет и два лева/, от владението на
собственика – С.Г.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление
по чл. 195, ал.1, т. 3, вр.чл.194, ал. 1 от НК.
В съдебната фаза на наказателното производство
подсъдимия участва лично и с пълномощник адвокат
Ц.Й.. Подсъдимия признава вината си и фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Дава съгласие да не се
събират други и нови доказателства за тези факти.
Прокурорът
поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда постановена при условията
на чл.58а, ал.4 от НК като на подсъдимия бъде определено наказание, след
редуцирането – 8 /осем/ месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК
да бъде отложено за срок от 3 /три/ години.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл.18 от НПК, както и
доводите на страните в процеса, намира за установено следното:
Предвид изразеното становище и
направеното самопризнание на основание чл.370, ал.1 от НПК съдът взе решение
делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 371,
т.2 от НПК, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
Съдът
като прецени събраните в хода на досъдебно производство доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК и взе предвид обясненията на подсъдимия –
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт.
Горните факти се установяват и от показанията на свидетелите
полицейски служители, които кореспондират помежду си, взаимно се допълват и не
си противоречат, но и от писмените доказателства по делото – протоколи за
доброволно предаване и съдебно оценителни експертизи, поради което и съдът ги кредитира. Всички
тези доказателства в своята съвкупност подкрепят самопризнанието на подсъдимия А..
При така обсъдените доказателства съдът прие, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в хода на досъдебно производство доказателства.
От фактическа страна:
Подсъдимия Н.Г.А.- роден на *** г., с
постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан, с ЕГН **********.***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот –
катинар на входна врата на мазе,
находящо се в ***отнел чужди движими вещи: 1 бр. уред за почистване пара
/парочистачка/ марка „Dampfente”на стойност 30,00 лв., 2
бр. амортисьори марка „Fachs” на стойност 20,00
лв. и 60 метра монофазен удължител на стойност 42,00 лв., или всички
вещи на обща стойност 92,00 лв. /деветдесет и два лева/, от владението на
собственика – С.Г.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои –
престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3,
вр.чл.194, ал. 1 от НК.
При така установената фактическа
обстановка безспорно по делото се установява, че повдигнатото против Н.Г.А. обвинение за престъпление по чл.
195, ал.1, т. 3 вр. чл.194, ал. 1 от НК е обосновано и доказано.
Поради
горните съображения съдът призна подсъдимия Н.Г.А. за виновен по така повдигнатото обвинение.
По наказанието:
Разглеждането на делото по реда
на глава ХХVІІ от НПК задължава съда при
преценяване на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства да
приеме, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите следва да се
определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чл.373, ал.2
от НПК.
Преценявайки горните
обстоятелства в процеса на индивидуализация на наказанието съдът намери, че на
подсъдимия следва да бъде определено и наложено наказание към минимума
определен от законодателя, каквото е и предложението на представителя на
Районна прокуратура – Червен бряг, а именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
След редуциране на същото, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК на
подсъдимия следва да се определи наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК следва
да бъде отложено за срок от 3 /три/ години. Съдът приложи чл. 66, ал. 1 НК
защото са налице условията за това наложеното наказание лишаване от свобода е
по – малко от три години и не на последно място с оглед данните за личността на
подсъдимия А., съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и най – вече за поправяне на подсъдимия, не е
наложително определеното му наказание да се изтърпява ефективно.
По разноските:
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия следва да заплати по сметка по сметка ОДМВР Плевен
направените разноски за вещо лице по досъдебно производство ЗМ -443/2018 г. по описа на РУ - Червен бряг в размер на 58,65
лв. /петдесет и осем лв. и 65ст./.
Веществените доказателства 1 бр. уред за почистване
пара /парочистачка/ марка „Dampfente” и 2 бр. амортисьори марка
„Fachs”- на съхранение в РУ
гр. Червен бряг, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на
собственика.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: