№ 23215
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20251110116771 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. И. И., чрез адв. С. Г., срещу „Текноледж
ОПС България“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2343,48 лева,
представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от
04.02.2025 г. до 10.02.2025 г., при брутно месечно трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец преди уволнението в размер на 11717,39 лева.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово
правоотношение още от 14.08.2015 г. На 07.01.2025 г. Б. И. отправил едностранно
предизвестие за прекратяване на трудовия си договор, а на 30.01.2025 г. му било връчено
искане за даване на обяснения относно констатации от извършено от работодателя
разследване. На 03.02.2025 г. на ищеца била връчена Заповед изх. № 3538/03.02.2025 г., с
която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Оспорва последното като
незаконно. На първо място възразява, че при искането за даване на обяснения на служителя
не бил връчен цитираният в него доклад от 30.01.2025 г. на Е. Ш., станал причина за
налагане на дисциплинарното наказание. Това показвало формалния характер на искането на
обяснения, без да се търси справедливо наказание. При определяне на последното не била
взета предвид трудовата характеристика на служителя, който работел в ответното дружество
почти 10 години, без да са му налагани дисциплинарни наказания и без да има оплаквания
от преките му ръководители относно изпълнението на трудовите му задължения. Напротив,
Б. И. бил многократно повишаван в длъжност, достигайки една от най-високите позиции в
1
дружеството. Оспорва и фактическите констатации на работодателя, изложени в
уволнителната заповед. В тази връзка твърди, че поради технически затруднения в работата
със служебните лаптопи, честа практика била служителите да използват личните си
устройства. На процесната дата – 18.12.2024 г. по същите причини Б. И. свързал личния си
лаптоп с акаунта си в OneDrive. В този акаунт се съхранявали единствено файловете от
служебния лаптоп на ищеца, а не документи, свързани с работата на други служители на
дружеството или общи такива за неговата дейност. В този момент започнало автоматично
изтегляне на множество файлове, съхранявани в споделеното пространство. Осъзнавайки
какво се случва, ищецът незабавно прекратил свалянето на файлове, изтрил всички
съхранени на личния му компютър файлове и оставил само няколко доклада, които му били
необходими за изпълнението на текущи задачи. Дори да се приемело, че тези негови
действия представлявали някакво нарушение на трудовите му задължения, то не била налице
субективната страна за извършването му. Освен това софтуерът на ответното дружество
имал функционалността да регистрира и сигнализира в реално време подобни нарушения,
но въпреки това същото било констатирано месец и половина по-късно, което също било
доказателство за тежестта на твърдяното нарушение и несъразмерността на наложеното
наказание. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Текноледж ОПС
България“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез адв. Р.-К. и адв. Т.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани. Изразява становище, че при издаване на оспорената
заповед били спазени всички нормативни изисквания, като тежестта на наказанието била
съобразена със сериозността на извършеното нарушение. От фактическа страна
извършването на нарушението било установено по безспорен начин. На 18.12.2024 г. в
нарушение на договорните си и законови задължения Б. И. придобил огромно количество
(над 1700 файла) чувствителна (конфиденциална) информация, свързана с клиент на
ответното дружество – бъдещия работодател на ищеца. На основание чл. 193, ал. 1 КТ на
служителя била предоставена възможност за защита, която той активно упражнил. В тази
връзка възразява, че работодателят нямал законово задължение да уведомява служителя за
открита срещу него дисциплинарна процедура, както и да му предоставя цитирания в
искането за даване на обяснения доклад. В дадените пред работодателя обяснения ищецът
признавал, че е извършил нарушението. Предвид дългия му професионален опит и
заеманата позиция във висшия мениджмънт на ответното дружество, които предполагали
задълбочени познания в работата с OneDrive и неговите функционални характеристики,
нелогично и неубедително звучали обясненията му за причините за извършеното нарушение.
Б. И. заемал ръководна длъжност, на която били поверени информационната сигурност и
контролът за спазване на правилата при използване на информацията и технологиите на
дружеството. В тази връзка същият следвало да дава пример на останалите служители,
поради което допуснатото нарушение имало много по-голяма тежест и носело по-висок
риск, отколкото подобно поведение, допуснато например от младши специалист в
2
дружеството. Дори да са съществували твърдените в исковата молба технически затруднения
при работа със служебните компютри, това не оправдавало нарушаване на установените
правила за ползване на лични устройства без разрешение. Възразява, че за да се стигне до
синхронизация на OneDrive с дадено устройство, трябвало да се преминат редица
технически стъпки, което изключвало тяхното случайно или автоматично изпълнение без
целенасочени действия. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за
платено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът Б. И. И., редовно пР.н, се явява лично и с адв. Г..
Процесуалният представител поддържа исковата молба и депозираното на 05.06.2025 г.
становище. В хода на устните състезания моли съда да уважи изцяло предявените искове
като основателни и доказани. Изразява становище, че оспорената заповед не съдържала
конкретни факти за твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, не били
индивидуализирани изтеглените файлове, не били посочени конкретните актове, които били
нарушени, което само по себе си опорочавало извършеното уволнение, тъй като нарушавало
правото на защита на служителя. В хода на процеса не била доказана съразмерност на
наложеното дисциплинарно наказание с твърдяното нарушение. Претендира направените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът „Текноледж ОПС България“ ЕООД, редовно пР.н, се
представлява от адв. Т. и адв. Р.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба и изложените в същия аргументи и твърдения. В хода на устните състезания
изразява становище, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства била установена по неоспорим начин законосъобразността на
извършеното уволнение. Дисциплинарната процедура била спазена стриктно, а дадените от
ищеца обяснения били неубедителни и противоречиви и по никакъв начин не оправдавали
извършеното от него тежко нарушение на трудовата дисциплина. Изтеглените огромен брой
файлове съдържали лична информация на други служители, данни за възнаграждения,
търговска тайна. Действията на работодателя били правомерни и логични, предприети с
единствената цел да защити своите интереси. Претендира направените по делото разноски,
за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага
допълнителни доводи и съображения в подкрепа на заетата позиция.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори по делото, че между страните през процесния период съществувало
валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 640 от
14.08.2015 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „консултант
сигурност данни“ в ответното дружество. Съгласно чл. 3.1 от трудовия договор авторските и
всички други права върху обектите на интелектуална собственост, създадени от служителя
3
по време на действието на този договор, били собственост на работодателя. При
прекратяване на трудовото правоотношение между страните служителят предавал на
работодателя създадените през периода на действие на договора от него обекти на
интелектуална собственост. При напускане на дружеството служителят бил длъжен да върне
всички служебни документи, литература, чертежи, програми, както и всякакви други
служебни вещи, включително и предоставените му преносим компютър и телефон (чл. 3.2 от
трудовия договор). Видно от отбелязване в трудовия договор, Б. И. постъпил на работа на
01.09.2015 г.
С анекс № 5173 от 28.06.2024 г. към трудовия договор служителят приел да изпълнява
длъжността „Директор информационни технологии“ в ответното дружество, считано от
01.07.2024 г., при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 11717,39 лева,
допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на
984,26 лева и брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 12701,65 лева.
Останалите клаузи на трудовия договор и анекси към него оставали непроменени и в сила.
Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността „старши
директор информационни и комуникационни технологии“, ищецът трябвало да е в
състояние да осигури стратегическо управление на хора, най-висок клас обслужване,
визионерско мислене чрез създаване на култура на високи резултати и непрекъснато
усъвършенстване в рамките на определената бизнес линия. Сред основните задължения и
отговорности на длъжността били: да разработва, внедрява и наблюдава ежедневните
оперативни системи и процеси, които осигурявали видимост на целите, напредъка и
пречките пред ключови инициативи на работодателя; да спазва политиките и стандартите на
организацията, като следи за спазването на законодателните разпоредби; да напътства,
наставлява и стимулира екипа за управление на операциите, за да постигне висока
ангажираност на служителите; да популяризира култура, която насърчава най-добрите
резултати и високия морал. Сред необходимите умения и качества за заемането на
длъжността бил опитът при работа в динамична високотехнологична среда на висше ниво.
Видно от отбелязване в длъжностната характеристика, същата била връчена на ищеца на
28.06.2024 г.
Съгласно т. 6.1 от Политиката за корпоративната информационна сигурност на
ответното дружество същата била задължителна за всички негови служители, които имали
задължение да защитават данните и информационните системи срещу неправомерен достъп,
използване, промяна, разкриване, унищожаване, загуба или предаване. В клаузата на т.
6.2.17 от Политиката било предвидено, че информационните активи и информационните
системи на ответното дружество били ценни негови бизнес активи. Неподходящото
поведение при използването или разпространението на конфиденциална информация
можело са изложи на риск дружеството или негови клиенти. Поради това при използването
на ИТ-ресурсите на „Текноледж“ неговите служители трябвало да спазват приложимите
закони и подзаконови нормативни актове и да отделят внимание на своите професионални
отговорности и задължения да защитават физическите ИТ-активи на „Текноледж“, когато са
4
им поверени.
Съгласно т. 5.1 от Политиката за допустима употреба на ответното дружество
конфиденциалната или лична информация, независимо дали е в писмена, печатна или
електронна форма, не следвало да бъде споделяна с никой, който няма бизнес необходимост
да я знае. Служителите на „Текноледж“ били задължени да докладват своевременно
кражбата, загубата или неправомерното разкриване на информация, собственост на
дружеството. ИТ-ресурсите и информацията на „Текноледж“ били предоставени на неговите
служители и на упълномощени трети лица за бизнес цели. Освен ако изрично не било
посочено обратното, всички ИТ-активи оставали собственост на „Текноледж“ (т. 5.2 от
Политиката). Клаузата на т. 5.4.2 от Политиката забранявала конфиденциалната информация
на дружеството да бъде прехвърляна на или съхранявана на лично или притежавано от
други трети страни оборудване (мобилни устройства като мобилни телефони, смартфони
или преносими устройства за съхранение) или услуга, независимо дали чрез копиране,
прехвърляне или чрез други средства, без разрешението на ИТ отдела или длъжностното
лице за сигурност на информацията на дружеството. Съгласно т. 5.5.5 от Политиката
служителите на ответното дружество трябвало да докладват незабавно всяко съмнение за
изтичане на данни чрез процедурата за докладване на инциденти със сигурността.
Съгласно т. 3.2.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество
служителите били длъжни да изпълняват добросъвестно и своевременно всички трудови
задължения и отговорности съгласно длъжностната си характеристика, в изискуемото
количество и качество, като използват всички свои знания, умения и опит в защита на
интересите на дружеството и неговите клиенти; да познават и спазват всички правила и
политики, установени в дружеството; да познават и спазват всички процедури и
инструкции, отнасящи се до работата им.
С доклад от 30.01.2025 г. Е. Ш. – директор „Информационна сигурност“, направил
следното обобщение относно резултатите от вътрешно корпоративно разследване, касаещо
Б. И.: на 18.12.2024 г. бил регистриран необичаен скок от над 1700 събития
„FileSyncDownloadedFull“, идващи от некорпоративно устройство, различно от обичайния
компютър, предоставен на ищеца от дружеството. Тази дейност се отклонявала значително
от типичното поведение на потребителя и насочвала към умишлено синхронизиране на
данни от OneDrive с цел същите да бъдат изтеглени и съхранени на това некорпоративно
устройство. Въз основа на тези данни, с доклад вх. № HR-37/30.01.2025 г. Х.фор Х., заемащ
длъжността „глобален консултант юрист“, приел, че тези действия на ищеца били в разрез с
чл. 3 и чл. 4 от трудовия му договор, допълнително споразумение за конфиденциалност и
неразкриване на информация от 2020 г., чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ, във връзка с
Вътрешната политика за сигурност на корпоративната информация и Вътрешната политика
за поверителност на данните. В тази връзка предложил срещу служителя да започне
дисциплинарна процедура.
На 30.01.2025 г. на ищеца било връчено искане за предоставяне на писмени обяснения
съгласно чл. 193, ал. 1 КТ изх. № HR-104/30.01.2025 г. във връзка със следното: на 30.01.2025
5
г. от екип „Информационна сигурност“, съвместно с екип „Информационни технологии“
било установено, че на 18.12.2024 г. Б. И. свалил на свое лично, неоторизирано устройство
цялата информация, съдържаща се на служебно споделено пространство (OneDrive), както и
лични данни на служители на дружеството, файлове със заплати, резултати на служители и
на компанията и друга конфиденциална информация и търговски тайни на работодателя.
Обясненията по описаното по-горе нарушение следвало да бъдат представени от ищеца в 3-
дневен срок от получаване на поканата.
Още същия ден ищецът депозирал обяснения вх. № HR-39/30.01.2025 г., в които
заявил, че на 18.12.2024 г. в опит да научи повече за функционалността на продукта включил
свързване към OneDrive със служебния си акаунт. Очакванията на служителя били да
направи копие на лични файлове и направени от него презентации, които да използва като
източник на идеи. Вместо това започнало изтеглянето на голям набор от файлове, които
били изтрити от ищеца незабавно след като разбрал какво се случва.
Със Заповед изх. № 3538 от 03.02.2025 г. на работодателя, на основание чл. 187, ал. 1,
т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 КТ, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В
заповедта било прието, че на 30.01.2025 г. от Е. Ш., заемащ длъжността „директор
информационна сигурност“, служител в екип „Информационна сигурност“ и със
съдействието на служителите в екип „Информационни технологии“ било установено, че на
18.12.2024 г. Б. И. свалил на свое лично, неоторизирано устройство цялата информация,
съдържаща се на служебно споделено пространство (OneDrive), без да има разрешение от
работодателя за това. Свалената от служителя информация, наред с другата информация,
включвала и значителен обем лични данни на служители на дружеството, информация за
размер на заплати и резултати от представянето на служители на дружеството, както и друга
информация, определена от работодателя като конфиденциална и негова търговска тайна.
При тези данни работодателят приел, че ищецът е допуснал нарушение на трудовите
задължения, установени в чл. 126, т. 7, т. 9, т. 10 и т. 13 КТ, в чл. 2.1, т. iii, чл. 3 и чл. 4 от
трудовия договор, в допълнително споразумение за конфиденциалност и неразкриване на
информация от 2020 г., във Вътрешната политика за поверителност на данните и в
Правилника за вътрешния трудов ред. След съобразяване на тежестта на установеното
нарушение, обстоятелствата, при които било извършено същото, и поведението на
служителя, работодателят му наложил дисциплинарно наказание „уволнение“. На основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовият договор на Б. И. бил прекратен, считано от 04.02.2025 г.
Видно от отбелязване в уволнителната заповед, последната била връчена на служителя на
03.02.2025 г.
От представеното по делото копие на трудовата книжка на ищеца и при извършена
констатация в съдебно заседание на посочения документ в оригинал се установява, че след
уволнението му от ответното дружество, Б. И. постъпил на работа при последващ
работодател – „ОупънТекст България“ ЕООД на 10.02.2025 г. с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 13299,64 лева.
Не е спорно, поради което е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване
6
обстоятелството, че обезщетението за оставане без работа на ищеца поради уволнението за
процесния период – от 04.02.2025 г. до 10.02.2025 г. е в размер на 2343,48 лева.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца са разпитани свидетелите В. В. К. и А. Д. Х. – и двамата работили в ответното
дружество заедно с него, а по искане на ответника свидетелят Е. Ш. – директор
„Информационна сигурност“ в дружеството. От показанията на свидетеля К. се установява,
че през годините имало много проблеми със служебните компютри, които били стари и
амортизирани – обновяване на антивирусната програма и на операционната система,
затваряне на „Microsoft Teams“ по време на среща и други. Много често на висшия
мениджмънт на компанията, част от който бил и Б. И., се налагало да ползва личните си
лаптопи, тъй като трябвало да работят в почивни дни и по празници. Освен това всички
служители използвали личните си телефони за служебни цели, тъй като такива не били
осигурени от работодателя. Телефоните били използвани за оторизиране на достъпа до
служебния софтуер за комуникация. Според свидетеля всеки служител имал свой
„OneDrive“, в който можел да съхранява по свое усмотрение всякакви файлове, необходими
за ежедневната му работа. В това облачно пространство не се качвали файлове автоматично
или такива на други служители. Свидетелят установява, че в дружеството имало практика да
се свалят файлове на личните устройства, когато това се налагало от работата, например
когато трябвало да се свали даден документ, да се попълни, подпише и после да се изпрати
на клиента. От показанията на В. К. е видно, че ответното дружество организирало
ежегодни обучения за запознаване с различни политики и процеси, задължителни за всички
негови служители. В тази част думите на свидетеля се потвърждават напълно от представена
по делото справка за преминати обучения от Б. И. през периода 2017 – 2024 г. по отношение
на политиките за информационната сигурност и за поверителност на данните, както и от
казаното от свидетеля Е. Ш.. Последният установява, че в качеството си на служител на
отговорно ниво в компанията, Б. И. бил напълно запознат с приетите политики за боравене с
корпоративна информация и за сигурността на документите.
От думите на свидетеля Ш. се установява още, че с оглед заеманата от ищеца длъжност
същият имал достъп до голям обем конфиденциална информация и такава с ограничен
достъп – за заплати, договори, изпълнение на услугите, предоставяни на клиент на
дружеството. Според свидетеля било невъзможно след като едно некорпоративно
устройство бъде свързано с OneDrive, да започне автоматична синхронизация между акаунта
и това устройство и изтегляне на информация, без да са необходими допълнителни действия
от страна на потребителя. Е. Ш. е категоричен, че никой от служителите нямал право да
запазва и да притежава фирмена информация. Документите и материалите, създадени от
служител като част от работата му за ответното дружество, принадлежали на последното.
Свидетелят потвърждава, че в конкретния случай нямало включена аларма в програмата за
сигнализиране в реално време при сваляне на файлове от OneDrive от служители на
дружеството, включително от ищеца. Технически било възможно да се ограничи достъпът до
OneDrive от некорпоративни устройства, но веднъж свалени от там на такова устройство,
7
файловете можело да бъдат отворени от всеки и дружеството нямало никакъв контрол над
тях.
Третият разпитан свидетел – А. Х. дава показания относно обстоятелството кога е бил
ограничен достъпът на ищеца до служебния му профил. Според Харизанов още в последния
работен ден от месец януари 2025 г. (31.01.2025 г.) статусът на Б. И. в „Майкрософт Тиймс“
бил „недостъпен“. А в понеделник около 11,00 ч. ищецът бил забелязан в офиса на
„Човешки ресурси“ на дружеството.
Съдът кредитира показанията на тримата свидетели като обективни, последователни,
подробни и логични. Обстоятелството, че В. К. и А. Х. към настоящия момент работят
заедно с ищеца при новия работодател, а Е. Ш. продължава да е служител на ответното
дружество, не е основание само по себе си за дискредитиране на техните показания.
Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във
вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото,
като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетелите, освен че се
допълват взаимно и между тях липсват противоречия по отношение на изложените по-горе
релевантни обстоятелства, напълно кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал. Обстоятелството, че и тримата са били служители на „Текноледж
ОПС България“ ЕООД заедно с ищеца, им е дало възможност да придобият преки
впечатления от цялостната организация на работата в ответното дружество, от характера на
трудовите задължения на ищеца и от обстоятелствата, при които било прекратено трудовото
му правоотношение, като съдът няма основание да смята, че при свидетелите липсват
способността и желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги
възпроизведат в показанията си.
Допусната е по искане на страните съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено въз основа на
приетите по делото доказателства и след извършени проучвания и проверки на място в
електронните информационни системи на ответното дружество. От заключението се
установява, че потребителският профил, който използвал ищецът, бил деактивиран на
04.02.2025 г., като към днешна дата същият не съществувал – бил изтрит от системата.
OneDrive бил онлайн услуга на Майкрософт за съхранение на файлове в „облак“, което
позволявало тяхното записване, достъпване и споделяне от различни устройства.
Използваният в ответното дружество софтуер Sentinel не променял или управлявал
файловете в OneDrive, а само регистрирал и анализирал информацията за извършените
операции, като сваляне, качване или достъп до файловете. Според вещото лице в конкретния
случай от профила на ищеца файловете в OneDrive били достъпени чрез програмата
OneDrive client при използване на функцията „Always keep on this device“, генерираща запис
в журнала „FileSyncDownloadedFull“. По този начин файловете от OneDrive се съхранявали
временно или постоянно локално на устройството, от което бил достъпен OneDrive. Така от
потребителския акаунт на ищеца с компютър, който не бил управляван от ответното
дружество, били свалени от OneDrive 1783 файла, приложени като списък от л. 133 до л. 148
8
от делото. Имало само един вариант, за да се направи това в рамките на няколко минути – да
се отвори Windows Explorer, да се навигира до желаната за сваляне папка/и и да се зададе от
падащото меню „Always keep on this device“. С това действие щели да бъдат свалени
локално на компютъра всички файлове от избраната папка/и и те щели да бъдат налични за
ползване и без мрежова връзка. От кратките времена между поредните записи в логовете и
големия брой файлове вещото лице направило извод, че били съхранявани локално цели
папки, а не поединично избрани файлове. Софтуерът Sentinel имал възможност да
сигнализира за масово сваляне на файлове, но към 18.12.2024 г. тази негова функционалност
не била активирана. Вещото лице потвърждава, че в случая ставало въпрос за достъп до
OneDrive с потребителско име, парола и код от приложение/имейл, а не за пробив в
системата от зловреден софтуер например. Този достъп обаче бил извършен от личен, а не
от служебен компютър. При проверката вещото лице не успяло да открие друго сходно
действие за 2024 г., при което бил използван личен компютър за масово сваляне на файлове.
От заключението се установява, че в тикет-системата на ответното дружество имало
регистрирани инциденти за технически неизправности. Съществували и такива от естество,
каквото се споменавало в исковата молба. В дадени пред съда устни разяснения вещото лице
уточни, че в дружеството имало технически проблеми с включването в „Тиймс“, хардуерни
проблеми и такива при регулярното обновяване на Windows. Това било неизбежно, тъй като
работните станции били огромен брой. Според експерта деактивацията на профила на ищеца
била извършена на 04.02.2025 г., но било възможно даден акаунт да бъде деактивиран и
активиран неограничен брой пъти. Свалянето на файлове било част от работния процес, като
достъп до определени файлове се давал дори на клиенти на дружеството. Вещото лице
потвърждава, че сред свалените от ищеца файлове имало лични такива, но със сигурност
видял, че има и много служебна информация. Съдът намира, че заключението на вещото
лице е пълно, ясно и обосновано, поради което го кредитира изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които
9
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да
обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася
по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в
исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него
(вж. Решение № 335 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 4502/2023 г., IV г. о., ВКС, Решение № 216
от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г.О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр.
д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г.О. и цитираните в последното решения).
Първият довод за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание, наведен в
исковата молба, е за формално изпълнение на процедурата по чл. 193 КТ, тъй като на ищеца
не бил предоставен докладът на Е. Ш., станал повод за налагане на дисциплинарно
наказание. Съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ преди
налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените от него
доказателства. Изслушването на работника или служителя, респ. приемането на писмените
му обяснения е задължение на работодателя. Това действие е част от дисциплинарната
процедура и е нейно задължително изискване. Съдебната практика приема, че законът не
предвижда изискване за форма, в която тези обяснения да бъдат дадени, нито има изискване
за формално иницииране на дисциплинарното производство, работодателят не е длъжен да
посочва обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му
квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво
нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията (вж. Решение № 174 от
03.06.2013 г. по гр. д. № 691/2012 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. №
826/2009 г., ІV Г.О., ВКС).
В настоящия случай констатациите от доклада на свидетеля Ш. достатъчно подробно са
описани в искането за даване на обяснения, поради което невръчването на самия документ
на служителя по никакъв начин не е препятствало правото му на защита. Такова задължение
за работодателя би съществувало при липса на описание на конкретното нарушение в
искането, заместено с препращане към цитирания доклад, каквато хипотеза не е налице в
конкретния случай. Искането за даване на обяснения съдържа подробно описание на всички
елементи от обективна и субективна страна на твърдяното нарушение с посочване на датата
на извършване – 18.12.2024 г., и действията на ищеца, в които се изразява нарушението –
свалянето на лично, неоторизирано устройство на цялата информация, съдържаща се на
служебно споделено пространство (OneDrive). С уточнението, че се касае за цялата налична
в OneDrive информация, като неизчерпателно са изброени и конкретни данни – лични данни
на служители на дружеството, файлове със заплати, резултати на служители и на
компанията и друга конфиденциална информация и търговски тайни на работодателя, е
отпаднала необходимостта от цитиране на всички свалени 1783 файла, каквито са
твърденията на процесуалния представител на ищеца. Изводът, че описанието на
нарушението в искането за даване на обяснения е било достатъчно ясно и конкретно, се
10
потвърждава и от обстоятелството, че служителят е упражнил пълноценно дадената му
възможност и е депозирал своите писмени обяснения. Налице е тъждество между деянието,
посочено като основание за налагане на дисциплинарно наказание, и това, за което
работодателят е поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ. Служителят е могъл ефективно да
се защити, а съдът – да прецени за какво деяние иде реч. Следва да бъде подчертано, че е
правно ирелевантно за законността на дисциплинарната процедура обстоятелството дали
проверката срещу ищеца е била инцидентна или регулярна при напускане на служител от
толкова високо ниво, за разлика от резултатите от нея. Начинът, по който работодателят е
узнал за извършеното нарушение, е неотносим към спора, доколкото няма данни по делото, а
и твърдения за недобросъвестно упражняване на трудови права от страна на работодателя.
Липсата на пороци в самата уволнителна заповед, както и на данни по делото за наличие на
закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, обуславят разглеждане на спора по същество.
Другата група възражения, наведени в исковата молба, касаят правилното
интерпретиране на действията на ищеца, извършени на процесната дата – 18.12.2024 г., и
обстоятелствата, при които са били предприети същите. В тази връзка настоящият съдебен
състав намира, че правно укоримо от гледна точка на трудовата дисциплина е не самото
използване на личен компютър за служебни цели. От изслушаните свидетелски показания
безспорно беше установено, че това не е било изключение в ответното дружество – както с
оглед техническите проблеми, за които говори и вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, неизбежно съпътстващи работата на компания с толкова голям брой техника,
така и с оглед необходимостта на служителите от висшия мениджмънт да се отзовават и в
неработни дни. Част от работния процес е било и свалянето на отделни файлове от
служебния OneDrive – както от служители на дружеството, така и от негови клиенти. В тази
връзка не може да бъде приета забележката на процесуалния представител на ищеца, че
файлове от неговия OneDrive били теглени и на други дати, различни от процесната, но за
тях нямало образувано дисциплинарно производство срещу него. От представената по
делото справка от вътрешната информационна система на ответното дружество се
установява, че се касае за сваляне на единични файлове, което, както беше установено, е
било част от нормалния ход на работата в дружеството – например два файла на 16.12.2024
г., пет файла на 02.12.2024 г. и по един файл на 11.11.2024 г., 12.11.2024 г., 15.11.2024 г.,
22.11.2024 г. и 06.12.2024 г.
Това, което работодателят е приел за грубо нарушение на трудовата дисциплина, е
свалянето на лично, некорпоративно устройство на огромен обем конфиденциална
информация, собственост на дружеството – общо 1783 файла. Фактическото извършване на
твърдяното дисциплинарно нарушение беше установено по безспорен начин от събрания по
делото доказателствен материал (писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства и заключението на съдебно-техническата експертиза). С тези свои действия Б. И.
виновно е нарушил едно от основните правила, установени в отношенията му с
работодателя, останало непроменено през целия период на действия на трудовия му договор
– авторските и всички други права върху обектите на интелектуална собственост, създадени
11
от служителя по време на работата му в ответното дружество, били собственост на
работодателя и при прекратяване на трудовото правоотношение между страните служителят
трябвало да ги върне на работодателя. Това задължение на ищеца е било предвидено още в
подписания на 14.08.2015 г. трудов договор и е трябвало да бъде спазвано, независимо дали
служителят е бил запознат или не с приетите в ответното дружество политики, които само са
го конкретизирали. Описаните в уволнителната заповед и установени от доказателствата по
делото действия на ищеца следва да се квалифицират като нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 КТ, най-същественото от които е „злоупотреба с
доверието на работодателя“, предвидено като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ.
Съгласно константната съдебна практика несъмнено злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с
доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна
облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия,
компрометиращи оказаното му от работодателя доверие, както и когато с действията си е
злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени
умишлено. Съгласно чл. 126, т. 9 КТ работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен
към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на
предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява
дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ, като нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие
между работник и работодател (вж. Решение № 108 от 21.04.2015 г. по гр. д. № 5516/2014 г.,
III г. о., ВКС, Решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г., ВКС, ІV Г.О., Решение
№ 56 от 12.03.2014 г. по гр. д. № 4607/2013 г., ВКС, ІV Г.О., Решение № 379 от 11.10.2011 г.
по гр. д. № 100/2011 г., ВКС, ІV Г.О., Решение № 20 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3785/2015 г.,
III г. о., ВКС). Отличителният признак на понятието е, че работникът или служителят е
извършил деянието недобросъвестно, тъй като трудовият договор е сключен с оглед
личността му, а работодателят се е доверил на неговата добросъвестност при изпълнението
на задълженията (чл. 8, ал. 1 КТ). Недобросъвестното поведение в гражданското право е
умишлено виновно поведение, поради което в конкретния случай то представлява умишлено
неизпълнение на трудово задължение. Не е необходимо настъпването на вреди за
осъществяване фактическия състав на деянието, доколкото КТ не предвижда такъв елемент
(юридически факт), но този факт е от значение за преценка на тежестта на нарушението
съгласно чл. 189 КТ. Следователно злоупотребата с доверие в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т.
4 КТ представлява умишлено (при пряк или евентуален умисъл) неизпълнение на трудово
задължение (вж. Решение № 129 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 4280/2018 г., III г. о., ВКС,
Решение № 60285 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 1871/2021 г., III г. о., ВКС).
Възлагането на управленчески функции предпоставя една по-висока степен на оказано
от работодателя доверие, поради което изпълняващият ги работник или служител е длъжен
12
да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред външни за
предприятието лица, така и пред работниците и служителите на предприятието. Когато
работникът е лице, натоварено с управленски функции, всяко неизпълнение на задължението
за лоялност към работодателя може да бъде окачествено като злоупотреба с доверието на
последния. Преднамерените действия с цел извличане на имотна облага несъмнено
съставляват такава злоупотреба, но злоупотреба е налице и когато, без да е извлечена имотна
облага, с поведението си работникът не оправдава оказаното от работодателя доверие. В
частност, когато се касае за ръководен персонал, от когото работодателят очаква да
контролира изпълнението на трудовите задължения на подчинените си и да гарантира
спазването на трудовата дисциплина, оказаното доверие е по-високо, съответно по-тежко
нарушение съставлява злоупотребата с това доверие. Когато служителят, натоварен с
управленчески функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в
разрез със задължението за лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно
нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение
(вж. Решение № 379 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 100/2011 г., IV г. о., ВКС, Решение № 86 от
25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ВКС).
Копирането на огромен обем информация, собственост на работодателя, която е
станала достояние на ищеца в качеството му на заемащ една от най-високите позиции в
ответното дружество – „директор информационна сигурност“, на негово лично устройство,
извън контрола на ответника, 20 дни преди да отправи едностранно предизвестие за
прекратяване на трудовия си договор, безспорно е компрометирало отношенията на доверие
между страните. Нарушението е извършено от служителя виновно. Направените в исковата
молба твърдения, че изтеглянето на файловете започнало автоматично и било
преустановено от ищеца незабавно, бяха опровергани от събрания по делото доказателствен
материал. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза единствената
възможност за няколко минути да бъдат свалени от OneDrive 1783 файла била чрез нарочно
избиране от падащото меню за съответната папка на функцията „Always keep on this device“
в програмата OneDrive client. Автоматичното сваляне на цялата тази информация след
синхронизация на личното устройство на ищеца със служебния му OneDrive е изключена от
техническа гледна точка. Т.е. били са необходими целенасочени действия от страна на
служителя за постигане на този резултат. Справката от вътрешната система на ответника за
свалените файлове опровергава и другото твърдение на ищеца – че веднага след като
разбрал какво се случва, прекъснал връзката с OneDrive. Свалянето на файлове започнало в
09:57 ч. и приключило в 10:40 ч. – твърде дълъг период от време, необходим на ищеца да
разбере какво се случва с оглед неговата квалификация и заеманата длъжност. При тези
безспорно установени данни настоящият съдебен състав намира, че беше доказана и
субективната страна на правонарушението. Направените в тази насока възражения в
исковата молба не могат да бъдат приети.
Виновно извършеното от Б. И. дисциплинарно нарушение е тежко и настоящият
съдебен състав намира, че правилно работодателят е наложил за него най-тежкото
13
дисциплинарно наказание. Вярно е, че и в хипотезите на констатирано нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1 КТ работодателят винаги има право да прецени дали
да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да
определи вида на наказанието. При избора на наказание работодателят е длъжен да се
ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението
(определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината),
обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. При
нарушенията по чл. 190, ал. 1 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1
КТ съгласно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ. Това означава, че и при тези
нарушения работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните
наказания съответства на извършените нарушения. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е
задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на
наложеното дисциплинарно наказание и в случаите по чл. 190, ал. 1 КТ. Във всички случаи
наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение (вж. Решение №
117 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 1306/2011 г., ВКС, ІV Г.О.). Тази преценка следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към
конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване
на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебен контрол (вж.
Решение № 44 от 22.02.2018 г. по гр. д. № 2306/2017 г., ВКС, ІV Г.О., Решение № 372 от
01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ВКС, ІV Г.О., Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д.
№ 1417/2011 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 372 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ВКС,
ІV Г.О.).
В исковата молба е направено възражение за несъответствие на наложеното наказание
с тежестта на извършеното от ищеца нарушение, като не било съобразено обстоятелството,
че за 10 години служба ищецът нямал наложено нито едно дисциплинарно наказание, бил
повишаван многократно и достигнал до една от най-високите позиции в ответното
дружество. Настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно. Именно
включването на ищеца във висшия мениджмънт на компанията и свързаното с длъжността
високо доверие, дадено му от работодателя, са обстоятелства, несъвместими с копиране на
огромен обем служебна информация без знанието на ответника. Нарушението е значимо,
доколкото засяга информация, пряко свързана с дейността на работодателя, която по своя
характер е поверителна. Със свалянето й на лично устройство на служителя, извън контрола
на работодателя, се създават предпоставки за злоупотреба с тази информация чрез
нерегламентиран достъп до нея и използването й, без надлежно разрешение от нейния
собственик, което би могло да доведе до значителни вредни последици за ответното
дружество. Сериозността на извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина е
толкова голяма, че омаловажава дългогодишната му безупречна до този момент работа за
14
ответника. Аргумент за съответствие на тежестта на наложеното наказание с тежестта на
извършеното нарушение е и субективното отношение на ищеца към собствените му
действия, който в нито един момент не е изразил съжаление за стореното, а в дадените
писмени обяснения е опитал да обясни случилото се с непознаване на функциите на
OneDrive. Именно недопустимото от гледна точка на трудовата дисциплина поведение от
страна на ищеца е мотивирало работодателя след случилото се на 18.12.2024 г. да настрои
различни аларми в използвания софтуер, които да се активират при масово сваляне на
файлове – неизползвана до този момент функционалност. Като се отчетат сериозните
последици, които подобно дисциплинарно нарушение би могло да има за работодателя,
неблагоприятното отражение на допускането му по отношение на останалите служители на
дружеството с оглед заеманата от ищеца ръководна длъжност, както и липсата на сериозно и
критично отношение на последния към собствената му простъпка, се налага изводът за
съответствие на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание с тежестта на
извършеното нарушение. Преценката на работодателя е правилна, а направените в тази
насока възражения в исковата молба не може да бъдат споделени.
Други възражения за незаконност на извършеното от ответника уволнение не са
наведени от ищеца.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че ответникът –
работодател доказа, че законно е упражнил правото си на уволнение, доколкото ищецът е
извършил виновно тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което правилно му е било
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание с мотивирана и обоснована заповед при
спазване на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и след изпълнение на процедурата по чл. 193, ал.
1 КТ. Този краен извод води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, който следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид
обстоятелството, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е акцесорен на първия, то същият се явява
неоснователен и също следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на направените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7040,99 лева с ДДС, като е
представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им извършване.
Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на така
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за възнаграждения за адвокатска
15
работа. От друга страна, в най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд се
приема, че след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по
дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004
г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на
даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004
г. минимални размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна
услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения
между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101,
§ 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС,
Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС).
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече –
фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т.
д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023
г., ІV г. о., ВКС). Съдът, като съобрази обстоятелството, че по настоящото производство бяха
проведени три съдебни заседания, с изслушване на една експертиза, трима свидетели и
събиране на допълнителни писмени доказателства, и като взе предвид, че действителната
правна и фактическа сложност на делото не е малка, намира, че на ответника следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1610 лева без ДДС или
1932 лева с ДДС вместо поисканите 7040,99 лева с ДДС. С оглед изложеното, предвид
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Б. И. И. следва да бъде
осъден да заплати на ответника „Текноледж ОПС България“ ЕООД сумата в размер на 1932
лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, срещу „Текноледж ОПС България“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителите А. Д. Й. и А. А., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Младост“, ул. „Генерал Йордан Венедиков“ № 8, бл. Призма Офиси, кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; и иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 2343,48 лева, представляваща обезщетение за оставането му без
работа поради уволнението за периода от 04.02.2025 г. до 10.02.2025 г., при брутно месечно
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението в размер на
11717,39 лева.
16
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Б. И. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Текноледж ОПС България“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителите А. Д. Й. и А. А., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост“, ул. „Генерал Йордан Венедиков“ № 8, бл. Призма
Офиси, сумата 1932 (хиляда деветстотин тридесет и два) лева, представляваща направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от днес – 17.12.2025 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17