№ 118
гр. Благоевград, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №
20231200900230 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 15503/06.12.2023
г., подадена от С. А. Х., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител А. М. Д., ЕГН **********, и двете с
адрес: с. Д., общ. Г., обл. Б., ул. *, чрез адв. Н. Н. Д., с адрес за призоваване: гр.
С., пл. *, сграда ***, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ***, представлявано от С. П. и К. К..
Ищцата сочи в исковата молба се, че на 10.01.2023 г. около 07:40 ч. в гр.
Гоце Делчев, на бул. „Гоце Делчев“, пред НПГ,Димитър Талев“ е настъпило
ПТП между МПС марка „Фолксваген Бора“, с peг. № *, собственост на В. Н.
Т., управлявано от правоспособния водач М. Д. Т. и пешеходка и С. А. Х..
Твърди се, че водачът на МПС марка „Фолксваген Бора“, с peг. № *,
управлявано от водача М. Д. Т., движейки се по бул. „Гоце Делчев“ в посока
към кръгово кръстовище след магазин „Лидъл“, блъска пресичащата на
пешеходна пътека С. Х.. По повод на произшествието е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица по описа на ОД на МВР - Благоевград, РУ
Гоце Делчев и образувано ДП № 12/2023 г. по описа на РУ Гоце Делчев и
пр.пр. № 335/2023 г. по описа на РП Благоевград. Непосредствено след
произшествието ищцата е постъпила в МБАЛ „Иван Скендеров“ ЕООД, гр.
Гоце Делчев, в Отделението по анестезиология и интензивно лечение с
1
оплаквания от болки в кръста, чувствала се притеснена и замаяна. Поставена
й е окончателна диагноза травматичен шок, вследствие на което е приложена
аналгетична терапия. Извършени са й множество изследвания, инвазивни,
диагностични и терапевтични процедури, както и консултации със
специалисти, които установяват фрактура (абрис) на предния ръб на тялото на
Л4; интракорпурално херниране на дискови фрагменти в субдискални ламели;
медианни дискови протрузии на нива Л4-5, Л5-ЕС1; навяхване и разтягане на
ставния апарат на гръдната част на гръбначния стълб. На 13.01.2023г. е
преместена в Ортопедичното отделение на същата болница за продължаване
на лечението, където и е поставена диагноза навяхване и разтягане на ставния
апарат на гръдната част на гръбначния стълб; фрактура вертебре L4 за
консервативно лечение при гръбначномозъчни травми. Извършени са й
изследвания и компютърна томография на гръбначен стълб. Визуализират се
данни за абрис от предния ръб на горната повърхност на четвърти поясен
прешлен; интракорпурално херниране на дискови фрагменти в субдискални
ламели; медианни дискови протрузии на нива Л4-5, Л5-ЕС1. С оглед така
диагностицираните травми е назначена терапия, състояща се от инфузия на
водно-електролитни разтвори, обезболяващи и противоточно терапия. На
16.01.2023 г. ищцата е изписана за продължаване на лечението в домашни
условия и й е поставен *. В следствие на претърпените телесни увреждания
грижите за пострадалата били поети изцяло от семейството й, което карало
същата да изпитва *, че е * и се налагало близките й да полагат ежедневни
грижи за нея и да е в тежест на всички, оставяйки я в продължение на няколко
месеца след инцидента без личен живот. След процесното ПТП тя започнала
да посещава ***, които съставлявали новото й ежедневие. Съгласно експертна
справка от посещение при * Н. А., у ищцата се наблюдавали завишени нива на
***, свързани с момента на инцидента. Излага се, че случилото се отразило
трайно негативно върху *** С. Х., тя била станала значително ***, започнала
по-рядко да излиза от дома си, в голяма степен било нарушено ***
неопределено продължителен период от време. След ПТП тя се *** Навежда
се, че преди инцидента пострадалата била физически здрава, изключително
жизнена, добронамерена, отзивчива, инициативна, изпълнена с желание да
живее.
С Молба от 05.07.2023г., ищцата е предявила писмена претенция в
ответното дружество за изплащане на обезщетение. В тримесечен срок
2
визиран в КЗ, изтекъл и към момента плащане няма.
По изложените в исковата молба съображения се иска от съда
постановяване на решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищцата
сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, частично предявени от сумата в
размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева за причинените й неимуществени
вреди в резултат на ПТП от 10.01.2023 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на
уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 05.07.2023 г. до
окончателното й изплащане. В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответника по делото, с който оспорва предявения иск
изцяло по основание и размер. Счита, че към настоящия момент не са
установени по надлежен ред вината, противоправността на действията на
соченото за деликвент лице - застрахования към ответното дружество водач,
както и причинно - следствената връзка между неговото поведение и
настъпилия вредоносен резултат - настъпилите телесни увреждания на
ищцата. Затова оспорва твърдението, че водача е причинил настъпването на
деликта. Оспорва противоправността и вината на поведението на соченото за
деликвент лице и причинно - следствена връзка между неговото поведение и
вредоносния резултат - телесните увреждания на ищцата. Оспорва се с
отговора на ИМ, настъпването на посочените в ИМ телесни травми, като
счита, че категорично доказани медицински данни за получени травматични
увреждания са: -Контузия в областта на кръста с палпаторна болезненост; -
Медианни дискови протрузии на нива Л4-5 и Л5-Ес1 (между 4-ти и 5-ти
поясни и между 5-ти поясен и 1-ви кръстен прешлени), които са, найвероятно,
от травматимчен произход. Назначено е било лечение - носене на ***. Било е
причинено *** (за период над 30 дни), което по смисъла на чл.129 от НК е
средна телесна повреда. Същата квалификация по отношение медико -
биологичната характеристика би била и при наличие на абрис на предния
горен ръб на тялото на 4-ти поясин прешлен (ако бъде доказано категорично
наличието на такова счупване). Оздравителният период, който зависи
изключително от правилно провеждане на лечебния процес (включвайки
освен болкоуспокояващи медикаменти и провеждане на физиотерапевтични и
рехабилитационни мероприятия) е обичайно около 3-4 месеца. Предвид
изложеното, счита, че адекватната сума за обезщетение с оглед на
предоставените медицински данни и последвалото лечение следва да е до 20
3
000 лв., ако искът бъде доказан по основание и без да се отчита евентуално
съпричиняване на вредата. Прави евентуално възражение за съпричиняване на
вредата от страна на ищцата посочвайки, че ищцата не е спазила правилата за
движение по пътищата, а дори и да ги е спазила, то тя е могла да избегне
удара, но не е направила необходимото, за което е имал обективна възможност.
Завишила е риска от собственото си увреждане нарушавайки ЗДвП - чл. 113.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която ищцата допълва и пояснява първоначалната такава. Във връзка със
заявеното от ответника, ищцата поддържа всички свои доказателствени
искания и ще се ползва от всички приложени писмени документи към
исковата молба. Всички изложени от нея обстоятелства и твърдения били
доказуеми в настоящия процес, като съответно е направила всички
доказателствени искания, необходими за провеждане на пълно и главно
доказване, които поддържа и счита, че същите са относими, допустими и
абсолютно необходими с оглед възможността да докаже твърдените факти и
обстоятелства относно ПТП - търпените неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания вследствие от получените телесни
увреждания, както и наличие на преживявания от **** характер. Във връзка с
твърдяното от ответника съпричиняване от страна на пострадалата, се
навежда, че по делото липсвали каквито и да било данни, че ищцата е можела
да избегне удара с лекия автомобил, но не е направила необходимото, за което
е имала обективна възможност. Навежда се също, че пострадалата е пресичила
на пешеходна пътека, на обозначеното за пресичане място. Поддържат всички
представени към исковата молба доказателства и постъпил е отговор на
допълнителната искова молба, в който се поддържа заявеното в отговора на
исковата молба. Сочи се, че в допълнителната искова молба, ищецът само
поддържал вече заявеното, като липсвала допълнителна искова молба, така
както била предвидена в закона.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди
доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От представената САТЕ и от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 10.01.2023 г. се установи механизма на процесното ПТП, а именно, „че
на 10.01.2023 г. около 07:30 ч. * С. Х. пристигнала да НПГ „Д. Талев“ в гр.
4
Гоце Делчев с автомобил, управляван от дядо й М. Д.. Д. спрял управлявания
от него лек автомобил от дясната страна на платното за движение на бул.
„Гоце Делчев“, гледано от изхода към центъра на гр. Гоце Делчев. Х. слязла от
автомобила на дядо си, придвижила се до пешеходна пътека, намираща се
срещу входа на гимназията и предприела пресичане по пешеходната пътека. В
това време, в посока от центъра към изхода на гр. Гоце Делчев, се движил лек
автомобил марка и модел Фолксваген Бора с per. № *, управляван от М. Т..
Лекият автомобил Фолксваген се движил по вътрешната лента — тази до
двойната разделителна линия. При приближаване на професионалната
гимназия и Т-образното кръстовище на бул. „Г. Делчев“ с ул. „Байкал“ ,
водачът Т. забелязала, че от дясната й страна от ул. „Байкал“ навлиза
автомобил (неустановен по делото), който автомобил бил предприел завиване
наясно по бул. „Г. Делчев“. Т. отклонила вниманието си, гледайки надясно и
не видяла движещата се по пешеходната пътека пешеходката Х..
С предната част на лекия автомобил била блъсната пешеходката Х.. В момента
на блъскане, Х. била с дясната си страна към фронта на лекия автомобил
Фолксваген. Тялото на пешеходката било изхвърлено напред, като
пешеходката паднала на терена и се плъзнала напред в посока към изхода на
гр. Гоце Делчев като се установило в близост до локва на платното за
движение, приблизително по дължина срещу първото инвалидно паркомясто
от към страната на гимназията. Лекият автомобил Фолксваген спрял.
Пешеходката Х. получила травматични увреждания вследствие на ПТП“.
Според експертното заключение причината за настъпване на ПТП не от
технически, а е от субективен характер, изразяваща се в несвоевременно
реагиране на опасността по предприемане на спиране от страна водача на
лекия автомобил Фолксваген Бора -Т..
От САТЕ се установява, че технически е било възможно ПТП да се
предотврати, като пешеходката Х. спре на разстоЯ.е около 6,6 м след
навлизането й в платното за движение върху пешеходката пътека. Така
разгледаната възможност за предотвратяване на ПТП от страна на
пешеходката и от на пешеходна пътека е само техническа възможност.
Експертът обаче посочва, че пешеходците са участници в движението по
пътищата, които разполагат с гарантирана от закона възможност да
преминават през пътното платно, включително по пешеходна пътека и да
5
очакват от друго лице - в случая водач на моторно превозно средство (МПС),
да ги пропусне. Правото на преминаване през пътното платно при наличие на
пешеходни пътеки или места, сигнализирани по друг начин, се допълва от
правото на предимство, с което пешеходците разполагат.
В приетата по делото и неоспорена СМЕ, вещото лице е приело, че са
установени обективни, рентгенологични /образното изследване-компютьрна
томография/ и клинични данни за травма в областта на поясния отдел на
гръбначния стълб - контузионна рана в поясната област, счупване /фрактура
абриз/ на тялото на четвърти поясен прешлен, дискови протрузии на ниво
четвърти - пети поясни прешлени и пети поясен - първи сакрален прешлени.
Във връзка с тези увреждания, след лечение и наблюдение от три дни в
интензивно отделение, била преведена за продължаване на лечението й, в
травматологично отделение, където след лечение от три дни на 16.01.23год.
била изписана, за продължаване на лечението в домашно-амбулаторни
условия с диагноза - Навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната
част на гръбначния стълб. Фрактура вертебре Л4. Поставен й бил херсингов
корсет който е носила около 2 месеца, като през това време и изпитвала
затруднения в обслужването и й се е налагала чужда помощ. Във времето
постепенно се е раздвижвала и възстановявала. Към настоящия момент сочи,
че болките в гърба и кръста са попреминали, като понякога се проявяват - при
физическо натоварване, ставане, сядане и влошаване на времето.
СМЕ установява още, че в конкретния случай не са налице данни за
изпадане на пострадалата в пълно безсъзнателно състоЯ.е - комоционна кома,
не са налице данни за състоЯ.е проявило се с опасност за живота й в резултат
от травматичен шок, като остър застрашаващ живота срив на
хемодинамиката, поради което същите по своя медико-биологичен критерий
следва да се преценят като разстройство на здравето, не опасно за живота.
Установи се още от експертизата, че установените обективни,
рентгенологични /образното изследване-компютърна томография/ и клинични
данни за травма в областта на поясния отдел на гръбначния стълб -
контузионна рана в поясната област, счупване /фрактура абриз/ на тялото на
четвърти поясен прешлен, и най-вече установените дискови ПРОТРУЗИИ на
ниво четвърти – пети поясни прешлени и пети поясен - първи сакрален
прешлени, /данни за постравматична дискова херния на ниво 4-5 поясни
прешлени/ са довели до: трайно затруднение движението на снагата, за около
6
5 месеца, като в този срок се включва времето на имобилизацията с корсета и
времето на раздвижване до възстановяване на основната носеща функция на
снагата. Експертът сочи, че след този период пострадалата, може да име
болки в кръста.
Вещото лице сочи, че освен горепосочените болки мястото на травмите
и затруднения в движението на снагата, пострадалата е изпитвала болки и
дискомфорт и в други области, на крайниците и тялото, свързани със
залежаване по време на имобилизацията, нарушената физическа активност,
затруднения в придвижване и обслужване, и последващото раздвижване,
постепенно, подобряващи се в горепосочените срокове. Болките в поясната
област в началото са били по-силни и постоянни, като във времето постепенно
са намалявали и са се разреждали като честота, провокирани от физическо
натоварване, рязко движение в областта на пояса, кръста и влошаване на
времето.
Експертизата установява още, че е налице частично окапване,
разреждане на косата „от стреса", което е довело до - *** с продължителност
от месеци.
Установява се още от експертизата, че травматични увреждания, и
последиците от тях са в непосредствена и в пряка причинно-следствено връзка
с процесното ПТП.
В приетата по делото и неоспорена съдебно-*ична експертиза, вещото
лице е приело, че при осв. С. Х. е налице промяна в **** състоЯ.е, изразяващо
се в ***/ относно *, страх при пресичане на улицата, както и обида от това, че
не е потърсена от жената, до етап в който вижда във всяка жена по улиците,
жената която я е блъснала с колата, както и че С. продължава да *** след
ПТП.
Установява се още от експертизата,че причинените физ* са затруднили
движението на С. за период от три месеца и е носила корсет, което й пречело
тя да общува със съучениците си. Към момента тя била * поради
притесненията й за * и това че ***.
След направени редица изследвания експертът е установил,че С. се е
върнала на училище, общува със съучениците си, но * е * от това което й се е
случило. При нея се наблюдавала *** вследствие на преживяното, страх от
пресичане на път, съпроводени от *** /физически; по бърза умора и ускорен
7
пулс/.
По делото е разпитан свидетеля М. Д. – дядо на С., от показанията на
който се установяват причините за настъпването на процесното ПТП,
обективното състоЯ.е на ищцата и обстоятелства след настъпването на самото
ПТП, като „викане на полиция“, превозване до болнично заведение и т.н.
По делото са разпитани свидетелите Н. Д. и А. Х., от които се
установява обективното състоЯ.е на пострадалата след процесното ПТП,
претърпените физически и **, и неблагоприятните последици от тях, както и
факта, че тези увреждания са довели и до *** и промяна в начина на живот.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
еднопосочни и взаимосвързани, кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал.
По делото е представена медицинска документация, която установява
получените травми и направените медицински интервенции.
По делото не е спорно обстоятелството, че към датата на събитието,
МПС с ДКН * има активна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество – ЗД „Бул Инс“АД, с начална дата на покритие
29.11.2022г. и крайна дата на покритие 28.11.2023 г.
За претърпените неимуществени вреди е подадена писмена
застрахователна претенция до ЗД „ Бул Инс“ АД с искане за изплащане на
обезщетение в размер на 80 000 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Нормата на чл.429, ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно
отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО“ и изтичане на
срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване
на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
8
писмена претенция пред застрахователя – ответник на 05.07.23г. /видно от
обратна разписка за доставяне/ предвиденият тримесечен срок е изтекъл,
поради което настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са
допустими.
Правно релевантните факти по отношение на предявените искове са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска „Гражданска отговорност“, сключен между делинквента и
ответното дружество, противоправно деЯ.е на делинквента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деЯ.ето, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска „гражданска отговорност“ с делинквента.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деЯ.ето от
страна на извършителя е установена с оглед изводите на страните по делото не
са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е
в застрахователно правоотношение, покриващо риска „гражданска
отговорност“ с делинквента.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деЯ.ето
от страна на извършителя е установена. От събраните по делото писмени
доказателства, както и от заключението на вещите лица по приетите СМЕ и
САТЕ, се установи, че получените от ищцата увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Настъпилите вреди в резултат на противоправното поведение на
делинквента, както и причинно-следствената връзка между деЯ.ето и вредите
се установяват от съдебно-медицинската експертиза и от САТЕ които
настоящият съдебен състав кредитира като обективни и обосновани.
Според посочените експертизи, получените травматични увреждания от
ищцата са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Доказаните в процеса телесни увреждания са травма в областта на
поясния отдел на гръбначния стълб - контузионна рана в поясната област,
счупване /фрактура абриз/ на тялото на четвърти поясен прешлен, дискови
протрузии на ниво четвърти - пети поясни прешлени и пети поясен - първи
9
сакрален прешлени, навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната част
на гръбначния стълб, фрактура вертебре Л4, травма в областта на поясния
отдел на гръбначния стълб - контузионна рана в поясната област, счупване
/фрактура абриз/ на тялото на четвърти поясен прешлен, установени дискови
ПРОТРУЗИИ на ниво четвърти – пети поясни прешлени и пети поясен - първи
сакрален прешлени, /данни за постравматична дискова херния на ниво 4-5
поясни прешлени/, частично окапване, разреждане на косата „от стреса".
Освен телесните увреждания, по делото се установи от приетата и
кредитирана от съда съдебно – *ична експертиза, както и от разпитаните по
делото свидетели, че при С. Х. е налице промяна в **** състоЯ.е, изразяващо
се в ***/ относно *, страх при пресичане на улицата, както и обида от това, че
не е потърсена от жената, до етап в който вижда във всяка жена по улиците,
жената която я е блъснала с колата. Установява се още от експертизата, че
причинените физически и травми са затруднили движението на С. за период от
три месеца, тъй като е носила корсет, което довело и до липса в
комуникацията със съучениците й. Установи се, че към момента тя е * че ***.
При нея се наблюдавала *** вследствие на преживяното, страх от пресичане
на път, съпроводени от *** /физически; по бърза умора и ускорен пулс/.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.432 от КЗ,
следва да бъде ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди се
явява доказан по основание. Налице са предпоставките за уважаване на
исковата претенция - виновно противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС, вредоносен резултат и причинно-следствена връзка
между деЯ.ето и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде
ангажирана.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при
10
определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-
икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата
/решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на ВКС, IV г. о. / и
икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото
/решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, II т. о. и решение
№ 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на ВКС, II т. о. /, стояща в основата
на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди
/решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о./. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение
на увреждащото деЯ.е в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на
физически болки и страдания, стрес, потиснатост и безпокойство, търпени от
ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП
травматични увреждания. Към момента на инцидента ищцата е бил на ***, в *
възраст, като естеството на уврежданията, основно – фрактурите на
прешлените и гръбнака, са довели до продължителното й обездвижване,
залежаване, лишаване от възможността пълноценно да контактува с
приятелите си. С. е била принудена два месеца да се придвижва с ортопедичен
корсет, който значително е ограничавал движенията й, поради което се е
нуждаела от помощ от близките си за ежедневните си дейности, хранене и
тоалет. Последната получила и редица други травми, които са нарушили
нормалния начинна живот. Горното, наред с изживения стрес и безпокойство
след ПТП, включително при пресичане, е довело до ***. Още повече, че
процесното ПТП е довело и до ***, което за подрастващ на посочената възраст
е от изключително значение.
В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани
неблагоприятни проявления от причинените на ищцата увреждания –
физически болки и страдания, стрес, потиснатост и безпокойство, налагат
определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на
обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да
11
допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 40 000
лева, която сума следва да осъди ответника да заплати на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от 05.07.2023 г. до окончателното й заплащане.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г., решение № 60112/01.12.2021 г. по т. д. № 1221/2020 г. и решение
№ 72/29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. / изоставя възприетото в предходни
решения на съда /решение № 93/27.11.2020 г. по т. д. № 2013/2019 г. /
становище, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 496,
ал. 1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от
двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при
липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава.
Съдът намира за неоснователни всички въведени с отговора на исковата
молба от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, което да налага намаляване на размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Следва да се посочи, че ответникът следва да
установи не само твърдените действия/бездействия на пострадалия, но и
причинната връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат, което не бе
сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена както в
ППВС № 17/1963 г., така и в решения № 99/08.10.2013 г. на ВКС по т. д. №
44/2012 г., II т. о., № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о., №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г., I т. о. и № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г. – "Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с
които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат,
като е създало условия за настъпването му или го е улеснило. ". По делото не
12
се установи от страна на ищцата да са допуснати нарушения на ЗдВП, които
обективно да допринесат за настъпване на вредоносния резултат.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство, съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗА. В представеният по делото договор за правна помощ, сключен с адв. Н. Д.
изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката.
Настоящият състав, като съобрази гореизложеното намира, че дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения или сумата от 3850
лева за осъществено процесуално представителство на ищеца.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд – гр.Благоевград държавна такса за
разглеждане на делото съобразно уважената част от иска, възлизаща по арг. от
чл.1 ТДТССГПК в размер на 1600 лв.
С оглед горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ***, представлявано от С. П. и К. К. да заплати на С.
А. Х., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител А. М. Д., ЕГН **********, и двете с адрес: с. Д., общ. Г.,
обл. Б., ул. *, чрез адв. Н. Н. Д., с адрес за призоваване: гр. С., пл. *, сграда
***, сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, частично предявени от
сумата в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева за причинените й
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 10.01.2023 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата
на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 05.07.2023 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
13
управление: гр. С., бул. ***, представлявано от С. П. и К. К. да заплати на адв.
Н. Н. Д., с адрес за призоваване: гр. С., пл. *, сграда *** сумата в размер на
3850 лева за осъществено процесуално представителство на ищеца.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ***, представлявано от С. П. и К. К. да заплати по
сметка на Окръжен съд – Благоевград, държавна такса за разглеждане на иска
съобразно уважената част, в размер на 1600 лв. (хиляда и шестстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Апелативен съд – гр. С..
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14