Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№      88         / 12.03.2018 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

    

 Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

   На  четиринадесети  февруари две хиляди и осемнадесета година

   в публичното заседание в следния  състав:

 

                                                                                         Районен съдия : Гроздан Грозев

                                                                            

Секретар: Веселина Красева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

АН  дело 51  по описа за    2018 година на РС-Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл.59 и следващите  от ЗАНН.

         Образувано е по повод постъпила жалба от И.Й.И. ***, против Наказателно постановление № 16-1253-001609/29.11.2016г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Твърди се, че едвали не НП не можело да се установи кога е издадено и дали не е извън сроковете по ЗАНН. Последното съмнение се извеждало от факта, че НП било връчено на жалбоподателя 13 месеца след неговото издаване, а той не бил сменял адреса си. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

            Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:     С атакуваното в настоящото производство НП на Началник СПП на ОДМВР-Хасково, на основание чл.174, ал.3 от ЗДв.П  на жалбоподателя е наложено наказание - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.  Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това, че на 30.10.2016г. около 11:15 часа  в гр.Хасково, на ул.“Картечар“ до дом №28, управлява собственият си товарен автомобил „*****“ с рег.№ *****, като  при извършената проверка водача отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“  №0088, и не носел СУМПС и контролен талон към него. На жалбоподателят е връчен и талон за медицинско изследване на кръвна проба. В последствие жалбоподателят не се е явил да даде кръвна проба. На место на водача е съставен АУАН № 185797/30.10.2016г. от св.С.Т.Т. в присъствието на св.А.А.. Акта е предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. В акта не е записано възражение. Такова няма направено и в срока по ЗАНН. В АУАН нарушенията са квалифицирани по чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДв.П и по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.

            Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Описаната в НП фактическа обстановка изцяло отговаря на тази описана в текстовата част на АУАН. Нарушението в НП, което е квалифицирано от контролният орган като такова по чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДв.П, е квалифицирано от административно-наказващия орган като такова по чл.174, ал.3 от ЗДв.П. , а второто нарушение е със същата правна квалификация - чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. НП е връчено на  нарушителя на 03.01.2018г., за което е направено отбелязване и е положен негов подпис в НП.

                  Като свидетели по делото са допуснати и разпитани св.С. Т.Т. и св. А.А. ***. Те поддържат изцяло  изнесеното в АУАН, относно установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на  АУАН на жалбоподателя.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява  неоснователна.

     Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДв.П действаща към датата на нарушението – чл.174, ал.(3) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.  

 Съгласно чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДв.П  - Чл. 171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Съгласно чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП - Чл. 100. Ал.(1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: т. 1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;

 Разпоредбата на чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП предвижда  - Чл. 183, ал. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т. 1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;

Следователно, деянията, за които е наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС на жалбоподателя са обявени от закона за наказуеми с административно наказание.

Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН  е описано конкретно точно и ясно установеното нарушение. Посочени са всички реквизити с оглед място, дата начин на извършване на нарушеният и обстоятелствата при които това е станало. На практика има и посочени  законови разпоредби, под които са подведени описаните нарушения. Действително за едното от тях, а именно за отказа на жалбоподателят да бъде изпробван за алкохол с техническо средство  алкотест „Дрегер 7510“  №0088 е посочена правна норма /квалификация/ която не съдържа правило на поведение, което се вменява на нарушителя и на практика имаме неточна правна квалификация за това нарушение в АУАН, което е процесуално нарушение. Според настоящият състав на съда, това нарушение не е от категорията на съществените такива, до колкото то е санирано с НП. Какво се има предвид от съда? В случая и НП съдържа всички изискващи се реквизити по чл.57 от ЗАНН, издаден е от компетентен орган в кръга на провомощията и най-важното в случа, е че на осн. чл.53, ал.2 от ЗАНН, административно наказващият орган е санирал с НП описаното по-горе процесуално нарушение като е дал правилната квалификация на нарушението а именно чл.174, ал.3 от ЗДвП. Това е така и е било възможно защото безспорно е установено извършването на нарушението, личността на нарушителя и неговата вина. На практика нарушението е било лично установено от описаните по-горе свидетели, те са установили безспорно, че то е извършено и от жалбоподателя, чиято самоличност е установено на место при проверката. Именно в тази хипотеза съдът намира, че правилно АНО е издал атакуваното НП, въпреки нередовността в акта, касаеща неправилно посочена правна квалификация на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Последното на практика е санирало нарушението в акта и е направило възможно жалбоподателят да разбере в какво точно се състои това нарушение което му се вменява и да се защити срещу него с подадена в настоящото производство жалба. По отношение на второто описано в АУАН и НП нарушение същото е с правилна правна квалификация и в двата акта. Ето защо и съдът намира, че не е на лице съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната на атакуваното НП.

Съдът намира за ирелевантни твърденията на жалбоподателя, че не бил спазен срока за издаване на НП. Видно от датата на издаване на същото, това е станало един месец след съставяне на АУАН. Тоест са спазени всички срокове за издаване на НП в това число и посочените инструктивни такива от жалбоподателя. Не може да се кредитира с твърдението, че тъй като не било връчено НП по-рано , а след 13 месеца, се пораждало съмнение, че НП е издадено по-късно. До колкото в ЗАНН не са посочени срокове в които следва да се връчи НП, съдът намира за неоснователни подобни твърдения, а също и за недоказани. Ето защо няма как това съмнение, на жалбоподателя да доведе до отмяната на НП, на това основание.

По същество съдът намира, че жалбоподателят е извършил описаните в НП нарушения квалифицирани като такива по чл.174, ал.3 от ЗДв.П и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП. Това изцяло се доказва от показанията на двамата свидетели разпитани в хода на съдебното следствие, чийто показания съдът кредитира изцяло като непротиворечиви , еднопосочни и взаимно допълващи се по отношение на установеното от свидетелите нарушение и на съставянето на АУАН за същото.  Нещо повече, възприетата фактическа обстановка и нарушение в АУАН и в НП не се и оспорва от жалбоподателя. Видно от АУАН, самият жалбоподател не е възразил срещу констатациите в акта. Нещо повече и в жалбата срещу НП се сочи единствено, че НП било му връчено след 13 месеца, което пораждало съмнения, че НП не е издадено в сроковете по ЗАНН. Никъде обаче не се оспорват твърденията в АУАН и НП и съответно от там пък показанията на свидетелите съдът намира за достоверни и ги кредитира изцяло с оглед констатираните нарушения.

Правилна е правната квалификация на нарушенията дадена в НП -  чл.174, ал.3, от ЗДв.П и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Правилно с оглед разпоредба на чл.174, ал.3, от ЗДв.П са определени и наказанията  по вид и размер наложени на жалбоподателя за това нарушение, а именно задължителните в такива случаи на нарушения и точно определени в ЗДв.П - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.

Правилно с оглед нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено наказание на осн. чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП, а именно единствено възможното и определено от закона – глоба в размер на 10 лева.

Съдът намира че в случая не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, т.е., че случаят е маловажен. В чл. 93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция намира, че процесното нарушение на ЗДв.П не съставлява маловажен случай. Отказа да бъде изпробван водача за употреба на алкохол, на практика е свързано в изключителна степен със сигурността и е продиктувано от безопасността на участниците в движението и опазването на тяхното здраве и живот. Освен това следва да се отбележи, че именно с оглед на тази безопасност и законодателят е предвидил две комулативни, доста високи наказания. Освен това последното нарушение е било извършено заедно с още едно по-леко наказуемо такова, а именно по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. последното говори за по висока степен на опасност на дееца и за незачитане на закона от негова страна. Затова и съдът намира че правилно е ангажирана неговата отговорност за описаните в НП нарушения и не са на лице предпоставките на  чл. 28 от ЗАНН.

Като взе предвид горното съдът намира, че НП следва да се  потвърди като законосъобразно.

            Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-1253-001609/29.11.2016г.  на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                  Районен съдия:/п/  не се чете

 

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.