Р Е Ш Е Н И Е
№482
от 13.07.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на дванадесети
юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа дело № 547/2022 г. по описа
на Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84 и следващите от
Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.
Образувано
е по жалба на Ф.Н.Х. против Решение
№ 4981/31.05.2022 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/.
Изложени
са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон. Причините за напускане на страната по произход са заплаха на неговите
живот и сигурност. Неправилно било прието, че Турция е трета сигурна държава,
като същата прилагала Женевската конвенция от 1951 г. единствено по отношение
на бежанци от Европа. Посочва, че принципът гзабрана за връщанеТ се прилага
както към връщания в държавата по произход, така и до връщания в друга държава,
където бежанецът може да бъде изложен на преследване. Акцентира също, че Турция
принудително изселва от собствената си територия сирийски граждани, за да ги
засели в районите на С., където преди това са живеели сирийски ***и. Липсвали
доводи, че Турция би приела обратно жалбоподателя и би му предоставила
международна зарила.
В
съдебно заседание жалбоподателят - Ф.Н.Х.,
редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител, излага
съображения за отмяна на оспореното решение. Не била обсъдена подробно
ситуацията в Република Турция, където жалбоподателят пребивавал в продължение
на шест месеца и в който период не му била предоставена възможност да
кандидатства за статут на бежанец
Ответникът
Р Заместник-председател на ДАБ при МС, редовно уведомен, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно уведомена, излага становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
На
15.11.2021 г. /с молба вх. № 105400-4117 Р л. 50/ Ф.Н.Х. от С. е поискал закрила в Република България. Молбата е
изпратена в ДАБ при МС.
На
23.11.2021 г. /с молба вх. № 4001 Р л. 49/ кандидатът е регистриран като Ф. /собствено/ Н. /бащино/ Х. /фамилно/
от мъжки пол, роден на *** г. в С., гражданин на С., ЛНЧ ********** /регистрационна
карта на чужденец, издадена от ДАБ при МС Р л. 31/, етническа принадлежност Р ***,
религия: ***, семейно положение Р *** /декларация Р л. 33, регистрационен лист
Р л. 47/.
На
21.03.2021 г. е проведено интервю с г-н Х.
/покана Р л. 36; протокол Р л. 24-26/. Същият заявява, че е роден в село Г.,
област Х., завършил е висшето си образование в университета в Дамаск,
специалност инженер по електроника, като работил като инженер в австрийска
фирма в Х. Отбил военна служба в периода от 1993 г. до 1996 г. През 2006 г.
сключил граждански брак с А. Ш. Д., като имал шест деца. Мотивирал молбата си
за закрила с общата обстановка на несигурност в С. поради войната, започнала
през 2011 г., вкл. и сраженията между редовната армия, свободната армия,
групировката ДАЕШ и различни ислямистки групировки.
През 2019 г. турската армия нападнала района, в който живеел. Положението
ставало по-зле, поради което през месец април 2021 г. заедно със семейството
си, майка си и една от сестрите си, напуснали нелегално С. и се установили в
гр. М., Турция, където живеели под наем /л. 48/. Всички притежавали документи
за временно пребиваване, издадени от турските власти, което им позволявало да
ползват здравни услуги. Децата му посещавали училище в Турция. Посочва, че не
можел да си намери работа, тъй като нямал право да напуска града. Отделно имало
и дискриминация към с., а освен това бил и ***. Решил да напусне Турция, тъй
като той и децата му нямали бъдеще там, като в край на месец октомври 2021 г.
преминал на територията на Република България не по законоустановения
ред и не през определените за целта места, като подал молба за закрила, тъй
като това била най-близката европейска държава. Заявява, че няма да се завърне
в С.. Уточнява, че не е имал проблеми заради етническата си и религиозна
принадлежност, с официалните власти в страната си по произход и Турция, както
и, че не е членувал в политически партии, не бил арестуван, срещу него не били
заведени дела нито в С., нито в друга държава, нито бил жертва на насилие, към
него не били отправяни заплахи.
На
12.01.2022 г. е постъпило становище от Държавна агенция гНационална сигурностТ,
че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето,
регистрирано като Ф.Н.Х., роден ***
г. в С., в случай че отговаря на условията по ЗУБ /л. 30; л. 32/.
Въз
основа на гореизложените факти и справки на Дирекция гМеждународна дейностТ към
ДАБ на МС относно С.а. р. от 09.03.2022 г. и Република Турция Р положение на с.
бежанци от 05.04.2022 г. /л. 15-21/ с Решение № 4981/31.05.2022 г.
Заместник-председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и
хуманитарен статут на Ф.Х.Н. /л. 8-13/.
Решението
е връчено на г-н Х. на 07.06.2022 г.
При
така установеното от фактическа страна Административен
съд - Хасково обуславя следните правни изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА. Подадена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат
неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 3 ЗУБ, в указания
14-дневен срок.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
първо място, Решение № 4981/31.05.2022 г. е издадено от компетентен
административен орган - Заместник-председателят на ДАБ при МС на основание чл.
52 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 3 ЗУБ /заповед № РД03-15/03.05.2022
г. на Председателя на ДАБ - л. 22/, в установената писмена форма, поради което
не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна,
по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.
На
второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано
с регистрирането на Ф.Н.Х. като
чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция
гНационална сигурностТ съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ във връзка с чл. 41, ал. 1,
т. 1 ЗДАНС /л. 33/. В действителност становището на ДАНС е задължително за
административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност,
но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила
за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния
случай подобно възражение не е обективирано, но
изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България
на лицето Ф.Н.Х. в случай че то
отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата
молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по
чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено
е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка
с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни
обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни
интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно
е изготвил становище /л. 14/, представено на Заместник - председателя на ДАБ за
вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна
закрила е разгледана от Заместник-председателя на ДАБ индивидуално, обективно и
безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец,
разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/.
Взето е решение, с което на молителя Ф.Х.Н.
се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4
ЗУБ/. Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на
молителя Р бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в
оспорения административен акт - Х. /фамилно/
и Н. /бащино/, както и от
представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да
опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се
индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба
срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него. Формира
се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - Ф.Н.Х., и предпоставка за отмяна на
оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т.
3 АПК.
На
трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта Р
издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.
Съгласно
чл. 75, ал. 2, изр. Първо ЗУБ гпри произнасяне по молбата за международна
закрила се преценяват всички относими факти,
декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата
му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава,
чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е
упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрилаТ. Липсват
достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията на молителя. Същият не е
положил достатъчно усилия, за да обоснове молбата си, не е дал задоволително
обяснение за липсата на доказателства, въз основа на които да се установят
твърдените от него факти, което препятства преценката относно изявленията му,
конкретно същите непротиворечиви и достоверни ли са /чл. 75, ал. 3, изр. Първо
ЗУБ/.
Извършена
е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от
молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по
издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен
статут на бежанец.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 ЗУБ гстатут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в неяТ. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към
тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо
мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В
конкретния случай г-н Х. не е
обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от
причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия
са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да
доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето
естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради
етническата си /***/ или религиозната си /***/ принадлежност както в страната
по произход - С., така и в страната, в която е живял легално няколко месеца Р
Турция. Същият не бил и политически ангажиран. Твърдението, че турските
граждани не обичали с. и особено ***ите, е
недоказано, като от същото не може да се обуслови извод за осъществено спрямо
молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване
по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Не са
заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата
принадлежност към етническата група на ***ите е
достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят е имал работа в С. и
живеели добре със семейството си. Напуснал Турция, в която е преминал
нелегално, тъй като не му била предоставена възможност да работи. В Турция,
обаче, останали неговите семейството, майка и сестра. В допълнение,
следва да се акцентира и върху изявлението на г-н Х., дадено пред интервюиращия орган, че същият е подал молба за
предоставянето на международна закрила в Република България, тъй като тя била
най-близката европейска страна. Същият не е лице, което е принудено да напусне
страната по произход поради преследване, а представлява икономически емигрант, търсещ
по-добри икономически условия за живот /така вж. Решение № 10865 от 27.10.2021
г. по адм. д. № 5884/2021 г., ІV отд.
на ВАС/. Изрично, въз основа на приложената справка от 05.04.2022 г. на
Дирекция гМеждународна дейностТ на ДАБ при МС /л. 18-21/, е посочено в
оспорения административен акт, че въпреки затрудненията, свързани с
регистрацията на с. бежанци, турската държава полага усилия на търсещите
закрила да бъдат предоставени здравни, социални и образователни услуги. Липсват
данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по
произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да
обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност
представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани
в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Липсват данни по делото,
че закрилата срещу преследване може да бъде предоставена от държавата, партии
или организации, включително международни организации, които контролират
държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 8, ал. 7 ЗУБ. Отделно
от това, не се установява част от държавата по произход, в която чужденецът да може
сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по
смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ. Правилно е формиран от административния орган извод,
че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на
бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.
Извършена
е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като
осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи
административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да
бъде предоставен хуманитарен статут.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 ЗУБ гхуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликтТ. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки
посегателства спрямо Ф.Н.Х. като
изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, вкл. и като осъществени от някоя конкретна групировка.
Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в
страната си по произход, нито в Турция /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се
установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/
по смисъла на чл. 3 гЗабрана за изтезанияТ от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на
предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3
от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари
2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и
прилагането на член 15, буква гвТ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април
2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено
е изрично, че към момента е налице вътрешен въоръжен конфликт в страната по
произход, преминал в гражданска война, като обстановката по сигурността в С. е
достигнала прага на всеобхватно насилие. Този извод се формира и въз основа на справката
от 23.06.2022 г. на Дирекция гМеждународна дейностТ при ДАБ на МС относно
Сирийската арабска република /л. 87-93/, представена в хода на настоящото
съдебно производство. Поради това е са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1,
т. 3 ЗУБ Р гтежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликтТ. Констатира
се и реална опасност от тежки посегателства спрямо г-н Х., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е
напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. Съгласно правилото на т.
39 от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, само в
изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където
трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там да е
нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, без да е необходимо да се доказва, че то се намира
в специфичен риск. С т. 39 от цитираното решение на СЕС гсе въвежда обратно
пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила
и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава
закрила. Доколкото личната бежанска история на
жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни
опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би
следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната муТ /така вж. Решение
№ 15458 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 6477/2020 г.,
ІV отд. на ВАС/. Липсват данни по делото, че
закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата,
партии или организации, включително международни организации, които контролират
държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ. Отделно
от това, не се установява част от държавата по произход, в която чужденецът да може
сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по
смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ.
В
конкретния случай е изследвана възможността Ф.Н.Х. да се ползва със закрила от друга държава, в която той е
пребивавал в продължение на шест месеца - Турция. Последната попада в обхвата
на понятието гтрета сигурна държаваТ по смисъла на ¤ 1, т. 9 ДР ЗУБ. Съгласно
дадената легална дефиниция това е гдържава, различна от държавата по произход,
в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а)
няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или политическо
мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват
условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е изложен на
опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или
унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да поиска статут
на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като
бежанец; д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до
територията на тази държаваТ. От изявленията на молителя в проведеното интервю
се констатира, че същият, пребивавайки в Турция, не се опасява за живота или
свободата, както своите, както и тези на членовете на неговото семейство, не е
изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, предоставен му е достъп
до здравни услуги, а децата му посещавали училище. От обстоятелството, че
същият не работи, не се извежда изводът, че Турция не попада в обхвата на
понятието гтрета сигурна държаваТ. Отделно, административният орган се позовава
на справка от 05.04.2022 г. за положението на с. бежанци в Турция, за които
последната предоставя възможност гза легален престой, както и известно ниво на
достъп до права и услугиТ. В тази справка е изрично вписано, че Турция запазва
географското ограничение на Конвенцията за бежанците от 1951 г. и я прилага
само за бежанци с произход от европейски държави, но и също, че през месец
април 2013 г. се приема Закон за чужденците и международната закрила, който
установява специална правна рамка за убежището в Турция и потвърждава нейното
задължение към всички лица, нуждаещи се от международна закрила независимо от
страната им на произход. С този закон, се посочва също, се създава и нарочна
агенция, която провежда процедурата за определяне на статута, отговорна за
миграцията и убежището. В справката изрично е посочено, че властите обикновено
предлагат защита срещу връщане на всички неевропейски лица, търсещи убежище,
въпреки потвърдените няколко случая за депортиране на с. мъже в Северна С.,
като се акцентира върху обстоятелството, че много от лицата, търсещи убежище,
за да се съберат със семействата си или да намерят работа, не се регистрират
или се преместват от града, в който са регистрирани, които действия не били
разрешени съгласно турското законодателство. Причините за административно
задържане на лица от различни националности, за което ВКБООН е уведомен, са
нарушения на Закон за чужденците и международната закрила или престъпни деяния.
В справката се съдържат данни, че е налице спонтанно доброволно завръщане на
сирийци през септември 2020 г., спряно преди това в резултат на мерките срещу коронавируса. В този смисъл не се споделя твърдението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че Турция изселва принудително от
собствената си територия с. граждани, за да ги засели в районите на С., където
преди това са живеели с.***и. Този извод не може да се обуслови и от изявлението
на президента на Турция от 01.06.2022 г. за създаването на 30-километрова зона
за сигурност по южната граница, за което се съдържат данни в справката от
23.06.2022 г. на Дирекция гМеждународна дейностТ при ДАБ на МС. По аргумент от
чл. 75, ал. 3, изр. Първо ЗУБ същото това твърдение е недоказано и не може да
се приеме за достоверно, тъй като не е обективирано и
задоволително обяснение за липсата на доказателства, а с оглед общите правила
за разпределяне на доказателствената тежест по чл.
170, ал. 1 и ал. 3 АПК жалбоподателят не успява да обори мотива за отказ от
предоставяне на международна закрила, изложен от административния орган, а
именно, че Турция се явява гтрета сигурна държаваТ. Въпреки че Ф.Н.Х. е напуснал С. през месец април
2021 г., за която държава са налице достатъчно данни за наличието на въоръжен
конфликт, за същия не е налице непосредствена опасност от тежки посегателства
предвид пребиваването си в Турция без риск за неговата сигурност и тази на
семейството му през последните шест месеца преди идването си в България.
Липсват данни по делото, че молителят е бил принуждаван да се завърне в С. или
да напусне Турция.
В
хода на настоящото производство е представена справка от 30.06.2022 г. на Дирекция
гМеждународна дейностТ при ДАБ на МС за положението на с. бежанци в Турция,
видно от която с. бежанци се регистрират от турските власти, предоставя им се
временна закрила, разполагат с достъп до права и услуги /здравни,
образователни/, като изрично е посочено, че с. са защитени срещу принудително
връщане в С. /л. 94-104/. В същата тази справка е посочено, че Правителството
на Турция си сътрудничи с ВКБООН и с други хуманитарни организации, както и, че
е предоставен статут на временна закрила на близо 4 млн. с. съгласно
националното си законодателство, коментирано по-горе, вкл. и турско
гражданство, без да се ограничава възможността с., влизащи официално в Турция,
да получат едногодишно разрешение за пребиваване след регистрация. Посоченото в
справката, че с. рискуват да загубят статута си на временна закрила и може да
получат забрана за повторно влизане, ако изберат да пътуват до трета страна,
без разрешение от турското правителство, е само една възможност, за която не е
сигурно, че ще се осъществи в правната сфера на жалбоподателя. Ирелевантно е обстоятелството какво ще бъде
поведението на турските власти при евентуално връщане на молителя на
територията на Турция. По аргумент от противното на ¤ 1, т. 9, б. ггТ и гдТ ДР
ЗУБ за г-н Х., който потвърждава
издаването на него и членовете на семейството му на документи за временно
пребиваване, съществува възможност да поиска международна закрила като бежанец
в Турция, доколкото същият е с.гражданин, като липсват представени от негова
страна доказателства, от които безспорно да се установи, че няма да бъде
допуснат до територията на Турция. Отделно от това, не става ясно дали
понятието гтрета странаТ, употребено в справката, включва и държава членка на
Европейския съюз, като в конкретния случай следва да бъде отбелязано и, че г-н Х. е преминал границата с Република
България нелегално, без данни да е налице разрешение от турското правителство.
Същият, чрез поведението си, е изразил волята си да напусне територията на гтрета
сигурна държаваТ по смисъла на ¤ 1, т. 9 ДР ЗУБ, каквато се явява Турция.
Правилно
е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за
предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде
отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.
Липсват
предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а
именно Р член от неговото семейство да има предоставена международна закрила.
Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила
по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно - по други причини от хуманитарен характер, както
и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на
Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.
Затруднението в намирането на работа касае както за бежанците, така и за
турските граждани, поради което това обстоятелство не попада в обхвата на
понятието гдруги причини от хуманитарен характерТ. Доколкото се доказа, че в
територията на държавата по произход са застрашени животът или свободата на
чужденеца и същият би бил изложен на опасност от изтезания или други форми на
жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, но същият може да се
завърне в Турция, за него не е приложим принципът за забрана за връщане по чл.
4, ал. 3 ЗУБ.
Заключение:
Решение № 4981/31.05.2022 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС е законосъобразно
издаден административен акт, поради което и жалбата на Ф.Н.Х. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В
тази посока е и актуалната съдебна практика по сходни казуси: Решение № 13019
от 20.12.2021 г. по адм. д. № 8294/2021 г., ІV отд. на ВАС, Решение № 2496 от 17.03.2022 г. по адм. д. № 12323/2021 г., ІV отд.
на ВАС, Решение № 2797 от 24.03.2022 г. по адм. д. №
285/2022 г., ІV отд. на ВАС, Решение № 3889 от
20.04.2022 г. по адм. д. № 12324/2021 г., ІV отд. на ВАС.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84,
ал. 3 ЗУБ, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Н.Х. против Решение № 4981/31.05.2022
г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски
съвет.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му от страните, до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК, и за сведение -
на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците чрез
представителя му в Република България.
Съдия: