РЕШЕНИЕ №

 

град Ловеч, 21.03.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                   КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при  секретаря                ДАРИНА ПЕТРОВА           като разгледа докладваното от  съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 15 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 421/ 19.10.2018 година на Ловешкия районен съд по гр.д. № 2030/ 2016 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД ЕИК *********, адрес гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станев“ № 3, бизнес сграда „Литекс тауър“, представлявано от И. И. против „РАЧЕВИ – 2009“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр. Ловеч, ул. „Любен Каравелов“ № 17 иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР да се признае са установено, че „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД е собственик по силата на давностностно владение, упражнявано в периода 07.03.1995 г. до датата на подаване на исковата молба /08.11.2016 г./, на реална част, с площ от 210 кв. м., уточнена с молба, ангажирана в проведено на 23.07.2018 г. открито съдебно заседание, заснета в кадастралната карта на гр. Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, одобрена със Заповед № РД – 18 – 10/17.04.2017 г. на ИД на АГКК като част от поземлен имот с идентификатор № 43952.152.2, заключена между съществуващата имотна граница на имот с идентификатор 43952.35.81, съществуващата имотна граница на имот с идентификатор 43952.151.1, съществуващата имотна граница на имот с идентификатор 43952.35.82 и останалата част от имот идентификатор № 43952.152.2. С решението е отхвърлен предявената при условията на евентуалност от „РАЧЕВИ – 2009“ ЕООД,  с ЕИК ********* с адрес гр. Ловеч, ул. „Любен Каравелов“ № 17 против „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД с ЕИК ********* с адрес гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станев“ № 3, бизнес сграда „Литекс тауър“, представлявано от И. И. претенция с правна квалификация чл. 124, ал. 2 ГПК, вр. чл. 92 ЗС, че „Р. – 2009“ ЕООД е собственик на изградените в поземлен имот с идентификатор 43952.152.2 мачтов трафопост, електропроводно отклонение за 20 Kv, бетонов стълб и железобетон стълб, по приращение.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 11962/ 16.11.2018 година от „ЛИТЕКС КОМЕРС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. , район Изгрев, ул. „лъчезар Станчев” 3, Бизнес сграда „Литекс тауър”, представлявано от И. И. – изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Р.К.,***, против решение № 421 от 19.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2030/ 2018 г. по описа на PC - Ловеч. Посочва, че решението е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон и е необосновано. Първоинстанционният съд е приел, че са придобили по давност единствено поземлен сервитут. Изграждането и ползването на съоръжение в чужд имот не давало основание да се приеме, че техният собственик е собственик и на реална част от имота на ответника, тъй като обратното би противоречало на принципа на приращение в чл. 92 от ЗС. На второ място първоинстанционният съд, че не доказали твърденията си, че са придобили по давност реална част от процесния имот, а при успешно проведено доказване реалната част следваа д, следва да се нанесе самостоятелно в картата, като тя може да се обедини с имота, едва след промяна на предназначението й. Според съда за грешка в картата може да се говори само в случай, че към датата на промяната на предназначението на имота – 1994 година, в полза на собственика е изтекла десетгодишната за завладяване на реална част от земеделския имот на ответника. Изтъква, че тези изводи на съда са неправилни и незаконосъобраазни, предвид на това, че не е съобразена презумпцията, установена в чл.. 69 от ЗС – „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго”. Твърди, че в конкретния случай безспорно се установило, че „Литекс Комерс” е владял имота, включително и процесната реална част от поземления имот, като е манифестирал, че го владее като собственик. Това се потвърждава от всички събрани по делото доказателства. Посочва, че съдът не е съобразил и становището на представляващия ответното дружество, който в съдебно заседани заявел,, че изложеното в исковата молба е истина и признава иска. Моли в този смисъл да бъде постановено въззивното решение, с което да бъде отменено обжалваното решение в отхвърлителната част, като бъде уважен предявения от тях иск и присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

В съдебно въззивникът не се представлява.

Въззиваемото дружество се представлява от управителя П.Р., посочва, че са се споразумели, за нищо не спорим.Но трябва да мине през дело, за да могат да се оправят границите, защото не може да се отрази това в кадастъра.

От доказателствата, приложени към дело № 15/ 2019 година по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

По силата на договор от 30.12.1993 година ищцовото дружество „Литекс – комерс“ ООД е придобило от Х.Д.Н.и В.Д.Н., собствеността върху недвижим имот - нива в местността „Новоселско гробище“, парцел 1, масив 10, с площ от 2 100 кв. м., шеста категория, при граници: изток – шосето Ловеч – Плевен, север – слог, изток – слог, юг – пасище, общински поземлен фон – слог, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 15, том X, дело № 3003/1993 г. по описа на РС – Ловеч.

С решение № КЗ-8/ 25.07.1994 година на Комисия по земята при Министерството на земеделието, е разрешена промяна предназначението на земеделска земя, собственост на юридически и физически лица за нуждите на собственика, както следва: т. 18. На 2 дка и 100 кв. м. пасище, трета категория, в землището на гр. Ловеч, местността „Новоселско гробище“, община Ловеч, обл. Ловеч, за изграждане на бензиностанция от фирмата „ЛИТЕКС – КОМЕРС“ ООД при граници по приложената скица.

Издадено е разрешение за строеж № 141/ 20.07.1994 г. по силата на което на „ЛИТЕКС - КОМЕРС“ ООД е разрешен строеж на бензиностанция в местността „Новоселско гробище“. Строежът „Бензиностанция, мачтов трафопост и ел. проводно отклонение 20 кV“ гр. Ловеч е приет с протоколно решение на държавна приемателна комисия, назначена със Заповед № 6/ 01.03.1995 година. Издадено и е разрешение за ползване № 5/ 07.03.1995 г. на РИТСК.

С договор от 22.04.1998 година, оформен с нотариален акт за учредяване право на ползване или право на строеж върху недвижим имот за определен срок № 77, том I, дело № 1964/ 1998 г. по описа на РС – Ловеч, „ЛИТЕКС – КОМЕРС“ ООД е учредило в полза на „Шел България“ АД право на ползване на неурегулирано място с площ от 2100 кв.м., находящо се в землището на град Ловеч, местността „Новоселски гробище”, бензиностанция със следните подобекти: работна стая, тоалетна за персонала, два санитарни възела за клиенти, склад, помещение за дизелов агрегат, заедно с всички подобрения, шест бензиноколонки, три острова, изцяло покрити с метална конструкция и шест броя подземни резервоари, за срока на действие на рамково споразумение от 19.01.1998 г., но не повече от 25 години.

През 2005 година с договор за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том III, рег. № 1742, дело № 130/ 2011 г. П.И.Р., е придобил собствеността върху поземлен имот - пасище с храсти, с площ от 8,036 дка. в местността „Новоселско“, шеста категория, съставляващ поземлен имот 1520002 по картата на землището при граници /съседи/ имот № 000059 – второкласен път на държавата, имот № 152001 – друга селищна територия на „ЛИТЕКС – КОМЕРС“ АД, имот № 0000058 – водно течение на държавата – МОСВ, землищна граница. Впоследствие с договор от 30.06.2011 година, нотариален акт за покупко-продажба № 112, том III, рег. № 1742, дело № 130/ 2011 г., П.Р. и Г.Р.са продали горния имот, представляващ поземлен имот – пасище, находящ се в землището на гр. Ловеч с идентификатор 43952.152.2 по КККР, одобрени със Заповед № РД 0 18- 10/17.04.2007 г. на ИД на АГКК в местността „Новоселското“ с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – пасище, при съседи: имоти № ра 02935.238.55, 43952.81, 43952.152.1, 43952.35.82 и 02935/236.45, на ответното дружество.

По делото са представени доказателства, от които се установява, че „ЛИТЕКС – КОМЕРС“ ООД - Ловеч, е преобразувано в „ЛИТЕКС КОМЕРС” АД – София.

По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че от датата на въввеждане в експлоатация през 1995 година спорната част от имота се владее от „ЛИТЕКС КОМЕРС”, като от 1998 година е отдадена под наем на „ШЕЛ”. Трафопостът е изграден от „ЛИТЕКС КОМЕРС”, като са предлагали на ЧЕЗ през годините да бъде закупен трафопоста, но те отказали. Свидетелят посочва, че освен „ШЕЛ” и „ЛИТЕКС КОМЕРС”, никой друг не е ползвал имота и не му е известно този имот да е бил предмет на други спорове.

Първоинстанционният съд е допуснал съдебно-техническа експертиза, съгласно чието основно и допълнителни заключения е, че част от съоръженията, обслужващи обект бензиностанция, изградена в имот с идентификатор 43952.152.1, попадат в имот с идентификатор 43952.152.2, а именно: мачтов трафопост, ограден с ограда, осветителен прожектор на стълб, тротоар, част от асфалтов път за зареждане на резервоари, спирателен кран, шахта и част от друга шахта по посока на шосето Ловеч - Плевен. Експертът е изготвил скица, съобразявайки нормативно определените площи за обслужване на съоръженията, като е очертал реалната площ – 210 кв. м.

В хода на първоинсанционното производство, ищецът е конкретизирал исковата си претенция, като е посочил, че се касае за грешка в КК и реално ползват 210 кв.м. от имота на ответника.

Съдът е сезиран с иск за установяване право на собственост върху реална част от поземлен имот, с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД ЕИК *********, адрес гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станев“ № 3, бизнес сграда „Литекс тауър“, представлявано от И. И., против „РАЧЕВИ – 2009“ ЕООД, ЕИК *********, адрес гр. Ловеч, ул. „Любен Каравелов“ № 17, да се признае са установено по отношение на ответника, че е собственик по силата на давностностно владение, упражнявано в периода 07.03.1995 г. до датата на подаване на исковата молба - 08.11.2016 г., на реална част, с площ от 210 кв. м., заснета грешно в кадастралната карта на гр. Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, одобрена със Заповед № РД – 18 – 10/17.04.2017 г. на ИД на АГКК, като част от поземлен имот с идентификатор № 43952.152.2, заключена между съществуващата имотна граница на имот с идентификатор 43952.35.81, съществуващата имотна граница на имот с идентификатор 43952.151.1, съществуващата имотна граница на имот с идентификатор 43952.35.82 и останалата част от имот идентификатор № 43952.152.2.

В производството по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, следва да се разреши спорът за действително притежаваните от собствениците на съседни имоти вещни права и за фактическото местоположение на границата между имотите не само с оглед на това как същата е била материализирана на място към момента на придобиване на собствеността, но и с оглед правните последици на извършените впоследствие промени, за да може да се прецени дали заснетата по последния кадастрален план, граница между тези имоти съответства на тази, която сочат действителните права на спорещите страни, тъй като изготвената и одобрена по предвидения в закона ред кадастрална карта следва да отразява действителното местоположение и площ на имотите, както и действителната граница помежду им. Освен обстоятелството какъв обем от права са придобили и съответно притежавали спорещите страни към момента на първоначалното нанасяне на имота в КК, следва да се установи и доколко последващите промени в границата между имотите, са били извършени в съответствие с нормативната уредба или се дължат на допусната при нанасянето на границата грешка.

В конкретния случай безспорно установено по делото е, че дружеството – ищец (въззивник в настоящото производство), след промяна предназначението на земеделски имот и строително разрешение, е изградило бензиностанция, мачтов трафопост и ел. проводно отклонение – 20 kV в землището на гр. Ловеч в собствения си имот с идентификатор 43952.152.2. Не се спори между страните, а това се установява и от заключението на вещото лице, че част от съоръженията - мачтов трафопост и ел. проводно отклонение – 20 kV, попадат в съседния имот с идентификатор 43952.152.2, собственост на ответника.

От писмените доказателства се установява, че с договор от 22.04.1998 година, оформен с нотариален акт за учредяване право на ползване или право на строеж върху недвижим имот за определен срок № 77, том I, дело № 1964/ 1998 г. по описа на РС – Ловеч, „ЛИТЕКС – КОМЕРС“ ООД е учредило в полза на „Шел България“ АД право на ползване на поземления имот и изграденото върху него съоръжение. От гласните доказателства е видно, че от момента на въввеждане на съоръжението в експлоатация с издадено от  РИТСК, разрешение за ползване № 5/ 07.03.1995 г. имотът, включително и процесната реална част се полза от въззивника. Това се подкрепя от останалите събрани в хода на производството доказателства и признанието на процесуалния представител на ответното дружество.

  Не се спори, че дружеството-ползвател продължава да експлоатира процесното съоръжение. В този смисъл ползвателят е държател, като собственикът владее чрез него имота, в обема, включващ и спорната реална част от ПИ № 43952.152.2. Това се установява от събраните гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза.

За да бъде уважена претенцията за собственост по отношение на процесния имот по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (сега чл. 54, ал.2 от ЗКИР) към момента на одобряване на КК, ищецът следва да проведе пълно главно доказване относно факта на собственост върху този имот, чрез твърдения от тях придобивен способ – давностно владение. От доказателствата по делото се установява, че в полза на ищеца е изтекла придобивна давност по чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността повече от 10 години преди предявяване на иска, от 07.03.1995 година до 08.11.2016 година.

Налице е грешка по смисъла на ЗКИР при изработването на кадастралната карта на землището по отношение на процесния имот не е отразено действителното положение на имотните граници, съобразно правото на собственост, в този смисъл е заключението на експерта.

            Предвид изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

В този смисъл решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено уважаване на исковата претенция.

             При този изход на процеса разноски не са претендирани, поради което не следва да се присъждат.             

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 421/ 19.10.2018 година на Ловешкия районен съд по гр.д. № 2030/ 2016 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА с която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД, ЕИК *********, адрес гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станев“ № 3, бизнес сграда „Литекс тауър“, представлявано от И. И., против „РАЧЕВИ – 2009“ ЕООД, ЕИК *********, адрес гр. Ловеч, ул. „Любен Каравелов“ № 17, иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР, да се признае са установено, че „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД е собственик по силата на давностностно владение, упражнявано в периода 07.03.1995 г. до датата на подаване на исковата молба - 08.11.2016 г., на реална част, с площ от 210 кв. м., заснета в кадастралната карта на гр. Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, одобрена със Заповед № РД – 18 – 10/17.04.2017 г. на ИД на АГКК, като част от поземлен имот с идентификатор № 43952.152.2, заключена между съществуващата имотна граница на имот с идентификатор 43952.35.81, съществуващата имотна граница на имот с идентификатор 43952.151.1, съществуващата имотна граница на имот с идентификатор 43952.35.82 и останалата част от имот идентификатор № 43952.152.2, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА установено на основание чл. 54 от ЗКИР по отношение на „РАЧЕВИ – 2009“ ЕООД, ЕИК *********, адрес гр. Ловеч, ул. „Любен Каравелов“ № 17, че „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД, ЕИК *********, адрес гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станев“ № 3, бизнес сграда „Литекс тауър“, представлявано от И. И., е собственик по силата на давностно владение на реална част, с площ от 210 кв. м., заснета в кадастралната карта на гр. Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, одобрена със Заповед № РД – 18 – 10/17.04.2017 г. на ИД на АГКК, като част от поземлен имот с идентификатор № 43952.152.2, заключена между съществуващата имотна граница на имот с идентификатор 43952.35.81, съществуващата имотна граница на имот с идентификатор 43952.151.1, съществуващата имотна граница на имот с идентификатор 43952.35.82 и останалата част от имот идентификатор № 43952.152.2, обозначена с цифрите 1,2,3 и 3 на комбинирана скица към гр.д. № 2030/ 2016 година по описа на РС – Ловеч към заключението на съдебно-техническата експертиза, която скица е неразделна част от настоящото решение.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                      2.