Присъда по дело №1145/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 89
Дата: 19 май 2023 г. (в сила от 6 юни 2023 г.)
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20222230201145
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 89
гр. Сливен, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора Б. Ив. Ж.
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело от общ
характер № 20222230201145 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Д. Ч. – роден на ***** г. в гр.Сливен,
жител и живущ в гр.*****, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи – земеделски производител, неосъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че: На 12.07.2022 г. в гр.Сливен, до блок № 38 в
ж.к.Дружба, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил
лека телесна повреда на полицейски орган И. Х. А. – разузнавач V степен в
Група „Противодействие на криминалната престъпност“, сектор „Криминална
полиция“ в РУ-Сливен при ОДМВР-Сливен, изразяваща се в контузия на
лявата половина на горната устна с болезнен травматичен оток на тъканите в
областта на предната повърхност на устната и ръба на устната; контузна рана
с неравни ръбове и натъртени повърхности в областта на лигавичната
повърхност на лявата половина на горната устна с незначително кървене от
раната и сътресение на мозъка, довели до „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, при изпълнение на службата му, поради което
и на основание чл.131, ал.2, т.3, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.54 от НК му
НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА
ГОДИНА, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага за
1
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Д. Ч. да заплати на И. Х. А. с ЕГН
********** сумата от 500,00 лева (петстотин лева), представляваща
направени разноски по делото.
Вещественото доказателство по делото: 1 брой диск DVD-R, м.
„Kodak“, ДА СЕ СЪХРАНЯВА по делото до изтичане сроковете за
съхранение на самото дело, след което ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без
стойност.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Д. Ч. да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 437,60 лева (четиристотин тридесет и
седем лева и шестдесет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка
на ОДМВР – Сливен.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Д. Ч. да заплати направените по делото
разноски в размер на 40,00 лева (четиридесет лева) в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда № 89 от 19.05.2023 год. по НОХД № 1145/2022 год. на СлРС
изготвени на 06.06.2023 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г. Д. Ч. за
престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Преди започване на разпоредителното заседание пострадалият И. Х. А. е
направил искане да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец. В
разпоредително заседание същият е конституиран като частен обвинител по делото.
Пострадалият се представлява повереник, който пледира, че обвинението е доказано
безспорно. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 66, ал.
1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок за срок от три години. По отношение на
вещественото доказателство по делото предоставя на съда и моли подсъдимият да бъде
осъден да заплати сторените от частния обвинител разноски за адвокатско
възнаграждение.
В с.з. представителят на РП – Сливен, поддържа обвинението срещу подсъдимия
така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин и предлага на
съда на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
една година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен
срок от три години. Пледира вещественото доказателство по делото да се съхранява до
изтичане сроковете за съхраняване на делото.
В с.з. подс. Г. Д. Ч., редовно призован за с.з., се явява лично, не се признава за
виновен и дава обяснения по предявеното му обвинение, моли да бъде оправдан.
Упълномощеният от подсъдимия защитник пледира, че вината на подсъдимия не
се е доказала по несъмнен начин, както и че с оглед събраните доказателства счита, че
липсват каквито и да е преки доказателства за това, че подсъдимият е осъществил
състава на чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК и пледира подсъдимият да бъде
признат за невиновен и да бъде оправдан.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. Д. Ч. е български гражданин, със средно образование, работи,
неженен, неосъждан.
Пострадалият И. Х. А. работи като разузнавач V степен в Група
„Противодействие на криминалната престъпност“, сектор „Криминална полиция“ в РУ
– Сливен при ОД на МВР – Сливен.
На 12.07.2022 год., около 18,20 часа – 18,30 часа, свид. И. А. се намирал в дома
си в гр. Сливен, м. „Б.п.“. Свид. И. А. бил в двора на къщата си, когато видял, че младо
момче (свид. И. Б.) бягало покрай северната страна на блок № 38 в ж.к. „Д.“, след което
скочило в коритото на река „К.“. Тъй като мястото, от което скочило момчето било
високо, свид. И. А. се насочил натам, за да види дали не се е ударил. Когато наближил,
видял че свид. И. Б. бил свит между храстите и пръста в легнало положение в коритото
на реката. Свид. И. А. попитал свид. И. Б. какво прави там. Свид. И. Б. му отговорил,
че някой го гони, за да го бие и поради това се криел. Свид. И. А. уверил свид. И. Б., че
няма от какво да се притеснява, като му казал, че е полицай в „Криминална полиция“ и
1
че ще се обади и на негови колеги, които ще му съдействат. Свид. И. А. се обадил на
ОДЧ при РУ – Сливен, за да поиска съдействие, като междувременно проверил
личната карта на свид. И. Б. и му обяснил, че може да подаде жалба, ако се притеснява
от някого. Двамата поговорили няколко минути и се насочили към бл. 38 в кв. „Д.“. В
този момент от север към тях се приближил подс. Г. Ч.. Свид. И. Б. казал на свид. И.
А., че това е човекът, който искал да го бие. Свид. И. А. се представил с имената и
длъжността си на подс. Г. Ч.. Свид. И. Б. също казал на подс. Г. Ч., че свид. И. А. е
полицай. Въпреки това, подс. Г. Ч. хвърлил очилата си на земята в тревата и нанесъл
удар с десен юмрук в лявата буза на свид. И. А. в областта на устата. Свид. И. А.
загубил равновесие от удара и залитнал. Подс. Г. Ч. побягнал в посока кв. „Д.“. Свид.
И. А. се опитал да догони подс. Г. Ч., но не успял, върнал се при свид. И. Б., за да
изясни самоличността на нападателя, след което двамата се качили в автомобила на
свид. И. А. и се насочили към полицията.
Според заключението на назначената по делото съдебно - медицинска
експертиза пострадалият И. А. е получил следните телесни увреждания: контузия на
лявата половина на горната устна с болезнен травматичен оток на тъканите в областта
на предната повърхност на устната и ръба на устната; контузна рана с неравни ръбове
и натъртени повърхности в областта на лигавичната повърхност на лявата половина на
горната устна с незначително кървене от раната и сътресение на мозъка, довели до
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Според заключението на вещото
лице описаните увреждания са получени вследствие действието на твърд тъп
тъпоръбест предмет и са получени по механизма на нанасяне на удар с такъв предмет в
травмираните области на пострадалия. В заключението е посочено, че описаните
увреждания получени от пострадалия, добре отговарят да са били получени по начин и
време, както съобщава освидетелстваният в предварителните сведения и както сочат
данните от досъдебното производство (л. 32 – 34 от ДП).
По досъдебното производство е изготвена видео-техническа експертиза, като
при същата са снети на хартиен носител снимки от приобщените видеозаписи от
охранителна камера на частен дом (л. 40 – 48 от ДП).
От приложеното по делото заверено копие от Справка относно извършена
проверка в РУ – Сливен във връзка с възникнал инцидент със служител от Сектор
„Криминална полиция“ при РУ – Сливен се установява, че в хода на проверката било
установено, че И. А. не е използвал физическа сила или помощни средства при
настъпилото произшествие, както и че служителят правомерно е упражнил полицейски
функции, в извънработно време, по повод на установен от него конфликт между лицата
И. Б. и Г. Ч. възникнал в кв. „Д.“ на гр. Сливен. В Справката е посочено още, че И. А. е
действал законосъобразно, правомерно и съгласно дадените му от ЗМВР полицейски
правомощия, както и че комисията е предложила срещу И. А. да не се образува
дисциплинарно производство (л. 68 – 72 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. В показанията
на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.
От показанията на разпитания по делото свид. И. Б. се установява, че дължал
пари на подс. Ч. и бягал от него, като се скрил в коритото на реката, където го намерил
свид. И. А., който му казал, че е полицай от криминална полиция и щял да му
съдейства да пусне жалба. От показанията на свид. И. Б. се установява още, че видял
2
подс. Ч. да се приближава към тях и отговорил на свид. И. А., че това е лицето, което
искало да го бие; както и че след това подс. Ч. ударил свид. И. А.. Съдът кредитира
показанията на свид. И. Б. дадени в съдебно заседание в тази им част, тъй като се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира
показанията на свид. И. Б., в които същият заявява, че е изкрещял на подс. Ч., че свид.
И. А. е полицай след като подс. Ч. го ударил, тъй като в тази им част показанията на
свидетеля противоречат както на показанията на свид. И. А., така и на показанията на
свид. И. Б. дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК по настоящото дело. От прочетените показания на
свид. И. Б. безспорно се установява, че подс. Ч. вървял засилен към тях, свид. И. А.
тръгнал към него и се представил, както и че в този момент свид. И. Б. казал на подс.
Ч., че свид. И. А. е полицай, както и че в следващият момент подс. Ч. ударил свид. И.
А. в лицето. Съдът кредитира именно тези прочетени показания на свид. И. Б., тъй
като същите от една страна са дадени пред орган на досъдебното производство на
12.07.2022 год. непосредствено след инцидента, а от друга – се подкрепят от
показанията на свид. И. А..
Съдът кредитира показанията на показанията свид. И. А., относно механизмът
на причиняване на телесната повреда, тъй като той е пострадалият, който пряко и
непосредствено е възприел ситуацията. От показанията на свид. И. А. се установява, че
същият е заявил на подс. Ч., че е полицай, след което подс. Ч. му нанесъл удар с юмрук
в областта на лицето; както и че е изгубил равновесие и му се замаяла главата. Същите
се подкрепят от кредитираните от съда показания на свид. И. Б., който непосредствено
е наблюдавал инцидента между пострадалия и подс. Ч., както и от заключението на
вещото лице по назначената съдебно - медицинска експертиза.
От показанията на разпитания по делото свид. П. Р. – мл.оперативен дежурен в
Група ОДЧ при ОД на МВР – Сливен се установява, че свид. И. А. се обадил по
служебния телефон, обяснил ситуацията и поискал да бъде изпратен патрул; както и че
свид. И. А. заявил, че бил ударен от едно момче с юмрук. Съдът кредитира показанията
на разпитания по делото свид. П. Р., тъй като същият пресъздава това което е възприел
лично. Показанията му са безпротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поради което съдът няма основания да се съмнява в
тяхната достоверност.
Съдът кредитира обясненията на подс. Ч. в частта, в която заявява, че бягал след
свид. И. Б., който му дължал пари; че когато по- късно видял свид. И. Б., същият бил
заедно със свид. И. А.; както и че ударил с юмрук в лицето свид. И. А., след което
избягал. В тази част обясненията на подс. Ч. се подкрепят от кредитираните от съда
писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подс. Ч., че е
разбрал, че свид. И. А. е полицай след като го ударил, тъй като противоречат на
кредитираните от съда показания както на пострадалия И. А., така и на прочетените
показания на свид. И. Б., дадени непосредствено след инцидента, от които се
установява, че свид. И. Б. е казал на подс. Ч., че свид. И. А. е полицай, преди подс. Ч.
да удари свид. И. А.. Ето защо съдът намира, че тези обяснения на подс. Ч. са негова
защитна позиция, която не се потвърждава от останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изготвените съдебно -
медицинска експертиза и видео-техническа експертиза, тъй като същите не бяха
оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и
професионалната компетентност на експертите.
3
Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от
страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Г. Д. Ч. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 12.07.2022 год. в гр. Сливен, до блок №
38 в ж.к. „Д.“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил лека
телесна повреда на полицейски орган И. Х. А. – разузнавач V степен в Група
„Противодействие на криминалната престъпност“, сектор „Криминална полиция“ в РУ
- Сливен при ОДМВР - Сливен, изразяваща се в контузия на лявата половина на
горната устна с болезнен травматичен оток на тъканите в областта на предната
повърхност на устната и ръба на устната; контузна рана с неравни ръбове и натъртени
повърхности в областта на лигавичната повърхност на лявата половина на горната
устна с незначително кървене от раната и сътресение на мозъка, довели до „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“, при изпълнение на службата му.
Възраженията на защитата на подсъдимия относно доказаността на обвинението
се изразяват в анализ на защитата на събраните по делото гласни доказателства. По
отношение на същите съдът е изложил съображенията си кои гласни доказателства
събрани по делото се кредитират и основанията за това.
Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на
престъплението, а именно, че причинената лека телесна повреда свид. И. А. е спрямо
полицейски орган, при изпълнение на службата му. Безспорно е установено от
събраните по делото писмени доказателства, че свид. И. А. работи като разузнавач V
степен в Група „Противодействие на криминалната престъпност“, сектор „Криминална
полиция“ в РУ - Сливен при ОДМВР – Сливен. Постоянна е съдебната практика, че
под „при изпълнение на службата му“ се включва и изпълнения на задълженията по
служба от пострадалото лице и в извънработно време.
Безспорно се установи, че на 12.07.2022 год. подс. Ч. е нанесъл удар на
пострадалия И. А., който му е причинил лека телесна повреда - контузия на лявата
половина на горната устна с болезнен травматичен оток на тъканите в областта на
предната повърхност на устната и ръба на устната; контузна рана с неравни ръбове и
натъртени повърхности в областта на лигавичната повърхност на лявата половина на
горната устна с незначително кървене от раната и сътресение на мозъка. Посочените
увреждания, видно от приложената по делото съдебно - медицинска експертиза, са
причинили на пострадалия И. А. „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“, следователно на същия са били причинени лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 1 от НК.
Безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че е
налице причинно - следствена връзка между действията на подс. Ч. и настъпилият
престъпен резултат, тъй като ако не беше извършено това деяние от подсъдимия, то
нямаше да има причинена лека телесна повреда на пострадалия И. А..
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него. С
4
оглед повода за нанасяне на удара - обстоятелството, че пострадалият бил заедно със
свид. И. Б., цялостното поведение на подс. Ч. по време на целия инцидент, изразяващо
се в удар с юмрук в лицето на пострадалия И. А., съдът намира, че подс. Ч. пряко е
искал и целял настъпването на увреждания на здравето на пострадалия И. А..
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени чистото
му съдебно минало.
Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени липсата на
критично отношение към извършеното.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия,
причинения престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенция и
стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.
54 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимия и
съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът
счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
Веществените доказателства по делото, а именно: 1 брой диск DVD-R, м.
„Kodak“, следва да се съхраняват по делото до изтичане сроковете за съхранение на
самото дело, след което да се унищожи като вещ без стойност.
По правилата на процеса подс. Г. Д. Ч. беше осъден да заплати на частния
обвинител И. Х. А., сумата от 500,00 лева, представляваща направени разноски по
делото.
По правилата на процеса подс. Г. Д. Ч. беше осъден да заплати направените по
досъдебното производство разноски в размер на 437,60 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен.
По правилата на процеса подс. Г. Д. Ч. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 40,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Сливен.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни