РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Т., 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Т., XI СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Ел. Ив. Д.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530101255 по описа за 2024 година
Производството е по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 и сл. от ГПК и чл. 537,ал.2 от ГПК.
Ищецът С. Х. В. от гр.Т., действащ чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв.Д. П. -ТАК твърди в исковата молба, че с ответницата С.
Х. К. от гр.Т. са деца на общия наследодател Хр. К. Х.. поч. на 21.04.2007г.,
като ответницата е дете на наследодателя от последващ негов брак.Излага, че
бракът на наследодателя с майката на ищеца е прекратен две години след
раждането му, след което през 1974г. баща му сключил брак с В. К., от който е
родена и ответницата, но и този негов брак бил прекратен през 2006г. и през
2007г. баща му починал. Сочи, че по време на брака на баща му с В. К.,
двамата придобили в режим на СИО жилище с адм. адрес в гр. ***********,
отразено в КК на града като имот с ид. 73626.508.112.5.17 с площ от 64,66кв.м.
по КК на града, ведно с избено помещение № 17 , ведно с 69/10 000ид.ч. от
общите части на сградата с ид. 73626.508.112.5 и от правото на строеж върху
ПИ с из. 73626.508.112, както и гараж, отразен в КК като сграда с ид.
73626.508.112.6, представляващ хангар, депо, гараж с площ от 18кв.м.Твърди,
че многократно е търсил ответницата, за да уредят наследствените си
отношения относно посочените имоти, но тя отбягвала срещи с него и
разговори за поделяне на наследството, останало от техния баща.След смъртта
на баща си, ответникът твърди, че декларирал наследствените имоти в
Общината и през всички тези години заплащал дължимите данъци.Поради
изложеното, твърди, че останал изненадан, когато през 2024г., при заплащане
на данъците установил, че ответницата се снабдила с КНА за собственост
1
върху целия имот и гаража, поради което приема, че за него е налице правен
интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че ответницата не е собственик на повече от 3/4
ид.ч. от посочените имоти; претендира като последица и отмяна на НА за
собственост по реда на чл. 587,ал.1 и ал.2 от ГПК № 80,том II,рег.№ 1514,
дело № 192/2018г. по описа на нотариус Св. Г. с район на действие РСТ, рег.№
327 за над 3/4 ид.ч. от двата имота; претендира разноски.В съдебно заседание
претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв.Д. П. -
ТАК, който пледира за уважаването й и за отмяна на посочения КНА за над ¾
ид.ч. от двата имота; претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат
адв.Н. С. -ТАК, в който предявения иск се оспорва като неоснователен.Излага
се, че ответницата владее за себе си процесните имоти още от 2007г. след
смъртта на общия наследодател, а последните 16г. ги владее чрез трето лице-
наемател, като още през 2012г. ищецът дошъл в имота, но след разговор с
ответницата и наемателката г-жа Ст., последната отказала да пусне ищеца в
имота и след това и до момента, ищецът не е повдигал въпроса за
собствеността върху имота и гаража; излагат се подробни съображения,
поради което се иска отхвърлянето на иска, като неоснователен; претендират
се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата
адв.Н. С. -ТАК поддържа, че ответницата владее за себе си процесните имоти
още от 2007г. след смъртта на общия наследодател, а последните 16г. ги владее
чрез трето лице-наемател, като още през 2012г. ищецът дошъл в имота, но
след разговор с ответницата и наемателката г-жа Ст., последната отказала да
пусне ищеца в имота и след това и до момента, ищецът не е повдигал въпроса
за собствеността върху имота и гаража; излагат се подробни съображения,
поради което се иска отхвърлянето на иска, като неоснователен; претендира
разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите
и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството ,че ищецът и
ответницата са еднокръвни брат и сестра, което се установява и от
представеното Удостоверение за наследници № 13716/07.08.2024г., изд. от
Община Т., съобр. което двамата са единствените наследници на баща им Хр.
К. Х.. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Т., починал на 21.04.2007г. От Договор за
покупко-продажба на жилище, склйчен по реда на чл. 117 от ЗТСУ №
81/15.06.1981г. се установява, че Хр. К. Х.. и В. К. Х. са придобили
собствеността върху имот, представляващ жилище № 17 в жилищна сграда-
конфекция ************** с площ от 64,65кв.м. и избено помещение № 17,
ведно с 69/10000 ид.ч. от общите части на сградата и 69/10000ид.ч. от правото
на строеж, който имот към момента е отразен в Схема № 15-
962859/24.09.2024г., изд. от СГКК Т. като имот с ид.73626.508.112.5.17, с адм.
2
адрес **************в сграда с ид. 73626.508.112.5, разположена в имот с ид.
73626.508.112, при съседи: на същия етаж 73626.508.112.5.18,
73626.508.112.5.16;под обекта 73626.508.112.5.14; над обекта
73626.508.112.5.20, като от Удостоверение за данъчна оценка №
**********/26.09.2024г., изд. от Община Т., имотът е с данъчна оценка от 14
308,30лв.От НА за собственост на недвижим имот № 25, том VII, рег.№ 5328,
дело № 1429/1999г. по описа на нотариус К. Г. рег.№ 317 с район на действие
РС Т. се установява, че майката на ответницата В. К. Х. е призната на осн. чл.
483,ал.1 ГПК(отм.) за собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Т.,
представляващ гараж № * със застроена площ от 17,82кв.м., построен върху
общинска земя, при граници: изток-гараж № * на Д. Кр. П., запад-гараж № *
на М. Д. Янк., север-улица, юг-терен на жилищен комплекс и гаражи, който
гараж е отразен в Скица на сграда № 15-962855/24.09.2024г., изд. от СГКК Т.
като имот с ид. 73626.508.116.6 с адм. адрес в *********** с площ от 18 кв.м.
с предназначение гараж, който съгл. Удостоверение за данъчна оценка №
**********/26.09.2024г., изд. от Община Т. е с данъчна оценка от 3145,50лв.От
копие на Акт за сключен граждански брак № 172/04.06.1974г., съставен от
Община Т. се установява, че Хр. К. Х.. с ЕГН ********** и В. К. Ян с ЕГН
********** са сключили граждански брак на 04.06.1974г., като от
отбелязването в акта се установява, че бракът е прекратен с решение №
429/04.09.2006г. по описа на РС Т..От Удостоверение за наследници №
6815/06.06.2018г., изд. от Община Т. се установява, че В. К. Х. с ЕГН
********** б.ж. на гр.Т. е починала на 19.06.2011г., като е оставила наследник
ответницата С. Х. К. с ЕГН **********.От НА за собственост по реда на чл.
587,ал.1 и ал.2 от ГПК № 80,том II,рег.№ 1514, дело № 192/2018г. по описа на
нотариус Св. Г. с район на действие РСТ, рег.№ 327 се установява, че
ответницата С. Х. К. с ЕГН ********** е призната на осн. чл. 587,ал.1 и ал.2
от ГПК за собственик на 5/6 ид.ч. по наследство и 1/6 ид.ч. по давностно
владение на недвижим имот, представляващ апартамент с адм. адрес
*************, имот с ид. 73626.508.112.5.17 с площ от 64,66кв.м., при
граници на същия етаж 73626.508.112.5.18, 73626.508.112.5.16;под обекта
73626.508.112.5.14; над обекта 73626.508.112.5.20, ведно с избено помещение
№ 17 при съседи: изток-терен на блока, запад-коридор на избените
помещения, север-коридор на избените помещения, юг-коридор и изба № 16,
над обекта-жилище № 2 , отдолу-земя, ведно с 69/10000ид.ч. от общите части
на сградата, ведно с 69/10000ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот
с ид. 73626.508.112, както и на имот с ид. 73626.508.116.6 с адм. адрес в гр.Т.,
кв.З., вх.* с площ от 18 кв.м. съгл. скица и с площ от 17,82кв.м. съгл.
нотариален акт.От представените по делото приходни квитанции и съобщения
от Община Т. МДТ се установява, че в периода 2012г.-2024г. ищецът е
заплащал местни данъци и такси за имота.Представени са и нотариални
актова, от които е видно, че майката на ответницата е придобила
собствеността върху още два имота през 2001г. и 2006г.От представеното в
заверен превод Сведение за трудовия стаж-състояние, изд. от Правителство на
3
Испания, Министерство на интеграцията, общественото осигуряване и
миграциите от 26.01.2025г. се установява, че в периода от 2005г. до 2015г.
ищецът преимуществено е работел на територията на Кралство Испания.
По делото са ангажирани и гласни доказателства.Св. Р. Ен. М.,
фактически съжителстваща с ищеца твърди, че го познава от 2012г. и двамата
са работили в Кралство Испания дълги години, като през 2014г. при връщане в
България посетили процесния апартамент, тъй като ищецът искал да
разговаря със сестра си, за да си оправят човешки нещата. Той помолил
хората, които бяха в това жилище да се свържат с нея, за да могат да направят
контакт, но такъв не се осъществил.Твърди още, че пред едно от летата, в
което пак си извали ищецът успял да се свърже с ответницата, като й казал, че
иска да се видят и да поговорят, за да си оправят наследствените неща, но тя
отговорила, че в момента се намира във ФРГ и не може да се видят.Твърди
още, че многократно ищецът е опитвал да осъществи контакт с ответницата,
но без успех, като едва миналото лято(2024г.-бел на съда) след окончателното
връщане на свидетелката и ищеца в страната, той видял сестра си в едно
заведение в града-„Х. Г.“, като при проведен разговор между двамата ищецът
разбрал, че сестра му се е снабдила с документ за собственост и на двата
имота и бил много изненадан.Св. Андр. Т. М. приятел на ищеца от дълги
години твърди, че ищецът е поддържал добри отношения с баща си, като
цитира случай, при който двамата отишли при него за да поправи нещо на
колата на ищеца.Излага, че се е наложило ищецът да промени фамилното си
име, тъй като имал „черен печат“ в задграничния си паспорт( преди приемане
на страната ни в ЕС) и по тази причина е направена тази промяна, с оглед на
обстоятелството ,че той работи в чужбина.Свидетелят посочва още, че ищецът
е искал да оправи наследствените въпроси със сестра си, като свидетелят е
присъствал на две срещи между двамата-едната преди около четири години,
когато двамата с ищеца видели сестра му, която работела в „К.“ и тогава
страните се уговорили да се чуят и да се срещнат, но по-късно ищецът му
казал, че като й позвънил, телефона вдигнала не тя, а нейния приятел и среща
не се е състояла.За втората среща между двамата, на която с е присъствал,
свидетелят твърди, че е станала миналата година, в ресторант „Х. Г.“ в гр.Т.,
когато ищецът видял ответницата в същото заведение, разговаряли и тогава
той разбрал, че тя е предприела действия за цялостно придобиване на
процесните имоти.Св. М. В. Й. съребрена родственица на страните по бащина
линия твърди, че дори не е познавала ищеца, който е роден от първия брак на
наследодателя, а името му много рядко се споменавало в дома на баща му,
като в нейно присъствие наследодателят е казвал, че ще остави всичко на
ответницата. По отношение на гаража, свидетелката посочва, че е придобит от
майката на ответницата и е нейна собственост, а да жилището твърди, че след
смъртта на наследодателя, ответницата отказала да живее в това жилище по
сантиментални причини и се изместила в нейния си апартамент, а процесния
го отдала под наем.Св. Д. Ст. Г. –наемател в процесния апартамент твърди, че
живее от 17 години в един от имотите на ответницата, които са в бл. № ** и до
4
момента живее там, а именно- в кв. ******************. През 2008 година
сключила устен договор за наем с ответницата и през всички тези години е
плащала наем само на нея. Твърди още, че през 2012 година една вечер дошъл
един господин, (свидетелката разпозна ищеца в залата) и попитал коя е, на
което свидетелката отговорила, че не го познава и няма да му дава
обяснения.След като я попитал за ответницата и казал ,че е неин брат,
свидетелката й позвънила, при което ответницата й казала че двата
апартамента и гаража са нейни и да не пуска никого вътре, след което
свидетелката обяснила господина, че е звъннала на ответницата и че тя й е
казала да не го пуска, след което той си тръгнал.Свидетелката твърди още, че
по време на това посещение, заедно с ищеца е имало и една жена.Съдът,
преценявайки свидетелските показания съгл. чл. 172 от ГПК и отчитайки
обстоятелството, че първата свидетелка е съжителка на ищеца, а последната е
в наемни отношения с ответницата и в този смисъл двете свидетелки са
заинтересовани от изхода на делото, с оглед констатираното противоречие в
показанията на св.Р. М. и св.Д. Г. относно разговора при посещението на
ищеца в процесното жилище през 2012г., респ. 2014г., приема за установено
само, че ищецът, ведно със св. М. е посетил процесното жилище и е
установил, че там живее наемател-св.Г., а относно съдържанието на разговора,
съдът не кредитира показанията на посочените две свидетелки.В останалата
част, съдът кредитира показанията на всички свидетели, като логични и
непротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е обоснован с
обстоятелството ,че ищецът и ответницата са наследници на общия
наследодател Хр. К. Х.. поч. на 21.04.2007г., като са получили в наследство от
процесното жилище и гараж съотв. ¼ ид.ч. за ищеца и ¾ ид.ч. за ответницата,
но тя се снабдила с КНА за целите имоти, обуславящо правният му интерес да
предяви отрицателен установителен иск за собствеността върху
претендираните 1/4 ид.ч. от всеки имот.Ответната страна излага възражения за
това, че още от 2008г. е установила свое владение върху жилището чрез
отдаването му под наем, а през 2012г., при срещата на ищеца с наемателката в
имота, ответницата е отблъснала владението му, поради което счита, че е
придобила собствеността върху двата имота въз основа на изтекла в нейна
полза придобивна давност по чл. 79,ал.1 от ЗС.Видно от писмените
доказателства по делото, страните са еднокръвни брат и сестра, деца на общия
наследодател Хр. К. Х.. поч. на 21.04.2007г.Установява се също, че по време на
брака на наследодателя с майката на ответницата(сключен на 04.06.1974г., и
прекратен с решение № 429/04.09.2006г. по описа на РСТ), двамата съпрузи са
придобили през 1981г. процесното жилище с адм. адрес в гр.************** а
съпругата е придобила през 1999г. в съседство със жилището, но доколкото
това също е станало по време на брака следва да се приеме, че собствеността
върху двата имота е придобита в режим на СИО.Това е така, защото и при
5
действието на СК от 1968 г. и на СК от 1985 г. режимът на СИО е
императивен, продължен и при действието на СК от 2009 г., и съобразно
който придобиването на вещни права върху имот, което е резултат от
съвместен принос на съпрузите, води до възникване на СИО. Доколкото,
обаче, бракът на наследодателя е прекратен през 2006г., т.е. преди смъртта му
през 2007г., то и съпружеската имуществена общност е прекратена и
съпрузите са останали обикновени съсобственици при равни дялове за
жилището и гаража-чл.27 СК(1985г. отм.), поради което при откриване на
наследството, останало от наследодателя през 2007г. ищецът и ответницата са
притежавали съотв. по 1/2 ид.ч. от собствената на наследодателя 1/2 ид.ч., т.е
по 1/4 ид.ч.(3/12 ид.ч.) за всеки от двамата от жилището и гаража, по силата на
чл.5,ал.1 от ЗН, като ответницата е придобила по наследство и 1/2 ид.ч. от
двата имота от своята майка и има 3/4 ид.ч.(9/12 ид.ч.) от двата имота.По тази
причина няма как тя да е била собственик на 5/6 ид.ч.(10/12 ид.ч.) по
наследство, както е посочено в нотариалния акт, а само на 3/4 ид.ч.(9/12
ид.ч.).По отношение на възможността наследник за придобие по давност
частта на друг наследник, съдът приема следното:В ТР № 1/06.08.2012 г. по
тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че когато
съсобствеността произтича от наследяване, при което един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху цялата вещ,
но не е противопоставил на останалите намерението му за своене, той е
държател на идеалните части на другите съсобственици и презумцията по чл.
69 ЗС се счита за оборена.В този смисъл, съсобственикът, установил
фактическата власт върху имота, е държател на чуждите идеални части и за да
ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение. При спор за собственост той трябва да докаже, че
е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта
за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да
ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици.(в този км. Решение № 291/9.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г.
на II ГО на ВКС, Решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. №
1162/2009 г. на II ГО на ВКС, Решение № 4/20.02.2013г. по гр.д.№ 418 /2012 г.
на II ГО на ВКС и др.). Доколкото завладяването частите на останалите
съсобственици и промяната трябва да се манифестира пред тях и да се
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене,
то единият от основните въпроси в случая е дали ответницата е
демонстрирала пред ищеца намерението си да свои и неговите наследствени
ид.ч. от жилището и гаража.От събраните гласни доказателства по делото
съдът приема за установено, че ищецът е търсел контакт с ответницата за
уреждане на имуществените въпроси помежду им, като доказателства
ответницата да демонстрирала намерение за своене и на неговите ид.ч. от
двата имота, не са събрани по делото.Не съставлява демонстриране на
намерение за своене и отдаването на жилището под наем, тъй като това е
действие на обикновено управление. Освен това нито отношенията на всяка от
6
страните с наследодателя, нито намеренията на наследодателя са релевантни,
доколкото щом приживе той не се е разпоредил със собствеността си, то след
смъртта му, останалото негово имущество се разпределя между двамата
наследници – страните по делото по реда на чл. 5,ал.1 от ЗН.От анализа на
гласните доказателства не може да се приеме за установено също, че през
2012г. или 2014г. ответницата е демонстрирала намерение за своене пред
ищеца, от когато за нея би започнала да тече придобивна давност за неговите
ид. части от имотите, но дори това да беше безспорно установено и дори да се
приеме че е било налице отблъскване на ищеца още от 2012г., до снабдяването
на ответницата с КНА през 2018г. не са изминали изискуемите се десет години
по чл. 79,ал.1 от ЗС, обстоятелство, обуславящо извод, че ответницата не е
придобила собствеността върху наследените от ищеца 1/4 ид.ч. от жилището и
гаража въз основа на осъществявано от нея давностно владение, поради което
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан и следва
да бъде уважен, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК.
По предявеното искане с пр. осн. чл. 537,ал.2 от ГПК, съдът приема
следното:
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 11/2013 г. на ОСГК
на ВКС, констативен нотариален акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.
Доколкото по делото ответницата не е установила да е придобила
собствеността върху наследствените ид. ч. на ищеца от по ¼ ид.ч. от двата
процесни имота в резултат на осъществявано десетгодишно давностно
владение, считано от твърдяното отблъскване владението на ищеца, то
искането на ищеца за отмяна на посочения НА за собственост по реда на чл.
587,ал.1 и ал.2 от ГПК № 80,том II,рег.№ 1514, дело № 192/2018г. по описа на
нотариус Св. Г. с район на действие РСТ, рег.№ 327, за над 3/4 ид.ч. от двата
имота е основателно и се явява законна последица от уважаването на иска,
поради което следва да бъде уважено, като посоченият КНА се отмени в тази
част, на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от спора ответницата следва да заплати
на ищеца разноските по делото, които съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК са в размер на 1500лв. платено адв. възнаграждение, 50лв. внесена
държавна такса и 17,50лв. такса за вписване на исковата молба, или общо
1567,50лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. Х. В. с ЕГН
********** от ****************************, че С. Х. К. с ЕГН **********
7
от ***************** не е собственик въз основа на наследство и давностно
владение на над 3/4 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент с адм.
адрес *************, имот с ид. 73626.508.112.5.17 с площ от 64,66кв.м., при
граници на същия етаж 73626.508.112.5.18, 73626.508.112.5.16;под обекта
73626.508.112.5.14; над обекта 73626.508.112.5.20, ведно с избено помещение
№ 17 при съседи: изток-терен на блока, запад-коридор на избените
помещения, север-коридор на избените помещения, юг-коридор и изба № 16,
над обекта-жилище № 2 , отдолу-земя, ведно с 69/10000ид.ч. от общите части
на сградата, ведно с 69/10000ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот
с ид. 73626.508.112, както и на над 3/4 ид.ч. от недвижим имот с ид.
73626.508.116.6 с адм. адрес в гр.********** с площ от 18 кв.м. съгл. скица и с
площ от 17,82кв.м. съгл. нотариален акт, за които имоти се е снабдила с НА за
собственост по реда на чл. 587,ал.1 и ал.2 от ГПК № 80,том II,рег.№ 1514,
дело № 192/2018г. по описа на нотариус Св. Г. с район на действие РСТ, рег.№
327, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ НА за собственост по реда на чл. 587,ал.1 и ал.2 от ГПК №
80,том II,рег.№ 1514, дело № 192/2018г. по описа на нотариус Св. Г. с район на
действие РСТ, рег.№ 327, с който ответницата С. Х. К. с ЕГН ********** от
*************** е призната за собственик въз основа на наследство и
давностно владение на недвижим имот, представляващ апартамент с адм.
адрес *****************, имот с ид. 73626.508.112.5.17 с площ от 64,66кв.м.,
при граници на същия етаж 73626.508.112.5.18, 73626.508.112.5.16;под обекта
73626.508.112.5.14; над обекта 73626.508.112.5.20, ведно с избено помещение
№ 17 при съседи: изток-терен на блока, запад-коридор на избените
помещения, север-коридор на избените помещения, юг-коридор и изба № 16,
над обекта-жилище № 2 , отдолу-земя, ведно с 69/10000ид.ч. от общите части
на сградата, ведно с 69/10000ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот
с ид. 73626.508.112, както и на недвижим имот с ид. 73626.508.116.6 с адм.
адрес в ****************** с площ от 18 кв.м. съгл. скица и с площ от
17,82кв.м. съгл. нотариален акт, в частта за над ¾ ид.ч. от всеки от двата
имота, на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Х. К. с ЕГН ********** от гр.****************** да
заплати на С. Х. В. с ЕГН ********** от ****************************,
разноските по делото в размер на 1567,50лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Т..
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
8