№ 5822
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н.й Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Ю. С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511421 по описа за 2021 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20270485 от 08.12.2020г., постановено по гр.дело №50073/2017г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 145-ти състав, се допуска да се извърши съдебна делба между Ц.
Д. Н., с ЕГН **********, и Н. Д. А., с ЕГН **********, на следните недвижими имоти,
които наследодателят Д. А. М., с ЕГН **********, починал на 29.03.1982г., е придобил
в изключителна собственост при извършена през 1975г. съдебна делба: жилище,
находящо се в югоизточната част на къща-близнак, застроено на 65 кв.м.,
състоящо се от две стаи, хол, кухня и антре, с идентификатор 07106.1419.373.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-
28/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица №15-
157454/06.04.2017г. на АГКК-СГКК-София, със застроена площ от 90 кв.м., с
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, един етаж, построена в поземлен имот
с идентификатор 07106.1419.373, заедно с лятна кухня, застроена на 35 кв.м., с
идентификатор 07106.1419.373.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-28/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК и
съгласно скица №15-157456/06.04.2017г. на АГКК-СГКК-София, находящ се в
с.Бусманци, обл.София, СО район „Искър“, ул.****, със застроена площ от 34 кв.м., с
предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, един етаж, построена в поземлен
имот с идентификатор 07106.1419.373, две бараки, намиращи се в югоизточната
част на дворното място и две мазета под тази жилищна сграда , ведно с
припадащата се 1/2 ид.ч. от дворното място, в което са построени сградите, за което
1
е отреден УПИ VІІ-372, 373, находящ се в с.Бусманци, община Столична, обл.София
/столица/, съгласно плана за регулация, изменението утвърдено със заповед №РД-09-
50-581/07.06.2007г. на Главен архитект на гр.София, състоящ се от поземлен имот с с
идентификатор 07106.1419.373 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-28/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в с.Бусманци, община Столична, обл.София /столица/, с адрес: с.Бусманци,
СО район „Искър“, ул.****, с площ от 1673 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10
м./, при съседи имоти с идентификатори: 07106.1419.604; 07106.1420.763;
07106.1419.712; 07106.1419.740 и 07106.1419.372; като и от поземлен имот с
идентификатор 07106.1419.372 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-28/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в с.Бусманци, община Столична, обл.София /столица/, с адрес: с.Бусманци,
СО район „Искър“, ул.****, с площ от 1131 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /10 м./,
при съседи имоти с идентификатори: 07106.1419.604; 07106.1419.373; 07106.1419.740;
07106.1419.371, и при квоти: за Ц. Д. Н., с ЕГН ********** - 1/2 ид.ч. и за Н. Д. А., с
ЕГН ********** - 1/2 ид.ч.. С решението се допуска да се извърши съдебна делба
между К. Д. Д., с ЕГН **********; Х. П. С., с ЕГН **********; П. С. А., с ЕГН
**********; Н. С. А.А, с ЕГН **********; Д. В. Й., с ЕГН **********; Г. Г. М., с ЕГН
**********; О. А. П., с ЕГН **********; Г. О. П., с ЕГН **********; и Ю. О. П., с
ЕГН **********; на следните недвижими имоти, които наследодателят П. А. М., с
ЕГН **********, починал на 09.03.2006г., е придобил в изключителна собственост при
извършена през 1975г. съдебна делба: жилище, находящо се в югозападната част на
къща-близнак, с идентификатор 07106.1419.372.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-28/03.04.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, състоящо се от една стая, кухня, хол, баня-тоалетна
и антре, със застроена площ от 93 кв.м., ведно с две мазета под жилището, заедно с
лятна кухня с идентификатор 07106.1419.372.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-28/03.04.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, застроена на 26 кв.м., с предназначение: друг вид
страда за обитаване, брой етажи – един, и гараж /хангар, барака/ с идентификатор
07106.1419.372.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД-18-28/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, застроен на 24
кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи – един, всичките те
разположени в поземления имот с идентификатор 07106.1419.372 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-28/03.04.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Бусманци, община Столична,
обл.София /столица/, с адрес на поземления имот: с.Бусманци, СО район „Искър“,
ул.****, ведно с припадащата се 1/2 ид.ч. от дворното място, в което са построени
сградите, за което е отреден УПИ VІІ-372, 373, находящ се в с.Бусманци, община
Столична, обл.София /столица/, съгласно плана за регулация, изменението утвърдено
със заповед №РД-09-50-581/07.06.2007г. на Главен архитект на гр.София, състоящ се
от поземлен имот с с идентификатор 07106.1419.373 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-28/03.04.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Бусманци, община Столична,
обл.София /столица/, с адрес: с.Бусманци, СО район „Искър“, ул.****, с площ от 1673
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи имоти с идентификатори:
2
07106.1419.604; 07106.1420.763; 07106.1419.712; 07106.1419.740 и 07106.1419.372;
като и от поземлен имот с идентификатор 07106.1419.372 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-28/03.04.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Бусманци, община Столична,
обл.София /столица/, с адрес: с.Бусманци, СО район „Искър“, ул.****, с площ от 1131
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване /10 м./, при съседи имоти с идентификатори:
07106.1419.604; 07106.1419.373; 07106.1419.740; 07106.1419.371, и при квоти: К. Д. Д.,
с ЕГН ********** – 6/30 ид.ч.; Х. П. С., с ЕГН ********** – 6/30 ид.ч.; П. С. А., с ЕГН
********** – 3/30 ид.ч.; Н. С. А.А, с ЕГН ********** – 3/30 ид.ч.; Д. В. Й., с ЕГН
********** – 3/30 ид.ч.; Г. Г. М., с ЕГН ********** – 3/30 ид.ч.; О. А. П., с ЕГН
********** – 2/30 ид.ч.; Г. О. П., с ЕГН ********** – 2/30 ид.ч.; Ю. О. П., с ЕГН
********** – 2/30 ид.ч..
Постъпила е въззивна жалба от ищцата - съделител - Ц. Д. Н. , с ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв.Е. П., с надлежно учредена
представителна власт, с която се обжалва решение №20270485 от 08.12.2020г.,
постановено по гр.дело №50073/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 145-ти състав, в частта,
в която първостепенният съд е приел, че дворното място, за което е отреден УПИ VІІ-
372, 373, находящ се в с.Бусманци, община Столична, обл.София /столица/, съгласно
плана за регулация, изменението утвърдено със заповед №РД-09-50-581/07.06.2007г. на
Главен архитект на гр.София, състоящ се от поземлен имот с идентификатор
07106.1419.373 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД-18-28/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
с.Бусманци, община Столична, обл.София /столица/, с адрес: с.Бусманци, СО район
„Искър“, ул.****, с площ от 1673 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи:
имоти с идентификатори: 07106.1419.604; 07106.1420.763; 07106.1419.712;
07106.1419.740 и 07106.1419.372; като и от поземлен имот с идентификатор
07106.1419.372 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД-18-28/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
с.Бусманци, община Столична, обл.София /столица/, с адрес: с.Бусманци, СО район
„Искър“, ул.****, с площ от 1131 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /10 м./, при съседи:
имоти с идентификатори: 07106.1419.604; 07106.1419.373; 07106.1419.740;
07106.1419.371; е обща част, принадлежност към построените в двата поземлени
имота самостоятелни обекти с идентификатори: 07106.1419.373.1; 07106.1419.373.2;
две бараки и две мазета под сградата, построени в поземлен имот с идентификатор
07106.1419.373; и самостоятелни обекти с идентификатори: 07106.1419.372.1;
07106.1419.372.2; 07106.1419.372.3; построени в поземлен имот с идентификатор
07106.1419.372. Твърди, че в обжалваната част първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на събраните по делото
доказателства и в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че изводът на
първостепенния съд, че дворното място, съставляващо УПИ VІІ-732, 733, не е
поделяемо според строителните правила и норми, е в противоречие на констатациите
на съдебния експерт, изготвил приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в
която е посочено, че УПИ VІІ-732, 733 може да бъде разделен след преустройство.
Излага се още, че независимо от факта, че съделителите не желаят да се допусне делба
на съсобствения им имот - УПИ VІІ-732, 733, в случай, че това е възможно, съдът е
3
длъжен да я извърши, тъй като целта на всяка делба е да се ликвидира съсобствеността
върху страните. По изложените съображения моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да
допусне извършване на съдебна делба на процесното дворно място, съставляващо
УПИ VІІ-372, 373, находящ се в с.Бусманци, община Столична, обл.София /столица/
между всички съделители, при квоти, посочени в исковата молба.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - съделител - Н. Д. А., с ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв.Д. К., с надлежно учредена
представителна власт, с която се обжалва решение №20270485 от 08.12.2020г.,
постановено по гр.дело №50073/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 145-ти състав, в частта,
в която са определени квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите - Ц. Д. Н. и Н. Д.
А. от допуснатите до делба недвижими имоти, които наследодателят им Д. А. М., с
ЕГН **********, починал на 29.03.1982г., е придобил в изключителна собственост при
извършена през 1975г. съдебна делба: жилище, находящо се в югоизточната част на
къща-близнак, застроено на 65 кв.м., състоящо се от две стаи, хол, кухня и антре, с
идентификатор 07106.1419.373.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-28/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК,
построена в поземлен имот с идентификатор 07106.1419.373, заедно с лятна кухня,
застроена на 35 кв.м., с идентификатор 07106.1419.373.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-28/03.04.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Бусманци, обл.София, СО район
„Искър“, ул.****, построена в поземлен имот с идентификатор 07106.1419.373, две
бараки, намиращи се в югоизточната част на дворното място и две мазета под
тази жилищна сграда. Във въззивната жалба се излагат доводи, че
първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно, като постановено
при нарушаване на материалния закон и необосновано. Твърди се, че неправилно
първостепенният съд е приел за недоказано и не е уважил релевираното възражение за
придобивна давност по отношение на притежаваните от ищцата-съделител - Ц. Д. Н.
1/3 ид.ч. от допуснатите до делба процесни имоти, който дял същата е придобила на
основание наследствено правоприемство от своя баща Д. А. М., починал на
29.03.1982г.. Поддържа се, че неоснователно съдът е приел, че не са ангажирани
убедителни доказателства затова, че Н. Д. А. и майка му – С.З. М. след смъртта на
общия им наследодател - Д. А. М., са владяли за себе си непрекъснато, явно и
спокойно за период по-голям от десет години допуснатите до делба процесни имоти, в
т.ч. и дяла на ищцата-съделител - Ц. Д. Н., придобила на основание наследствено
правоприемство 1/3 ид.ч. от допуснатите до делба процесни имоти. Твърди се, че от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по категоричен начин
от една страна факта, че Н. Д. А. и майка му – С.З. М. след смъртта на Д. А. М.,
починал на 29.03.1982г., за период по-голям от десет години са упражнявали
фактическата власт върху целия имот непрекъснато, явно и необезпокоявано, както и
от друга страна са били извършвани действия от тях, с които по недвусмислен начин са
отблъснали владението на Ц. Д. Н. и този начин се демонстрирали намерението си за
своене на чуждите идеални части, които действия са доведени до знанието на
съсобственика им - Ц. Д. Н.. Поддържа се, че противно на приетото от първостепенния
съд от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се обосновава извода,
че Н. Д. А. и майка му – С.З. М. най-рано към м.март 1992г., а и след тази дата, са
придобили по давност правото на собственост върху идеалните части на Ц. Д. Н.,
респективно са станали съсобственици на процесните имоти, при равни квоти от по
1/2 ид.ч. за всеки от тях. Поддържа се, че след смъртта на С.З. М., починала на
4
20.02.2016г., ищцата - Ц. Д. Н., нейна дъщеря, е получила по наследство от дяла на
майка си – 1/4 ид.ч. от процесните имоти /С.З. М. притежава 1/2 ид.ч. от процесните
имоти и след смъртта й наследниците й по закона – всяко от двете й деца, получава
равен дял, т.е. по 1/4 ид.ч. за всеки от тях/. Следователно се поддържа, че квотите, при
които съдът следва да допусне делба по отношение на процесните недвижими имоти,
са както следва: за Ц. Д. Н. - 1/4 ид.ч., за Н. Д. А. - 3/4 ид.ч.. В тази връзка
съделителят- ответник - Н. Д. А. моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да допусне извършването
на делба по отношение на процесните делбени имоти, които наследодателят им Д. А.
М., с ЕГН **********, починал на 29.03.1982г., е придобил в изключителна
собственост при извършена през 1975г. съдебна делба, при квоти между съделителите,
както следва: за Ц. Д. Н. - 1/4 ид.ч., за Н. Д. А. - 3/4 ид.ч.. Претендира присъждане на
направени разноски, направени пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80
ГПК.
По делото е постъпил в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор от ищцата –
съделител - Ц. Д. Н., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Е. П., в
който е взето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от
ответника – съделител - Н. Д. А.. Изложени са доводи, че първоинстанционното
съдебно решение в обжалваната част е законосъобразно, правните изводи са
обосновани след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при
правилно прилагане на материалния закон. Поддържа се, че правилно
първостепенният съд не е уважил наведеното от ответника – съделител възражение за
придобивна давност, тъй като е приел, че в хода на делото не е доказано, че с
едностранни действия, доведени до знанието на другия наследник /в случая ищцата по
делото Ц. Д. Н./, по явен и недвусмислен начин, е превърнал във владение държането
на нейните идеални части. Посочено е, че първоинстанционният съд в постановения
съдебен акт в частта, в която е допуснал делба по отношение на процесните делбени
имоти, които наследодателят Д. А. М., с ЕГН **********, починал на 29.03.1982г., е
придобил в изключителна собственост при извършена през 1975г. съдебна делба,
правилно е определил квотите на съсобственост между съделителите - Ц. Д. Н. и Н. Д.
А. – от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. Моли съда да постанови съдебно решение, с което
да потвърди първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част като
правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна – ответник - Е. Е. С., с ЕГН ********** /конституиран с
определение на съда от 24.08.2022г. на основание чл.227 ГПК в качеството на
единствен законен наследник на съделителя – ответник – Х. П. С., починала на
18.12.2021г., в хода на въззивното производство/, в съдебно заседание взема становище
за неоснователност на подадените две въззивни жалби, като излага, че с обжалваното
решение първостепенният съд правилно е определил недвижимите имоти, по
отношение на които е допусната делбата, както и правилно е определил кръга на
лицата, между които следва да се извърши делбата и частта на всеки съделител изцяло
в съответствие с действащите материалноправни разпоредби на закона. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно
първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно.
Въззиваемите страни – ответници – К. Д. Д., с ЕГН **********; П. С. А., с ЕГН
**********; Н. С. А., с ЕГН **********; Д. В. Й., с ЕГН **********; Г. Г. М., с ЕГН
**********; О. А. П., с ЕГН **********; Г. О. П., с ЕГН **********; и Ю. О. П., с
ЕГН **********; не депозират писмени отговори, съответно не вземат становище
5
относно подадените две въззивни жалби.
Предявен е иск с правно основание чл.69, ал.1 от ЗН, във фазата по допускане
на делбата.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението в обжалваните части е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения иск за делба като е
допусната съдебна делба между индивидуализираните по площ и граници недвижими
имоти между страните по делото при определените между тях квоти. При правилно
разпредЕ. доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение
на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя
във връзка с неговата правилност. Доводите в жалбите са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:
В конкретния случай не е спорно между страните, а и от анализа на събраните
по делото доказателства се установява, че Д. А. М., с ЕГН **********, починал на
29.03.1982г., общ наследодател на въззивника- ищца - Ц. Д. Н. и въззивника – ответник
- Н. Д. А., е придобил на основание съдебна делба, извършена 1975г., в изключителна
собственост следните недвижими имоти – жилище, находящо се в югоизточната част
на къщата-близнак, ведно с всички постройки в тази част на дворното място – лятна
кухня, две бараки, намиращи се в югоизточната част на дворното място и две мазета
под жилищната сграда, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място, върху което са построени
сградите, съставляващо парцел VІІ-7 от кв.29 по регулационния план на село
Бусманци-София. Безспорно е още по делото и обстоятелството, че след смъртта на Д.
А. М., с ЕГН **********, починал на 29.03.1982г., неговите наследници по закон са:
6
С.З. М. – съпруга, Н. Д. А. – син и Ц. Д. Н. – дъщеря, като всеки от наследниците е
придобил на основание наследствено правоприемство по 1/3 ид.ч. от процесните
имоти.
В разглеждания случай спорен по делото е въпросът, пренесен и във
въззивното производство относно обстоятелството дали получената по наследство от
въззивника- ищца - Ц. Д. Н. 1/3 ид.ч. от процесните имоти е придобита по давност от
другите наследници - С.З. М. и Н. Д. А. доколкото последният е направил изрично
възражение за придобиване по давност на идеалните части на Ц. Д. Н., респективно
наведени са твърдения, че С.З. М. и Н. Д. А. за период по-голям от десет години,
считано след 29.03.1982г., на която дата е починал общия им наследодател - Д. А. М./,
са владяли явно, непрекъснато и необезпокоявано идеалните части на другия
наследник - Ц. Д. Н. и са станали съсобственици на процесните имоти, при равни
квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях.
С оглед данните по делото и събраните по делото доказателства въззивният
съд намира за изцяло неоснователен така изложеният във въззивната жалба на
въззивника-ответник основен довод за придобиване по давност на основание чл.79,
ал.1 ЗС от Н. Д. А. и майка му – С.З. М. към м.март 1992г. на правото на собственост
върху идеалните части на Ц. Д. Н., придобити от нея по наследство от баща й,
респективно, че те двамата са станали съсобственици на процесните имоти, при равни
квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях.
За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е
необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.
Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента.
Обективният елемент - упражняване на фактическата власт върху вещта. Тя включва
извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху
имота, която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на
владението - намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо
състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в
чл.69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни
действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че съсобствеността
между двамата въззивника – ищцата - Ц. Д. Н. и ответника - Н. Д. А. по отношение на
допуснатите до делба процесни имоти е възникнала от наследяване, в която хипотеза
съгласно задължителните разяснения дадени с ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС,
презумпцията на чл.69 ЗС е неприложима в отношенията между съсобствениците,
когато съсобствеността произтича от наследяване, тъй като при наследяването
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение - с приемане на наследството владението, като част от имуществото на
наследодателя, продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях
остава в наследствения имот. В тази хипотеза наследникът е владелец на своята
идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. За да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
сънаследникът следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се демонстрира намерението за своене на чуждите идеални
части. Те трябва да бъдат доведени до знанието на останалите съсобственици, за да се
обезпечи възможността последните да предприемат действия за защита на правата си,
7
освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези
обстоятелства трябва да бъдат доказани. Следователно в настоящата хипотеза, при
която съсобствеността върху делбените имоти е възникнала на основание наследяване
при упражняване на фактическа власт само от някои съсобственици – какъвто е
настоящият случай – от съделителя – ответник - Н. Д. А. и майка му – С.З. М., се
предполага, че владеят собствените си идеални части и държат - останалите идеални
части. В ТР №1 от 06.08.2012г. по тълк. дело №1/2012 г. на ВКС, ОСГК, е посочено, че
един от съсобствениците може да измени основанието на фактическата си власт, като
започне да владее частта на свой съсобственик, така че да я придобие при изтичане на
придобивната давност, но е необходимо съсобственика, в чиято полза се твърди да е
изтекла придобивната давност, да има фактическата власт върху частта на другия
съсобственик (corpus), да държи вещта като своя (animus domini) и да е манифестирал
това свое намерение по начин, че то да е възприето от съсобственика, чиято идеална
част е завладяна. В конкретния случай от показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява по несъмнен начин факта, че съделителят - ответник - Н. Д. А.
и майка му – С.З. М., след смъртта на общия им наследодател – Д. А. М., починал на
29.03.1982г., като сънаследници са упражнявали фактическа власт върху целите
процесни имоти, докато ищцата - Ц. Д. Н. е живеела на друго място и е идвала в
с.Бусманци и е посещавала имотите, когато е имало повод. В случая обаче факта на
живеене в делбените имоти не може да се приравни на упражняване на самостоятелна
фактическа власт от страна на съделителя - ответник - Н. Д. А. и майка му – С.З. М.
или още по-малко, че е доказано и установено по делото намерението им за своене на
вещта. Те е следвало да манифестират пред другия съсобственик – ищцата - Ц. Д. Н.,
по явен и недвусмислен начин намерението си да своят имотите. Това е следвало да
стане с конкретни действия на отричане на правата на другия съсобственик – ищцата -
Ц. Д. Н. върху имотите, които да са станали нейно достояние. В хода на
производството пред първоинстанционния съд при доказателствена тежест за
съделителя - ответник - Н. Д. А. не са ангажирани каквито и да е било доказателства,
че същият е извършвал такива действия по отричане правата на другия съсобственик –
ищцата - Ц. Д. Н., които да са достигнали до знанието й. Упражняването на фактическа
власт върху наследствените имоти и ползването им само от съделителя - Н. Д. А. и
майка му – С.З. М., а след смъртта на последната през 2006г., само от Н. Д. А. не
доказва намерение за своене. След като разпоредбата на чл.31 ЗС оправомощава всеки
съсобственик да си служи с общата вещ по предназначението й и задължава същия,
ако само той си служи лично с вещта да заплати на останалите обезщетение за ползата
от която ги е лишил, от деня на писменото поискване, то не би могло да се приеме, че
ползването на общата вещ само от един съсобственик представлява не само
реализация на това правомощие, но обективира и намерение за своене на идеалните
части на останалите съсобственици. Следователно се налага категоричен извод, че
съделителят - Н. Д. А. заедно с майка си – С.З. М. са били единствено държатели на
чуждите идеални части, но не и владелци на същите, тъй като от анализа на събраните
по делото доказателства не се установява те да са започнали да своят целия имот като
свои и да са манифестирали намерението си за своене пред другия наследник - ищцата
- Ц. Д. Н.. По тези аргументи въззивният съд приема, че по делото при условията на
пълно и главно доказване не се установява, че съделителят - Н. Д. А. заедно с майка си
– С.З. М. са придобили към м.март 1992г. и след посочената дата, но преди смъртта на
С.З. М., починала на 20.02.2016г., на основание давностно владение правото на
собственост върху 1/3 и.ч. на сънаследника - Ц. Д. Н., която ги притежава по
наследство от баща й, респективно, че Н. Д. А. и майка му – С.З. М. са станали
8
съсобственици на процесните имоти, при равни квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях.
Възражението за придобивна давност е изцяло недоказано.
По изложените по-горе правни съображения и противно на поддържаното във
въззивната жалба на ответника – съделител - Н. Д. А. въззивният съд счита, че от
доказателствата по делото се установява, че допуснатите до делба процесни
недвижими имоти, които наследодателят Д. А. М., с ЕГН **********, починал на
29.03.1982г., е придобил в изключителна собственост при извършена през 1975г.
съдебна делба, са в съсобственост между въззивника- ищца - Ц. Д. Н. и възивника –
ответник - Н. Д. А., при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. Първоинстанционният
съд логически последователно, аргументирано е проследил начина на придобиване на
процесните делбени имоти от праводателя на страните, както наследственото
правоприемство по отношение на всеки от съделителите, след което е обосновал
правилни изводи относно лицата, които следва да участват в делбата досежно
процесните имоти и квотите между тях, при които следва да бъде допусната.
Въззивният съд препраща към изложените от СРС мотиви в тази част, които счита за
законосъобразни, съответстващи на доказателствата по делото и на правилното
прилагане на закона.
На следващо място по доводите, релевирани във въззивната жалба на ищцата –
съделител - Ц. Д. Н., касаещи възможността да се извърши делба на процесното
дворно място, за което е отреден УПИ VІІ-372, 373, находящ се в с.Бусманци,
община Столична, обл.София /столица/, съгласно плана за регулация, изменението
утвърдено със заповед №РД-09-50-581/07.06.2007г. на Главен архитект на гр.София,
състоящ се от поземлен имот с идентификатор 07106.1419.373 и поземлен имот с
идентификатор 07106.1419.372 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-28/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК,
което първостепенният съд е приел, че представлява обща част по предназначение,
принадлежност към притежаваните от съделителите самостоятелни обекти, построени
в дворното място, поради което не е допуснал делба между съделителите на
процесното дворно място, съдът приема следното:
Основният спорен въпрос между страните в рамките на първата фаза по делбата
е относно поделяемостта на процесния урегулиран поземлен имот, като
първостепенният съд е приел, че в конкретната хипотеза е налице т.нар.
"хоризонтална етажна собственост", поради което имотът е неподеляем, тъй като има
характера на обща част. Въззивният съд споделя констатацията на
първоинстанционния, че по отношение на процесния недвижим имот е налице
т.нар."хоризонтална етажна собственост". В тази връзка е решение №229 от
30.11.2015г. по гр.дело №1755/2015г. по описа на ВКС, Г.К., І Г.О., в което се приема,
че съгласно чл.38, ал.1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат
на различни собственици, земята представлява обща част на всички собственици, а
съгласно чл.38, ал.3 ЗС, общите части не се делят. ВКС сочи, че текстът на чл.38, ал.1
ЗС има предвид "вертикална етажна собственост" - т.е. сграда с няколко самостоятелни
обекта, които имат различни собственици, но в съдебната практика правилата на чл.38,
ал.1 и ал.3 ЗС се прилагат и за т.нар. "хоризонтална етажна собственост", при която в
съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни собственици, като
въпросът за допустимостта на делбата на дворното място, когато то е обща част, се
поставя най-често в първата фаза на делбата. Приема се, че в тези случаи дворното
място също представлява обща част и не подлежи на делба. В този смисъл са
Постановление №4/1964г. на Пленума на ВС; Постановление №2/1982г. на Пленума на
9
ВС; решение №393 от 24.04.2009г. по гр.дело №921/2008г. на ВКС, Г.К., І
Г.О.; решение №192 от 26.09.2014г. по гр.дело №409/2012г. на ВКС, Г.К., ІІ Г.О. и др..
Изключение от този принцип е случаят, при който самото дворно място е делимо
според строителните правила и норми, като за всяка от сградите може да се обособи
самостоятелен урегулиран поземлен имот. С оглед гореизложените съображения и при
анализ на приложимите строителни правила и норми, въззивният съд счита, че в
конкретния случай процесният УПИ VІІ-372, 373 е неподеляем и представлява обща
част, тъй като от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
дворното място е неподеляемо. Експертът сочи, че процесният УПИ VІІ-372, 373, да се
подели на два реални самостоятелни имота, всеки от които да отговаря на
изискванията за самостоятелен УПИ, регламентирани в чл.19 ЗУТ, следва да бъдат
извършени преустройства в поземлен имот с идентификатор 07106.1419.372, който да
бъде отворен към главната улица "Просвета", с отговарящо на изискванията в закона
лице. В конкретния случай нито един от съделителите не е заявил готовност за
извършване на необходимите преустройства, напротив – заявяват че предвид
влошените отношения между тях нямат готовност да извършват посочените от вещото
лице преустройства, както и да предприемат действия по извършване на процедурата
по чл.201 ЗУТ. По тези аргументи, които са възприети и от първостепенния съд е
прието, че процесното дворно място е неподеляемо и следва да бъде допуснато до
делба като принадлежност към самостоятелните обекти, построени в него, които са
съсобственост между съделителите.
По горните аргументи и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции както по отношение на съделителите и квотите, така и относно предмета на
делбата, първоинстанционното решение следва да бъде да бъде потвърдено изцяло в
обжалваните части на основанието чл.271, ал.1 ГПК като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат въззиваемите страни, но поради
липса на доказателства за реално сторени такива във въззивното производство
разноски не им се дължат и съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20270485 от 08.12.2020г., постановено по гр.дело
№50073/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 145-ти състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11