О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……..

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в закрито заседание на двадесет и осми февруари 2018г в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАДВЪРДЖИКОВА

                       И. ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  

ч.гр.д.№ 311 по описа на ВОС за 2019г,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба вх.№ 8117/1.02.2019 от „СОЧИ СТАР" ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9000 Район „Одесос" ул."Ангел Кънчев" № 71, представлявано от управителя М.Д.А. срещу Определението на ВРС-ХХХІХс-в № 1066/ 22.01.2019 по гр.д. № 2395/2018, с което е отхвърлена молбата на дружеството за допускане на обезпечение по предявения от него иск чрез налагане на обезпечителна мярка-спиране на изпълнението по изп.д.№ 20167390400290 на ЧСИ Слави Сербезов, рег.№ 739 с район на действие Добрички ОС, образувано по издаден ИЛ по т.д.№ 4959/2011 на ВРС, потвърдено с решението на ВОС по в.т.д.№ 2634/2012.

Счита определението за незаконосъобразно по изложените съображения, тъй като РС не е мотивирал достатъчно ясно определението си, като се задоволил само да посочи,че за ищеца липсвало основание за обезпечителна нужда, поисканата мярка е неподходяща и че ищецът е обосновал обезпечителния си интерес въз основа на обстоятелства, стоящи извън предмета на спора.

Излага още, че подробно е разяснила всички обстоятелства, които са преюдициални за спора по гр.д.№ 2395/2018 на 39с-в, връзката им с поисканото обезпечение и последиците при неуважаване искането за налагане на посочената ОМ-спиране на изпълнението по изп.д. № 20167390400290 на ЧСИ Слави Сербезов, рег.№ 739, с район на действие Добрички ОС, а именно: по изп. дело са възбранени всички 10 недвижими имота с площ повече от 1250кв.м и на стойност повече от 1 000 000лв, собственост на дружеството-жалбоподател. Спиране на изпълнителното дело не би довело до негативи за взискателя, предвид наложените мерки.

Същевременно спирането е необходимо, тъй като ЧСИ е предприел продажбата на 4 от най-големите имота на дружеството жалбоподател, въпреки, че главницата по делото е за 21 816,87лв.

Към тези обстоятелства се добавя и новото, за което е предоставило доказателство пред РС - договор за цесия от 8.02.2013 между „Искра 1“ЕООД и „Златна палма“ООД, по силата на който „Искра 1“ЕООД прехвърля вземането си по изп.лист, с което твърди, че още повече би се затруднило евентуалното събиране на обратното вземане по обратен ИЛ, в случай че ВнPC уважи основния иск. Представено е и удостоверение от ЧСИ в подкрепа на твръдяното.

Излага още, че е изразява готовност да внесе и парична гаранция в определен от съда размер.

С това счита, че са спазени всички предпоставки и затова моли за отмяната на постановеното определение, като вместо него бъде постановено друго за уважаването на молбата за допускане на исканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнение.

СЪДЪТ,  за да се произнесе, взе предвид следното.

Ч.жалба е депозирана в срок и е допустима, поради което съдът дължи произнасяне по съществото.

 

Висящото пред ВРС-ХХХІХс-в дело под № 2395/2018 е образувано по предявени от „СОЧИ СТАР“ ЕООД, представлявано от управителя М.Д.А., срещу „ИСКРА 1“ ЕООД, представлявано от И.Д.М., обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл.124 ал.5 ГПК за установяване по отношение на ответника престъпни обстоятелства по чл. 316 вр.чл.309 ал.1 НК, изразяващи се в съзнателно ползване на неистински частни документи и с невярно съдържание, а в условията на евентуалност за установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл.309 ал.1 НК, изразяващи се в съставяне на неистински частни документи, представени по гр.д.№ 4959/2011г на ВРС-14с-в, а именно: договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2010г, сключен между „ИСКРА 1“ ЕООД и Херберт Рихард Краус за апартамент 13 с площ от 143,32кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс"-гр.Балчик с придружен превод на договора на немски език, както и резервационно споразумение от 15.06.2010г към същия договор между същите лица с превод на немски език, и резервационно споразумение от 11.06.2010r със страни „СОЧИ СТАР“ ЕООД и И. Динева Липке относно апартамент 59 с площ от 63,74кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс"- гр.Балчик, които престъпни обстоятелства са от значение за отмяната на влязло в сила Решение по гр.д.№ 4959/2011г по описа на ВРС-14 с-в, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

С молба от 21.01.2019 ВРС е сезиран с искане за допускане обезпечение на предявените установителни искове чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране изпълнението по изп.д. № 20167390400290 на ЧСИ Слави Сербезов, рег. № 739 ЧСИ, с район на действие ДОС, образувано въз основа на ИЛ, издаден по влязлото в сила решение по гр.д. № 4959/2011 по описа на ВРС-14с-в.

От приложените по делото заверени копия от решения на ВОС и ВРС е видно, че с решение от 18.12.2012 по в.т.д.№ 2634/2012 на ВОС е потвърдено решението на ВРС-ХІVс-в № 3860/2012 по гр.д.№ 4959/2011г, с което е осъдено „Сочи стар“ООД, представлявано от М.Д.А., да заплати на „Искра 1“ЕООД, представлявано от К. Благоева Нейкова, сумата от 21 816,87лв, равностойността на 11 154,79евро, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за ексклузивно търговско посредничество от 25.05.2009, за осъществяване на сделки покупко-продажба на недвижими имоти, предмет на договора за посредничество, с идентификатор 02508.87.82.13.21 и № 02508.87.82.13.22, представляващи апартаменти в хотел „Принцес Резиденс“ на ул.“Залез“в гр.Балчик, община Добрич, с ДДС; сумата от 9090,37лв–равностойността на 4647,83евро, представляваща уговорена неустойка в раздел І чл.4 от договора, от възложителя, без участието на посредника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ-1.04.2011 до окончателното им изплащане, на осн.чл.51 ТЗ, чл.92 ал.1 и чл.86 ЗЗД.

Въз основа на постановеното решение ищцовата страна се е снабдила с ИЛ от 10.01.2013, за което е било образувано изп.д.№ 2016********** на ЧСИ Слави Сербезов, рег. № 739, с район на действие Добрички ОС, по което са предприети действия–налагане на възбрана върху 10 недвижими имота, собственост на дружеството-жалбоподател, които, както твръди жалбоподателя, са общо с площ повече от 1250кв.м и стойност повече от 1 000 000лв. По отношение на 4 от най-големите имоти ЧСИ е предприел продажбата им.

С жалбата е представено копие от договор за цесия от 8.02.2013 между „Искра 1“ЕООД и „Златна палма“ООД, по силата на който „Искра 1“ЕООД е прехвърлила вземането си по издадения изп.лист, копие от което доказателство е било представено и пред ВРС.

СЪДЪТ, предвид твърденията на ищеца и приложимия закон, намира за установено от правна страна:

За основателността на молбата следва да се установи наличието на следните предпоставки: предявеният иск е достатъчно индивидуализиран, допустим и вероятно основателен; да се установи наличието на обезпечителна нужда, а исканата обезпечителна мярка да бъде допустима и адекватна на обезпечителната нужда.

В процесния случай предмет на делото е обективно кумулативно и евентуално съединени установителни искове с правно основание чл.124 ал.5 ГПК за установяване по отношение на ответника-дружество престъпни обстоятелства.

Искът е достатъчно индивидуализиран и допустим. Поради висящността на спора не може да бъде обсъждана вероятната основателност на иска.

Обезпечителната нужда представлява наличие на интерес от обезпечаване на иска, която се преценява с оглед предмета на спора. В случая видът на търсената защита е установителен иск за факт – установяване на престъпно обстоятелство, резултатът по което дело би бил от значене за отмяната на влязлото в сила осъдително решение.

С настоящия иск, обаче, не се навеждат твърдение, с което да се оспорва дължимостта на паричните суми, за които настоящият ищец в качеството му на ответник по гр.д.№ 4959/2011г на ВРс-ХІVс-в е бил осъден да заплати с влязлото в сила решение на ВРС-ХІVс-в № 3860/2012 и за които суми е било образувано изп.производство. Имайки качеството на ответник по осъдителния иск, жалбоподателят е следвало да изчерпи всичките си възражения срещу дължимостта на исковата претенция в същото производство. Към настоящия момент няма висящ спор за установяване дължимостта на самите парични суми, предмет на изп.д.№ 20167390400290.

При това положение следва, че ищецът обосновава обезпечителната си нужда с обстоятелства, които стоят извън предмета на висящия спор, т.е.връзката между изхода по висящия спор е косвена спрямо установеното със сила на пресъдено нещо парично задължение. Ето защо за ищеца не се установява обезпечителна нужда. При това, не може да се направи извод, че без обезпечението за ищеца би било трудно или невъзможно реализирането на правата си по евентуално уважения настоящ иск.

Дори и да се приеме, че за ищеца съществува обезпечителна нужда, то исканата ОМ се явява неподходяща пак по съображение, че настоящият спор не касае установяване недължимостта на самите парични суми-предмет на образуваното изп.дело.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна и затова постановеното от ВРС определение следва да бъде потвърдено

 

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определението на ВРС-ХХХІХс-в № 1066/ 22.01.2019 по гр.д.№ 2395/2018, с което е отхвърлена молбата на „СОЧИ СТАР“ООД за допускане на обезпечение по предявения от него иск чрез налагане на обезпечителна мярка-спиране на изпълнението по изп.д.№ 20167390400290 на ЧСИ Слави Сербезов, рег.№ 739 с район на действие Добрички ОС, образувано по издаден ИЛ по т.д.№ 4959/2011 на ВРС, потвърдено с решението на ВОС по в.т.д.№ 2634/2012.

 

 

Определението, с което се потвърждава определението на РС за отказ за допускане на обезпечителна мярка, не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ