№ 474
гр. Благоевград, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:В. Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от В. Ат. Пензов Административно наказателно
дело № 20251210201375 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ж. Ч. с ЕГН **********, с адрес: ... против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП)
№ ********** от 08.07.2023г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
жалбоподателя за административно нарушение на чл.139 ал.6 от Закона за
движение по пътищата, на основание чл.179 ал.3 във връзка с чл.187а ал.1 от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
С жалбата се твърди, че електронния фиш е незаконосъобразен, издаден
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че нарушението е
възприето въз основа на твърдения, че автомобила се движи без заплатена
винетна такса, което се оспорва. Възразява се и за това, че електронния фиш е
издаден на 08.07.2023г., а е връчен на 19.09.2025г. с което е нарушена
разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като са изминали повече от две
години от установяване на нарушението. с което и
административнонаказателната отговорност е погасена. Иска се от съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалвания електронен фиш.
Жалбоподателя, редовно призовано, не се и не изпраща представител и
не взема становище по доказателствата и по същество на спора.
1
За административнонаказващият орган Агенция „Пътна
инфраструктура“ не се явява процесуален представител юрисконсулт .. Р., като
от същата е постъпила писмена молба, в която оспорва жалбата, ангажира
доказателства в подкрепа на тезата си и поддържа становище, че електронния
фиш е правилен и законосъобразен поради което същият следва да бъде
потвърден, а жалбата отхвърлена като неоснователно. При потвърждаване на
електронния фиш, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно
легитимирано за това лице и в законоустановеният срок за обжалване, на
23.09.2025г. с вх. № 94-00-28533 по описа на АПИ, Национално тол
управление, доколкото видно от отбелязването електронния фиш №
********** от 08.07.2023г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, същият е
връчен лично на нарушения и срещу подпис на 16.09.2025г. (лист 6 от делото).
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните аргументи:
С ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че на
08.07.2023г. в 14.09 часа, в Електронната система на АПИ е регистрирано
ППС - товарен автомобил МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР с рег. № А9784НС, с
технически допустима маса от 3500, да се движи в Община Благоевград по
път А-3, км.92+548, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платнената пътна мрежа, без за това ППС не е заплатена дължимата пътна
такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС
нямало заплатена винетна такса за пътни превозни средства за преминаването
му по този път. Това деяние е квалифицирано като административно
нарушение на собственика на посоченото ППС по чл.139 ал.6 от ЗДвП.
Нарушението е установено с техническо устройство № 10122, представляващо
елемент от електронната система на АПИ за събиране на пътни такси по чл.10
ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се именно на път А-3, км.92+548. За
констатирано нарушение от системата на АПИ, на собственика на въпросното
ППС /жалбоподател по делото/, на основание чл.179 ал.3 във връзка с чл.187а
ал.1 от Закона за движение по пътищата, Агенция „Пътна инфраструктура“
при МРРБ, е издала обжалвания издаден Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ********** от 08.07.2023г. на Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на А. Ж. Ч. с ЕГН **********, с адрес: ...,
наложила „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева (лист 5 и 6 от делото). Към
извлечението от Електронната система на АПИ е бил изготвен и снимков
материал, в който е заснето именно отразеното в ЕФ превозно средство, на
посочената дата и място.
2
С извлечение от Електронната система на АПИ за събиране на пътни
такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата от дата 08.07.2024г. в 14.09 часа
(лист 7 и 11 от делото) и за посочения в обжалвания електронен фиш пътен
участък - път А-3, км. 92+548, намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, в район на с.Покровник, община Благоевград, се
установяват автоматично генерирани данни за извършено нарушение от ППС
с рег. № А9784НС, регистрирано като собственост на жалбоподателя, поради
липса на данни за валидна винетка за преминаване през този пътен участък.
Съгласно нормата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, тази Електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, създава доклади
за всяко установено нарушение по чл.179 ал.3 - 3в от ЗДвП, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата. Преди
регистрирането в системата на това нарушение, последната е създала както
доклад за нарушението, така и снимков материал, приложени към процесната
преписка (лист 8-10 от делото), които изцяло потвърждават фактическите
обстоятелства в издаденият за нарушението и обжалван по делото електронен
фиш. Съгласно цитираната норма на чл.167а ал.3 от ЗДвП, доклада от
Електронната система и снимковия материал, създаден от нея при
регистриране на нарушение по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, са годно
доказателство за установяването му, поради което и съдът кредитира тези
документи именно по този начин, още повече, че те не са оспорени с никакви
други доказателства в процеса.
Включването на процесния пътен участък в платена пътна мрежа за
Република България се доказва с Решение № 959 на МС от 31.12.2018г. (лист
24 от делото) за приемане и утвърждаване на Списък на републиканските
пътища на Република България (лист 25 отделото), за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл.10 ал.4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, като път А-3 –
име на пътя Струма е изрично посочен в него, което е служебно известно на
съда.
С Решение по Протокол № 28765/21 от 09.09.2021г. на УС на АПИ (лист
26 от делото) и Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на УС на
АПИ (лист 27 от делото), са утвърдени образци за електронен фиш по
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (лист 29 - 29 от делото).
Страните не спорят по въпроса, че ППС с рег. № А9784НС към момента
на реализиране на нарушението – 08.07.2023г. в 14.09 часа е бил собственост
3
на жалбоподателя А. Ж. Ч. с ЕГН **********, с адрес: ..., като същият е с маса
3500 кг.
Представени са Становище, ведно със справка от проверка за винтека – 2
броя, от което е видно, че ППС с рег. № А9784НС е имало валидна винетка за
времето от 23.02.2022г. в 00.00.00 часа до 23.02.2023г. в 00.00.00 часа и от
26.08.2023г. в 17.51.44 до 26.08.2024г. в 00.00.00 часа (лист 20-21 от делото).
Представена е справка за нарушения на ППС с рег. № А9784НС (лист
22-23 от делото) от която се установява, че същото ППС е осъществило
нарушение заради това, че „Няма валидна винетка“, съответно на 23.03.2023г.
в 16.13 часа; на 14.06.2023г. в 12.50 часа; 08.07.2023г. в 14.09 часа и други или
общо тринадесет нарушения.
Всички представени доказателства са годни такива и кореспондират по
между си, поради което и съдът ги кредитира изцяло при изясняване на
обективната истина в процеса по този казус.
При така установената фактическа обстановка и на база ангажирания по
делото доказателствен материал, съдът намира от правна страна, че
жалбоподателят А. Ж. Ч. незаконосъобразно е санкционирано за
административно нарушение по чл.139 ал.6 от Закона за движение по
пътищата във връзка с чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата.
Налице е материална компетентност на издателя на обжалваният акт
като Електронен фиш и по принцип. В тази връзка съдът отчете нормата на
чл.167а от ЗДвП, съгласно която именно Агенция „Пътна инфраструктура“
осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси.
При изпълнение на функциите си по този закон, определените от председателя
на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица
установяват нарушенията по чл.179 ал.3-3в от ЗДвП, като използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или
натоварването на ос на моторните превозни средства, осъществяват контрол
по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл.10 ал.1 от Закона
за пътищата, проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа
съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване
на разпоредбите на чл.189е и чл.189ж, респ. съставят и връчват актове за
установяване на административни нарушения и електронни фишове за
нарушения по чл.179 ал.3-3в от ЗДвП. От друга страна, съгласно нормата на
чл.10 ал.10 във връзка с ал.1 от Закона за пътищата, Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо
пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства /на база време и на база
изминато разстояние/, ведно с дейността по практическото прилагане,
4
въвеждането, функционирането и контрол чрез системата за събиране на
пътните такси. В конкретният казус, твърдяното нарушение е именно
свързано с незаплащането на дължима пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП във
връзка с чл.139 ал.6 от ЗДвП, установено въз основа на електронната система
на АПИ, породи което и компетентен орган за контрол и налагане на санкция
за такова нарушение по аргумент на регламентираната и цитирана правна
уредба, е именно процесният издател АПИ. /В тази насока е и съдебната
практика: Решение № 985/11.10.2022 г., постановено по КНАХ № 493/2022г.
по описа на Административен съд – София област; Решение №
455/13.10.2022г., постановено по КНАХД № 649/2022г. на Административен
съд – Плевен/.
Съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разстояние – т.1 - такса за ползване на платената пътна мрежа -
винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а ал.7; заплащането на
винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа. Съгласно чл.10а ал.1 от Закона за
пътищата винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е
платена винетната такса. В зависимост от срока винетните такси биват
годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня,
посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на
винетните такси се определя с наредбата по чл.10 ал.7. Съгласно чл.10а ал.7 от
Закона за пътищата винетна такса се заплаща за следните пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5
тона. Именно такова е било управляваното от жалбоподателя ППС – товарен
автомобил МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР с рег. № А9784НС, с технически
допустима маса от 3500 кг. За него е следвало да бъде заплатена съответната
винетна такса, като на 08.07.2023г. това не е било сторено, а МПС се е
движело по републиканската пътна мрежа в община Благоевград по път А-3
км 92+548 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа.
Съгласно чл.139 ал.6 от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен
когато таксата е заплатена от трето лице. Това задължение не е било
изпълнено. Съдът прие за установено извършването на описаното в оспорения
електронен фиш административно нарушение. Съгласно чл.179 ал.23 от ЗДвП
водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10
ал.1 т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева. Именно
такъв е конкретния случай, при който е предвиден фиксиран размер на глобата
без възможност за индивидуализация. Наказанието е правилно определено
5
като квалификация и размер.
Независимо от това обаче, съдът намира, че Електорният фиш е
незаконосъобразен, тъй като санкционната разпоредба на чл.179 ал.3 от ЗДвП
противоречи на Правото на Общността, предвиждайки фиксиран размер на
глоба, без да държи сметка за принципа на съразмерността. В този смисъл
чл.179 ал.3 от ЗДвП е в противоречие с чл.9а от Директива 1999/62/ЕС от
19.06.1999г., където е прогласен принципа на съразмерност. С Решение на СЕС
от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. (образувано по отправено от
Административен съд - Хасково преюдициално запитване) е разгледан
въпросът за съответствие на националната ни правна уредба и в частност на
установените наказания за нарушения на националните разпоредби на
правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане
на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура с принципа за
съразмерност на наказанията, регламентиран с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно таксуването на
превозни средства за използване на пътни инфраструктури. Съгласно
изречение последно от цитираната норма установените наказания трябва да
бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В мотивите на решението си
съдът е извел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с
тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират
реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на
пропорционалност. Следователно, посоченият принцип изисква не само
наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при
определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената
санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Съдът изрично е
посочил, че в случая чл.179 ал. 3 – 3б от ЗДвП предвижда в случай на
нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и
имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лева,
1800 лева или 2500 лева, като освен това ЗДвП не дава право на сезирания съд
да изменя налаганите глоби или имуществени санкции и по-конкретно да
намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на
извършеното нарушение, т. е. националната ни система от наказания не
позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на
извършеното нарушение, и както следва от чл.189ж от ЗДвП, изключва по-
конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са
предвидени в ЗАНН. При това нормативно положение съдът е заключил, че
тази система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално
определяне на наказанието от националните съдилища, а при тези условия
налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко
нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда
различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от
тежестта на нарушението, изглежда непропорционално с оглед на целите,
посочени в правната уредба на Съюза /в тази насока е и европейската
практика – Решение от 22.03.2017г. по дело С-497/2015г. и С-498/2015г.
6
Euro-Team и Spiral-Gep./.
По аргумент на тези съображения съдът е приел, че на преюдициалния
въпрос следва да се отговори, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Макар и държавите членки да са компетентни да изберат средствата, в това
число санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила
и ще стимулират своевременно им изпълнение от страна на водачите, то всяка
една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при
съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В
случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна
норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да
остане неприложена, поради действието на принципа на примат, т. е.,
националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата
цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като
при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде
приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ
на правото на Съюза резултат. В този смисъл, принципът на
пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС,
които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка
не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане
на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор
между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която
създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да
са несъразмерни с тези цели /в този смисъл Решение от 17.04.2918г., С-
414/2016, т.68; С-537/2016, т.56/. Строгостта на санкцията следва да бъде
съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че
административните или репресивните мерки не трябва да превишават това,
което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е
несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за
закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали
определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва
в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се
наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и
това е задължение на националния съдия.
По силата на чл.114 от АПК решението на СЕС по преюдициално
запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република
България. При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното
7
законодателство се налага и изводът, че процесното
административнонаказателно производство, и в частност наложената глоба,
определена съгласно действащото българско законодателство, противоречи на
основаните принципи на Общностното право, което обуславя
незаконосъобразност на процесния електронен фиш на самостоятелно
основание. Безусловно размерът на наложената глоба е в противоречие с чл.9
на Директива 1999/62/ЕО поради липса на съразмерност спрямо
преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване
на неговите особености.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с ал.3 във
връзка с чл.58д т.4 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ********** от
08.07.2023г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на А. Ж. Ч. с ЕГН
**********, с адрес: ..., за административно нарушение на чл.139 ал.6 от
Закона за движение по пътищата, на основание чл.179 ал.3 във връзка с
чл.187а ал.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград
в 14-дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8