РЕШЕНИЕ
№ 1988
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110160054 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу И. Л. Ч. осъдителни искове с правно основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1442,73
лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2019 г.
до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес] с абонатен номер ***, сумата от
248,06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.10.2023 г.,
начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 37,84 лева,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 8,83 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът твърди, че през процесния период месец юли 2019 г. – месец април 2022 г.
между него, в качеството му на доставчик и наследодателката на ответницата Й. Б. П., а след
смъртта и ответницата И. Л. Ч., в качеството й на собственик на недвижим имот, находящ се
в [адрес] с абонатен номер ***, а с това и на потребител – клиент за битови нужди, е
съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до
процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Посочва се, че ответницата е придобила собствеността върху имота
по наследяване от Й. П., която до смъртта си е била и клиент на топлинната енергия,
доставяна от ищцовото дружество. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от
приложимите Общи условия, при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или
лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение са
длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез подаване на заявление за
промяна на партидата. [фирма] твърди, че през релевантния период е доставил топлинна
1
енергия до процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в
случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че
съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя
се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответницата,
като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същата не е погасила в срок дължимите
суми в общ размер от 1737,46 лева, от която: 1442,73 лева – главница за доставена топлинна
енергия през периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г., 248,06 лева - лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 11.10.2023 г., начислена върху стойността на доставената
топлинна енергия, 37,84 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 8,83 лева - лихва за
забава за периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г., начислена върху стойността на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Ищцовото дружество намира за дължима и
претендира и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване
исковата молба – 02.11.2023 г. до окончателното им изплащане. С тези доводи [фирма]
обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
Препис от исковата молба и книжата към нея са връчени на ответницата И. Л. Ч. на
08.04.2024 г., като в указания й и законоустановен едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
същата не е подала писмен отговор.
В проведеното на 03.02.2025 г. открито съдебно заседание ищцовото дружество,
редовно призовано, не изпраща процесуален представител. В депозирана по делото писмена
молба от 31.01.2025 г. [фирма] посочва, че задължението е изплатено в цялост в хода на
процеса. По същество отправя искане за постановяване на решение, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена поради плащане на задължението, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, доколкото плащането
е извършено след предявяване на претенцията.
Ответницата И. Л. Ч., чрез пълномощника си адв. Иванов, заявява, че между ответната
страна и ищеца е сключено споразумение от 07.05.2024 г. за разсрочено изпълнение на
задълженията, предмет на делото, като отправя искане за оставяне без уважение на
ищцовата претенция, с оглед погасяване на задължението от ответницата.
Подпомагащата страна [фирма] конституирана в това качество с определение на съда
от 16.07.2024 г. по уважено искане на ищеца по чл. 219, ал. 1 ГПК, не изразява становище по
същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
1. По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи – пълно и главно, възникването и съществуването
между него и ответницата на облигационно отношение през процесния период с предмет
покупко – продажба (доставка) на топлинна енергия, обусловено от притежаването на
правото на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, в частност по
силата на наследствено правоприемство от предишния собственик на имота, или ползване
2
на договорно основание със заявена промяна на партидата, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответницата е възникнало насрещно
задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че
е погасила чрез плащане процесните вземания.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, пълно и главно, възникването на главен дълг,
изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че е
погасила дълга на падежа.
Изясни се, че в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е подаден писмен отговор от
ответницата с проведено оспорване на процесните искове, като с оглед съвпадащите
твърдения на двете страни с протоколно определение от 03.02.2025 г. като безспорно между
страните е отделено обстоятелството, че процесните вземания са заплатени от ответната
страна в хода на настоящото производство.
За установяване на довода си за погасяване на задълженията, от ответната страна са
представени и приети като доказателства по делото споразумение с № 188533 от 07.05.2024
г., сключено с [фирма] на основание чл. 365 ЗЗД, както и платежни документи – фискален
бон от 07.05.2024 г., разписка № 0200022313378228/11.06.2024 г., разписка №
0200022680900943/18.07.2024 г., разписка № 0200022897664084/10.08.2024 г., разписка №
0200023279796841/19.09.2024 г., разписка № 0200023553382516/17.10.2024 г. и разписка №
0200023811114032/13.11.2024 г. – всички, издадени от „Изипей“ АД. Съдържащите се в
същите данни сочат, че предмет на споразумението между страните са вземания за главници
и лихви за забава, предмет на настоящото гр. дело № 60054/2024 г. Съгласно клаузата на чл.
1, ал. 2 от споразумението общата дължима сума при подписването му възлиза на 1951,07
лева и включва: 1480,57 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от
м.07.2019 г. до м.04.2022 г. до имот с адрес: [адрес] с абонатен номер ***, сумата от 256,89
лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 14.11.2020 г. до 11.10.2023 г.,
сумата от 94,39 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до датата на споразумението и сумата от 119,22 лева
съдебни разноски по делото. Установява се, че с клаузата на чл. 2 от споразумението
ответницата И. Ч. е признала като дължими тези суми, задължавайки се да изплати на ищеца
цялата дължима сума чрез 1 авансова вноска в размер от 585,32 лева, платима в деня на
подписване на споразумението и още 6 ежемесечни вноски в размер от по 227, 62 лева,
платими в периода 07.06.2024 г. – 07.11.2024 г. Съгласно клаузата на чл. 3 при точно
изпълнение на този погасителен план от страна на ответницата, [фирма] няма да начислява
законна лихва за забава за срока на разсроченото изпълнение.
По делото не се спори, че в изпълнение на задължението си по споразумението
ответницата е заплатила в полза на ищеца сума в общ размер от 1951,07 лева съгласно
описания погасителен план, с което изцяло е изпълнила задълженията си, предмет на
споразумението. Този извод следва и от представените платежни документи за платени в
полза на [фирма] първоначална вноска от 585,32 лева и още шест вноски от по 227,62 лева с
посочено основание за плащането номера на споразумението и имената на ответницата.
С оглед съвпадащите твърдения на страните относно погасяване чрез плащане на
процесните вземания, съгласно уговореното в сключеното между топлофикационното
3
дружество и ответната страна споразумение по чл. 365 ЗЗД и ангажираните доказателства за
това, съдът приема, че по делото са безспорни и елементите от фактическия състав,
обуславящи възникването в полза на ищеца на процесните вземания.
В подкрепа на горните обстоятелства са и данните от приобщените като писмени
доказателства Заповед № РД-41-771/02.04.1983 г. на председателя на ИК на Столичен
народен съвет, Удостоверение от 26.04.2021 г. за идентичност на адреси, издадено от
Столична община, район Н., Удостоверение за наследници с изх. № РНД23-УФ01-1475/2 от
27.11.2023 г., издадено от Столична община, район Н., протоколи за неосигурен достъп до
имота за периода м. май 2019 г. – м. април 2021 г., главен отчет за ап. 31 в [адрес] за периода
м. май 2021 г. – м. април 2022 г., индивидуални справки за отопление и топла вода за
абонатен номер *** - за периода м. май 2019 г. – м. април 2020 г., м. 05.2020 г. – м. април
2021 г. и м. май 2021 г. – м. април 2022 г., извлечение от сметка за процесния период,
съответно съобщение към фактура № **********/31.07.2021 г. и съобщение към фактура №
**********/31.07.2022 г., сочещи за ползване на топлинна енергия в процесния имот с
първоначален титуляр наследодателя на ответницата по делото, настъпилото наследствено
правоприемство в нейна полза след смъртта на лицето, както и за извършена доставка на
топлинна енергия, съответно потребление в имота през периода м. юли 2019 г. – м. април
2022 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете за главници и лихви следва да бъдат
отхвърлени изцяло поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноските:
Въпреки отхвърляне на исковите претенции, при съобразяване на основанието за това,
съдът намира, че право на разноски има само ищцовото дружество. В тази връзка съдът
съобрази, че към момента на завеждане на делото – 02.11.2023 г. (датата на подаване на
исковата молба) ответницата е била в забава в плащането, а ищецът носител на
неудовлетворени и изискуеми парични вземания срещу нея чиято дължимост тя е признала
със сключване на споразумението от 07.05.2024 г., както и с извършените по него плащания
в хода на процеса. Не се спори, че тези вземания са погасени в хода на настоящото
производство в пълен размер, чрез плащането на последната погасителна вноска по
процесното споразумение. Ето защо, с поведението си ответната страна е станала повод за
завеждане на делото срещу нея и на ищеца се следват поисканите от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, които няма данни да са заплатени
от ответницата. Съдът определя в минимален размер от 100 лева юрисконсултското
възнаграждение на ищеца на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл.
37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, липсата на фактическа и правна сложност на делото, обичайната му
продължителност, какъвто е и претендираният от него размер съобразно депозираната по
делото молба от 31.01.2025 г. с искане за присъждане на минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу И. Л. Ч., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] осъдителни искове с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1442,73 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия през периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: [адрес] с абонатен номер ***, сумата от 248,06 лева, представляваща лихва за забава
4
за периода от 15.09.2020 г. до 11.10.2023 г., начислена върху стойността на доставената
топлинна енергия, сумата от 37,84 лева, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., както и
сумата от 8,83 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023
г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ведно
със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. Л. Ч., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 100 лева, представляваща
разноски в исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5