РЕШЕНИЕ
№ 688
гр. Благоевград, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210100355 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л. Д. К., ЕГН
**********, с адрес: обл. Б*, общ. Б* гр. Б* кв. „В* ул. „А*, буква „з“ и С. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: обл. Б*ж.к. „Е* чрез адв. П. З. от АК - Благоевград, против 1. Д. К. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б* ул. „Я* 2. В. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ул.
„Я*; 3. М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б* ул. „Я*; 4. М. Д. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б* ул. „Я*; 5. И. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б*, ул. „Б*; 6. Г. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б* ул. „Б* 7. М. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ж.к. „С*; 8.
П. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ж.к. „С* ап. 1; 9. Д. А. Ж., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б* ул. „Я* 10. Б. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ж.к. „С*; 11. Х. И. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б* ул. „Я* и 12. К. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*ул.
„Я*
Твърди се в исковата молба, че ищците и ответникът Д. М. са наследници на Х*,
бивш жител на гр. Благоевград, починал на 13.10.1950г. Твърди се, че с Решение № 2-Г за
възстановяване на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на гр. Благоевград, издадено от Поземлена комисия - Благоевград на 01.02.1999
г., било възстановено правото на собственост на наследниците на Х*върху притежавани от
същия приживе недвижими имоти, сред които попада следният имот: Нива от 3, 995 дка,
четвърта категория, местност „П*“, имот № 117014 по плана за земеразделяне, който
понастоящем представлява: Поземлен имот с идентификатор 04279.117.14 по КККР на гр.
Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на
АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 15.05.2023г., с адрес на имота: гр. Благоевград, местност „П* - Ш.39“,
площ: 3995 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива; категория на земята: четвърта, предишен идентификатор: няма; номер по
предходен план: 117014, при съседи: 04279.117.13, 04279.117.28, 04279.117.24,04279.117.10.
Твърди се, че в качеството си на единствени преки наследници на техния баща - Д.
1
С.ов Д., ЕГН **********, бивш жител на гр. Благоевград, починал на 07.11.2020г., който от
своя страна е наследник (син) на С*Д., ЕГН **********, починала на 24.03.2008г. /която е
едно от петте деца на Х*/, ищците са придобили общо 1/10 ид.ч. от правото на собственост
върху описания по-горе имот, или всеки от тях е придобил по 1/20 ид.ч. От своя страна Д. К.
М. (първият ответник), в качеството си на пряк наследник на К. Х*М., ЕГН **********,
бивш жител на гр. Благоевград, починал на 01.11.1997 г. /едно от петте деца на Х*, е
придобил, на основание наследствено правоприемство, 1/10 ид. ч. (или 2/20 ид.ч.) от правото
на собственост върху процесния недвижим имот. Сочи се, че останалите 8/10 ид.ч. от
правото на собственост върху процесния недвижим имот са собственост на други техни
роднини, които не са страна в настоящия процес.
Твърди се, че в края на 2024г. ищците установили, че ответникът Д. М. е започнал
еднолично да продава наследствените имоти, като след направена справка в имотен
регистър установили, че Д. К. М. се е снабдил с Нотариален акт за удостоверяване право на
собственост за недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, № 21, том II, per.
№4893, дело № 177 от 2020г. на нотариус К*, с per. №*в НК на РБ, който нотариален акт е
вписан в СлВп към Районен съд - Благоевград вх. per. №2306 от 26.06.2020г., акт №161, том
VIII, дело № 1030/2020г., по силата на който е бил признат за едноличен собственик на
процесния имот. Тъй като към датата на издаване на нотариалния акт, Д. М. и В. М. са били
съпрузи, се сочи, че в отношенията им имотът се приема за съпружеска имуществена
общност. Твърди се, че след признаването им за собственици на описания по-горе недвижим
имот, същите са сключили поредица от разпоредителни сделки с него, а именно:
1. С договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот от 23.07.2020г.,
оформен с Нотариален акт № 72, том II, per. № 5816, дело № 224 от 2020г. на нотариус К*,
вписан в СлВп - гр. Благоевград, с вх. per. № 2818 от 23.07.2020г., акт № 100, том X, дело №
1262/2020г. първите двама ответници са продали на М. Б. Ш. 1/5 ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот, с реално обособена част за ползване. Сочи се, че М. Ш. е
придобила процесната идеална част от недвижимия имот, по време на брака си с П. Д. Ш..
2. На същия ден - 23.07.2020г., Д. М. и В. М. са сключили втори договор за покупко-
продажба на идеална част от спорния недвижим имот, по силата на който са прехвърлили
правото на собственост върху 1/5 ид.ч. от правото на собственост върху имота на И. А. Д., за
което е изготвен Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот №
73, том II, per. №5818, дело №225 от 2020г. на нотариус К*, който нотариален акт е вписван в
СлВп- гр. Благоевград с вх. per. № 2819 от 23.07.2020г., акт № 101, том X, дело №1263/2020г.
Сочи се, че И. Д. е придобила процесната идеална част от недвижимия имот, по време на
брака си с Г. Т. Д..
3. С договор за покупко-продажба на недвижим имот отново от 23.07.2020г.,
обективиран в Нотариален акт № 74, том II, per. № 5819, дело № 226 от 2020г. на нотариус
К* вписан в СлВп към PC- Благоевград, с вх. per. № 2820 от 23.07.2020г., акт № 102, том X,
дело № 1264/2020г., Д. и В. М.и са продали на М. Д. М. 1/5 ид. част от процесния имот, с
реално обособена част за ползване. Сочи се, че идеалната част от имота е придобита от М. Д.
М. по време на брака му с М. Д. М..
4. На 07.12.2020г. М. Д. М. и М. Д. М. са прехвърлили, чрез договор за покупко-
продажба, притежаваната от същите 1/5 ид.ч. от правото на собственост върху имота на Д.
А. Ж., за което е съставен Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от
недвижим имот №99, том III, per. №9813, дело №404 от 2020г. на нотариус Красимира
Минкова, вписан в СлВп към PC- Благоевград с вх. per. №5640 от 07.12.2020г. акт №31, том
XX, дело №2387/2020г.
5. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.03.2021г., обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №104, том I per.
№2460, дело №85 от 2021г. на нотариус К*, вписан в СлВп- гр. Благоевград с вх. per. №1494
2
от 10.03.2021г., акт №53, том V, дело №402/2021г., Д. М. и В. М. са прехвърлили правото на
собственост върху 1/5 ид.ч. от процесния недвижим имот на М. Д. М. и Х. И. М.. Сочи се, че
Х. М. е придобила процесната идеална част от недвижимия имот, по време на брака си с К.
Д. М..
6. На 12.04.2021г. М. Ш. и П. Ш., по силата на договор за дарение, са дарили на сина
си - Б. П. Ш. собствената си идеална част, придобита по време на брака им в законов режим
на общност, върху процесния недвижим имот, за което е изготвен Нотариален акт за дарение
на идеална част от недвижим имот №172, том I, per. №3534, дело №140 от 2021г. на нотариус
К*, вписан в СлВп към PC- Благоевград с вх. per. №2154 от 12.04.2021г., акт №136, том VII,
дело №763/2021г. Твърди се, че за ищците е напълно необяснимо как се е случило
удостоверяването на правото на собственост в нотариалното производство, тъй като Д. М.
никога не е упражнявал еднолично владение върху този имот. Твърди се, че ответникът М.
никога не е упражнявал фактическа власт върху притежаваните от ищците идеални части от
процесния имот, като се сочи, че всички наследствени имоти, оставени от техния общ
наследодател са били ползвани общо от различни наследници в различни периоди, като
никога не са имали претенции помежду си относно наследствените си дялове. От друга
страна се твърди, че ответникът никога не е извършвал каквито и да било фактически
действия, които да могат да се отъждествят с владение по отношение на процесиите идеални
части. Тъй като от страна на ответника М. никога не са били извършвани каквито и да било
действия, осъществяващи правомощията на собственик на имота по отношение на
собствените на ищците идеални части, се твърди, че същият никога не е имал намерение за
своене, тъй като очевидно никога не е възприемал идеалните части като свои собствени.
Сочи се, че неколкократно пред ищците и други общи роднини, Д. М. е заявявал, че ще
придвижи документите за наследствените имоти като им казал, че всичко ще се води от
негово име и когато имотите бъдат „оправени” ще предаде на всеки полагащата му се
идеална част. Излага се, че Д. М. се е снабдил с констативни нотариални актове за
наследствените имоти и е започнал да разпродава същите на трети лица, но се сочи, че
подобно поведение обаче не може да се квалифицира като намерение за своене,
манифестирано пред другите съсобственици.
С оглед на горното, се твърди, че Д. М. никога не е държал процесните имоти като
свои, нито е имал намерението да свои същите. Дори обаче да се приеме, че той е ползвал по
някакъв начин имотите, се сочи, че в негова тежест е да установи, че е държал същите за
себе си и се е считал за собственик, както и че това е било манифестирано пред останалите
съсобственици. На следващо място се твърди, че с Решение № 90/15.02.2024г., постановено
по гр.д. №1868/2023г., по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на
12.04.2024г. и Решение №906434/14.04.2022г., постановено по гр.д. № 271/2021г., по описа
на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 28.02.2023г. и Решение №
90/15.02.2024г., постановено по гр.д. №1868/2023г. по описа на Районен съд - Благоевград,
влязло в законна сила на 12.04.2024г. е установено по отношение на същите ответници за
същия недвижим имот, че останалите им роднини са собственици на съответните идеални
части, на основание наследствено правоприемство и, че Д. и В. М.и не са владели спорния
имот. На следващо място се сочи, че след като липсват двата основни елемента от
фактическия състав на придобивната давност, то се твърди, че ответникът не би могъл да
придобие имота на това правно основание и безпредметно се явява по-нататъшното му
обсъждане.
С оглед на горното, се иска от съда да признае за установено по отношение на
ответниците - Д. К. М., ЕГН **********, В. А. М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН
**********, М. Д. М., ЕГН **********, И. А. Д., ЕГН **********, Г. Т. Д., ЕГН **********,
М. Б. Ш., ЕГН **********, П. Д. Ш., ЕГН **********, Д. А. Ж., ЕГН **********, Б. П. Ш.,
ЕГН **********, Х. И. М., ЕГН **********, К. Д. М., ЕГН **********, че ищците Л. Д. К.,
ЕГН ********** и С. Д. Д., ЕГН ********** са собственици, на основание наследствено
3
правоприемство, на по 1/20 ид.ч. (или общо на 1/10 ид. част) от процесния имот, а именно:
Поземлен имот с идентификатор 04279.117.14 по КККР на гр. Благоевград, одобрени със
Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 15.05.2023г.,
с адрес на имота: гр. Благоевград, местност „П*к - Ш.39“, площ: 3995 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива; категория на
земята: четвърта, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 117014, при
съседи: 04279.117.13, 04279.117.28, 04279.117.24, 04279.117.10, както и на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК е направено искане за отмяна на Нотариален акт за удостоверяване право на
собственост за недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, № 21, том II, per.
№ 4893, дело № 177 от 2020г. на нотариус К*, с per. № 415 в НК на РБ, който нотариален акт
е вписан в СлВп към Районен съд - Благоевград вх. per. №2306 от 26.06.2020г., акт №161,
том VIII, дело №1030/2020г., в частта, с която са признати собственически права в полза на
Д. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Яне Сандански” №15, вх. А, ет. 2,
ап. 7, за размер от 1/10 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответниците Г. Д. и И. Д. са депозирали писмен отговор,
като такъв са депозирали и ответиците Д. М., В. М., М. М., М. М., Х. М. и К. М., като и
двата писмени отговори са депозирани чрез адвокат У. и са идентични. Оспорва се изцяло
исковата молба като неоснователна. Счита се, че ищците не са собственици на
претендираните от тях идеални части от процесния недвижим имот на наведеното
придобивно основание, а същият е изцяло индивидуална собственост на Д. К. М. и същият е
владял на правно основание като негов пълноправен собственик. Оспорват се твърденията
на ищците, че същите са разбрали, че през 2020 г. ответникът М. еднолично е започнал да
продава имотите. На следващо място се сочи, че в исковата молба липсват каквито и да е
твърдения относно владението на имота от страна на тях, не е ясно как ищците са владяли,
имота и дали изобщо са се противопоставили относно владението на имот от страна на Д. К.
М.. Оспорват се твърденията на ищците, че същите притежават описаните в исковата молба
идеални части, че са собственици на идеални части от този имот по силата на наследствено
правоприемство. Твърди се, че тези имоти са изцяло собственост на Д. К. М. на основание
осъществено от него давностно владение и придобивна давност. Оспорва се твърдението, че
срока за 10 годишната давност е следвало да започнал да тече най-рано от 02.01.2020 г.
когато имотите са били възстановени, видно е от самото Решение приложено с исковата
молба, че имота е възстановен с Решение 2Г/01.02.1999 г., нотариалния акт на Д. М.е от 2011
г. Излага се, че с Решение 2Г/01.02.1999 г. са възстановени земите на общия наследодател
Х*, като заявлението за възстановяване на имота е подаденото от К. М. /баща на Д. К. М. -
един от ответниците/. След като този имот е бил възстановен се сочи, че наследниците към
онзи момент са предоставили имота за ползване на Д. К. М.. Твърди се, че от 1999 г. до
снабдяването с нотариалния акт през 2011 г., същият е ползвал имота, като свой, като през
годините никой друг от наследниците на общия наследодател не е имал претенции за
процесния имот и всички са били наясно, че Д. К. М. владее имотите еднолично, т. к. имотът
е обработван, владението му е било явно. Твърди се, че Д. М. е упражнявал фактическа власт
еднолично, като е владял и ползвал имота с ясното съзнание, че този имот е само негов, като
считано от 1999 г., когато имотът е възстановен до настоящия момент само и единствено
ответникът М. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, като го е владял и
ползвал изцяло като свой. Твърди се, че имотът е владян явно, трайно, непрекъснато и
спокойно от него, като негова собственост, като никой от другите наследници не е допускан
да ползва имота, нито някога същите са оспорвали правото на собственост на ответника или
са отправяли претенции към него. Тъй като Д. М. е владял този имот повече от десет години,
то се твърди, че по силата на давностно владение същия е придобил право на собственост
върху имота, като в тази връзка през 2011 г. същия се е снабдил и с документ за собственост
4
за притежавания от него им въз основа на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2
ГПК по силата на Нотариален акт за недвижим имот на основание давностно владение №
198, том , per. № 13011, дело № 897 от 2011 г. на Нотариус К*, като на база този нотариален
акт, същият е осъществил и разпоредителни сделки след това. На следващо място се
твърди, че И. Д. е придобила идеални части от имота, чрез разпоредителна сделка, а именно
покупко-продажба и дарения. Отделно от това се сочи, че същите са направили подобрения
на имота след придобиването му, като в конкретния случай ответниците Д.и са
добросъвестни купувачи на идеалните части от имота. Отделно от това се твърди, че
Решение 2Г/01.02.1999 г. не е вписано в Служба по вписвания - гр. Благоевград и поради
това е непротивопоставимо срещу останалите ответници, тъй като те са трети добросъвестни
лица. Счита се, че правото на иск е погасено, а като момент, в който ищците са могли да
реализират правата си и от който е започнала да тече давността е вписването в службата по
вписвания на Нотариален акт № 198, дело 894 от 2011 г., а именно дата 24.02.2011 г., но не и
в по-късен момент. Посочва, че Нотариалният акт, с който Д. М. е станал собственик по
силата на давностно владение е от 2011 г., а делото е образувано през 2020 г., като липсват
доказателства относно направените твърдения на ищците посочени в исковата молба, че
същите са разбрали, че през 2020 г. ответникът М. еднолично е започнал да продава имота и
е станал едноличен собственик на същия. Сочи се, че цитираната сделка е вписана в
службата по вписвания при Районен съд - Благоевград след изповядването й, а исковата
молба за образуване на делото е вписана на 19.02.2025 г., тоест близо 15 години след първата
сделка. С оглед на гореизложеното се иска от съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен.
В законоустановения срок, ответниците М. Ш., П. Ш., Д. Ж. и Б. Ш. не са депозирали
писмен отговор.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 04.07.2025г. ответниците чрез
процесуалния им представител – адв. У. признават иска.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено
следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищците е да докажат, при условията на пълно и главно доказване, че са
придобили собствеността върху процесния поземлен имот, подробно посочен в исковата
молба на соченото в исковата молба основание – наследствено правоприемство.
Ответникът следва да докаже възраженията, фактите и обстоятелствата, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Направеното признание на иска от ответниците по съществото си е процесуално
действие на ответниците, с което същите се отказват от защита срещу иска, защото го считат
за основателен и заявяват, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно
положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на
насрещните позиции на страните. Признанието на иска в случая не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава
се право, с което страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или
за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки го на това основание без да мотивира решението си по съществото на спора.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявения иск да се уважи
изцяло. Искането за отмяна на посочения в исковата молба нотариален акт следва да се
уважи, доколкото искът – предмет на производството е установителен и на отмяна по този
5
ред като последица от уважаване на собственически иск подлежат констативните
нотариални актове.
По разноските:
Разноски се следват на ищците при този изход от делото, но такива не се претендират
от тях.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на: 1. Д. К. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б*, ул. „Я* 2. В. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ул. „Я*; 3. М. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б*ул. „Я* 4. М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ул. „Я*; 5. И.
А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б* ул. „Б* 6. Г. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ул.
„Б*; 7. М. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*ж.к. „С*; 8. П. Д. Ш., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б*, ж.к. „С* 9. Д. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ул. „Я*; 10. Б. П. Ш.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ж.к. „С*; 11. Х. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ул.
„Я*и 12. К. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ул. „Я* че Л. Д. К., ЕГН **********, с
адрес: обл. Б* о* кв. „В*, ул. „А* буква „з“ и С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: обл. Б*, ж.к.
„Е* са собственици, на основание наследствено правоприемство, на по 1/20 ид.ч. (или
общо на 1/10 ид. част) от Поземлен имот с идентификатор 04279.117.14 по КККР на гр.
Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на
АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 15.05.2023г., с адрес на имота: гр. Благоевград, местност „П*- Ш.39“,
площ: 3995 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: нива; категория на земята: четвърта, предишен идентификатор: няма; номер по
предходен план: 117014, при съседи: 04279.117.13, 04279.117.28, 04279.117.24, 04279.117.10.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за удостоверяване право
на собственост за недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК № 21, том II,
per. № 4893, дело № 177 от 2020г. на нотариус К* с per. № *в НК на РБ, който нотариален акт
е вписан в СлВп към Районен съд - Благоевград вх. per. №2306 от 26.06.2020г., акт №161,
том VIII, дело №1030/2020г., в частта, с която са признати собственически права в полза на
Д. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ул. „Я* за размер от 1/10 ид.ч. от правото на
собственост върху Поземлен имот с идентификатор 04279.117.14 по КККР на гр.
Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на
АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 15.05.2023г., с адрес на имота: гр. Благоевград, местност „П*- Ш.39“,
площ: 3995 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: нива; категория на земята: четвърта, предишен идентификатор: няма; номер по
предходен план: 117014, при съседи: 04279.117.13, 04279.117.28, 04279.117.24, 04279.117.10.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6