Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 01.08.2019г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на дванадесети
юли две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Ваня
Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3747/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на ******, в
която се излагат твърдения, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта *,
съгласно който ответникът се е съгласил освен предоставената му от ищеца сума
от 599 лв., да ползва револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта *. Твърди се, че на * ответникът е активирал предоставената му от
кредитора кредитна карта *с
максимален кредитен лимит от 1500 лв., с което е поел задължение да върне ползваните средства по картата заедно с начислените лихви и такси. Изтъква
се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на
кредитната картата на 01.04.2017г., в резултат на което кредитът е обявен за
предсрочно изискуем като са останали дължими суми от 1487,31 лв. за главница,
от 209,11 лв. за договорна лихва за периода от 01.04.2017г. до 10.11.2017г. и
от 73,41 лв. за обезщетение за забава за периода от 10.11.2017г. до
11.07.2018г. Твърди се, че за вземанията е издадена
заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2318/2018г., по описа
на Великотърновския районен съд, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47
от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за главница и лихви по договора
за кредит са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено
съществуването на вземанията, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №1123 от 25.07.2018г. по частно
гражданско дело №2318/2018г., по описа на Великотърновския районен съд както и
за присъждане на направените по делото разноски. При условията на евентуалност
отправя искане до съда за осъждане на ответника да заплати горепосочените суми.
Ответникът, в
срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който
оспорва основателността на исковите претенции. Изтъква,
че ответникът не е страна по процесния договор за кредит тъй като липсват
доказателства за сключването му както и за получаване и активиране на
кредитната карта. Навежда доводи, че договорът е недействителен тъй като
противоречи на закона и на добрите нрави като оспорва настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита. С оглед гореизложеното отправя искане за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени главни искове по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и евентуални
искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 26.04.2016г. между ищеца в качеството
на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е
сключен договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта *. Кредиторът
предоставил на ответника финансиране в размер на 599 лв. за купуване на избрана
от него стока, а ответникът се задължил да върне предоставената му сума заедно
с начислената възнаградителна лихва в
общ размер на 740,08 лв. в срок до 20.04.2017г. на 12 месечни вноски. От
т. 12 до т. 21 в условията на договора страните уговорили възможността
кредиторът да предостави на ответника ползване на кредитна карта по безсрочен
револвиращ потребителски кредит с максимален кредитен лимит до 10000 лв.
Кредитната карта следвало да бъде издадена и доставена от кредитора след
изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит като
всички задължения свързани с ползването й трябвало да възникнат от момента,
когато последният я активира. Страните постигнали съгласие ответникът да
заплаща на ищеца годишна лихва върху усвоения кредитен лимит както и изпращане
с кредитната карта на приложение, съдържащо всички конкретни условия на
договора за револвиращ кредит и процедура по активирането й. Ищецът съставил
приложение към договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта *, *от 26.04.2016г., в
което посочил че отпуска на ответника револвиращ кредит от 1500 лв. и му издава
кредитна карта *. В приложението са индивидуализирани минималната погасителна
вноска, таксите за ползване на кредита, лихвеният процент и годишният процент
на разходите. По делото е приложена товарителница от *за изпратен документ от
ищеца, който е връчен на ответника на 31.08.2016г. както и месечно извлечение
по кредитна карта на последния за периода от 16.09.2017г. до 13.10.2017г. с дължима
сума от 1719,04 лв. На 16.11.2017г. ищецът съставил покана за доброволно
изпълнение до ответника за задължения по кредитната карта като по делото
липсват доказателства за връчването й. На 24.07.2018г. същият подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника относно неизплатените вземания по кредита
от 1487,31 лв. за главница, от 209,11 лв. за договорна лихва за периода от
01.04.2017г. до 10.11.2017г. и от 73,41 лв. за обезщетение за забава за периода
от 10.11.2017г. до 11.07.2018г., във връзка с което е образувано частно
гражданско дело №2318/2018г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът
уважил искането на заявителя като на 25.07.2018г. издал заповед за изпълнение, която
е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването
на основанието, от което произтичат вземанията му за главница и лихви, техния
размер и че е изпълнил задълженията си по договора за кредит. От събраните по
делото доказателства се установява, че процесният договор има характер на такъв
за потребителски кредит, поради което следва да отговаря на императивните изискванията
за форма и съдържание съгласно Закона за потребителския кредит. В разглеждания
случай договорът за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта *отговаря
на тези изисквания, но само по отношение на облигационните отношения между
страните свързани с предоставяне на финансиране на ответника за закупуването на
избрана от него стока. По отношение отпускането на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта, договорът от 26.04.2016г. не
създава облигационна връзка между страните, а само обективира правната
възможност на кредитора при евентуално изпълнение на задължението на
кредитополучателя, да му отпусне допълнително финансиране, без да
индивидуализира размер на вноските, лихвен процент, годишен процент на
разходите и такси. Представеното от ищеца приложение, макар и да съдържа тези
параметри, също не обективира възникването на твърдените облигационни отношения
след като не е подписано от ответника и не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 27 от ЗПК. При това положение се достига до извода, че между страните
липсва съгласие в изискуемата по закон писмена форма за сключване на процесния
договор за револвиращ потребителски кредит, а оттам и основание за ищеца да
претендира от ответника изпълнение на задължения по него. В допълнение на
изложението следва да бъде посочено, че по делото липсват и доказателства за
връчване и активиране на кредитната карта от ответника, а оттам и за реално
използване на отпуснатия кредитен лимит от него, тъй като в представената
товарителница от *е посочено изпращането на
документ от кредитора.
От гореизложеното
се достига до извода, че между страните не е възникнало процесното облигационно
отношение, на което ищецът основава вземанията си срещу ответника, поради което
както главните установителни искове по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във
връзка със заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №2318/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, така и евентуалните осъдителни искове искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумите от 1487,31 лв. - главница, 209,11 лв. -
договорна лихва за периода от 01.04.2017г. до 10.11.2017г. и 73,41 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.11.2017г. до
11.07.2018г. по Договор за револвиращ потребителски
кредит *с кредитна карта *,
активирана на *, сключен във връзка с Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *, се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски се явява
неоснователна.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
като неоснователни предявените от **********, срещу А.Г.Г. с ЕГН: ********** ***,
искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване
съществуването на вземанията от 1487,31 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и
седем лева и тридесет и една стотинки/ - главница, 209,11 лв. /двеста и девет
лева и единадесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 01.04.2017г. до
10.11.2017г. и 73,41 лв. /седемдесет и три лева и четиридесет и една стотинки/
- обезщетение за забава върху главницата за
периода от 10.11.2017г. до 11.07.2018г., представляващи задължения по Договор за револвиращ потребителски кредит *с
кредитна карта *, активирана на *, сключен във връзка с Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2018г.
до окончателното изплащане на задълженията,
за които е издадена заповед за изпълнение №1123 от
25.07.2018г. по частно гражданско дело №2318/2018г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Отхвърля
като неоснователни предявените от *******, срещу А.Г.Г.
с ЕГН: ********** ***, искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумите от 1487,31 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и тридесет и
една стотинки/ - главница, 209,11 лв. /двеста и девет лева и единадесет
стотинки/ - договорна лихва за периода от 01.04.2017г. до 10.11.2017г. и 73,41
лв. /седемдесет и три лева и четиридесет и една стотинки/ - обезщетение за
забава върху
главницата за периода от 10.11.2017г. до
11.07.2018г., представляващи задължения по Договор за револвиращ
потребителски кредит *с кредитна карта *, активирана
на *, сключен във връзка с Договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта *
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №2318/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: