МОТИВИ/към решение № 81/24.06.2019г.
по а. н. дело № 190/2019г.
Обвинение против К. А.Ц., живущ ***, с ЕГН **********, в това, че през м.
септември 2017 г. до 21.04.2019 г. в гр.
Велинград, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с
лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - с А.-М.М.Г. /родена на ***/
от гр. Велинград, с което
от обективна и субективна стра.е осъществил престъпния състав престъпление по
чл.191, ал. 1 НК.
Обвиняемия К.А.Ц. в съдебно заседание се признава за виновен и не оспорва
фактическата обстановка по повдигнатото обвинение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Досъдебното производство е образувано и
водено срещу К.А.Ц. - роден
на *** г. в гр. Велинград, българин, български гражданин, без образование,
неженен, неосъждан, не работи, живущ ***, с ЕГН ********** за това, че от
м. септември 2017 г. до 21.04.2019 г. в гр. Велинград, като пълнолетно лице,
без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст - с А.-М.М.Г. /родена
на *** / от гр. Велинград,
с което от обективна и субективна стра.е осъществил престъпния състав
престъпление по чл.191, ал. 1 НК .
От събраните в хода на разследването по делото
гласни и писмени доказателства е установено, че обв. Ц. и свид. А.-М. Г. заживели заедно на семейни начала през м. септември
2017 г., когато св. Г. е била на 15
години. Обв. Ц. и св. Г. заживели в дома на
Ц. *** 26. В същата къща живее и св. Р.Г. – майка на обв. Ц. . Обв. К. Ц. и свид. А.-М. Г. нямат сключен граждански брак. От съвместното
им съжителство имат родено дете. Към момента на извършване на деянието,
обвиняемият е знаел, че Г. няма навършени 16 години.
Свидетелката Р.Г.,
която е майка на обвиняемия К.
Ц., в съдебно заседание установява, че действително синът й и свидетелката
А.-М. Г. живеят заедно, че това съжителство е започнало от преди
година, че имат дете и че обвиняемият се грижи за нея и за детето. И към
момента това съжителство продължавало. Свидетелката А.-М. Г. установява, че живее
на семейни начала с обв.Караманов от месец септември 2017 г. и имат родено едно
дете. Към момента, когато се събрали заедно била на 15 г., той знаел възрастта
й. Свидетелката А., социален работник, установява, че по сигнал от ДСП
Благоевград, констатирали, че А.-М. е бременна и живее с К.Ц. на семейни
начала, като по думи на пострадалата това съжителство датира от край края на
2017 г. Понастоящем А.-М. има дете и е насочена към социална услуга в Център за
обществена подкрепа, който продължава да посещава.
Обвиняемия К.А.Ц. се
признава за виновен и не оспорва фактическите констатации по внесеното
предложение на РП Велинград.
Съдът счита, че след
направения анализ на събрания доказателствен материал по делото по реда на
чл.107, ал.3 от НПК и от показанията на разпитаните свидетели А.-М. Г., Р.Г. и Д.А. се установи по несъмнен начин участието на обв.Ц.
в изпълнителната деятелност от обективна и субективна страна-авторството на деянието и виновното поведение, както и
обстоятелствата, при които то е било осъществено. Съдът кредитира показанията
на разпитаните свидетели, които са непротиворечиви, досежно главния факт от
предмета на доказването за съставомерността на деянието-че обв.Караманов е
заживял на съпружески начала без брак с лице ненавършило 16-годишна възраст.
От показанията на
разпитаната по делото като свидетел-социален работник А., дадени от позицията
на незаинтересованост от изхода на делото и като последица от прякото
изпълнение на служебните й задължения, се установяват обективните признаци от
състава на престъплението. За
достоверността на гласните доказателства се изхожда от тяхната съпоставка с
останалия доказателствен материал по делото от една стра.и от друга с тяхната
убедителност, която пък е последица от последователността и обективността на
тези доказателства. Показанията на социалния работник не се опровергават от
останалия доказателствен материал събран по делото досежно обстоятелството, че обв. Ц.
е заживял на съпружески начала без брак с лице ненавършило 16-годишна възраст. Показанията и на останалите свидетели са
непротиворечиви досежно установяването фактите, включени в предмета на
доказване по реда на чл.102 от НПК, касаещи авторството и виновността на обв.Ц..
Установените
обстоятелства се подкрепят от дадените в
хода на съдебното дирене обяснения на самия обв.Ц., респ. показания на
разпитаните свидетели, като самият Ц. прави изрични самопризнания досежно тези
факти и обстоятелства. Ето защо съдът намира,че деянието е съставомерно от
обективна стра.и доказателствата в тази насока са категорични и последователни.
От гласните доказателства
се установи и субективното отношение на дееца към общественоопасния характер на извършеното от
него деяние и към обществено опасните последици. Деецът е знаел фактическите
обстоятелства от състава на престъплението, а именно че пострадалата не е
навършила шестнадесет години по време, когато е заживял с нея. Въпреки това
съзнателно е осъществил деянието, като то е било негова непосредствена цел.
Това говори за наличието на пряк умисъл при извършване престъпление по чл. 191,
ал. 1 НК.
С оглед на горното съдът
намира, че обв. К.А.Ц. *** от обективна и субективна стра.е осъществил състава
на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК , а именно:
- през
м. септември 2017 г. до 21.04.2019 г. в гр. Велинград, като пълнолетно лице,
без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст - с А.-М.М.Г./***, поради което следва да носи наказателна отговорност.
От доказателствата по делото събрани по
предвидения в НПК ред в съвкупност от фактическа и правна стра.се установи по
безспорен начин авторството на деянието,участието в деятелността на обв.Ц.,
виновното поведение и обстоятелствата при които е осъществено, както и с оглед
на това се установи приложимия материален закон и възприетата правна
квалификация.
Деянието е извършено при п р я к умисъл, тъй
като обв.Ц. е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал
настъпването на обществено опасните последици. Този извод следва от цялото
волево поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй като обв.Ц. е
съзнавал всичките признаци на осъществения състав, искал и е желаел настъпването
на обществено опасните последици, т.е, в случая се касае за единство на цел и
на престъпен резултат.
С ъ д ъ т счете, че в случая обв. К.А.Ц. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и му
се наложи административно наказание на осн. чл.78А от НК. Налице са предпоставките на чл.78А от НК, при наличието на които съдът е
длъжен приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. За
извършеното от обв. Ц. умишлено престъпление по чл.
191, ал. 1 се предвижда наказание „лишаване от
свобода" до две години или пробация, както и обществено порицание. Обвиняемият е с чисто съдебно
минало и добри характеристични данни. Спрямо него не е прилаган института на
чл.78А от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди. Наказанието
с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК
г л о б а платима в полза на
държавата следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства –
чисто съдебно минало, съдействието на
разследването, добрите му характеристични данни. Съдът счете, че наказанието
следва да се наложи в рамките на законовия минимум от 1000 лева.
По горните съображения бе постановено
настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: