Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу А.В.И. за това, че на 18.08.2015 г. в гр. Пловдив е причинил
другиму - на З.А.Н. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия
ред, без приложение на някоя от диференцираните процедури.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска
районна прокуратура поддържа повдигнатото по отношение на подсъдимия обвинение
и моли да му бъде определено наказание при условията на чл. 54 НК, при превес
на смекчаващите вината обстоятелства. Счита, че целите на наказанието могат да
се постигнат с налагане на наказание над законоустановения минимум от три
месеца, което да бъде отложено по реда на чл. 66 НПК.
Повереникът на Ч.О и Г.И счита, че деянието е доказано по
несъмнен начин. Намира, че справедливото по делото наказание е 1 година
лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 4 години.
Моли за уважаване на предявения граждански иск в пълния предявен размер. Ч.О и
Г.И Н. поддържа казаното от своя повереник.
Защитникът на подсъдимия счита, че от доказателствата по
делото не се установява механизма за причиняване на телесната повреда, описан в
обвинителен акт. Намира, че счупването
на челюстта на пострадалото лице Н. се дължи на падане от ръст в резултат от
препъване в носените от него джапанки. Навежда довод, че така очертаният
механизъм не предполага виновно поведение на подсъдимия, поради което и моли да
бъде оправдан, а гражданският иск да бъде отхвърлен. В условията на
евентуалност пледира за преквалификация на деянието по чл. 133 НК и приложение
на института на 78а НК. В случай, че подсъдимият бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК, моли гражданския иск да бъде уважен в
минимален размер.
В правото на лична защита подсъдимият поддържа казаното
от своя защитник. С последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
А.В.И. ЕГН ********** е роден
на ***г***, б., български гражданин, женен с деца, неосъждан, живее в гр.П.,
ул. „Д. " № *, работи в ОП „Чистота“ гр.Пловдив с основано възнаграждение
440лв. и клас прослужено време 118 лв., с основно образование.
Пострадалият - св.З.Н., наричан „Д."
живеел в гр.П., ул."Д.". С
подсъдимия били съседи, доколкото живеели на една улица. Св.Н. бил болен от
епилепсия. Бил с лека умствена изостаналост, трудово неангажиран и често употребявал алкохол. В миналото
употребявал наркотици, към момента на деянието бил на метадонова програма. Също
така имал конфликт със съседите си, заради желанието му да слуша музика от касетофона си по време,
когато съседите му си почивали.
На 18.08.2015г. след обяд св.Н. бил излезнал на
улицата и бил пуснал касетофона, от който се чувала висока музика. Докато
слушал музика, консумирал алкохол, като бил значително повлиян от него. Около 17.00 часа подсъдимият И. отивал да
плати интернета. Когато излезнал на улицата, подсъдимият видял, че Св.Н. отново е пуснал касетофона
високо. Подсъдимият казал на св.Н. да спре касетофона, но пострадалият отказал.
Възникнала разпра между тях. Св. Н.
употребил нецензурни фрази по отношение на подсъдимия и му казал, че той не
може да определя дали да слуша музика или не: „Ти на моята **** **** няма да
командваш; На мен никой не може да ми командва на **** ****“. Тогава подсъдимият замахнал с дясната си ръка
и ударил с юмрук по лицето, в областта на брадата, св.Н.. От удара на св.Н.
било причинено разкъсно - контузна рана на лигавицата на горната устна в лявата
й половина и пълно закрито счупване на ставния израстък на долната челюст в
ляво. От удара св.Н. паднал на земята и от устата му започнала да тече кръв.
На мястото имало и други съседи на обвиняемия и пострадалия - свидетелите Й.
Б., Г.И. - съпруга на обвиняемия, А.Й., Х.И., Т.И. и Т.И.. По същото време св.К.Н. - майка
на пострадалия се прибирала от работа и видяла как подсъдимият нанася удара по
сина й. На мястото дошъл и св.Р.Н. - брат на пострадалия Н. и видял, че брат му
лежи на земята и по него имало следи от кръв. Тогава св.Р.Н. и св.К.Н.
помогнали на пострадалия да се изправи. Помогнали му да отиде до дома им и да
се измие. По тава време св.Р.Н. започнал ла хвърля тухли по нападателя на брат
му. пристигнали органи на МВР, за да предотвратят разрастващия се конфликт. След
това участниците в инцидента отишли до сградата на VI РУ на МВР - Пловдив, а по
- късно св.З.Н. бил отведен в УМБАЛ „Св.Георги" гр.Пловдив, където бил прегледан и освободен. Тъй като на
следващия ден болките в челюстта на пострадалия станали нетърпими, пострадалият
отишъл отново в УМБАЛ „Св.Георги" гр.Пловдив, където констатирали счупването
на челюстта /счупване на ставния израстък на долната челюст/ и
разкъсно-контузна рана по горната устна в следствие удара, нанесен от подсъдимия
И. и му било назначено лечение.
На досъдебното производство е била изготвена и съдебномедицинска
експертиза, която е дала заключение, че счупването на ставния израстък на
долната челюст в ляво се счита за счупване на челюст по смисъла на чл.129 НК,
което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок около
45-50 дни при обичаен ход на оздравителния процес. Разкъсно-контузната рана на
лигавицата на горната устна е причинила разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК.
В хода на досъдебното производство е била изготвена и съдебно
психиатрична експертиза на пострадалия З.Н., от която е видно, че св.Н. е бил
потребител на психиатрична помощ, но към инкриминирания период е бил в ясно
съзнание, с подредено поведение, без данни за употреба на психоактивни
вещества. Можел е да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и
да дава достоверни показания за тях и да участва в досъдебното и съдебно
производство.
Съгласно трайно установената съдебна практика съществено
изменение на обстоятелствената част е налице, когато се признават за установени различни
съставомерни факти, от тези, инкриминирани с обвинителния акт- така Решение № 342 от 03.10.2008 г. по
нак. д. № 319 / 2008 г. на Върховен касационен съд.
Изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице,
само когато на обвиняемия, респективно подсъдимия,
не са били предявени по съответния процесуален начин всички обстоятелства,
върху които се изгражда обвинението и които имат значение за определяне на
фактическия състав на престъплението (съставомерни признаци от
обективна и субективна страна) и правната му квалификация, поради което и той не е могъл
чрез обясненията си, чрез посочване на доказателства или чрез други способи да
реализира правото си на защита в наказателното производство. Така
и Решение №
250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то н.о.,
Решение № 466 от 22.01.2014 г. по нак. д. №
1867/2013 г. на Върховен касационен съд. По аргумент от противното,
когато се касае за обстоятелства, които не са съставомерни, например такива от
значение за индивидуализацията на наказанието и за размера на гражданския
иск, не се касае за съществено изменение
на обстоятелствената част поради което и за съда не съществува пречка да ги
приеме за установени и без спазване на реда за изменение на обвинението по чл.
287 НПК. С оглед посочените правомощия настоящият състав прие за установени
цитираните по горе обстоятелства относно личността на пострадалия и причините
за възникване на конфликта, които не са намерили място в обвинителния акт.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Обстоятелствата, че на
инкриминираното място е възникнала свада между подсъдимия и пострадалия, че в
резултат на свадата на пострадалия е причинено телесно увреждане, както и
последващите свадата обстоятелства- хвърляне на тухли, повикване на полиция,
отиване в РУП на МВР, освидетелстване на пострадалия не са спорни между
страните, а същите се установяват безпротиворечиво от целия събран по делото
доказателствен материал, поради което и по аргумент за обратното от 305, ал.3
НПК съдът не дължи по-подробни мотиви относно тях.
Времето на извършване на
деянието съдът установи от показанията на свидетелите- З.Н., свид. Б., дадени на досъдебно
производство, прочетени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1, свид. Г.И., дадени на досъдебно производство, прочетени по
реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1., Т.И., дадени на досъдебно производство,
прочетени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1, св. Н., св. Р.Н., които
посочват че свадата между подсъдимия и пострадалия се е разиграла на
17.08.2015г., около 17 часа. В тази им
част показанията на посочените свидетели са последователни, категорични и
взаимно подкрепящи се, поради което съдът ги кредитира и базира върху тях фактическите си изводи. Посоченият час на
деянието около 17.00 часа кореспондира и с часа посочен като час на съставяне
на протоколите за предупреждение на лицата участващи в свадата-19.00 часа. /л.
46 и л. 47 от ДП/ Показанията на свидетелите Б. дадени на съдебна фаза /към 13.00 часа/, на
свид. Г.И., дадени на съдебна фаза /първо
10.00-11.00, а по късно в същото заседание 09.00-10.00 часа/, на св. Ч. /около
10.30-11 часа/ в частта, с която се посочва друг час на извършване на деянието
съдът не кредитира, доколкото са изолирани и неподкрепени от останалия събран
по делото доказателствен материал.
Естеството на телесните
повреди, причинени на пострадалия се установява, както от назначената на
досъдебно производство съдебно-медицинска експертиза, така и от комплексната
експертиза, назначена на съдебна фаза. И двете експертизи са компетентно
изготвени, отговарят на поставените задачи, в заключенията им не са налице
противоречия, поради което и съдът изцяло ги кредитира и базира върху тях
фактическите си изводи.
Противоречия в събрания по
делото доказателствен материал са налице относно причините за възникване на
свадата, обстоятелствата свързани с нея и точния механизъм на причиняване на
телесната повреда. Очертават се две групи свидетели.
Според първата група
свидетели на инкриминираното място, в инкриминираното време пострадалият е пиел
кафе, а не алкохол, слушал е леко музика, подсъдимият е започнал безпричинно да
се заяжда с пострадалия и го е ударил с юмрук в лицето, в резултат от което
била причинена телесната повреда. В тази група свидетели са пострадалият Н., К.Н.-майка
на пострадалия, Р.Н..
Според другата група
свидетели на инкриминираното място, в инкриминираното време, пострадалият пиел
алкохол и по –точно бира, като бил значително повлиян от него, слушал музика
високо и отправял към подсъдимия нецензурни изрази след направената забележка
да намали музиката, което станало причина за възникналата физическа свада.
Подсъдимият ударил пострадалият с шамар по лицето. В тази група свидетели са св. Б.- сестра на
подсъдимия, св. Г.И.-съпруга на подсъдимия, Х.И.-подсъдимият и е девер, Т.И.-снаха
на подсъдимия, Т.И..
На първо място следва да
се отбележи, че свидетелите и от двете групи са заинтересовани от изхода на
делото, предвид близките им връзки с подсъдимия, съответно пострадалия, поради
което и евентуалната тяхна заинтересованост не може да бъде самостоятелен
критерий кои да бъдат кредитирани.
Относно обстоятелствата
свързани с причините за възникване на свадата съдът кредитира показанията на
втората група свидетели, а именно, че
пострадалият пиел алкохол и по –точно бира, като бил значително повлиян
от него, слушал музика високо и отправял към подсъдимия нецензурни изрази след
направената забележка да намали музиката. В тази част те са логични,
последователни, безпротиворечиви, взаимодопълващи се. Кореспондират изцяло не само с обясненията на
подсъдимия, които са годно доказателствено средство, но и с показанията на незаинтересованите полицейски служител- А. и Ч.. И двамата полицейски
служители с положителност твърдят, че като посетили местопроизшествието им направило впечатление, че подсъдимият е доста
пиян. От своя страна свидетелят Ч. свидетелства, че са съставяни множество
актове за предупреждаване на пострадалия да не слуша високо музика. Изводът, че
пострадалият активно е участвал в свадата посредством вербална агресия спрямо
подсъдимия, съответства и на съставения му протокол за полицейско
предупреждение.
Относно обстоятелството
как е бил нанесен ударът в лицето на пострадалия с юмрук или с шамар съдът,
кредитира показанията на първата група свидетели, доколкото кореспондира със
заключенията и на двете назначени по делото съдебно медицински експертизи,
които са категорични, че най-вероятният механизъм за причиняване на увреждането
е чрез удар с юмрук. Следва да се отчетат и разясненията дадени от вещите лица от
комплексната експертиза в съдебно
заседание, че за да се получи увреждането от въпросния тип е необходимо голяма
кинетична енергия на удара. Подобна кинетична енергия според вещите лица може
нормално да бъде предадена чрез удар с юмрук. При удар с шамар кинетичната
енергия поради по-голямата площ, на която се разпростира удара би била слаба.
Даденото увреждане е възможно да бъде причинено при удар с шамар при голям
размах на ръката, за да бъде набрана необходимата кинетична енергия. Нито един
от свидетелите обаче, нито самия подсъдим не говори за удар с голям размах на
ръката, поради което съдът не кредитира твърденията, че удара е с шамар и ги
намира за израз на защитна позиция и стремеж за оневиняване на подсъдимия.
Съдът не кредитира и
тезата на защитата, че въпреки нанесения удар от страна на подсъдимия в лицето
на пострадалия, счупването на челюстта е
причинено не в резултат на самия удар, а в резултат на падането на подсъдимия
от ръст и удрянето на челюстта му в земята/шахтата. Действително показанията на
свидетелите на подсъдимия- Й.Б., Г.И., Х.И., Т.И. и Т.И. са последователни, че подсъдимият
е бил с големи чехли, че при удара се е препънал в чехлите и е паднал, като
при удара е получил травмата в челюстта. В същия смисъл са и обясненията на
подсъдимия. Факта, че пострадалият е паднал на земята след удара от подсъдимия не се оспорва и от пострадалия и
неговите свидетели- майка и брат. Независимият свидетел –полицейският служител Ч.
също свидетелства, че пострадалият е носел доста големи чехли. Тоест напълно
възможно е и е изцяло житейски оправдано да се приеме, че пострадалият е паднал
на земята не само в резултат от нанесения му удар, но и в резултат на препъване
в големите чехли, които е носел. Възможността обаче счупването на челюстта да е
причинено не в резултат от удара с юмрук, нанесен от подсъдимия, а при падането
на пострадалия от ръст и удар в земята, категорично е отречена и от двете
изслушани по делото съдебно медицински експертизи. Както в самите заключения,
така и при непосредственото изслушване пред съда, вещите лица са категорични,
че счупването на челюстта, така както е констатирано по делото може да се
получи само при удар в долната част на челюстта, но не и в горната. Също така последователни
и категорични са вещите лица и че при падане от ръст и удар на долната челюст
на пострадалия в земята или в дървения
ръб на шахтата или в циментовата повърхност на шахтата по долната челюст на
пострадалия със сигурност би имало охлузвания. Доказателства за наличие на
подобни охлузвания по делото не са събрани. Точно обратното. От приложената по
делото медицинска документация- епикриза
/л.14 от ДП/, съдебно медицинско удостоверение /л. 16 от ДП/ се установява, че
пострадалият е имал наранявания само по горната устна, но не и охлузвания по
долната. До същите наблюдения са достигнали и вещите лица по назначената комплексна
съдебно медицинска експертиза в резултат от проведения непосредствен преглед на
пострадалия. Действително св. Ч. свидетелства, че по лицето на пострадалия,
непосредствено след свадата е имало охлузвания, но неговите показания следва да
се тълкуват през призмата на обективните находки, отразени в медицинската
документация и да се приеме, че се отнасят до нараняванията по горната устна.
При липса на установени охлузвания по долната устна, твърдения от защитата механизъм за получаване
на счупването на челюстта следва да се отрече като възможен. Следва да се
отбележи, че вещите лица от комплексната експертиза със заключението си отричат
възможността счупването да се е получило при падане от ръст, ако пострадалия си
е поставил ръцете под челюстта, за да няма охлузвания. В този случай вещите
лица са категорични, че намиращите се под челюстта ръце биха омекотили удара и
до счупване не би се стигнало. Действително в съдебно заседание, вещите лица
потвърждават, че счупване теоретично е възможно и при падане върху ръцете, но
уточняват, че това е в сферата на теоретичните възможности, а не на практически
и реално вероятното. Механизмът с поставяне на ръцете под челюстта, за да
омекотят удара, следва да бъде отречен и
доколкото никой от свидетелите не излага твърдения да е наблюдавал такова
обстоятелство, а пострадалият от своя страна, при разпита си в съдебно
заседание, изрично отрича да е поставял ръце под челюстта си.
Показанията на свид. Х.И.
дадени на съдебна фаза, че подсъдимият въобще не е удрял пострадалия, както и
показанията на същата свидетелка, дадени на досъдебна фаза, прочетени по реда
на чл. чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1, както и на свидетелката Т.И., дадени на
досъдебна фаза, прочетени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1, че
подсъдимият само е бутнал пострадалия съдът не кредитира доколкото са изолирани
и не кореспондират дори с показанията на останалите свидетели на подсъдимия и
обясненията на самия подсъдим.
Показанията на свидетелите
Б., Г.И. и Х.И., че преди подсъдимият да удари пострадалия, пострадалият го е
блъскал и се е опитал да го удари, съдът намира, че противоречат, както на
групата свидетели на пострадалия, така и на част от свидетелите на самия
подсъдим- Т.И. и Т.И., които отричат да е имало такива опити от страна на
пострадалия, така и на обясненията на самия подсъдим, който свидетелства, че пострадалият
е започнал да замахва с ръце, а не и че е започнал да го бута или че се е
опитвал да го удари. Поради това
обстоятелство настоящият състав не ги кредитира, а ги счита като израз на
стремеж да смекчат наказателната отговорност на подсъдимия, предвид близките
връзки, които имат с него- съпруга, сестра. Изводът, че пострадалият не е
правил опит да удари подсъдимия и че не го е блъскал, кореспондира житейски и с
установеното обстоятелство, че същият е бил силно пиян и в това състояние
трудно би предприел такива активни действия.
Показанията на пострадалия
в частта, с която твърди, че подсъдимия му е нанесъл повече от един удар, съдът
не кредитира доколкото са изолирани и не се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал. Тези показания съдът намира като проявление на
стремежа на пострадалия да докаже колко тежки са били последиците за него от
инкриминираната случка.
При оценката си на обясненията
на подсъдимия, съдът отчете трайно установеното в съдебна практика положение , че обясненията
на подсъдимия имат двойнствена правна природа- като те са едновременно средство
за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не
може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната
логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави
с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на
всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
С оглед гореизложеното съдът, както се посочи и по-рано,
кредитира като годно доказателствено средство тази част на обясненията на
подсъдимия, която кореспондира с останалия събран по делото доказателствен
материал- а именно, че
пострадалият пиел алкохол и по –точно бира, като бил значително повлиян
от него, слушал музика високо и отправял към подсъдимия нецензурни изрази след
направената забележка да намали музиката. В частта относно механизма за
получаване увреждането, доколкото, както се посочи по-горе, обясненията на
подсъдимия се оборват от категоричните заключения и на двете назначени по
делото съдебно-медицински експертизи, съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия и ги счита за израз на суверенното му право на защита.
При формиране на изводите
си за психическото състояние на пострадалия и свидетелската годност съдът се
довери на изготвената по делото съдебно психиатрична експертиза, която изцяло
кредитира като компетентно изготвена и отговаряща на поставените задачи.
При формиране на
фактическите си изводи съдът отчете и приложените към досъдебното производство
писмени доказателства, като релевантни към установяване на факти от предмета на
доказване, включително и справка за съдимост, характеристична справка и др.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че всички елементи от обективна и субективна страна
на престъпния състав по чл. 129, aл. 2 НК са налице.
Съгласно трайно установената
съдебна практика счупването на челюстта е самостоятелна
съставомерна последица от деянието, без да е необходимо да се съпровожда с
избиване на зъби. Под "счупване" трябва да се разбира и пукването на
челюстта, водещо до ограничаване на нейните функции, а именно дъвченето или
говоренето. Това увреждане може да бъде само временно. Увреждането на челюстта
обхваща и счупването или пукването на ябълчната кост, която функционално е
свързана с горната челюст. Така т. 11 от ППВС 3/1979, Решение № 115 от
20.03.2014 г. по нак. д. № 2106/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение №
115 от 20.03.2014 г. по нак. д. № 2106/2013 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 118 от 07.05.2014 г. по нак. д. № 238/2014 г. на Върховен касационен
съд, като в последното изрично е посочено, че счупването на израстъка на
ставната кост на челюстта, съставлява средна телесна повреда.
От заключението и на
двете кредитирани съдебно медицински експертизи се установява и втория белег от
обективна страна- затруднение в дъвченето и говореното, като в конкретния
случай той е продължило около месец.
Съгласно трайно
установената съдебна практика когато на едно и също лице с едно и също деяние
са причинени две или повече телесни увреждания от различен вид не е налице
идеална съвкупност, като това е така, защото обектът на посегателството е един
и същ. В този случай намира приложение принципът на "поглъщане" на
по-лекия вредоносен резултат от по-тежкия, съобразно който се определя и
правната квалификация на деянието. Погълнатият обществено опасен резултат обаче
се отчита при индивидуализация на наказанието. В този смисъл ППВС 3/1979, Решение № 93 от 10.03.2015 г. по нак. д. № 26 /
2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 99 от 27.02.2013 г. по нак. д. №
83/2013 г. на Върховен касационен съд. С оглед гореизложеното констатираният
по-лек престъпен резултат- причинената разкъсно-контузна рана на горна челюст
се поглъща от по-тежкия- резултат счупването на челюстта и не се отразява на
правната квалификация на деянието.
Телесната повреда е нанесена с пряк умисъл като форма
на вина. Деецът е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Тук следва да се съобрази и спецификата на
умисъла при посегателствата срещу личността. Както доктрината, така и съдебната практика са последователни в
становището, че за умисъла при телесните повреди е характерна известна неопределеност
и алтернативност - деецът цели последици от даден вид /с неконкретизирано
съдържание/, като не съзнава в каква степен ще засегне охраняваните обществени
отношения, и той реализира действия за постигане на различни резултати, като
иска /или допуска/ настъпването, на който и да е от тях. Така Решение № 11 от
22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение. Поначало умисълът при посегателства срещу личността е с
неконкретизирано съдържание. Деецът не предвижда точно в каква конкретна форма
ще се прояви престъпният резултат (смъртта или телесната повреда)- Решение № 24
от 05.05.1996 г. по н.д. № 452/96 г., I н.о.. За умисъла при телесните повреди
и убийствата често е характерна една неопределеност (алтернативност) на
представите на дееца. Той предвижда най-общо обществената опасност на два или
повече възможни резултата и иска (или допуска) настъпването на който и да е от
тях- Решение № 32 от 11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г. на Върховен съд на РБ,
I н. о. Също така съгласно трайната съдебна практика за формата и съдържанието
на умисъла при телесните повреди се съди от средствата, с които е извършено
деянието, от броя, насоката, силата и
интензивността на ударите, от мястото на нараняването и неговата уязвимост, от
разстоянието, от което се посяга на жертвата, медико-биологичните особености на
причинените на жертвата наранявания,
както и от комплексната оценка на
всички обстоятелства за извършеното престъпление, включително и предшестващото поведение на виновния и
пострадалия- така Решение № 395 от
03.12.2014 г. по нак. д. № 1223/2014 г. на Върховен касационен съд., Решение №
11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак.,
С оглед гореизложеното и
като съобрази, дадените от ВКС критерии и особеностите на конкретния случай- касае
се до счупване на челюстта, причинена от удар с юмрук от близко разстояние в
резултат от възникнал между подсъдимия и пострадалия конфликт- настоящият
състав намери, че подсъдимият е действал с пряк неопределен умисъл за
причиняване на средна телесна повреда.
С оглед приетия за
установен механизъм на причиняване на телесната повреда в резултат от удар с
юмрук следва да се счете за неоснователно възражението на защитата, че деянието
е причинено при непредпазливост като форма на вината, доколкото защитата базира
възражението си на съвсем различен механизъм за причиняване на телесното
увреждане, а именно нанасяне на удар с шамар, препъване на пострадалия в
неговите джапанки, падане и удряне в асфалта/отводнителната шахта и получаване
на телесната повреда в резултат от удара в шахтата/асфалта. Само за пълнота
следва да се отбележи, че дори и да можеше да се приеме соченият от защитата механизъм
на деянието, то формата на вината пак била евентуален умисъл, а не
непредпазливост, което не би дало основание за преквалификация на деянието по
чл. 133 НК. В този смисъл в и трайната съдебна практика- Решение № 330 от
16.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 225/2010 г., III н. о., НК, Решение № 61 от
10.II.1975 г. по н. д. № 800/74 г., II н. о., Решение № 30 от 29.I.1987 г. по
н. д. № 735/86 г., I н. о. , в които при напълно идентична с сочения от
защитата механизъм за получаване на телесно увреждане е прието, че формата на
вината е евентуален умисъл.
Също така за пълнота, с
оглед приетото за установено, че пострадалият преди нанасянето на удара е
отправял обидни квалификации спрямо подсъдимия следва да се изложат съображения
за неприложимостта на привилегирования състав на чл. 132 НК. За да бъдат налице
условията на чл. 118 или 132 НК, е необходимо да бъде установено, че вследствие
на нанесената на дееца или на близките му тежка обида или клевета или на
нанесеното насилие, или друго тежко противозаконно действие от пострадалия деецът е изпаднал в силно раздразнено
състояние, в което да е извършил посегателството над личността. Не е достатъчно
да е налице едно обикновено раздразнено състояние, в каквото обикновено може да
се намира всеки деец при извършването на едно тежко престъпление. При такова
състояние деецът може спокойно да разсъждава, да ръководи постъпките си и да взема
правилни решения - докато при силното раздразнено състояние - физиологичен
афект, правилната психическа и волева дейност на дееца е до голяма степен
ограничена, поради което той, макар че запазва вменяемостта си, т.е. разбира
свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си, не
може да овладява чувствата и волята си напълно, и под тяхното въздействие взема
решението да извърши деянието си- Решение № 58 от 14.II.1979 г. по н. д. №
29/1979 г., II н. о., Решение № 281 от 27.V.1970 г. по н. д. № 213/70 г., II н.
о, Решение № 858 от 16.ХII.1973 г. по н.
д. № 777/72 г., II н. о
Не са изложени твърдения
от подсъдимия изречените от пострадалия нецензурни изрази да са предизвикали у него състояние на силно
раздразнение. Подобно силно раздразнение не се установява, нито от показанията
на свидетелите, нито от обясненията на самия подсъдим. При това положения и при
липсата на фактически данни за външно проявени белези за силно раздразнено
състояние, то не може само и единствено поради факта на нанесения удар с юмрук
да се предполага, че той е нанесен в такова силно раздразнено състояние и това
да доведе до приложение на привилегирования състав. Освен това, чл. 132 НК
изисква силно раздразненото състояние да е предизвикано от тежка обида, а никой
от изразите, които сочат свидетелите като обидни не може да се квалифицира,
като такава именно тежка обида- „Ти на моята оная работа няма да командваш; На мен
никой не може да ми командва на оная работа“.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. 129. ал.2, вр. ал.1 НК се предвижда наказание до пет години
лишаване от свобода. При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства
по делото съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК в
рамките на общия минимум за наказанието лишаване от свобода- 3 месеца. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на предходна съдимост на
подсъдимия, липсата на данни за други негови противообществени прояви, добрите
му характеристични данни, трудовата му ангажираност, мотивите, поради които е
извършено престъплението и цялостната обстановка около неговото извършване- напрактика
в процесният случай противоправното нападение от страна на подсъдимия е
провокирано от предхождащо обществено неприемливо поведение на пострадалия-
същият в пияно състояние е продължавал да пие на улицата, слушал е високо
музика, при отправената му забележка не е преустановил поведението си , а точно
обратното станал е агресивен и е започнал да произнася нецензурни изрази. В този смисъл е трайната
съдебната практика, че като смекчаващо обстоятелство следва да се отчита
провокацията от страна на пострадалия за извършване на престъплението с думи
или с действия, когато същите не са довели до физиологичен афект- Решение
372/07.01.2016г по н.д 805/2015г. първо наказателно на ВКС и Решение № 188 от
28.IV.1982 г. по н. д. № 187/82 г., I н. о.
Като
отегчаващо обстоятелство следва да се отчете причиняването и на допълнителен
общественоопасен резултат- лека телесна повреда, която е погълната при квалификацията
на деянието от по-тежкия резултат- средната телесна повреда.
Предвид гореизложеното съдът намира, че нормата на чл.
55 НК е неприложима, доколкото по делото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително
такова, което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните
случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя характер, което е
налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Още повече, че по
делото е констатирано и наличието на отегчаващо вината обстоятелство. В случая
липсват и такива типични за приложението на чл. 55 НК обстоятелства като
признание на вината, съжаление за стореното, оказано съдействие за разкриване
на обективната истина. Трайна е съдебната практика, че тези обстоятелства и
въобще линията на защита, която е предприел подсъдимия не могат да бъдат ценени
като отегчаващи вината обстоятелства, но те няма как да не бъдат съобразени при
преценката дали и най-ниското предвидено в закона наказание се явява прекомерно
тежко с оглед особеностите на конкретния случай.
Съдът намира, че така определеното наказание 3 месеца ЛОС ще съдейства за постигане целите, както
на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да
се засягат правата на подсъдимия. Налагането на по-тежко наказание на
подсъдимия за деяние, което очевидно се явява изолирана проява в живота му
съществено би накърнило принципите за справедливост на налаганото наказание и
за съответност между използваната наказателна репресия и степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Определеното наказание съответства и на характера
и вида на причинената телесна повреда и срока за преодоляване на последиците от същата.
Предвид липсата на предходна съдимост и липсата на
данни за трайно установени престъпни навици у подсъдимия, съдът не намира за необходимо наложеното
наказание да бъде изтърпяно ефективно, като счита, че за поправянето и
превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК за
изпитателен срок от 3 години.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
За
уважаване на гражданския иск в наказателния процес е необходимо да се установят
следните 5 елемента от фактическия състав: 1)деяние;
2)противоправност; 3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина.
Установи
се, че в резултат на виновните (умишлени) и противоправни действия на подсъдимия (нанесъл
удар с юмрук в челюстта на пострадалия) З.Н. е претърпял средна телесна
повреда- счупване на ставен израстък на челюстта, от което претърпял
неимуществени вреди болки и страдания,както и лека телесна повреда изразяваща
се в разкъсно-контузна рана на горна устна. Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени
с ППВС 4/68г. размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и
интензитетът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата
възраст и обществено положение,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на гражданска и
наказателна колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното
постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което увреждането
е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото
лице, продължителността и интензитета на преживените физически, психически и
емоционални страдания, прогнозите за
бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на
всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените
от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
Настоящият състав като съобрази
гореизложените задължителни указания намира, че справедливия размер на
обезщетението възлиза на 1500лв. За да достигне до този извод съдът взе предвид по конкретно:
- естеството на увредените блага, а именно
правото на телесна цялост и неприкосновеност на личността- причинени са две
телесни повреди- едната средна изразяваща се в счупване на ставния израстък на
челюстта и лека телесна повреда –разкъсно контузна рана на горната устна.
-механизма
на причиняване на увредите-нанесен удар с юмрук в областта на лицето
-продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания- съгласно заключението на назначената на
досъдебно производство СМЕ обичайният оздравителен процес за подобно нараняване
трае около 45-50 дни, като е съпроводен
с болезнени усещания, затруднения в дъвченето и говоренето. Съгласно заключението
на изготвената по делото комплексна експертиза, и разясненията, дадени от
вещите лица в съдебно заседание оздравителният процес в конкретния случай е
протекъл по-бързо от обикновеното и общо е приключил в рамките на месец.
Мекотъканните наранявания са зараснали за около седмица. Забелязвало се
преминаване на болковата компонента от фрактурата за периода на фиксация /около
две седмици/ и постепенно възстановяване на безсимптомното отваряне на устата
за около месец. Посочено е че периода на оздравителния процес е бил съпроводен с дискомфорт от телената
лигатура за времето на фиксация, с затруднено хранене, особено по време на
междучелюстната фиксация. През целия оздравителен процес били възможни да се
наблюдават дискомфорт или болки в травмираната става. Към момента на прегледа
увреждания или негативни последици от такива не били констатирани. От показанията на пострадалия е видно и че
при студено време той е продължил да изпитва болки и след приключване на оздравителния
процес по студено време, но от заключението на комплексната СМЕ се установява,
че те са със значително по нисък интензитет от болките по време на
оздравителния процес.
-личността
на пострадалото лице- на млада възраст, трудово неангажиран, със склонност да
употребява алкохол, приемал наркотици, към момента на деянието на метадонова
програма, намиращ се в постоянни разпри със съседите заради склонността след
като прекали с употребата на алкохол да слуша високо музика на улицата.
-личността
на дееца- без данни за каквито и да било противообществени прояви, с добри
характеристични данни, трудово ангажиран към Чистота Пловдив, с основано възнаграждение 440лв. и клас прослужено
време 118 лв., издържащ жена и деца.
-обстоятелствата,
при които е причинено увреждането- напрактика в процесният случай противоправното
нападение от страна на подсъдимия е провокирано от предхождащо обществено
неприемливо поведение на пострадалия- същият в пияно състояние е продължавал да
пие на улицата, слушал е високо музика, при отправената му забележка не е преустановил
поведението си , а точно обратното станал е агресивен и е започнал да произнася
нецензурни изрази. Тази обстановка на извършване на деянието позволява на
настоящия състав да заключи, че с предшестващото си противоправно поведение
пострадалият е допринесъл за настъпване на противоправния резултат. Съгласно
чл. 51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите,
обезщетението може да се намали.- така и Решение № 355 от 01.07.2010 г. по н.д. № 304/2010 г. на
Върховен касационен съд, III н.о., в което изрично е прието, че правилото на
чл. 51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението при съпричиняване следва а
намери приложение и при разглеждане на гражданския иск в наказателния процес.
-
преживените от пострадалия емоционални и
психически терзания, които не се отличават от обикновеното за подобен случай на
увреждане
-
отражението на увреждането върху обществения и личния живот на пострадалия- не
е спорно между страните, че след инкриминираната случка пострадалият е
преустановил противообщественото си поведение да пие и да слуша висока музика
на улицата, което обективно няма как да бъде оценено като изцяло негативна
последица от случилото се.
Настоящият
състав намира, че определения размер на обезщетението в най-пълна степен
кореспондира с обществения критерий за справедливост. От една страна
пострадалият бива обезщетен за обективно нанесената му телесна повреда и изживените
негативни физически и емоционални усещания. От друга страна не се допуска
неоснователно обогатяване на неангажирано с общественополезен труд лице, което
напрактика е провокирало конфликтната ситуация, за сметка на лице, в чийто
живот извършеното е инцидентна проява, под влияние най-вече на провокацията на
самия пострадал.
Определеният
размер на обезщетението кореспондира и с практиката на ВКС по аналогични
случаи. Така с Решение № 8 от
27.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 587/2008 г., II н. о., НК е определено
обезщетение в размер на 2500лв, като в цитирания случай, предмет на разглеждане
от ВКС, съдът не е имал основание да намалява размера на обезщетението, поради
допуснато от пострадалия съпричиняване на вредоносния резултат.
Неоснователно е възражението на повереника на
гражданския ищец, че при определяне
размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че пострадалият е бит като
куче. Както е добре известно, предмет на
гражданския иск е само деянието, за което е повдигнато обвинение- в случая
нанесен един удар с юмрук от подсъдимия. За съда не съществува възможност да
присъжда обезщетение за вреди, които не се намират в причинна връзка с деянието
предмет на обвинението, а с други действия на подсъдимия при ескалация на
конфликта, за които няма обвинение или както е в случая с действия въобще на
други лица, доколкото както се прие за установено от фактическа страна подсъдимият
е нанесъл само един удар на подсъдимия.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия А.В.И. следва да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив,
направените по делото на досъдебното производство разноски в размер на 239,32 лева, както и по сметка на ПРС в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 526,02 лева, представляваща разноски на
съдебна фаза, както и сумата от 60 лева,
представляваща ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.