Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 170/03.01.2007 г., постановено по гр.д. № 723/2006 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от Недялка Атанасова Пенева от гр.Кърджали, ул.”П.К.Яворов” № 6, ет.2, ап.4, с ЕГН ********** против Йорданка Атанасова Митева от гр.Кърджали, ул.”Здравец” № 5, вх.”А”, ет.3, ап.11, Тодорка Атанасова Никовска от гр.Хасково, ул.”Видин” № 96, вх.”А”, ет.4, ап.38, с ЕГН ********** и Назиф Сабри Назиф от гр.Кърджали, ул.”Иван Вазов” № 35, с ЕГН **********, иск за нищожност на договор за дарение на недвижим имот, представляващ 2/3 идеални части от поземлен имот с пл. № 2913 в кв.5 по плана на гр.Кърджали, сключен с нотариален акт № 6/12.06.2002 г., том ІІ, рег. № 2482, дело № 264/2002 г. по описа на Нотариус Калин Николов Димитров с район на действие РС – Кърджали, регистриран в Нотариалната камара – София под № 020, поради привидност на договора. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника Назиф Сабри Назиф сумата 150 лв., представляваща разноски по делото. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Недялка Атанасова Пенева от гр.Кърджали, която го обжалва като необосновано и постановено в нарушение на чл.13, ал.2 от ГПК. В жалбата си сочи, че ответниците Тодорка Никовска и Йорданка Митева в нарушение на чл.33 от ЗС дарили следващите им се 2/3 идеални части на ответника Назиф Сабри от наследеният им имот с № 2913, кв.5 гр.Кърджали. Твърденията на разпитаната свидетелка Фатме Назиф били неверни. Съпругът й върнал взетото от Сабри Назиф капаро, а последният му предал оригинала на третия нотариален акт. Сочи се още, че сестрите на въззивницата не представили убедителни мотиви, с които да обосноват безвъзмездното дарение на имота на лице, което нямало роднински връзки. При съставянето на нотариален акт № 6, том ІІ, рег. № 2482, нот. Д. № 264/2002 г. били допуснати неточности относно площта на процесния имот. Нарушен бил чл.482, ал.4 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд като уважи предявения иск. В съдебно заседание, редовно призована въззивницата не се явява. Представя молба, ведно с доказателства, в която поддържа жалбата си. Въззиваемите Йорданка Атанасова Митева, Тодорка Атанасова Никовска и Назиф Сабри Назиф, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. От представените като доказателства по делото заверени копия от нотариален акт за отчуждаване на места по регулация с дата 17.05.1957 г. по описа на РС – Кърджали, нотариален акт за покупко-продажба № 49/20.09.1947 г., том І, дело № 125/1947 г. по описа на РС- Кърджали, нотариален акт № 272/08.10.1950 г., том ІІ, дело № 517/1950 г. по описа на РС – Кърджали, нотариален акт № 100/14.09.1999 г., том І, рег. № 2574, н.д. № 383/1999 г. на Нотариус Калин Димитров с район на действие РС – Кърджали, вписан в Нотариалната камара – София под № 020, Заповед № 186/06.05.1997 г. на Кмета на Община Кърджали, удостоверение № 977/10.06.1997 г., изд. от Община Кърджали и удостоверение за наследници № 000642/31.05.2006 г., изд. от Община Кърджали, се установява, че Недялка Атанасова Пенева, Йорданка Атанасова Митева и Тодорка Атанасова Никовска са били съсобственици на по 1/3 идеална част от поземлен имот с пл. № 2913, в кв.5 по плана на гр.Кърджали, при граници: изток – улица “Иван Вазов”; запад – имот с пл. №2914; север – път и юг – имот с пл. № 5801. По делото е приета като доказателство разписка, от която се установява, че на 27.02.1997 г. Недялка Атанасова Пенева, Йорданка Атанасова Митева и Тодорка Атанасова Никовска са получили общо 900 000 неденоминирани лева по 300 000 неденоминирани лева за всяка от трите, представляваща капаро, част от продажна цена на съсобствения им недвижим имот, представляващ дворно място с площ 192.74 кв.м., находящо се в гр.Кърджали на ул.”Иван Вазов” № 35А, който имот се задължавали да продадат на Сабри Мюмюнали Назиф по съответния ред в срок до 30.03.1997 г., като остатъкът от продажната цена от 2 100 000 неденоминирани лева ще бъдат заплатени в деня на сделката. С нотариални покани от 09.12.1997 г. и 04.05.1998 г. Йорданка Атанасова Митева и Тодорка Атанасова Никовска поканили Недялка Атанасова Пенева да довършат започната продажба на процесното дворно място. Предложили също последната да се съгласи да продадат техните идеални части или да ги изкупи. В отговор на тези покани Недялка Пенева предложила други условия за извършване на продажбата. От представената като доказателство по делото нотариална преписка № 23/04.12.2006 г. на Нотариус Калин Димитров се установява, че с нотариален акт № 6/12.06.2002 г., том ІІ, рег. № 2482, дело № 264/2002 г. на Нотариус Калин Димитров, вписан в Нотариалната камара – София под № 020, с район на действие РС – Кърджали, Йорданка Атанасова Митева и Тодорка Атанасова Никовска дарили на Назиф Сабри Назиф 2/3 идеални части от поземлен имот с пл. № 2913, в кв.5 по плана на гр.Кърджали, при граници: изток – улица “Иван Вазов”; запад – имот с пл. №2914; север – път и юг – имот с пл. № 5801. От показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Фатме Ахмед Назиф, които и настоящата инстанция приема, се установява, че сестрите Йорданка Атанасова Митева, Тодорка Атанасова Никовска и Недялка Атанасова Пенева решили да продадат процесния имот на нейния съпруг Сабри, от когото получили по 300 лв. капаро. След известно време сестрите се скарали и се отказали да продават имота като Йорданка Атанасова Митева и Тодорка Атанасова Никовска върнали капарото, а Недялка Атанасова Пенева не го върнала. В последствие съпругът на свидетелката починал, а сестрите Йорданка Атанасова Митева и Тодорка Атанасова Никовска дарили идеалните си части на сина на свидетелката. Представените като доказателства в двете инстанции заверени копия от решение № 20/15.05.2001 г. по В.гр.д. № 394/2000 г. по описа на ОС – Кърджали, решение № 134/22.10.2002 г. по В.гр.д. № 239/2002 г. по описа на ОС – Кърджали, искова молба с дата 18.10.1999 г., молба с дата 08.06.2000 г., нотариална покана до Фатме Назиф с дата 15.07.1998 г., нотариален акт № 126/09.08.1993 г., том ІІІ, дело № 725/1993 г. по описа на РС- Кърджали, нотариален акт № 121/17.05.1971 г., дело № 232/1971 г. по описа на РС – Кърджали, молба вх. № 502/18.06.1997 г., писмо с дата 15.05.2004 г., уведомление за принудително изпълнение, определение № 99/30.08.1969 г., договор с дата 25.11.1991 г., писмо до ОФ “Търговия-К” – гр.Кърджали вх. № 156/25.10.1995 г. и жалба до РП – Кърджали вх. № 2129/27.10.1998 г. съдът намира за неотносими към делото, поради което не ги обсъжда. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2, изр. първо, предложение последно от ЗЗД е неоснователен и недоказан, а решението на Кърджалийския районен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. От събраните по делото доказателства не се установи ответниците Йорданка Атанасова Митева, Тодорка Атанасова Никовска и Назиф Сабри Назиф да са сключили привиден договор за дарение, прикривайки договор за покупко-продажба. Разбира се по делото има данни, че през 1997 г. Йорданка Атанасова Митева, Тодорка Атанасова Никовска и Недялка Атанасова Пенева са имали намерение да продадат процесния имот на Сабри Мюмюнали Назиф, за което са получили от последния задатък в размер на по 300 лв. за всяка от сестрите, но такъв договор не е бил сключен. Отношенията на сестрите с бащата на ответника Назиф Сабри Назиф не са предмет на иска и са неотносими към делото. Още повече, че намерението за продажба е било изявено през 1997 г., след което бъдещият купувач Сабри Мюмюнали Назиф е починал. Не бе установено страните по договора за дарение да са получили, респ. предали определена парична сума, представляваща цена на имота. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд ответниците Йорданка Атанасова Митева и Тодорка Атанасова Никовска заявяват, че са дарили идеалните си части, за да се оттърват от имота, респ. от проблемите със сестра си. Що се отнася до твърдението, че договорът за дарение няма подбуди или мотиви, т.е. основание, следва да бъде посочено, че такъв иск не е бил предявен. Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.2, изр. първо, предложение последно от ЗЗД за обявяване на нищожност на привидна сделка – договор за дарение. В исковата молба ищецът релевира единствено привидността като основание за нищожност на договора, като никъде не говори за липса на основание, поради което съдът не е сезиран с такъв иск и не следва да се произнася. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 170/03.01.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 723 по описа за 2006 г. на същия съд. Разноски за тази инстанция не се претендират, а и такива не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 170/03.01.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 723 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|