Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.***, 20.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, VI граждански състав, в публично
заседание на 20.09.2017 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря Марина Цветанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4905 по описа за 2017 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Производството е
по реда на чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Исковата молба е
подадена от ,,Т.П.” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против
Т.Г.Д., ЕГН ********** *** с искане да се признае за установено, че ответникът
дължи сумата от 193,77лв., от които 172,38 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.11.2014г. – 31.03.2017г. и 21,39 лв. – лихва за забава за периода
05.01.2015г. – 10.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 3520/2017 г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 3520/2017 г. на РС ***, като съдът
е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение. Твърди, че в срока по чл.
414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС *** е указал на заявителя, че може
да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това, според ищеца, поражда неговия правен интерес
от предявяване на настоящия иск. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ
ответника е собственик/ползвател на топлинна енергия, като същата не е
заплатена. Публикувани са общите условия за договора за доставка на
топлоенергия съгласно изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да конституира като трето
лице „НЕЛБО” ЕАД, извършващо дялово разпределение на ТЕ на сградата, в която се
намира топлоснабдения имот на ответника с адрес гр. ***, ***, с аб. № 5060.
Моли съда да задължи третото лице - помагач да представи всички относими
документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в имота на ответника за
процесния период, в т.ч. документи за главен отчет на уредите за дялово
разпределение, както и на водомерите за топла вода в имота. Моли съда да
допусне ССчЕ. Представени са писмени доказателства.
Препис от исковата
молба и доказателствата са връчени на ответницата по делото и в едномесечния
срок след получаването им ответницата е подала отговор, с който признава, че
действително ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до ПлРС, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
3520/2017 г. Сочи, че претендираните главница и лихва в заповедното
производство са за по-дълги периоди от време и съответно са по-големи като
суми, от претендираните в исковото производство. Сочи, че в уточнение на
исковата си молба ответникът заявява, че се отказва от претенциите си така,
както са формулирани в заповедното производство, поради което претенцията му в
исковата молба е предявена като частична. Ето защо ответникът признава по
основание и размер редуцираното в исковата молба задължение за сумата от общо
193,77лв., от които 172,38 лв. – главница, представляваща стойност на
потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. –
31.03.2017г. и 21,39 лв. – лихва за забава за периода 05.01.2015г. – 10.05.2017
г., както са посочени в исковата молба. Поради горното, моли да не се уважават
доказателствените искания на ищеца, да се приемат приложените към исковата
молба доказателства. Представя и моли да се приеме като писмено доказателство
заверено копие от НА №16, по
н.д.№116/1996 г. по описа на нотариус при Пл РС. Претендира да не се присъждат
разноски на ищеца, прави искане за присъждане на разноски на ответника.
В с.з., с оглед
признанието на иска ищецът е направил искане да се постанови решение при
признание на иска.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за
установено следното:
На 18.05.2017 г.
кредиторът е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№3520/17 г.
на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на
осн. чл. 410 от ГПК № 2282/19.05.2017 г. С тази заповед ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 410,54 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.01.2012 г. до 31.03.2017 г., лихва върху
главницата в размер на 122,99 лв. за периода от 02.03.2012 г. до 10.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението-
18.05.2017 г., до окончателното изплащане на същата, както и направени
деловодни разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По тази заповед
ответникът е възразил в законоустановения срок. В изпълнение на указанието на
заповедния съд, ищецът е предявил иск срещу ответника за установяване на своето
вземане, като е редуцирал неговия размер, съобразявайки изтичането на кратката
погасителна давност. С отговора си ответникът признава предявените срещу него
искови претенции така, както са редуцирани в исковата молба.
Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените
в заповедното производство и по делото препис-извлечение от сметка на абонатен
номер 5060, общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ,,Т.П.”
ЕАД ***, молба- декларация за откриване на партида за плащане на отопление и
топла вода от 30.03.1999 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот №16,
нот.дело №1016/1996 г., съставен от нотариус В.П. при Пл РС, видно от който
ответницата и нейния съпруг са запазили
след дарението правото на ползване върху посочения топлоснабден имот, съдът
намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави и са
такива права, с които ответника има право да се разпорежда. С оглед на
направеното признание на предявените искове от страна на ответника, следва да
бъде постановено положително установително решение относно дължимостта на
вземането по предявените искове. Т.к. е налице разлика между
предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 3520/2017 г. на ПлРС,
за разликата, за която иск не е предявен, Заповед за изпълнение №
2282/19.05.2017 г. следва да се обезсили.
На основание на чл.
78 ал. 1 от ГПК, на ищеца трябва да бъдат присъдени направените разноски в
исковото производство. В случая следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. При това положение, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 125 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. За исковото производство на
ответника разноски не се дължат, т.к. независимо от признанието на иска, за да
се приложи разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и разноските да се възложат на
ищеца, следва, освен иска да бъде признат, а и кумулативно – с поведението си
ответника да не е дал повод за завеждане на делото. В случая кумулативната
предпоставка не е налице – сумите са дължими, и не се твърди да са платени и
към датата на устните състезания от ответника. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по
т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени
от страните в заповедното производство. С оглед обезсилването на заповедта за
останалите суми, за които иск не е предявен, на заявителя следва да се присъдят
разноски в размер на 27,23 лв. Ответникът не е представил доказателства за
сторени разноски в заповедното производство, нито претендира присъждането им,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден
от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр. с чл.
124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ***” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление ***,
че ответникът Т.Г.Д., ЕГН ********** ***, му дължи сумите от 172,38 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.11.2014г. – 31.03.2017г. и 21,39 лв. – лихва за забава за периода
05.01.2015г. – 10.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 3520/2017 г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 415 ал. 2 от ГПК Заповед за изпълнение Заповед за изпълнение № 2282/19.05.2017 г. по ч.гр.д.
3520/2017 г. на ПлРС за сумите над 172,38
лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 31.03.2017г. до претендираната сума в размер на 410,54 лв. – главница за ползвана
и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2012 г. до 31.03.2017 г., и над 21,39 лв. – лихва за забава за
периода 05.01.2015г. – 10.05.2017 г. до претендираната лихва за забава върху
главницата в размер на 122,99 лв. за периода от 02.03.2012 г. до 10.05.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Т.Г.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ***” ЕАД с ЕИК
*********, адрес на управление ***, разноски по настоящото производство в общ
размер на 125 лв., както и разноски в производството по ч.гр.д. № 3520/2017 г.
на ПлРС в размер на 27,23 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ски ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: