№ 9790
гр. С., 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110139235 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът М. Ц. К., ЕГН ********** адрес гр. С.,
.... дължи сумите: 1 540.14 лв. представляваща цена на доставена топлинна енергия за
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 06.04.2022 г.
до изплащане на вземането, 302.88 лв. мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
24.03.2022 г., 34.37 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за период от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 06.04.2022 г. до
изплащане на вземането, 7.01 лв. мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 24.03.2022
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 18541/22 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е клиент на топлинна енергия за
битови нужди като собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 22 в гр.С., ж.к.
Люлин 2, бл 212, вх.Б, ет.1. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в
имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от
публикуване на сумите на интернет страницата на продавача. Твърди, че е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ Елвеко”
ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за главници и лихва
за забава, признати със заповедта, срещу която длъжникът възразил, което обуславя
1
интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете. Излага съображения за недопустимост поради липса на идентичност с вземанията
по заповедта. Оспорва доставената в имота топлинна енергия и стойността й. Релевира
възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. По
силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. В този смисъл
правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на
собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на
същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая събраните по делото доказателства обуславят извод, че за процесния период
страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия
относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна енергия в сградата, в
която ответникът е собственик на имот - апартамент № 22 в гр.С., ж.к. Люлин 2, бл 212,
вх.Б, ет.1. В тази насока е приложеният по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 22.05.2008 г. с нотариален акт № 190/08 г., с който ответницата
придобила собствеността върху имота. По делото не са представени доказателства за
промяна в собствеността върху имота след тази дата.
Предвид изложеното, за процесния период между страните е бил сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, по
силата на който ответницата дължи цената на доставената топлоенергия в имота.
2
За установяване на доставената топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключения
на основна и допълнителна съдебно-техническа експертизи, които съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. От заключението на основната съдебно-техническата
експертиза се установява, че през процесния период в сградата, в която се намира имотът на
ответницата, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението
й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването /№ 16-334/2007 г.,
отменена, действала през процесния период/. В сградата е въведена система за дялово
разпределение на топлинна енергия извършено от ФДР, като са издадени изравнителни
сметки. По данни на ФДР в имота има 5 отоплителни тела с 5 топлоразпределителя, които
са отчитани през процесния период. Тъй като за периода 2019-2020 г. уред с № 7023 е бил
повреден, е изчислен разход на база предходен сезон. В имота се ползва топла вода,
разходът за която е отчетен по показанията на водомер за топла вода. Начислена е
топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички потребители
пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата. Не се твърди и
доказа от ответницата да е заявила рекламации срещу извършеното дялово разпределение в
установените срокове /към ФДР/. Следователно, в имота е доставена ТЕ, стойността на
която съгласно заключението възлиза на 2759.48 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /№ 16-334/200 г., отменена, и № Е-РД-04-
1/2020 г./. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „МХ
Елвеко“ ООД с договор, сключен на 03.10.2002 г. от упълномощен представител на
етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществило услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период и ответницата дължи цената й,
която съгласно представеното по делото извлечение по абонатен номер възлиза на 34.37 лв.
за периода 1.7.2019 г. - 30.4.2021 г.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза. От заключението се установява, че са
извършвани плащания на задължения за процесния период, като предмет на делото са само
3
непогасените задължения. Платени са задълженията за топлинна енергия за м.м. 05.2018,
07.2018 г.-02.2019 г. вкл. /за м.2.19 г. – частично/, 04.2019, 12.2019, 03.2020 г. След
приспадането им, непогасеното задължение за топлинна енергия възлиза на 1540.14 лв.,
което е предмет на делото, а на лихвата за забава върху него – на 308.40 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 24.03.2022 г. По партидата на абоната са начислени и такси за отчитане на
уредите за дялово разпределение в размер на 34.37 лв. за периода 1.7.2019 г.-30.04.2021 г. и
лихва за забава върху тях в размер на 7.31 лв.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните
вноски за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези
вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от
настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като заявлението е
подадено на 6.4.2022 г. /от когато се считат предявени исковете/, и при отчитане на чл. 3, т.2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, погасени по
давност са вземанията до м.11.2018 г. вкл. Ето защо като погасен по давност следва да се
отхвърли иска за главница за ТЕ за периода до 30.11.2018 г. Дължима остава неплатената
стойност на ТЕ за периода 1.12.2018 г.-30.4.2020 г., която съобразно заключенията на
допълнителната съдебно-техническа експертиза и на счетоводната експертиза и отчитайки
извършените плащания, възлиза на 1479.74 лв. Относно таксата дялово разпределение,
възражението е неоснователно /при липсата на установен срок за плащане следва да се
приеме, че изискуемостта настъпва с изтичане на месеца, за който е предоставена услугата,
така, че изискуемостта за първото вземане е настъпила на 1.8.2019 г. и искът е предявен
преди изтичане на давността/.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
4
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. От заключението на ССчЕ се установява, че за отоплителните периоди, за които
претенцията е основателна, лихвата за забава възлиза на 293.02 лв. за периода от 15.09.2019
г. до 24.03.2022 г., за които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 37.69 лв., 600 лв.
депозити и 120 лв. юрисконсултско възнаграждение, на ищеца се дължат 726.62 лв. Относно
разноските в заповедното производство, дължими са 84.09 лв. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК и
чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат Т. Ц. Ц. от САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение
за оказаната на ответницата безплатна правна помощ, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, в размер на 20.03 лв. /от претендираните 488.44 лв./. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете на ответницата се дължат разноски за допълнителната експертиза – в
размер на 2.87 лв.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес
на управление гр. С., ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът М. Ц. К., ЕГН ********** адрес гр. С.,
.... дължи сумите: 1479.74 лв. представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия за период от 1.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от
06.04.2022 г. до изплащане на вземането, 293.02 лв. мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 24.03.2022 г., 34.37 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за
период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 06.04.2022 г.
до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18541/22 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
установяване дължимостта на вземанията за: цена на топлинна енергия за разликата над
1479.74 лв. до претендираните 1 540.14 лв. и за периода 01.05.2018 г.-30.11.2018 г.,
мораторна лихва върху нея за разликата над 293.02 лв. до претендираните 302.88 лв., и
изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 7.01
лв. за периода от 31.08.2019 г. до 24.03.2022 г.
ОСЪЖДА М. Ц. К., ЕГН ********** адрес гр. С., .... да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с
ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от
5
726.62 лв. разноски в исковото производство и сумата от 84.09 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., да заплати в
полза на М. Ц. К., ЕГН ********** адрес гр. С., .... на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от
2.87 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., да заплати в
полза на адвокат Т. Ц. Ц. от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение
в размер на 20.03 лв.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „МХ Елвеко“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6