ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 420
гр. Пазарджик, 22.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220104401 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът съобщава на страните следния
проект на доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД чрез пълномощника адвокат П. твърди,
че на 09.02.2011 г. между кредитора „Обединена българска банка“ АД и
кредитополучателя С. Д. Д. е бил сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение, по силата на който кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя заем в размер на 8 405 лв. за
покриване на потребителски нужди, а кредитополучателят се е задължил да
върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви на 120 месечни
анюитетни вноски, всяка от които в размер на 116.91 лв. в срок до 05.02.2021
г. Твърди, че разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на името на
кредитополучателя, като последният е преустановил плащанията по кредита.
Посочва, че вземането е станало изцяло изискуемо след изтичане на крайния
срок за издължаване на кредита. Поддържа, че е придобил вземането по
договора за потребителски кредит по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „Обединена българска
банка“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД на 31.01.2018 г., и анекс от 05.12.2019 г.,
като за цесията длъжникът бил уведомен от цесионера в качеството му на
пълномощник на цедента и втори път – с връчване на препис от исковата
молба, към която е приложено уведомление, изходящо от предишния
кредитор. Твърди, че за събиране на вземанията по договора се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3847/2021 г. по описа на
1
Районен съд – Пазарджик, против която е постъпило възражение от
длъжника. Поради това моли да бъдат установени вземанията по договора за
потребителски кредит, както следва: главница в размер на 3 307.79 лв. и лихва
за забава в размер на 448.62 лв. за периода от 30.04.2019 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 05.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното
производство.
В случай на отхвърляне на иска прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника с оглед на правната и фактическа
сложност на делото.
Представя и моли да бъдат приети следните писмени доказателства:
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), анекс към същия, потвърждение
за извършена цесия, уведомление за цесия, известие за доставяне.
Моли да бъде приложено заповедното производство.
В случай, че се оспорва размерът на дълга, моли да бъде допусната
извършването на съдебносчетоводна експертиза, която след като се запознае с
представените по делото писмени доказателства, а при необходимост направи
справка в банката по кредитното досие на кредитополучателя и където е
необходимо, да даде отговор на следните въпроси: 1. Как и какви суми е
усвоил кредитополучателят по договора за предоставяне на потребителски
кредит? 2. Какви суми са внесени по сметка на цедента и цесионера от
кредитополучателя по договора за предоставяне на потребителски кредит и
кои от задълженията по договора са погасени с тези вноски? 3. Какъв е
размерът на неиздължената сума за главница към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда? 4. Какъв е размерът на лихвата за
забава, начислена съгласно условията на договора за периода от 30.04.2019 г.
до 05.11.2021 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. Д. Д. не е подал отговор
на исковата молба, но в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение
против заповедта за изпълнение, с което е оспорил дължимостта на
вземанията по заповедта.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възражения на страните:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на главница и лихва за забава по договор за кредит.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават:
Не са налице права и обстоятелства, които се признават.
2
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване:
Не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
установи по делото съществуване на валидно облигационно правоотношение
по договор за кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума, настъпване на
изискуемостта на вземането и надлежното прехвърляне на вземането по
договора в полза на ищеца.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат
приети по делото като допустими, относими и необходими, а заповедното
производство – приложено.
С оглед подаденото от ответника възражение по чл. 414 от ГПК следва
да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна
експертиза.
Тъй като ищецът основава претенциите си на договор, сключен с
потребител, съдът намира за необходимо да укаже на страните, че на
основание чл. 7, ал. 3 от ГПК следи служебно за наличие на неравноправни
клаузи в договора за потребителски кредит и дава възможност на страните да
изразят становище по тези въпроси, а в тежест на ищеца е да установи
индивидуалното уговаряне на клаузите.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния
спор по начин удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната
половината от внесената държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се
проведе на 01.04.2022 г. от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта на доклад по делото, съдържащ се в
обстоятелствената част на определението.
ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 3847/2021 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която след
запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки
3
да отговори на следните въпроси: 1. Как и какви суми е усвоил
кредитополучателят по договора за предоставяне на потребителски кредит? 2.
Какви суми са внесени по сметка на цедента и цесионера от
кредитополучателя по договора за предоставяне на потребителски кредит и
кои от задълженията по договора са погасени с тези вноски? 3. Какъв е
размерът на неиздължената сума за главница към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда? 4. Какъв е размерът на лихвата за
забава, начислена съгласно условията на договора за периода от 30.04.2019 г.
до 05.11.2021 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лв., вносими от ищеца по сметка
на Районен съд - Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любомир Стоицев Црънчев, който да се
призове след внасяне на депозита.
УКАЗВА на страните, че следи служебно за наличие на неравноправни
клаузи в договора за потребителски кредит и им дава възможност да изразят
становище по тези въпроси, а в тежест на ищеца е да установи
индивидуалното уговаряне на клаузите в договора.
ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора,
предмет на делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на ищеца чрез пълномощника му адвокат
П., а на ответника – лично.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4