Определение по дело №204/2020 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 288

гр. Перник, 04.05.2020 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 04.05.2020 г., III-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.ч.гр.д. № 00204 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Уникредит Булбанк“ АД против Разпореждане от 02.01.2020г. по ч.гр. д. № 7651/2019 г. на Районен съд – Радомир в частта, в която е отхвърлено искането на заявителя „Уникредит Булбанк“ АД за присъждане на разноски за заповедното производство в пълния претендиран размер от 360 лева – адв. възнаграждение. Излага конкретни оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част – претендиранато и доказано платено адв. възнаграждение от 360 лв. е в съответствие с чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което изчисленият на съда в мотивите на обжалваното разпореждане са неправилни, доколкото съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В случая претендираната със заявлението сума е общо 1180,74 лв., поради което съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималното адв. възнаграждение до 1000 лв. е 300 лв., въз основа на което се иска отмяна на разпореждането в обжалваната част, вместо което въззивният съд постанови искането за адв. възнаграждение в размер на 360 лв. да бъде уважено изцяло.

В съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал.2 и чл. 418, ал. 4 от ГПК не е осъществена от районния съд процедура по връчване на препис от частната жалба.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване акт, е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Първоинстанционното ч.гр. д. № 7651/2019 г. на Районен съд – Радомир е образувано по заявление от „Уникредит Булбанк“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК солидарно срещу „Йорданоф“ ЕООД и П.К.Т. за вземане в размер на общо 1180,74 лв. – главница, договорна лихва, лихва върху просрочена главница, законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, произтичащи от договор за кредитна карта за бизнес клиенти № * от ***, сключен между длъжниците и „Уникредит Булбанк“ АД, както и разноски за държавна такса 25 лв. и адв. възнаграждение 360 лв. Наред с другите документи, към заявлението са представени пълномощно, фактура и преводно нареждане за кредитен превод за платен адв. хонорар. С разпореждане от 29.11.2019г. ч.гр. д. № 7651/2019 г. на Районен съд – Радомир е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която длъжниците “Йорданоф“ ЕООД и П.К.Т. да заплатят солидарно на заявителя следните суми: общо 1180,74 лв. – главница, договорна лихва, лихва върху просрочена главница, законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както разноски за държавна такса 25 лв. и адв. възнаграждение 50 лв. С молба от „Уникредит Булбанк“ АД е поискана поправка на издадената заповед за изпълнение относно разпоредената сума от 50 лв. - адв. възнаграждение, като вместо това се разпореди длъжниците да заплатят на заявителя сумата 360 лв. - адв. възнаграждение. По повод на молбата, с атакуваното разпореждане от 02.01.2020г. по ч.гр. д. № 7651/2019 г. на Районен съд – Радомир в обжалваната част е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК в частта за разноските като е разпоредил вместо: „ 50 лв., да се чете: „ 187,60 лв.“ и е отхвърлено искането на „Уникредит Булбанк“ АД за присъждане на адв. възнаграждение до пълния му претендиран размер от 360 лв. В мотивите РС е приел, че искането за заплащане на възнаграждение в размер на 360 лв. следва да се остави без уважение, мотивирано с чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г., което при интерес от 1000 до 5000 лв. следва да бъде 156,33 лв. или с ДДС – 187,60 лв.

Съдът при въззивния контрол за правилност на разпореждането в обжалваната част, съобрази следното:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, приложим в заповедното производство с оглед систематичното му място на правило с общ характер и съгласно чл. 412, т. 6 ГПК, заплатените от заявителя в заповедното производство такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от длъжника. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА. С Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела. Гражданските дела, образувани по заявления за издаване на заповеди по чл.410 и чл.417 от ГПК са дела с определен интерес, формиран стойностно от размера на претендираните вземания. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя на база пълния размер на имуществения интерес. При интерес до 1 000 лв. в производството, включително и в заповедното е дължимо адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300 лв., респ. 360 лв., с включен ДДС - така чл. 7 ал. 2 т.1 и §2а от ДР от Наредбата. При преценката по чл. 78, ал. 1 ГПК следва да са налице предпоставките за присъждане на разноски - искането да е уважено /вкл. частично/ и да са заплатени, доказани такси и разноски от страната. В случай, че претенцията се завява в заповедно производство, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал. 2 от Наредбата, но на базата на половината от стойностите на претендираните суми - така чл. 7 ал.7 от Наредбата. В настоящия случай всички предпоставки са налице, тъй като искането е уважено изцяло относно главните претенции в размер на общо 1180,74 лв., а към заявлението е приложено и пълномощно, с което заявителят „Уникредит Булбанк“ АД е упълномощил своя адвокат Д.М. Д. да го представлява пред съдилищата в страната, съответно заявителят е поискал и доказва разноски от 360 лв. –  адв. възнаграждение с ДДС, направата на които е доказана с фактура № 1326/21.11.2019 год., в която е отбелязано, че възнаграждението е платено от заявителя „Уникредит Булбанк“ АД по банков път на адв. Д.М. Д..

Следва да се подчертае, че нормата на чл.7, ал.7 от Наредбата, тълкувана във връзка чл.7, ал.2 от Наредбата е пределно ясна и води до извод, че има предвид намаляване на половина на основата за определяне на адвокатското възнаграждения, а не намаляване наполовина на изчисления адв. хонорар съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата. Този извод следва и от съпоставката на чл.7, ал.7 и чл. 10 от Наредбата, при което е видна съществената разлика в нормативния подход при определяне на адв. възнаграждение по изпълнително дело, при което възнаграждението по чл. 10 от Наредбата се изчислява като част от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, за разлика от това по чл.7, ал.7 от Наредбата, което се определя на половината от стойностите на претендираните суми. Или в случая адвокатското възнаграждение следва да се определи на база материален интерес от 590,37 лв. -половината от размера на претендираното вземане от 1180,74 лв., а не в размер на половината от минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата – от 300 лв. без ДДС. Размерът на адвокатското възнаграждение за всички главни претенции е един и същ, тъй като общо са под 1000 лв. Заявителят е претендирал да му бъде присъдено като разноски именно платеното адв. възнаграждение в минимален размер от 360 лв., с вкл.ДДС /адвокатът е регистриран по ЗДДС/, заплащането на което е надлежно удостоверил. По правилото на чл. 78 ал.1 от ГПК разноските за платеното адв. възнаграждение са дължими изцяло предвид уважаване на заявлението относно пълния размер на вземането.

По тези съображения, съдът намира, че частната жалба е основателна и обжалваното с нея разпореждане следва да бъде отменено в частта за разликата над 187,60 лева до 360 лева - разноски за заплатено от заявителя адв. възнаграждение, и постановено заплащането им в пълния размер на направата им до 360 лв. След връщане на делото, първоинстанционният съд сезиран със заявлението, следва да издаде допълнителна заповед и изпълнителен лист за разликата над 187,60 лева до 360 лева.

По разноските

В настоящото производство разноски не се присъждат. Произнасяне по разноските се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение, респ. от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 5 ГПК.

С т. 8 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 02.01.2020г. по ч.гр. д. № 07651/2019 г. по описа на Районен съд – Радомир В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, гр. София, район Възраждане, пл. Света Неделя № 7 за заплащане от длъжниците “Йорданоф“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Хан Кубрат № 5 и П.К.Т., ЕГН ********** *** на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство пред РС - Радомир за разликата над 187,60 лева до 360 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА длъжниците „Йорданоф“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Хан Кубрат № 5 и П.К.Т., ЕГН ********** ***, да заплатят на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, гр. София, район Възраждане, пл. Света Неделя № 7, допълнително сумата от 172,40 лв. – представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство пред РС – Радомир, за което допълнителна заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за разликата над 187,60 лева до 360 лева да бъдат издадени от РС - Радомир.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно т.8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.