Определение по дело №617/2019 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 февруари 2021 г.
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева Дякова
Дело: 20197200700617
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр.Русе,   01.02.2021 год.

 

 

Административен съд - Русе,   ІV с-в закрито   заседание  на първи февруари през две хиляди и двадесет и първа  година в състав :              

 

                                                                             Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА

                                                              

като разгледа докладваното  от съдията адм.д. № 617  по описа за 2019  год., за да се произнесе, взе предвид:

 

                   Производството е по чл.248 ГПК във вр. чл.144 АПК за допълване на определение в частта за разноски.

 

                   Постъпила е молба, вх.№33 от 05.01.2021год. с искане за допълване на съдебния акт с диспозитив за деловодни разноски за процесуален представител на жалбоподателя в производството по жалба на П.Х.А.. Изтъква мотиви за своевременно направено искане за присъждане на разноски.

                   Молбата е постъпила от надлежна страна, в рамките на срока за касационно обжалване на постановеното решение, с което е уважена жалбата на П.Х.А. и е отменен отказа на Директора на Дирекция Европейски регламенти  и международни договори  в ЦУ на НОИ. Молбата е подадена в рамките на срока по чл.248, ал.1 ГПК, приложим съгласно препращането с чл.144 АПК, тъй като съобщението за изготвеното решение на съда е изпратено на  жалбоподателя и  получено от него на 04.01.2021 год., поради което производството за допълване на определение в частта за разноски е допустимо.

                   След изпращане на препис от молбата, насрещната страна изразява становище за прекомерност на разноските, на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

                   Предвид употребения от законодателя израз  в нормата на чл.248, ал.1 ГПК “може да допълни  или да измени ... в частта му за разноските”  и с оглед препращащата разпоредба на чл.144 АПК, съдът намира, че по направеното искане следва да се произнесе в закрито заседание с оглед разписаното правило. Видно от делото жалбоподателят е упълномощил процесуален представител, който е подготвил жалбата и се е явил и участвал в открито съдебно заседание.  В приложеното по делото пълномощно/л.14/ не е отбелязан размера на уговореното адвокатско възнаграждение, както и не са представени доказателства за извършено реално плащане. В предвиденото от закона процесуално време пълномощникът в края на първото заседание, в което делото е обявено за решаване, е представил списък с разноски – 15лв държавна такса, адвокатски хонорар в размер на 400лв и пътни разходи в размер на 30лв. В последствие производството е прекратено с Определение №19 от 30.12.2019г. /л.48/ След касационно обжалване, с касационната жалба отново е представено пълномощно/л.16 от АД № 1992/2020г. по описа на ВАС / В него не е отбелязан размера на уговореното адвокатско възнаграждение, както и не са представени доказателства за извършено реално плащане.

 

 

С  Определение № 3865 от 12.03.2020г. по АД № 1992/2020г. по описа на ВАС е отменено определението на АС Русе и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът се явява и представя нов списък на разноски/л.64/ - държавна такса 15лв, адвокатски хонорар – 800лв и 90лв пътни и канцеларски разноски.

                   При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира, че искането за допълване на решението в частта за разноските е неоснователно. Това е така, тъй като по делото не са представени доказателства за реално извършени плащания за разноски от жалбоподателя. Искането за присъждане на разноски за заплатена д.т. е неоснователно, тъй като в това  производството не се дължи заплащане на д.т., по арг. чл.120, ал.1 от КСО и реално такава не е заплатена. Искането за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар също е неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй като по делото няма данни да е извършено реално плащане, не е представен договор за правна помощ или друг документ със значение на разписка за извършено плащане В този см. т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Искането за присъждане на разноски за транспортни разходи също не следва да се уважи, тъй като предвид разпоредбите на Закона за адвокатурата този тип разходи са за сметка на страните, така, както са ги направили.

 

Водим от горното, на основание чл.248, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:  

 

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П.Х.А. с ЕГН ********** *** , за изменение на решение № 4/29.12.2020 г., постановено по адм.д. № 617 по описа за 2019 г. на Административен съд – Русе, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и пътни разходи.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България  в 14 - дневен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

 

Съдия: